Присъда по дело №10870/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда от 21.05.2025 г. по НЧХД № 10870/2023 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 115 състав

Повод за образуване на делото е тъжба на М. О. Л., ЕГН: **********,
срещу А. Й. Г., ЕГН: **********, с която (ведно с направените уточнения на
същата) се твърди, че на 16.07.2023 г. в гр. София, спрямо тъжителя e
извършенo престъпление обида по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2, вр. чл.
146, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че посредством коментар под
публикация на частния тъжител М. О. Л. от 15.07.2023 г. във Фейсбук, с
наименование „Лъже ли ********* българските потребители? Или КЗП
греши?“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя М.
О. Л., в негово присъствие, а именно: „Чувал съм, че вие сте този, който пуска
измислените сигнали срещу Б.У., като много добре знаете, че те нямат никакъв
проблем с качеството“; „...изглежда че не сте успели да въздействате върху
БАБХ и търсите алтернативни начини да си изкарате заплатата“; „Това е
тъжна картина - вие и вашият господар трябва да се срамувате, а не да се
преструвате, че сте компетентни в област, която явно не владеете“, като се
твърди обидата да е нанесена публично и разпространена по друг начин -
социалната мрежа "Фейсбук".
В открито съдебно заседание, частният тъжител намира, че изложените
в тъжбата фактически твърдения са установени по безспорен и категоричен
начин. В тази връзка посочва, че от доказателствата по делото се установява,
че на 16.07.2023 година под публикация на частния тъжител във Фейсбук, А. Г.
е публикувал коментар, съдържащ инкриминираните изрази, което е било
удостоверено чрез представения по делото констативен нотариален протокол
и е било възприето от разпитаните свидетели К., Л.а и П.. Частният тъжител
излага доводи, че с публикуването на посочения коментар подс. Г. го е
квалифицирал негативно, като е искал да засегне честта и достойнството на
тъжителя, което е извършено публично и осъществява състава на
престъплението обида. Изтъква, че страницата му в социалната мрежа
Фейсбук е негова лична, а не в качеството му на публична личност, като
изказването му няма връзка с осъществявани от него публични функции,
поради което е неприложим възприетият от ЕСПЧ по-висок праг на търпимост
на публичните фигури. Посочва, че от постъпилите по делото справки е видно,
че не изпращал сигнали до КЗП, свързани с качеството на предлаганите от
„*******“ ЕООД храни, а подаденият от него сигнал е имал отношение към
съдържанието на електронния сайт на дружеството, като сигналът бил
основателен, видно от факта, че по отношение на „*******“ ЕООД било
издадено наказателно постановление. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Претендира сторените
по делото разноски.
Повереникът на частния тъжител – адв. И. К., позовавайки се на
1

практика на ЕСПЧ, намира, че подс. А. Г. е изказал публично свое мнение,
което няма достатъчно фактическа основа и надхвърля границите на правото
му да изразява свободно слово, като същото представлява негативно оценъчно
съждение, което е засегнало честта, достойнството и доброто име на частния
тъжител. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен.
Защитникът на подсъдимия изразява становище за неоснователност на
подадената тъжба и моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение. В подкрепа на това искане
излага съображения, че тъжителят Л. следва да се счита за публична личност,
предвид заеманите от него в миналото длъжности и големия брой
последователи на страницата му във Фейсбук, както и че изказването му е
било публично. Поради това счита, че спрямо него следва да се приложи по-
висок праг на търпимост към отправени към него критики. Изтъква, че е без
значение обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали
направената от дееца оценка е основателна. На следващо място посочва, че
съгласно влезли в сила решения на АССГ и ВАС, дружеството „*******“
ЕООД, нямало проблем с качеството, което има отношение към
основателността на подавани от тъжителя Л. сигнали. Намира, че от
приложените от КЗП доказателства става ясно, че действително са подадени
жалби и сигнали от страна на М. Л., но не и дали същите са били основателни,
тъй като не е налице информация, дали издаденото наказателно
постановление е влязло в сила. Изразява становище, че инкриминираните
изрази не са обидни, тъй като не са от естество да засегнат честта или
достойнството на тъжителя. Претендира да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, намира за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А. Й. Г. е роден на ******* г. в гр. София, неосъждан, с
адрес: ********, ЕГН **********. В периода от 07.01.2013 г. до 26.10.2022 г.
