ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                   №

 

гр. Троян, 19.03.2021 год.

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря ………………, като разгледа докладваната от съдията Ютерова гр. дело № 595 от 2020 г. по описа на ТРС, за да се произнесе - съобрази:

 

          Настоящата дело е образувано по искова молба, предявена от „Вико“ ЕООД  - гр. Троян, представител В.К.против „Изи паркет“ ООД –с. Бели Осъм, представител П.В., с правно основание чл. 422 от ГПК. Ищцовото дружество претендира заплащане на сумата 22 140 лева, представляваща заплатени месечни възнаграждения за назначен от ЧСИ Р.Д.пазач за периода 27.06.2014 г. до 30.06.2018 г.

Процесното вземане е било предмет на заповедно производство по ч. гр. дело № 631 от 2019 г. на ТРС. Съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу „Изи паркет“ ООД. Длъжника е направил възражение, че не дължи процесната сума и съда е дал указания по чл. 415 от ГПК за завеждане на настоящето исково производство.

Предявената искова молба е била нередовна, поради което по реда на чл. 129 от ГПК съда е дал указания на ищеца и същия е отстранил посочените нередовности.

Твърди се, че през посочения период са били назначавани двама пазачи по изп. дело № 20148800400092 по описа на ЧСИ Р.Д., на сгради с идентификатори 03486.24.240.3 и с идентификатор 03486.24.240.4 в имота на длъжника с идентификатор 03486.24.240 по КККР на с. Бели Осъм, общ. Троян, с НТП: „За друг вид производствен, складов обект" и с площ 3443 кв. м.

Още с отговора си ответника „Изи паркет“ ООД е направил възражение за недопустимост на предявения иск. Твърди се, че с Постановление No 169/08.02.2018 г., по изп. дело No 20148800400092, на ЧСИ Р.Д., peг. No 880, са приети разноски по изпълнението: -19 080 лева - разноски за възнаграждение на определения за пазач С.Ц.С.па недвижим имот собственост на длъжника, за периода 2014 г. - 2017 г.;  -1 332.66 лева - разноски във връзка със застраховане на имот.

Ответното дружество излага, че съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да обжалва разноските по изпълнението. Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК предвижда директно обжалване на основанието и определения размер на разноските. В законоустановения едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е депозирана жалба от страна на „Изи паркет" ООД срещу така предявените разноски в изпълнителното производство пред ОС - Ловеч.

С решение № 70/10.04.2018 г., постановено по в. гр. д. № 123/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч, съдът е отменил изцяло Постановление No 169/08.02.2018 г., по изп. дело No 20148800400092, на ЧСИ Р.Д., като незаконосъобразно. Съдът е приел, че: „Съгласно разпоредбата на чл. 470. ал. 1 от ГПК съдебния изпълнител назначава пазач на вещата, предмет на изпълнението, а съгласно разпоредбата на чл. 472 от ГПК определя и неговото възнаграждение, вносимо предварително от взискателя. В конкретния казус безспорно се установява, както бе посочено по - горе, че с постановление за смяна на пазача на недвижим имот от 27.06.2014 г. ЧСИ Д. е назначил за пазач на сграда с идентификатор 03486.24.240.3 и сграда с идентификатор 03486.24.24.4 С.Ц.С.. Няма спор, че С. е трето лице за изпълнителното производство и като такова му се дължи възнаграждение. От приложените към изпълнителното дело писмени доказателства е видно, че назначавайки С. за пазач, ЧСИ Д. не му е определил възнаграждение. Към делото на л. 562 е приложен договор от 16.06.2014 г. сключен между взискателя и С., в качеството му на пазач, преди същия да бъде назначен за пазач на имота, обект на принудителното изпълнение, в който е договорено на последния да му се заплаща по 500 лева, затова че ще пази имота, в брой, срещу разписка. Към делото са приложени осем такива разписки. В същото време в молбата, с която същите се претендират, е посочено основание чл. 470 от ГПК по години, според минимална работна заплата за периода от м. януари 2014 г. до м. декември 2017 г.

Разноските в размер на 19 080 лева за възнаграждение па пазач, не се дължат, тъй като не са изпълнени изискванията на закона, да са определени от съдебния изпълнител и да са внесени предварително от взискателя, като по делото не са представени и писмени доказателства, че такива суми и в този размер са платени.“

С Решение № 174/01.07.2015 г. постановено по в. гр. д. 243/2015 г. по описа на ВТАС е отменено извършеното разпределение с протокол от 08.04.2014 г. и съдът е дал задължителни указания на ЧСИ Р.Д.относно размера и поредността на удовлетворяване на вземанията по изпълнителното дело. Въз основа на влязлото в сила решение от 01.07.2015 г. постановено по в. гр.д . 243/2015 г. по описа па ВТАС, взискателят обявен за купувач „Вико" ЕООД е следвало да внесе съобразно разпоредбата на чл. 495 от ГПК в първоначално определения срок, който е изтекъл към 03.08.2015 г. Дължимата сума не е внесена в предвидения в закона срок, като същата се твърди, че е платена от взискателя едва през февруари 2019 г. Като е издадено постановление за възлагане на недвижимите имоти, предмет на публичната продан.

При тези данни е налице влязъл в сила съдебен акт, с който съда се е произнесъл по дължимостта на претендираните суми. С цитираното решение на ЛОС, е налице произнасяне по предявените в настоящото производство суми, представляващи възнаграждение за пазач, назначен по изпълнително дело 92/2014 г. Производството е образувано по депозираната от „Изи паркет" ООД жалба срещу останалата част от постановлението, с което се присъждат процесиите разноски и е налице влязло в сила решение от 10.04.2018 г., постановено по в.гр.д. № 123/2018 г. по описа на Окръжен съд-гр. Ловеч, с което е отменено цитираното постановление за разноските. Следователно налице е влязъл в сила съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по претендираните разноски от взискателя като е прието, че същите не са извършени по надлежния ред предвиден в чл. 472, изр. 2 от ГПК и за тях е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е отказано правото на взискателя, твърдяните от него разноски да бъдат приети като такива извършени във връзка с изпълнението и подлежащи на възстановяване от длъжника.

Освен това спорове относно разноските, направени от страните в хода на изпълнителното производство са от компетентността на съдебния изпълнител и са подсъдни на окръжния съд по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, следователно компетентен да се произнесе по дължимостта на разноските в изпълнителното дело е единствено окръжния съд, като същите не подлежат на самостоятелно разглеждане по исков ред.

По изложените съображения съда намира, че спора между страните е разрешен с влязло в сила съдебно решение  по посоченото горе дело на ЛОС и ще следва на основание чл. 299 ал. 1 от ГПК производството по настоящето дело да бъде прекратено.

Водим от изложеното и на това основание съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299 ал. 1 от ГПК производството по гр. дело № 595 от 2020 г. по описа на РС – Троян по предявена искова молба от „Вико“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. "Г. С. Раковски" № 53, представлявано от П.В.срещу „Изи Паркет" ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бели Осъм, общ. Троян, обл. Ловеч, ул. "Зеленика", представлявано от П. В., с правно основание чл. 422 от ГПК.

Определението може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на страните.

 

Районен съдия: