№ 22618
гр. С., 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110167487 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на П. П. П. срещу „А.“
ЕООД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника са постигнали предварителна уговорка за сключване
на договор за заем за сумата от 20 620 лв., като са се съгласили, че след като ищецът преведе
по банков път по сметка на ответника посочената сума, двете страни ще оформят своите
договорености в договор за заем в писмена форма. Посочва, че на 20.09.2022 г. с платежно
нареждане с основание на превода „аванс по договор“ превел в полза на „А.“ ЕООД сумата
от 11 800 лв., а на 12.10.2022 г. – сумата от 8 820 лв. (с основание на превода „аванс по
договор“). Сочи, че след като превел посочените суми, ответното дружество спряло да
отговаря на обажданията и съобщенията на ищеца относно оформяне на договора и срока за
връщане на посочената сума в общ размер на 20 620 лв. Ищецът поддържа, че доколкото
договорките между страните не са били оформени в писмен договор за заем, то с посочените
суми ответникът се е обогатил неоснователно и същите подлежат на връщане от ответника.
Заявява, че на 25.08.2023 г. изпратил на ответника покана за връщане на паричните суми
чрез ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, с разписка за връчване от
28.08.2023 г., която покана била връчена на ответното дружество по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК
на 28.08.2023 г. Ищецът сочи, че с поканата на ответника бил даден 7-дневен срок да върне
получените суми, който изтекъл на 04.09.2023 г., съответно ответникът изпаднал в забава,
считано от 05.09.2023 г. С оглед изложеното, моли за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 11 800 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 08.12.2023 г. до окончателното плащане на главницата, сумата от 404, 24 лв. –
мораторна лихва върху нея за периода от 05.09.2023 г. до 07.12.2023 г., сумата от 8 820 лв. –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2023 г.
до окончателното плащане на главницата, и сумата от 302,15 лв. – мораторна лихва върху
нея за периода от 05.09.2023 г. до 07.12.2023 г., получени от ответника без основание,
евентуално на неосъществено основание – в периода на преговори за сключването на
договор, който не е бил сключен. Претендира разноски, включително сторените такива в
производството по ч. гр. д. № 422/2023 г. по описа на РС – Е., в което е допуснато
обезпечение на бъдещите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като изложените в
нея обстоятелства сочат на неизпълнение на задължение за връщане на заета сума, което е
предмет на иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, но предявеният иск е по реда на чл. 55 ЗЗД, който има
различен предмет и предпоставки за предявяване. Прави възражение по чл. 119 ГПК срещу
местната подсъдност на спора, като моли делото да се разгледа от съда по седалището и
1
адреса на управление на ответника – гр. Т.. По същество твърди, че страните са се
договорили през 2022 г. да извършват съвместна селскостопанска, търговска дейност, а
именно – ищецът – като управител на „Л. - 1620“ ООД и ответникът са учредили свое
дружество с ограничена отговорност в Р.И. – „К.“ ООД, регистрирано с рег. № 05887460870
в Търговската камара на С., с управител – майката на ищеца П.П.. Твърди, че това
дружество имало за цел отглеждането на конопени растения в С., като П. П. участвал в
дейността с парична инвестиция. Същият оставил подготовката, отглеждането, прибирането
и преработката на растенията на ответното дружество, а сам се ангажирал с осигуряването
на парични средства, юридическо лице и ангажирането на управител и законен представител
за легализиране на дейността в И.. Ответникът сочи, че преведените в негова полза от
ищеца на 20.09.2022 г. и на 12.10.2022 г. суми в общ размер на 20 620 лв. са усвоени за
закупуване на суровини (семена, поливни съоръжения, торове, защитни препарати и други),
като част от тях са преведени на „К.“ ООД – според нуждите на съвместната дейност. Счита,
че с предаването на паричната сума ищецът е изпълнил част от задължението си да участва в
съвместната дейност с ответника съгласно постигнатото между тях съгласие, като резултатът
от тази съвместна дейност следва да остане в „К.“ ООД. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
С допълнение към исковата молба ищецът поддържа, че между страните не е
постигнато съгласие нито устно, нито писмено за сключване на договор за заем и исковата
молба не се основава на постигнато съгласие за предоставяне на парични средства въз
основа на договор за заем. Противопоставя се на искането за изпращане на делото по
подсъдност на Районен съд – Т., тъй като към датата на подаване на исковата молба
седалището и адресът на управление на ответното дружество са били в гр. С., като
последващата промяна на вписаните данни за ответника не води до извод за неподсъдност
на делото пред Софийски районен съд. Оспорва твърденията на ответника за извършване на
съвместна селскостопанска и търговска дейност. Противопоставя се на доказателствените
искания на ответника.