подс. Г. бил управител и съдружник в търговско дружество „*******“ ООД,
ЕИК: *******. В предмета на дейност на дружеството се включвало
посредничество,производство и търговия с хранителни добавки, енергийни и
безалкохолни напитки, както и други дейности. Поради възникнали вътрешни
разногласия подс. А. Г. прехвърлил притежаваните от него дружествени
дялове, след което бил заличен като управител и съдружник във „*******“
ООД, като тези обстоятелства били вписани в търговския регистър на
26.10.2022 г.
Във връзка с подадена от частният тъжител М. Л. до Комисията за
защита на потребителите (КЗП) Жалба с вх. № Ц-03-4295/26.04.2023 г. била
извършена проверка на търговското дружество „*******“ ЕООД, ЕИК ******.
В жалбата били изложени твърдения, че на интернет страницата на
дружеството не е била обявена изискуемата по закон информация, която да
позволява на потребителите да направят информиран избор и наличието на
2

която било свързана с възможността да упражняват потребителските си права
в случай на нарушения от страна на търговеца, а именно – липсвало посочване
на наименованието (фирмата) на търговеца; ЕИК; седалище и адрес на
управление; представляващ; телефонен номер и други. В хода на проверката
били констатирани нарушения по Закона за електронната търговия, поради
което било издадено Наказателно постановление № 003326/27.11.2023 г., с
което на „*******“ ЕООД били наложени имуществени санкции в общ размер
на 1500 лева. По делото не са налице данни дали санкционният акт е влязъл в
сила.
На 15.07.2023 г. в 15:51 часа частният тъжител М. Л. публикувал на
страницата си в социалната мрежа Фейсбук статия на „euronewsbulgaria.com“
със заглавие „Заблуда на клиента: какво се крие зад състава на протеиновите
барчета“, с коментар от тъжителя, озаглавен „Лъже ли ****** българските
потребители? Или КЗП греши?“. В коментара си частният тъжител написал, че
според информация, изнесена на отрито заседание на КЗП, комисията била
установила значително разминаване между съдържанието на някои продукти
на „*******“ ЕООД и посоченото на опаковките им. Посочената страница във
Фейсбук била озаглавена „М. Л.“ и била в категория „Адвокат и адвокатска
кантора“, а в секция „Въведение“ било посочено: „Адвокат, Медиатор,
Наказателен съдия, Председател на СРС, Общински съветник в СОС“. На
корицата на страницата имало надписи „#НеСеСъди, човече!“ и „Не отлагай,
започни с медиация още днес!“. Към 15.07.2023 г. страницата имала над 13
хиляди последователи.
На 16.07.2023 г. в 09:58 часа, от Фейсбук профил с имена А.Г. бил
публикуван коментар към посочената публикация на частния тъжител М. Л.,
който имал следното съдържание: „Г-н Л., като адвокат на конкурентната
фирма „*******“, изглежда, че написаното от вас едва ли е породено от
истинска загриженост към клиента. Чувал съм, че вие сте този, който пуска
измислените сигнали срещу Б.У., като много добре знаете, че те нямат никакъв
проблем с качеството. Вие самият сте споделили в предишен пост, че сте
адвокат на „*******“, конкурента на Б.У.. Може би трябва да ви пратя
скрийншот като доказателство?
Като създател на „*******“, мога да потвърдя, че вашите твърдения са
опит за дискредитация на конкурент на вашия клиент. Много добре познавам
новия собственик на „*******“. Работихме заедно като съдружници в
продължение на три години. Това, което виждате, е неговият начин на
справяне с конкуренцията - това са възможностите му. Той не може да създаде
качествен продукт или да го наложи на пазара.
