О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 2 6 0 4 2 9
Гр.Пловдив, 11.11.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Десислава Порязова– съдия в
Районен съд – Пловдив – ХVII наказателен състав
в закрито заседание от единадесети ноември две хиляди и двадесета година, след
като се запозна с материалите по ЧНД № 6858/2020 г. по описа на ХVII н.с.,
установи следното:
Производството е по реда на
чл.243,ал.5, във вр. с ал.4 НПК.
Обжалвано е постановление на Районна
прокуратура – Пловдив от 12.10.2020 год. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 391/2020год. по
описа на 03 РУ на МВР гр. Пловдив, пр. пр. №3857/2020 г. по описа на
РП-Пловдив, водено за извършено престъпление по чл.212 ал.1вр.ал.1 от НК, за
това, че в периода м.декември 2019г.до м.март 2020г.включително в гр.Пловдив
,при условията на продължавано престъпление ,чрез използване на документи с
невярно съдържание е било получено от
Националния осигурителен институт чуждо
движимо имущество –парично обезщетение за безработица в общ размер 756.00лв. ,с
намерение да бъде присвоено.
Недоволен
от посоченото постановление за прекратяване е останал Националния осигурителен институт, като юрисконсулт А.С.
–процесуален представител на НОИ го обжалва пред Съда и моли да бъде осъществен
съдебен контрол, като същото бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
а производството да бъде върнато на РП-Пловдив със задължителни указания за
прилагане на закона.
Съдът,
след като се запозна със събраните по досъдебно производство № 391/20 год. по
описа на 03 РУ на МВР гр. Пловдив, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по същността си -
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Досъдебното производство е било
образувано на 02.07.2020 г. с постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив
и се е водило за престъпление по чл.212ал.1вр.чл.26ал.1 от НК, за това, че в периода
м.декември 2019г.до м.март 2020г.включително в гр.Пловдив ,при условията на
продължавано престъпление ,чрез използване на документи с невярно
съдържание е било получено от
Националния осигурителен институт чуждо
движимо имущество –парично обезщетение за безработица в общ размер 756.00лв. ,с
намерение да бъде присвоено.
По досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност
лице.
В хода на досъдебното
производство към настоящия момент е установено следното:М. Т. работила на
трудов договор до 23.10.2019г.във „*** „ООД .В тази връзка посетила на 04.11.2019г.Бюрото по труда в гр.Р. и
подала до ТП на НОИ –Пловдив заявление декларация с вх.№
15600753/04.11.2019г.за отпускане на обезщетение за безработица .Във
връзка с подаденото от Т. заявление с разпореждане № 156-00-753-1/14.11.2019г- на
М.П. на св.Т. било отпуснато обезщетение за безработица ,считано от 23.10.2019г
до 22.02.2020г.Размерът бил 9лв.дневно.Т. започнала да получава сумата от
16.12.2019г. по банкова сметка,***лв.В същото време дъщерята на М. Т. –И. Т.
също безработна търсила работа. В средата на м.декември 2019г.И. Т. прочела
обява в интернет ,че „***“ ЕООД търси да назначи служители на длъжност „***“.М.
и И. Т. си уговорили час за интервю със
св.Д. К..На тази среща се изяснило,че фирмата ще разширява дейността си ,но на
този етап има нужда само от един служител.Работа започнала И. Т. в началото на
м.януари -2020г.,а св.М. Т. я придружавала на работното място,за да се запознае
с работата при евентуално назначаване в бъдеще.В този период от време св.М.Т.
получавала обезщетението си за безработица ,като на 15.01.2020г .получила
сумата от 171.00лв., на 17.02.2020г. сумата от 198 лв. и на 16.03.2020г. сумата
от 135 лева.Тоест общо за периода от 16.12.2019г до 16.03.2020г. св.М. Т.
получила сумата от 756 лева. от ТП на НОИ.В този период тя не предприела
никакви действия ,освен първоначално подадена декларация на 04.11.2019г.Последната дата на получаване на
посочените суми била 16.03.2020г.,тъй като съгласно разпореждането на НОИ с
посочен по-горе номер обезщетение за безработица не й се дължало след
22.02.2020г.
Народното събрание на РБългария обявило извънредно положение за времето от 13.03.2020 до 13.04.2020г ,удължено
впоследствие до 13.05.2020г.Като
съгласно същото решение са взети и противоепидимични мерки ,включително са
създадени и контролно- пропусквателни пунктове
на входно –изходните артерии и е възложено на органите на МВР да
извършват за целта проверки на гражданите.В комплекса от мерки е въведено
пътуване поради неотложност:полагане на труд в населеното място,здравословни
причини на пътуващия и близките му,завръщане на настоящ или постоянен адрес
,необходимост от полагане на грижи за роднини,необходимост от снабдяване за
себе си или лица ,за които пътуващият полага грижи със стоки от първа
необходимост.Като съответно това следва да се съпровожда от служебна бележка ,медицински
документ, документ за самоличност ,декларация от лицето за вида и причината на
пътуване.
В края на месец март 2020г. М. Т. започнала работа.Във връзка с изискванията
както на нея ,така и на дъщеря й била издадена служебна бележка от „***“
ЕООД,че работят там,за да могат да пътуват до работното си място.В средата на
месец април 2020г.работата във „***“ЕООД сериозно намаляла ,поради което и И. и
М. Т. били уведомени,че ще бъдат освободени от работа ,считано от
17.04.2020г.поради което и следва да отидат да подпишат съответните
документи.На 17.04.2020г И. и М. Т. посетили офис на фирма „***“ ЕООД ,за да
подпишат документите за прекратяване на трудовите им договори.Преминали през
КПП,като пред полицейските служители те представили декларация ,че отиват на
работа и съответно приложили служебните бележки за това.След като била
направена проверка от органите на МВР за истинността на тези декларации и след
проверка до НОИ,се установило че всъщност М. Т. е безработна било образувано
досъдебно производство по чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК.Същото впоследствие било
прекратено , а материали от делото били отделени за образуване на производство по чл.212
ал.1вр.чл.26 ал.1 от НК.