Съдът приема, че не е налице твърдяната нередовност на исковата молба – в същата
ищецът е изложил фактите, от които произтичат твърдените му права – предаване на
парични суми без основание на ответника, с които суми ответникът се е обогатил, а не са
заявени претенции във връзка със сключен договор за паричен заем. Исковата молба
отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, исковете са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
Съдът приема възражението на ответника по чл. 119, ал. 4 ГПК за неоснователно.
Това е така, тъй като видно от вписванията в Търговския регистър към датата на подаване на
исковата молба – 08.12.2023 г. дружеството е с вписани седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Ш.П.“ № 18, вх. А, ет. 3, ап. офис 11, като считано от 20.02.2024 г. в Търговския
регистър е вписан новият адрес на дружеството: гр. Т., ул. „В.Л.“ № 3, ет. 4. Съгласно чл. 120
ГПК, настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите
обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.
В случая, промяната на регистриран адрес в хода на производството не е основание за
промяна на местната подсъдност след образуване на делото. Поради това възражението по
чл. 119 ГПК следва да се остави без уважение.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесните суми на ответника, както и
изпадането на ответника в забава при връщането им.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, в т. ч., че е
налице годно основание да получи и задържи заплатените му от ищеца суми във връзка с
възникнало помежду им договорно отношение – извършването на съвместна
селскостопанска, търговска дейност, евентуално че е погасил претендираните вземания.
Като безспорни между страните следва да се обявяват следните обстоятелства: че на
20.09.2022 г. с платежно нареждане с основание на превода „аванс по договор“ ищецът е
превел в полза на ответника сумата от 11 800 лв., че на 12.10.2022 г. с платежно нареждане с
основание на превода „аванс по договор“ ищецът е превел в полза на ответника сумата от
8 820 лв.
По доказателствата:
Ищецът е представил писмени документи, които са допустими, относими и
2
необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Ответникът е посочил като приложения към отговора на исковата молба: извлечение
от партидата на „К.“ ООД, заедно с превод, счетоводни книжа по съвместната дейност на
страните, но такива не са приложени към отговора, поради което на ответника следва да се
даде възможност в срок до откритото съдебно заседание да представи посочените
приложения. В същия срок следва да представи и пълномощно за адвокат Бисер Димов,
валидно към датата на подаване на отговора на исковата молба, или действията по
подаването му да бъдат изрично потвърдени от управителя на дружеството – ответник.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца П. П. П. да
представи намиращия се у него дружествен договор на „К.“ ООД, следва да се остави без
уважение, тъй като с такъв следва да разполага и ответното дружество, предвид че твърди,
че е част от учредителите на „К.“ ООД и не сочи, че страната не разполага с този
дружествен договор.
Искането на ответника за допускане на разпит на свидетел при режим на довеждане
за установяване на действителните фактически обстоятелства относно общата дейност
между страните, за която на 20.09.2022 г. и на 12.10.2022 г. ищецът е превел в полза на
ответника сумата от 20 620 лв., е допустимо и необходимо за изясняване на относими по
делото факти и обстоятелства, поради което следва да бъде уважено. Ограничението по чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на
стойност по-голяма от 5000 лв., не е приложимо при наличието на документ за предаване на
сумата, и спорът е за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за
значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки (така
решение № 244 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 983/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се
остави без уважение, тъй като същата не е необходима за изясняване на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „А.“ ЕООД по чл. 119, ал. 4
ГПК, вр. чл. 108 ГПК за неподсъдност на спора пред Софийски районен съд и за изпращане
на делото по подсъдност в Районен съд – Т..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.07.2025 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част от
определението.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника в срок до откритото съдебно заседание да
представи посочените като приложения към отговора на исковата молба: извлечение от
партидата на „К.“ ООД, заедно с превод, счетоводни книжа по съвместната дейност на
страните, както и пълномощно за адвокат Бисер Димов, валидно към датата на подаване на
отговора на исковата молба, или действията по подаването му да бъдат изрично потвърдени
от управителя на дружеството – ответник, като при неизпълнение на последното и на
основание чл. 101, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК съдът ще счете действието по подаване на отговор на
исковата молба за неизвършено.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника в откритото съдебно заседание, за
установяване на сочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на ответника да води допуснатия свидетел в откритото съдебно заседание,
като в случай, че същият не бъде доведен, без да са налице уважителни причини за това,
установени с надлежни доказателства, съдът ще отмени определението, с което го е
допуснал.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 190 ГПК и за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза.
3
СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат да
използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще спестят
време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор
от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ответника – и
препис от молба от 18.10.2024 г.
Определението в частта, с която е оставено без уважение възражението на ответника
по чл. 119, ал. 4 ГПК може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните, а в останалата част е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4