Аз се оттеглих от „*******“ заради неговото решение да замени
качествените продукти, които съм създал през последните 10 години, с
продукти от най-ниско качество. Това беше направено с цел по-ниска
производствена цена и по-висока печалба. Всеки потребител на бранда
„*******“ може да усети тази промяна или по-скоро подмяна!
Това напомня за фразата „крадецът вика: "дръжте крадеца!"“. Искам да
подчертая, че Комисията за защита на потребителите (КЗП) не е компетентна
3

да изследва храни. За това е отговорна Българска агенция по безопасност на
храните (БАБХ). Обаче, изглежда че не сте успели да въздействате върху
БАБХ и търсите алтернативни начини да си изкарате заплатата.
Това е тъжна картина - вие и вашият господар трябва да се срамувате, а
не да се преструвате, че сте компетентни в област, която явно не владеете. Ако
сте чували за полиолите и фруктоолигозахаридите, които се използват в
повечето протеинови барове, и проведете проверка, ще разберете, че в
България няма лаборатория, способна да ги анализира. Но, разбира се, КЗП
може да направи всичко, стига да им се плати, нали?“.
На 17.07.2023 г. свид. К. П. посетила нотариалната кантора на свид. С.
К.-Н. - нотариус с рег. № 636 в регистъра на Нотариалната камара, находяща
се в **************, в качеството й на пълномощник на В.Г. и Н.К. –
управители на „*******“ ООД, ЕИК: *******, където, чрез техническо
средство свид. П. осъществила достъп до акаунта си в социалната мрежа на
Фейсбук, след което била посетена страницата на частния тъжител М. Л., като
било разпечатано част от съдържанието на страницата, включително
процесната публикация и коментара към нея, съдържащ инкриминираните
изрази. За извършеното действие бил съставен Констативен протокол № 25, т.
III, рег. № 8967/17.07.2023г. от Д.К. – помощник-нотариус при нотариус С. К.-
Н., към който били приложени посочените разпечатки.
Видно от постъпило по делото писмо от Комисията за защита на
конкуренцията (КЗК), пред КЗК е била образувана преписка № 448/2023 г. на
основание чл. 94, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на
конкуренцията (ЗЗК) по искане на „*******“ ООД и „******* *******“ ООД
(с предходно наименование „******* глобал“ ООД) за установяване на
евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, ал. 1, вр. чл.
33, с чл. 35, ал. 1 и ал. 3 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на „*******“ ЕООД, по
чл. 29 от ЗЗК от страна на „********“ ЕООД и „А. Г.“ ЕООД и по чл. 2, ал. 1, т.
4, вр. чл. 29 от страна на А. Г. и други посочени физически лица.
Производството пред КЗК приключило с Решение № 1328/21.12.2023 г., в
диспозитивната част на което било постановено, че се установяват нарушения
по чл. 29, чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от страна на „*******“ ЕООД, били наложени
имуществени санкции и било постановено прекратяване на нарушенията.
Били установени и нарушения по чл. 29, вр. чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна
на А. Г. и М.Д., за които им били наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 40 000 лева, съответно 20 000 лева. В останалата част от
диспозитива на решението било постановено, че не се установя да са
извършени други нарушения. Към датата на изпращане на писмото до СРС
(04.04.2025 г. решението на КЗК не било влязло в сила. Същото било
обжалвано и било образувано адм. дело № 14/2024 г. по описа на
Административен съд София - област (АССО), което приключило с Решение
№ 358/14.03.2025 г., с което Решението на КЗК било частично отменено по
отношение на установените нарушения по ЗЗК. Решение № 358/14.03.2025 г.
на АССО не било влязло в сила, тъй като било обжалвано от КЗК с
Касационна жалба вх. № 2191/27.03.2025 г. по описа на АССО, като
предстояло да бъде образувано касационно дело пред ВАС.