Въз основа на събраните доказателства
–показания на свидетели и приобщения по делото писмен материал-трудови
договори,разпореждания за отпускане на обезщетение за безработица,служебни
бележки ,справка от бюрото по труда,справка от ***,заверено копие от преписката
на ТП на НОИ РП-Пловдив е направила извод,че единствения безспорен и
категоричен извод по делото е ,че М. Т. не
е извършила престъпление по чл.212ал.1врчл.26ал.1от НК.Този извод се споделя и
от настоящия съд.Като направения извод по настоящето дело е направен след като
са събрани всички възможни писмени и гласни доказателства и се явява и правилен
такъв.Съдът споделя и извода направен от РП-Пловдив ,че показанията на
свидетелите следва да бъдат кредитирани напълно,че няма основание същите да се
считат за предубедени.Показанията са ясни, точни ,налице е логическа връзка и
последователност .Взаимно се потвърждават и не се оборват от други
доказателства по делото.В постановлението си представителят на държавното
обвинение е направил единствения правилен и обоснован извод, че към дата
04.11.2019г ,когато М. Т. е подала
своето заявление –декларация пред ТП на НОИ
по реда на чл.54 а от КСО ,същата е била безработна в този смисъл и се е
следвало парично обезщетение за безработица.В резултат на това и е издадено и Разпореждане №156-00-753-1/14.11.2019г.на
ТП на НОИ в резултат на което и е отпуснато 4 месечно обезщетение за
безработица. Като следващите месеци е получила такова в общ размер от 756
лева.Самото заявление подадено то нея на 04.11.2019г не съдържа неверни
обстоятелства, това е така, тъй като М. Т. е била безработна към 04.11.2019г
/датата на подаване на заявлението-декларация/,така и към 14.11.2019г/датата на
издаване на разпореждането на НОИ/ ,а така също и до 30.03.2020г./датата на сключване на трудовия
договор с „***“ЕООД./Няма доказателства по делото ,че М. Т. е полалага труд
–престирала е такъв и е получавала за него възнаграждение в периода от
04.11.2019г до 30.03.2020г.В тази насока са всички писмени и гласни
доказателства по делото.Няма доказателства нито преки ,нито пък система от
косвени такива ,които да дават основание да се твърди,че в периода от първото
плащане на обезщетение за безработица -16.12.2019г до последното такова-16.03.2020г.
това обезщетение не и се дължи.И това е така ,защото са налице основанията в чл.54 и
следващите от КСО.По делото няма никакви доказателства М. Т. да е представяла
пред ТП на НОИ документ или документи,които да са неистински,с невярно
съдържание,преправени и пряко в резултат на тяхното представяне да е получила
без правно основание процесното парично обезщетение за безработица.Като това е
изискването на законодателя ,за да може деянието от обективна страна да се
счита за извършено и то да е престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК.Такава
е и съдебната практика.Представянето на такъв неистински документ,с невярно съдържание
или пък преправен от страна на М. Т. пред органите на ТП на НОИ ,в чиято
фактическа власт се намира имуществото-конкретно паричните суми за безработица ,от който документ пряко да
произтича и последващото плащане ,би бил основание да се говори за
съставомерност на деянието.Но ,както по-горе беше посочено доказателствата не
подкрепят подобна обвинителна теза.Правилно в мотивите на постановлението
представителят на РП-Пловдив е посочил,че деянието по чл.212 ал.1 от НК се
извършва с определени активни действия,а не би могло изпълнителното деяние да
бъде –бездействие.Ето,защо в конкретния случай няма извършено от обективна
страна престъпление по чл.212ал.1врчл.26ал.1от НК
.
Представителят на
РП-Пловдив правилно е приел ,че не са налице и доказателства за друго извършено
престъпление по НК.Като постановлението е обосновано,правилно и мотивирано.
В този смисъл се
явяват неоснователни доводите на пълномощника на ТП на НОИ за неправилност и
незаконосъобразност на постановлението на РП-Пловдив.Досъдебното производство е
разследвано обективно ,правните изводи са направени след събиране на всички
доказателства- писмени и гласни такива ,като няма основание да се счита ,че
проверката е непълна,каквото е и твърдението на жалбоподателя.Изводът не е прибързан
, а в резултат на задълбочено разследване и последваща мотивация.Не се налага
отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство от дата 12.10.2020г.на РП-Пловдив и връщане
на делото за изпълнение на задължителни указания.
В конкретния
случай действията на М. Т. биха могли да се считат единствено за неизпълнение
на задълженията й по чл.54 д ал.3 от КСО.И в случай на преценка за извършено
нарушение да бъдат санкционирани от ТП на НОИ по реда на чл.349 от КСО.
Предвид изложеното дотук, Съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив 12.10.2020
год. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 391/2020 год. по описа на 03 РУ на МВР гр.
Пловдив, пр. пр. №3857/2020 г. по описа на РП-Пловдив, водено за извършено
престъпление по чл. 212 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя
и Районна прокуратура – Пловдив.
Определението
не е окончателно и подлежи на протест или обжалване пред ПОС в 7 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.