№ 12
гр. С., 29.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. В.
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. В. Гражданско дело №
20201890100434 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Е.М.с“ ЕООД, с
която против СВ. Д. ИЛ. са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, вр.
чл. 430, ал. 2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г.,
сключен с „Ю.Б.“ АД, е придобил вземане на цедента срещу ответника за
следните суми: 2 836,71 лева, представляваща незаплатена главница по
договор за потребителски кредит № FL 611273/21.10.2011 г., сключен между
„Ю.Б.“ АД (в качеството на кредитодател) и СВ. Д. ИЛ. (в качеството на
кредитополучател), 602,20 лева, представляваща договорна лихва за периода
от от 21.10.2011 г. до 21.09.2019 г. Сочи, че кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя паричната сума, предмет на договора. Счита, че
ответникът е уведомен за извършената цесия. За посочените вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като предвид
възражението на длъжника, „Е.М.С“ ЕООД е предявило посочените
установителни искове за част от посочените суми, а именно сумата 2400 лева,
частично от общото задължение за главница в размер на 2836,71 лева и
сумата 300 лева, частично от общото задължение за лихва в размер на 605,20
лева. При условията на евентуалност предявява и осъдителни искове за
сумата 436,71 лева, частично от общото задължение за главница в размер на
2836,71 лева и 305,20 лева, частично от общото задължение за лихва в размер
на 605,20 лева, дължими за периода от 95-та вноска по кредита до 21.12.2020
г. Претендира разноските по производството, в това число и разноските в
заповедното производство.
1
Ответникът – СВ. Д. ИЛ., оспорва исковете, като твърди, че не е налице
правоотношение по договор за кредит. Твърди, че задълженията му по
договора за потребителски кредит са погасени по давност. Твърди освен това,
че не е уведомен за договора за цесия. Ето защо, моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически
и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 815/2019 г. по описа на Районен съд - С. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 3844 от 18.11.2019 г., за вземанията,
предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед № 58 за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.02.2020 г. срещу длъжника СВ. Д. ИЛ.. В
законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал
възражение срещу издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение,
поради което и с оглед указанията на съда в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
„Е.М.с“ ЕООД е предявило установителни искове за вземанията, предмета на
издадената заповед за изпълнение. Във връзка с изложеното съдът намира, че
предявените искове са допустими.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично
вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на
предявеното материално право в заповедното производство, като искът се
счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С
предявяването му се цели да се установи дали оспореното в заповедното
производство вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за
изпълнение влиза в сила.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1
от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. В случайте на банков
кредит заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката /вж. чл. 430,
ал.2 от ТЗ/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата. Според чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Следователно за уважаване на предявения иск за главница следва да бъдат
установени следните предпоставки: 1/ между цедента „Ю.Б.“ АД, в
качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател,
2
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по силата на който цедентът е предоставил на
ответника заем в твърдения размер и за него е възникнало задължението за
плащане на процесните суми; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на
получената в заем сума - изтичане на срока за заплащане на вноските за
главница и възнаградителна лихва; 3/ ответникът не е върнал заетите пари; 4/
вземането на цедента е прехвърлено на ищеца, в качеството му на цесионер с
договор за цесия и длъжникът е уведомен за това.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №
FL611273/21.10.2011 г., се установява, че на посочената дата между „Ю.Б.“
АД и СВ. Д. ИЛ. е сключен договор за заем, по силата на който ответникът е
получил в заем сумата в размер на 3370 лева, като се е задължил да върне
получената в заем сума в срок до 21.12.2020 г., ведно с договорена между
страните възнаградителна лихва на 110 вноски, като първите 12 вноски са в
размер на 53,15 лева, а останалите до края на срока на договора в размер на
56,70 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, заемът е сключен при
променлива годишна лихва за първата година в размер на БЛП на банката за
потребителски кредити /13,20%/ плюс договорна надбавка от -1,20 пункта, а
надбавката за оставащия период от срока на кредита е 0,80 пункта. Съглласно
чл. 3, ал. 4 от договора общият размер на всички плащания възлиза на 6194,36
лева, а годишният процент на разходите е определен на 16,36 %. Доколкото се
касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от
постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на
заемателя на сумата, предмет на договора. Заемодателят е изпълнил
задължението за реално предоставяне на заемателя на сумата от 3370 лева,
предмет на паричния заем, който факт следва от представеното по делото
банково бордеро 9238519 от 21.10.2011 г. и заключението на вещото лице по
ССчЕ.
Съгласно представеното по делото приложение № 1 договор за цесия от
18.01.2016 г., сключен между „Е.М.с“ ЕООД и „Ю.Б.“ АД, се установява, че
на посочената дата „Ю.Б.“ АД (в качеството на цедент) и „Е.М.с“ ЕООД (в
качеството на цесионер) са сключили договор за цесия, по силата на който
цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера вземанията си към ответника,
произтичащи от процесния договор за кредит. По делото е представено и
пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията, извършено с процесния
договор за цесия.