4

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите М. Л.а, М. К.,
К. П. и С. К.-Н.; писмените доказателства и доказателствени средства –
Констативен протокол № 25, т. III, рег. № 8967/17.07.2023г., съставен от Д.К. –
помощник – нотариус при С. Кисьова – нотариус с рег. № 636 в регистъра на
Нотариалната камара, ведно с разпечатки от страница във Фейсбук, озаглавена
„М. Л.“; писмо от Комисия за защита на конкуренцията; писмо от Комисия за
защита на потребителите, ведно с Жалба с вх. № Ц-03-4295/26.04.2023 г. с
приложения и допълнения към нея; справка за съдимост, публично достъпна
информация от Търговския регистър.
Съдът се довери на показанията на свид. М. Л.а, независимо от нейната
заинтересованост от изхода на делото, като съпруга на частния тъжител М. Л.,
доколкото споделената от нея информация е последователна, логична и
намираща опора в останалите доказателствени източници по делото. От
показанията на свид. Л.а се установява, че процесната страница във Фейсбук е
била на частния тъжител М. Л. и е била с над 13 000 последователи, което
съответства на приложените по делото разпечатки и съобщеното от свид. М.
К.. Установява се още, че свид. Л.а е възприела процесния коментар от
16.07.2023 г. от профил с имена А.Г. под публикация на тъжителя Л., както и
че е виждала изготвения от помощник-нотариус констативен протокол. Съдът
не се довери на показанията на свид. Л.а единствено в частта относно част от
съдържанието на процесния коментар, а именно, че Л. не бил успял да
въздейства „неправомерно“ върху БАБХ, доколкото представлява нейна
интерпретация на публикувания текст, от разпечатката на който е видно, че не
съдържа думата „неправомерно“, нито дори това се твърди от частния
тъжител. Достоверни са показанията на свид. Л.а и относно това, че тъжителят
се е почувствал засегнат от въпросния коментар под негова публикация в
социалната мрежа, което съответства и на споделеното от свид. М. К..
Съдът кредитира и показанията на свид. М. К., които също се подкрепят
от останалите доказателства по делото. Показанията на този свидетел също
допринасят за изясняване на обстоятелствата, че процесната страница във
Фейсбук е била на тъжителя Л. и че свид. К. също е възприел процесния
коментар към публикация на тъжителя в страницата му. Изявленията на този
свидетел също съдържат информация, за това, че частният тъжител се е
почувствал засегнат от съдържащите се в коментара думи и изрази, като е
възприел лично и непосредствено поведението му, което е изразявало
раздразнителност, обидчивост и нервност. Съдът не се довери на показанията
на свид. К. единствено в частта, в която сочи, че в коментара се казвало, че Л.
не е успял „да окаже натиск“ върху БАБХ, доколкото не съответства на
обективните данни, съдържащи се в приобщената по делото разпечатка от
Фейсбук, инкорпорираща процесния коментар.
Съдебният състав намери, че следва да бъдат кредитирани показанията
5

на свидетелите К. П. и С. К.-Н., доколкото същите са логични,
последователни, обективни и съответстващи на останалите източници на
доказателствена информация по делото. От показанията на свид. К. П. се
установяват фактите, свързани с посещението й на нотариалната кантора на
свид. С. К.-Н., в качеството й на пълномощник на В.Г. и Н.К. – управители на
„*******“ ООД, ЕИК: *******, което е било повод за съставяне на
приложения по делото протокол от помощник-нотариус Д.К.. От показанията
на свид. К. П. се установява и че при посещението й в нотариалната кантора е
бил осъществен достъп до социалната мрежа Фейсбук чрез техническо
средство, при което е разпечатано част от съдържанието на страницата на
частния тъжител Л., включително процесната публикация и коментара към
нея, съдържащ инкриминираните изрази. Тези обстоятелства са отразени и в
приложения по делото констативен протокол, като се подкрепят и от
изложеното от свид. С. К.-Н. – нотариус, в чиято канцелария е съставен
протоколът, като същата потвърждава, че Д.К. е била помощник-нотариус в
кантората й, а след предявяване на протокола, заявява и че в него се съдържат
подпис и печат на помощник-нотариуса. С оглед на изложеното съдът намира,
че приложеният по делото констативен протокол, ведно с приложените към
него разпечатки от социалната мрежа на Фейсбук, отразяват вярно
съдържанието на страницата на тъжителя Л. към 17.07.2023 г., включително
процесната публикация на Л. и коментара към нея от профил с имена А.Г..
