№ 514
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100510730 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника от длъжника Е.Г. С. срещу разпореждане изх.
№ 3763 от 28.07.2021 г. по изп. д. № 2069200400331 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920,
с което е отказано прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Излага
съображения, че обжалването разпореждане е незаконосъобразно, тъй като в молбата
за образуване на изпълнителното дело не е налице възлагане по чл.18 ЗЧСИ. С нея е
поискано проучване на имущественото състояние на длъжника, осъществено през 2016
г. С молба от 24.08.2017 г. взискателят е сезирал ЧСИ Й.М. с искане за налагане на
запори върху банкови сметки в пет банки, като през м.08.2017 г. са предприети
изпълнителни действия. От този момент до 27.07.2021 г., когато е депозирала молбата
за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание за това, в
продължение на период от 4 години взискателят не е поискал извършването на
справки или изпълнителни действия. С оглед на това счита, че изпълнителното
производство е прекратено на 24.08.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли
съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови прекратяване на
изпълнителното производство, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпило писмено възражение от
взискателя „П.Л.“ АД.
ЧСИ Й.М. е депозирала мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с които
поддържа, че депозираната жалба е неоснователна. На 16.05.2019 г. е установено, че
1
длъжникът има действащ трудов договор с „Е.****“ ЕООД. На същата дата е
изпратено на работодателя запорно съобщение, а на 04.06.2019 г. Същият е отговорил,
че поради ползван отпуск по майчинство сумата за получаване е под минималната
работна заплата. На 10.11.2020 г. е изготвена нова справка за актуалното състояние на
действащите трудови договори, като е изпратено запорно съобщение до работодателя
на длъжника. С уведомление от 03.12.2020 г. „Е.****“ ООД е уведомил съдебния
изпълнител, че длъжникът ползва отпуск по майчинство. Счита, че с първоначалната
молба и последващите молби взискателят е посочил изпълнителните способи за
принудителното изпълнение срещу длъжника, поради което не следва да се перемира
изпълнителното производство.
Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата съображения, мотивите на
съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на „П.Л.“ АД срещу
Е.Г. А. въз основа на издаден на 10.07.2015 г. изпълнителен лист за сумата от 15 000
лв. – главница по договор за потребителски кредит от 10.12.2007 г., вземането по който
е цедирано на заявителя, ведно със законната лихва за периода от 01.11.2012 г. до
изплащане на вземането.
В молбата взискателят е посочил, че на основание чл.426, ал.4 ГПК възлага на
ЧСИ да направи справка относно притежавани от длъжника МПС. След постъпване на
отговор по делото от ОД на МВР, да бъде писмено уведомен относно марката, модела
и регистрационния номер и датата на първоначалната регистрация. Моли да наложи
запори и възбрани, искани с приложените към молбата допълнителни молби.
Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложена
молба за налагане на възбрана върху недвижим имот, както и извършване на опис и
публична продан.
На 16.11.2016 г. взискателят е депозирал молба за извършване на справка за
откритите от длъжника по делото банкови сметки в изрично посочени банки.
На 24.08.2017 г. взискателят е отправил искане до ЧСИ Й.М. да наложи запор
върху банковите сметки на длъжника по делото в изрично посочени банки.
На 16.05.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Е.****“ ООД –
работодател на длъжника.
На 02.10.2017 г. е постъпило писмо до съдебния изпълнител от „Банка Пиреос
България“ АД за наложен запор върху спестовен влог на длъжника по делото, като
липсват налични средства по сметката и не може да се извърши превод.
На 10.11.2020 г. отново е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника.
2
С молба от 27.07.2021 г. длъжникът е отправил искане за прекратяване на
изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С обжалваното разпореждане ЧСИ Й.М. е оставила без уважение молбата на
длъжника за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
При така установената фактически обстановка, съдът приема следното
от правна страна:
Нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира правото на длъжника да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение.
За да е налице регламентираното в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК основание
за прекратяване на принудителното изпълнение, следва взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Правно
релевантният момент, считано от който се изчислява установеният в посочената норма
2 – годишен срок, е последното отправено от взискателя искане до съдията –
изпълнител за извършване на изпълнително действие.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк.
д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие,
следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение,
че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. Разяснено е също така, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
3
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
По делото се установи, че на 24.08.2017 г. взискателят е депозирал молба до
ЧСИ Й.М. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника по делото в
изрично посочени банки. На 28.08.2017 г., съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение до работодателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Преди изтичане на 2 – годишния срок: на 16.05.2019 г., съдебният
изпълнител отново е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника, тъй
като предходният запор е бил неуспешен, с оглед ползвания от жалбоподателката
отпуск по майчинство.
Жалбоподателката релевира довод, че в молбата за образуване на
изпълнителното производство не е налице възлагане по чл.18 ЗЧСИ, а е поискано
единствено проучване на имущественото състояние на длъжника.
В нормата на чл.18, ал.1 ЗЧСИ е регламентирано, че по възлагане от
взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното
производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде
пазач на описаното имущество.
В случая взискателят е отправил искане за проучване на имущественото
състояние на длъжника, но също така е възложил на съдебния изпълнител да наложи
запори и възбрани. Доколкото възложените от взискателя запори не са ограничени
единствено до банковите сметки на длъжника, следва да се приеме, че възлагането
обхваща и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Ето защо
неоснователен е доводът на жалбоподателя, че липсва възлагане на ЧСИ по реда на
чл.18 ЗЧСИ да налага запори и възбрани. С оглед на това, като съдебният изпълнител е
изпратил ново запорно съобщение до работодателя на длъжника за налагане на запор
върху трудовото му възнаграждение, същият в рамките на възлагането по чл.18, ал.1
ЗЧСИ е предприел изпълнителни действия преди изтичане на 2 – годишния срок по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това от своя страна се явява пречка за прекратяване на
изпълнителното производство на разглежданото основание.
По изложените съображения съдът счита, че законосъобразно ЧСИ Й.М. с
обжалваното постановление от 28.07.2021 г. е оставила без уважение молбата на
4
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 03341/18.08.2021 г., депозираната
от длъжника Е.Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „****, офис
401 – адв. К.И., срещу разпореждане изх. № 3763/28.07.2021 г., постановено по изп. д.
№ 20169200400331 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, с район на действие
СГС, с което е оставена без уважение молба за прекратяване изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5