Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….. 2021 година,
гр. ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, Четвърти тричленен състав в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА
ПЕКОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светлана Стоянова и
с участието на прокурора Силвиян Иванов, разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева КНАХД № 1749/2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Агенция „Пътна инфраструктура, Национално ТОЛ Управление – Специализирано звено
към АПИ”, депозирана чрез процесуален представител срещу Решение № 260660/04.06.2021
г. на ВРС, постановено от І състав по НАХД № 646/2021г. по описа на ВРС.
С него е отменен издадения от
касатора Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от ЗП, с № **********, с който за допуснато от И.П. ***, нарушение
на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал.
2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл.
187а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба
" в размер на 300 лева.
Касаторът счита решението за незаконосъобразно, постановено
при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Навежда доводи, че по сметката на Агенция „Пътна инфраструктура” се
внасят различни видове такси и именно идентификационните данни на автомобила са
от съществено значение за активирането на валидна електронна винетка.
Изтъква, че потребителят, посочвайки
държава на регистрация в Република Вануату, заплаща валидна винетна такса за
автомобил регистриран в тази държава. Позовава се на разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредба
№-45 от 24.03.2000г., според която при неправилно декларирани данни,
законодателят е създал фикция, според която се счита, че за съответното ППС не
е платена винетна такса. Позовава се и на разпоредбата на чл.10а, ал.3 от ЗДвП,
според която е въведено императивно правилното деклариране на регистрационния
номер. Счита за неправилен извода на
въззивния съд за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното формира искане за
отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на
евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на ответника.
Ответникът – И.П.П., чрез адв. М. оспорва
касационната жалба. Излага доводи, че същата е неоснователна. Претендира
присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Моли, оспореното решение на ВРС да бъде
оставено в сила.
Касационната инстанция в настоящия си състав обсъди възраженията и доводите на
страните, съобрази ги с доказателствата по делото и с относимата
правна уредба, и прие следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок, пред компетентен
съд. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна въззивният съд приел
за установено следното:
Жалбоподателят притежавал лек автомобил
марка „Ауди А8“ с рег.№В****НР. На 03.04.2020г. П. закупил годишна електронна
винетка от „Теленор България“ ЕАД, със срок на действие от 00,00ч. на
04.04.2020г. до 03.04.2021г. за лек автомобил до 3, 5 тона с peг. №В **** HP,
но във винетката било посочена националност на МПС- VU - Вануату.
На 23.04.2020г., около 19,01часа
притежаваният от жалбоподателя лек автомобил преминал покрай устройство —
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път 1-9, км 150+249, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. Устройството с №20911 отчело, че автомобилът, движещ се
в посока нарастващ километър, е без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, поради което създало доклад за установено нарушение по чл.
179, ал. 3, към който автоматично приложило ф статично изображение във вид на
снимков материал на превозното средство.
Впоследствие бил установен собственикът на
автомобила и след справка в системата на АПИ, на основание чл. 179, ал. 3 вр.
чл. 187а ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300лв.
за нарушение чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
В хода на съдебното дирене били приобщени
справка за наличие на винетка, справка за собственост на МПС, разпечатка и
фискален бон от „Теленор България” ЕАД, справка от електронната система на
Агенция „Пътна инфраструктура” относно МПС, Заповед на председателя на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” с приложен образец на
електронен фиш, както и веществени доказателства.
Въззивният съд отменил електронния
фиш, приемайки, че електронният фиш е материално незаконосъобразен, тъй като от
събраните доказателства се установява, че за процесното МПС е била заплатена едногодишна
винетна такса, валидна към датата на заснемане. Погрешно е била посочена като държава
на националност на МПС VU – Вануату, а не Република България, като от това не
са произтекли вредни последици. Предвид факта, че е установено неточно вписване
на данните, както и че за жалбоподателя това нарушение е първо, съдът е приел,
че са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Решение е правилно.
Изводите на въззивния съд за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство и нарушение на материалния закон,
обуславящи отмяна на наказателното постановление, са правилни и се подкрепят от
касационната инстанция. Възраженията на касатора в обратния
смисъл са неоснователни. Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства.
Въззивният съд правилно е приел, че в
конкретния случай по категоричен начин е установено, че от страна на водача и
собственик на МПС П. е заплатена дължимата винетна такса, което се установява
от коментираните в решението писмени доказателства, правилно посочен и
деклариран регистрационният номер на процесното
МПС, като единствено вместо националност - Република България, е посочено VU –
Вануату.
При заплащането на винетната такса
собственикът е изпълнил задължението си по чл. 10а, ал. 3 от ЗП като
коректно е декларирал изискуемите от закона обстоятелства, в т. ч. и правилния
регистрационен номер на автомобила. Погрешното отразяване на подадените от
задълженото лице данни в „Теленор България” ЕАД и от там в информационните
масиви на АПИ и съответно генерирането на електронен документ /електронна
винетка/, удостоверяващ заплатена винетна такса за автомобил с националност VU
– Вануату, няма как да бъде вменено във вина на лицето, извършило плащането.
Обстоятелството, че по независещи от лицето причини не е била издадена
електронна винетка с коректно съдържание, налага извод за липса на съставомерно
деяние, което да бъде квалифицирано като административно нарушение.
Споделя се и алтернативния извод на въззивния съд, че деянието има характеристиките на такова
по чл. 28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност" на случая е правилна, направена е на база
фактическите данни по конкретния случай,
отчетени са вида на нарушението, наличието на вредни последици, степента на обществена
опасност, като се отчита същността и целите на административнонаказателната
отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид
незначителната обществена опасност и характера на засягане на обществените
отношения. Неоспоримият факт, че е заплатена винетната такса е от съществено
значение, тъй като не може да се третират по един и същи начин лице, което не е плащало такава и лице, което е изпълнило
задължението си, но поради грешка е посочило страна на националност - VU –
Вануату, вместо Република България. Тези две обстоятелства изключват какъвто и
да е умисъл за извършване на административно нарушение, вредни последици
липсват.
Изложеното обосновава извод за отсъствие
на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК налагащи отмяна на решението, поради което следва да бъде
оставено в сила като правилно.
При този изход на спора своевременно направеното от
процесуалният представител на ответника И.П.П. искане за присъждане на разноски
се явява основателно и следва да се уважи в пълния му размер Възражението на
касатора за прекомерност е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетение. Разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес
до 1000 лв. - 300 лв. В случая възнаграждението на процесуалният представител
на ответника не е над размерите посочени в Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което следва да се присъди в претендирания
размер.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, четвърти
състав при АС Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260660/04.06.2021г. на
ВРС, постановено от І състав по НАХД № 646/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура Национално
ТОЛ Управление“, да заплати на И.П.П. ЕГН **********, адвокатско възнаграждение
в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.