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства,
които също допринасят за изясняване на относими към предмета на делото
факти и обстоятелства. От приложения по делото Констативен протокол № 25,
т. III, рег. № 8967/17.07.2023г., ведно с разпечатки от интернет сайта на
Фейсбук се установяват наименованието и други обстоятелства относно
процесната страница в социалната мрежа, както и съдържанието на
публикацията на частният тъжител и коментара към нея от профил с имена
А.Г.. От справките от КЗП и КЗК се установяват обстоятелства относно
извършени проверки на дружеството „*******“ ЕООД и резултатите от тях.
Приобщената справка за съдимост е относима към съдимостта на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да е осъществен състав на престъплението обида, от обективна
страна, е необходимо деецът да е изрекъл думи или да е осъществил действия,
които са с унизително съдържание, и които са обективирани в присъствието на
пострадалия. Когато престъплението се извършва чрез думи, какъвто се
твърди да е конкретният случай, от гледна точка на тяхното съдържание, те
следва да са унизителни и да засягат в отрицателен аспект чувството за чест и
собствено достойнство на пострадалия, както и да са изречени в негово
присъствие и да са възприети от него. Обида има и тогава, когато лицето не
присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и
телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет. В
конкретния случай се твърди да е налице квалифициращо обстоятелство,
което обуславя по-тежката правна квалификация с оглед на това, че се твърди
6

деянието да е извършено публично – обидата да е разпространена чрез
социалната мрежа Фейсбук.
От субективна страна, за да съставлява деянието престъпление обида, е
необходимо то да е осъществено при форма на вина умисъл, като при
обективиране на конкретните думи, изрази или действия, деецът трябва да е
съзнавал значението на употребените изрази или осъществените действия като
унизителни и въпреки това да ги е използвал и/или извършил, като е искал
или е допускал засягането на честта и достойнството на пострадалия.
При изложената по-горе фактическа обстановка, приета след подробен
анализ на доказателствената съвкупност, на първо място съдът намира, че
обвинението не се доказа безспорно и с необходимата категоричност
изпълващи стандарта по чл. 303, ал. 2 от НПК.
Действително се установи, че на посочената в тъжбата дата - 16.07.2023
г. тъжителят М. Л. е публикувал в страницата си във Фейсбук статия с
посоченото в тъжбата наименование, както и че към нея е публикуван
коментар от Фейсбук профил с имена А.Г. с твърдяното от тъжителя
съдържание, включително и инкриминираните изрази - „Чувал съм, че вие сте
този, който пуска измислените сигнали срещу Б.У., като много добре знаете, че
те нямат никакъв проблем с качеството“; „...изглежда че не сте успели да
въздействате върху БАБХ и търсите алтернативни начини да си изкарате
заплатата“; „Това е тъжна картина - вие и вашият господар трябва да се
срамувате, а не да се преструвате, че сте компетентни в област, която явно не
владеете“.