На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор
(цедентът) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането,
като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на длъжника от предишния кредитор. В приложеното към исковата
молба уведомително писмо, подписано от представител на цедента, е
посочено, че вземането на „Ю.Б.“ АД към ответника е прехвърлено от
кредитора в полза на „Е.М.с“ ЕООД. Към исковата молба са приложени
всички документи отнасящи се до прехвърлянето на вземането. Посоченото
изявление на цедента и съпътстващите документи са връчени на ответника с
3
връчването на исковата молба, като доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен
иск за прехвърленото вземане следва да бъде взето предвид – в този смисъл е
задължителната практика на ВКС – решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д. № 1711/2013 г., I ТО, ТК, решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №
2352/2013 г., II ТО, ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тази връзка
следва да се приеме, че цесията е породила своето действие спрямо длъжника.
Следователно, по делото се установява, че „Е.М.с“ ЕООД е активно
материалноправно легитимиран да претендира заплащането на задълженията
на ответника по договор за потребителски кредит № FL611273/21.10.2011 г.,
сключен между ответника и цедента - „Ю.Б.“ АД.
Ищецът претендира вземанията по договора за кредит за вноските от 1-
ва до 95-та като падежът за изпълнение на задълженията за заплащане на
главница и възнаградителна лихва по 95-тата погасителна вноска е 21.09.2019
г. Следователно, срокът за изпълнение на задълженията е изтекъл, от което
следва, че вземанията на ищеца за заплащане на главница и възнаградителна
лихва са изискуеми.
Според заключението на вещото лице по ССчЕ размерът на дължимата
главница към датата на договора за цесия 18.01.2016 г. е в размер на 2836,71
лева, а договорната лихва е в размер на 752,70 лева, дължимите такси и
разноски са в размер на 52,50 лева.
По възражението за давност, релевирано от ответника в срока за
отговор на исковата молба.
На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 116, буква „б” ЗЗД
давността се прекъсва с предявяването на иск за вземането. По аргумент от
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, вземане, по отношение на което е определен срок за
изпълнение, е изискуемо след изтичане на срока за изпълнение. По делото не
са представени доказателства вземането по договора за кредит да е било
обявено за предсрочно изискуемо. Следователно изискуемостта за плащане на
всяка погасителна вноска по договора за кредит настъпва с падежа на всяка
вноска по отделно. От настъпването на падежа на всяка вноска е започнал да
тече и давностният срок. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 18.11.2019 г. За периода до 18.11.2014 г. ищецът не е ангажирал
доказателства за настъпили факти, обуславящи спирането или прекъсването
на давностния срок, поради което следва да се приеме, че вземането на ищеца
за главница за погасителни вноски от 1-ва до 36-та включително /с падеж от
21.11.2011 г до 21.10.2014 г./, е погасено по давност с изтичане на петгодишен
давностен срок, считано от 18.11.2014 г.
Предвид обстоятелството, че дължимата главницата е погасена по
давност, то съдът намира, че на основание чл. 119 ЗЗД произтичащите от
главното вземане допълнителни вземания за лихва за забава и такси се явяват
недължими за този период от 21.11.2011 г до 21.10.2014 г.
4
Погасени по давност се явяват и вземанията за договорна лихва за
вноските с падеж преди 18.11.2016 г. – от 1-ва до 60-та вноска включително.
По тези съображения искът за главница се явява основателен за
вноските от 37-ма до 95-та включително за сумата от 1925.87 лева и следва да
се отхвърли до пълния предявен размер от 2400 лева. Искът за договорна
лихва се явява основателен за вноските от 61-ва до 95-та включително за
сумата от 594.41 лева, но следва да се уважи до предявения размер от 300
лева.
По разноските:
При този изход на делото ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК има
право на разноски съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил
89,16 лева за държавна такса, както и 300 лева за депозит за вещо лице по
допусната от съда ССчЕ. Бил е представляван от адвокат, но не е представил
доказателсва за плащане на адвокатско възнаграждение. С оглед уважената
част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 320,82 лева.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но той нито е претендирал, нито е представил доказателства за
сторени такива.
С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят и
44,51 лева за разноски в заповедното производство.
Мотивиран от посоченото, Районен съд - С.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 430,
ал. 1 от ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
предявени от „Е.М.с“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., ул. „Р.П.К.“ № 4-6,
съдебен адрес гр. С., ул. Г.И. №22, ет. 2, ап. 3, чрез адв. П.В., срещу СВ. Д.
ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. К. № 14, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 1925.87 лева, представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит № FL 611273/21.10.2011 г.,
сключен между „Ю.Б.“ АД (в качеството на кредитодател) и СВ. Д. ИЛ. (в
качеството на кредитополучател), ведно със законната лихва от 18.11.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането; 300 лева, частично от общото
задължение за договорна лихва в размер на 605,20 лева за периода от
21.10.2011 г. до 21.09.2019 г., за които вземания в полза на ищеца срещу
ответникът е издадена заповед № 58 за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
14.02.2020 г. в производството по ч.гр.д. № 815/2019 г. по описа на Районен
съд - С., първи състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
сумата от 1925.87 лева до пълния предявен размер от 2400 лева като
погасена по давност.
ОСЪЖДА СВ. Д. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. К. № 14, да
заплати на „Е.М.с“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., ул. „Р.П.К.“ № 4-6,
5
съдебен адрес гр. С., ул. Г.И. №22, ет. 2, ап. 3, чрез адв. П.В., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 320,82 лева, представляваща разноски в
исковото производство и сумата в размер на 44,51 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6