От събраните по делото доказателства не се установява кое е лицето,
публикувало процесния коментар към публикацията на тъжителя Л.. В тази
насока не са налице никакви доказателствени източници, а единствено
твърдения на частния тъжител. Обстоятелството, дали това твърдение се
оспорва или не от подсъдимия и неговите защитници е без значение,
доколкото приложимият процесуален закон (чл. 303, ал. 2 от НПК) изисква
всички инкриминирани обстоятелства, включително авторството на деянието,
да бъдат установени по несъмнен начин и забранява една осъдителна присъда
да почива само на предположения – чл. 303, ал. 1 от НПК. Именно
предположение би представлявал извод, че подсъдимият А. Й. Г. е автор на
процесния коментар, съдържащ инкриминираните думи и изрази, изхождайки
единствено от обстоятелството, че Фейсбук профилът, от който е публикуван
е с имена А.Г.. За да се установи по несъмнен начин, че подсъдимият е автор
на посоченото електронно съобщение, следва да бъде идентифицирано
крайното електронно съобщително устройство на потребителя, публикувал
съобщението (в този смисъл Решение № 40 от 11.04.2018 г. по н. д. №
1308/2017 г. на ВКС, 1-во н.о.), което в случая не е сторено. Съгласно
разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по
дела, образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител, а
според ал. 2 подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен. Доколкото в
настоящия случай по делото не са приобщени никакви доказателства в
подкрепа на твърдението, че автор на инкриминирания коментар е именно
подсъдимият Г., то същото следва да бъде възприето като недоказано. В тази
7

връзка следва да се посочи, че подсъдимият има право да дава обяснения, но
не и задължение, още повече такива, които не са в негова изгода, а в
конкретния случай подсъдимият Г. последователно, чрез своя защитник е
поддържал тезата в хода на съдебното следствие, че не желае да депозира
обяснения.
На следващо място съдът намери, че по естеството си съдържащите се в
процесния коментар думи и изрази не съдържат негативна оценка за
личността на тъжителя, която по своето съдържание да засяга честта и
достойнството на адресата на същата информация, нито същите са
обективирани с такава цел.
Съгласно установената съдебна практика, която се споделя напълно от
настоящия съдебен състав, когато обидата е вербална, негативната оценка за
личността на пострадалия, засягаща честта и достойнството му, може да бъде
изразена под формата на ругателни думи или изрази, епитети, квалификации,
сравнения и други. Унизителният характер на казаното от дееца се преценява
на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, зачитане на честта и достойнството на всекиго. В този смисъл
казаните думи могат да представляват обида тогава, когато обективно се
разминават с общоприетите морални норми. Поради това личните възгледи на
лицето, към което се отправя обидата, са без значение за наказателно правната
оценка относно характера на казаното (Решение № 183 от 31.10.2016 г. по н. д.
№ 597/2016 г. на ВКС, 1-во н.о., Решение № 40 от 11.04.2018 г. по н. д. №
1308/2017 г. на ВКС, 1-во н.о.). Критерият, въз основа на който се извършва
преценка дали употребените от дееца изрази и извършените от него действия
са с обидно съдържание, е обективен и не зависи от субективните възприятия
и интерпретации на техния адресат (Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. №
302/2016 г. на ВКС, 3-то н.о.).
Съдът намира, че изразът „Чувал съм, че вие сте този, който пуска
измислените сигнали срещу Б.У., като много добре знаете, че те нямат никакъв
проблем с качеството“ не съдържа отрицателна оценка на личността на
тъжителя Л.. Видно от доказателствата по делото, действително по сигнал на
М. Л. е била извършена проверка на „*******“ ЕООД, ЕИК ****** от КЗП,
която е приключила с издаване на Наказателно постановление №
003326/27.11.2023 г., с което дружеството е било санкционирано за нарушения
по Закона за електронната търговия с имуществени санкции в общ размер на
1500 лв. Не са налице данни относно влизането в сила на санкционния акт, но
това обстоятелство е без значение с оглед предмета на доказване по
настоящото дело. Не е от съществено значение и обстоятелството, че
подаденият сигнал е касаел съдържанието на интернет страницата на
„*******“ ЕООД, а не качеството на предлаганите от него стоки и/или услуги.
С цитираното изявление е изразено личното мнение на неговия автор, че
подадени от тъжителя сигнали Л. са „измислени“, на което, предвид контекста
на наличните по делото данни, е вложено значение, че сигналите са
неоснователни. Наред с това е изразено мнение, че подателят на сигнала е
знаел, че „Б.У.“ нямат проблем с качеството. Никъде в посочените изрази не се
съдържа негативно оценъчно съждение, насочено към личността на тъжителя
8

М. Л., нито може да се направи извод, че авторът на коментара е имал за цел
или поне е допускал, че с тях би могло да бъдат засегнати честта или
достойнството на Л..
Изказването „...изглежда, че не сте успели да въздействате върху БАБХ
и търсите алтернативни начини да си изкарате заплатата“ също не изразява
негативна оценка за личността на тъжителя Л.. Цитирания израз се предхожда
от следното изречение „Искам да подчертая, че Комисията за защита на
потребителите (КЗП) не е компетентна да изследва храни. За това е отговорна
Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Очевидно е, че предвид
този контекст, както и посочените данни за извършена проверка от КЗП по
сигнал на М. Л., е видно, че посоченото „въздействие“ може и следва да се
разбира като сезиране на съответния контролен орган с жалби или сигнали.
Още повече, че в изказването „въздействието“ не е окачествено като
незаконосъобразно или нерегламентирано. Последното се отнася и за фразата
„търсите алтернативни начини да си изкарате заплатата“. Освен, че и в тази
част не е посочено „алтернативните начини“ да са незаконни или морално
укорими, следва да се има предвид и това, че коментарът започва с твърдение,
че тъжителят Л. е бил адвокат на конкурентната фирма „*******“, поради
което е изразено съмнение, написаното от него да е породено от загриженост
към клиента. Именно в този контекст следва да се тълкува и посоченият израз
- че от автора на коментара е изразено съмнение, че изказването в процесната
публикация, съответно подаването на сигнали, може да са били продиктувани
от евентуални заинтересованост, имуществени и други интереси.
Изразът „Това е тъжна картина - вие и вашият господар трябва да се
срамувате, а не да се преструвате, че сте компетентни в област, която явно не
владеете“ също следва да бъде разбиран в контекста на цялостното
съдържание на коментара към публикацията на частния тъжител в социалната
мрежа. Очевидно в случая думата „господар“ не следва да се разбира в смисъл
на „човек, който властва над някого или нещо“, а още по-малко оттам да се
прави извод, че индиректно тъжителят е наречен „роб“ или „слуга“. Отново
следва да се има предвид, че процесният коментар започва с твърдение, че
тъжителят е адвокат на конкурентно на „*******“ ЕООД търговско
дружество, като с оглед на този контекст думата „господар“ е използвана с
друго нейно значение, а именно на човек, който срещу определено
възнаграждение наема хора да работят при него. Вярно е, че адвокатът е
независим, работи на свой риск и не е подчинен на своя клиент, но
разминаването между изказването и действителните отношения между
адвокат и клиент не би могло да бъде възприето като унизително за честта и
достойнството на частния тъжител.
Дори да бъде възприето становището, че действително е налице
известна язвителност в това изказване или в някой от останалите изрази, то
приложимо в случая е правилото, че като публична личност частният тъжител
М. Л. следва да има по-висок праг на търпимост по отношение на отправяне
на различни форми на критика към неговата личност и/или дейност, съответно
гражданите имат право да отправят спрямо него свои критики, както към
всяко друго обществено ангажирано лице и това е проявление на тяхното
9

право да изразяват свободно своето мнение. Тук е мястото да се посочи, че не
се споделят доводите на тъжителя и повереника му, че процесната публикация
на М. Л. в страницата му в социалната мрежа Фейсбук е негова лична, а не в
качеството му на публична личност, като изказването му нямало връзка с
осъществявани от него публични функции, поради което е неприложим
възприетият от ЕСПЧ по-висок праг на търпимост на публичните фигури.
Видно от отбелязването в самата страница, същата е била посочена като
такава на „Адвокат и адвокатска кантора“, т.е. страницата е професионална,
свързана с дейността на тъжителя М. Л. като адвокат, призван да подпомага
гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни
интереси (чл. 134, ал. 1 от Конституцията на РБ). Този извод се потвърждава и
от факта, че в секция „Въведение“ са били посочени следните длъжности,
включително заемани от тъжителя в миналото: „Адвокат, Медиатор,
Наказателен съдия, Председател на СРС, Общински съветник в СОС“. Освен
това корицата на страницата е съдържала рекламни надписи „#НеСеСъди,
човече!“ и „Не отлагай, започни с медиация още днес!“. Наред с това следва
да се има предвид и това, че към датата на публикацията и на
инкриминирания коментар към нея (15.07.2023 г., респ. 16.07.2023 г.)
страницата е имала над 13 хиляди последователи. Съобразно стандартите,
наложени с решенията на Европейския съд по правата на човека, публичните
личности следва да се ползват от по-занижена защита на репутацията си. Този
принцип намира отражение в правото да се изразява по-свободно мнение
спрямо такива лица, в сравнение с установените за останалите членове на
обществото допустими предели. Ограниченията на свободата на словото
трябва да се тълкуват стеснително и да бъдат необходими в едно
демократично общество (в този смисъл и Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н.
д. № 300/2015 г. на ВКС, 1-во н.о.). С оглед на обществената ангажираност на
тъжителя, професионалния характер на страницата му и широката й
аудитория, следва извод, че публикацията, към която е направен и процесният
коментар, е свързана с качеството и дейността на М. Л. на обществено
ангажирана (публична) личност. С оглед на това обстоятелство е налице
изразяване на мнение от страна на автора на коментара, което, макар да е
остро, не преминава границите на морала и обществено благоприличие и с
него не се цели или допуска засягане честта или достойнството на тъжителя
Л.. Както беше посочено, преценката дали употребените от дееца изрази и
извършените от него действия са с обидно съдържание, е обективна и не
зависи от субективните възприятия и интерпретации на адресата на
съответното изказване.
По принцип за съставомерността на престъплението обида е без
значение обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали
направената от дееца оценка е основателна. Независимо от това и предвид
цитираното от повереника на частния тъжител Решение на ЕСПЧ от
17.12.2004 г. по дело Педерсен и Баадсгаард срещу Дания /Pedersen and
Baadsgaard v. Denmark/, жалба № 49017/99 г., следва да се посочи, че дори
инкриминираните думи и изрази да бъдат възприети като оценъчни съждения,
същите до известна степен са подкрепени от фактически данни – налице са
10

данни, че частният тъжител е бил процесуален представител на „*******“
ООД, че дейността на същото е била конкурентна на тази на „*******“ ЕООД
и че срещу последното е била подадена жалба от частния тъжител до КЗП.
Именно с оглед на тези данни е изразеното в процесния коментар мнение,
което според настоящият съдебен състав не накърнява приетите в обществото
морални норми за етично поведение и нормално човешко общуване, с него не
се засягат доброто име, честта и достойнството на друго лице и същото не
надхвърля упражняването на правото на свободно изразяване на мнение,
гарантирано от чл. 10 от Европейска конвенция за защита правата на човека и
основните свободи и чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено и че извършеното
чрез процесното изявление не би могло да се квалифицира и като
престъпление клевета по чл. 147, ал. 1 от НК. За да е налице клевета,
осъществена посредством разгласяване на позорно обстоятелство е
необходимо твърденията да носят информация за точно определено
обстоятелство или явление, т. е. съобщените от извършителя факти, отнасящи
се до оклеветения, да са обективни и конкретни. В случая в инкриминираните
думи и изрази не се съдържат твърдения за конкретни обстоятелства,
включително извършени от тъжителя конкретни действия, поради което не би
могла да бъде проверявана истинността на изказванията и същите не могат да
бъдат определени като клеветнически, в случай, че са неистинни.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че обвинението, което е
повдигнато с депозираната тъжба, станала повод за образуване на настоящото
съдебно производство е изцяло недоказано и неоснователно, поради което и
на основание чл. 304 от НПК подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен и да бъде оправдан.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъди
тъжителя М. О. Л. да заплати на подсъдимия А. Й. Г., извършените от него
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция в
размер на 1 980, 00 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
11

Номер на акта:	296
Дата:	21 май 2025 г.
Съдия:	Иван Георгиев Киримов

Дело:	20231110210870
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 август 2023 г.

Присъда по дело №10870/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите