Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.06.2017г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки Районен
съд в публично заседание на 14.06.2017г /Четиринадесети ЮНИ две хиляди и седемнадесета / година, в
състав:
Районен
съдия:Мария Дучева
СЕКРЕТАР:.. Яна Петкова
ПРОКУРОР:.................................
като
разгледа докладваното от съдия Дучева
АНД № 218/2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано
въз основа на жалба от Н. Н.К., ЕГН: **********, адрес: ***, против Наказателно
постановление № 16-0237-000567/ 04.11.2016 г. на началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-А., с което на основание чл. 175 ал.1, т.4
от ЗДвП му е наложено административно наказание – Глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП.
Жалбоподателят Н. Н.К., редовно
призован, не се явява и не се представлява. В жалбата са релевирани основания за пълна отмяна на НП.
Административно
- наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Страна Районна прокуратура - А.,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в
седмодневен, предвидения от закона изискуем преклузивен срок, от надлежна
страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което
е процесуално допустима и редовна. Като такава е проявила своя суспензивен и
деволутивен ефект.
Съдът, след като обстойно
прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :
На 07.06.2016 година, около 01,15
часа свид. В.В. и М.Т. изпълнявали служебните си задължения в гр.А., на
ул.“Славянска“. Видели л.а. „Нисан 350 3 С”, с рег.№ ВТ 9056ВС, управляван от
жалбоподателя и подал сигнал със „стоп“ палка. Водачът на автомобила вместо да
намали плавно и да отбие, предприел действие за увеличаване на скоростта и се
отдалечил, като не изпълнил подадения сигнал.
При така описаната фактическа
обстановка и след прякото разкриване на извършителят на адм.нарушение Д.Р. издал
АУАН №567, бланков № 064544 / 15.09.2016г. против Н. Н.К. за нарушение на чл.103 ЗДвП. Въз основа на издаденият АУАН АНО издал
процесното НП № 16-0237-000567/ 04.11.2016, в което изцяло възприел
фактическата обстановка и правните констатации, отразени в акта.
Възпроизведените с гласни
доказателствени средства –разпити на
свидетелите по време на съдебното следствие – показанията им се открояват с
последователност, непротиворечивост,
логическа обоснованост и с подчертана
убедителност, поради което съдът ги кредитира, като достоверни и обективно
дадени. С така дадените показания свидетелите изпълниха отредените им от закона
функции да възпроизвеждат доказателства.
Въз основа на описаната
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът изпълни задълженията си
и извърши служебна проверка, в хода на която установи. Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на
активна првна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и
специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по
следните съображения:
Настоящото производство е
от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл.
84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973
г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а
съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за
невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както
и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази
насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между
"неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки поотделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в
съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН и издаденото въз основа
на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон . НП е редовно връчено на нарушителя при отказ , удостоверен
с подписите на двама свидетели- Дончо Рашков и Мартин Петров на 27.01.2017 Г.
съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по
жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното
наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз
основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на
материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури
по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат
реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия
орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено
разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна
квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на
деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по
пътищата. Правилно са били преценени и вида и размера на наказанието.
При съставянето на АУАН и
при издаване на НП № 16-0237-000567/ 04.11.2016 са спазени материалните
законови изисквания на ЗАНН в тази насока.
Събраните по делото
доказателства – АНП и възпроизведените от гласните доказателствени средства,
ясно и напълно обосновават извода, че се касае за деяние, което представлява
нарушение по ЗДвП, извършено е от жалбоподателя, извършено е виновно, правилно
е ангажирана административно наказателната отговорност. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства не се установи от обективна и субективна страна
жалбоподателят К. да е изпълнила задължението си по чл. 103 от ЗДвП, съгласно която водачът на
пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните
органи да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
разпореждания. Чл. 103 от ЗДвП не
пояснява понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази
разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба
задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със
стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде
подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Поради това, за да
е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП
е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от
контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото за
спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че
своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния
водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да
спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
разпореждания. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема
жалбата за неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. От показанията на свид.В. и Т. става ясно, че
сигнала действително е бил подаден в тъмната част на денонощието, но в
съответствие с изискванията Д.Р. е използвал и фенерче, за да обозначи
подадения сигнал и въпреки това нарушителят не е спрял. Напротив действията му
показват, че е възприел сигнала, защото първоначално е започнал да намаля
скоростта, но скоро е размислил и приближавайки към контролните органи е
увеличил скоростта, като дори е имало опасност да блъсне Р., в който момент
последния възприел лицето на водача и рег.номер на автомобила. В контекста на
изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя К. за извършено
нарушение по чл. 103 от ЗДвП е доказано
по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства са достатъчни, за да се
приеме, че е извършил описаното в НП административно нарушение, и че
законосъобразно е привлечен към административно-наказателна отговорност за
него.
Предвид изложената и приета за
установена фактическа обстановка по делото, съдът намира, че правилно и
законосъобразно административно наказващия орган е приел в своя акт за виновно
нарушена визираната разпоредби. В настоящия случай, е безспорно, че
жалбоподателя е съзнавал и разбирал, в какво се изразява неговото нарушение.
Ясно и напълно обоснован е факта, че се касае за деяние, което представлява
нарушение; това нарушение е извършено от жалбоподателя; извършено е виновно;
правилно е ангажирана административно наказателната отговорност спрямо
жалбоподателя; и акта и постановлението,
касаещи нарушението са издадени в съответствие с изискванията на ЗАНН.
При
определяне на наказанието, административно-наказващият орган е приложил
разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба
от 50 до 200 лв, като е наложил близък до максималния предвиден размер, а
именно 200лв. и лишаване от права за срок от 6 месеца.
С оглед доказаността на
нарушението и правилното му квалифициране, административнонаказващият орган
правилно и законосъобразно е наложил санкцията на нарушителя по чл. 175, ал.1,
т.4 ЗДвП, като определил размер на същата съответен на тежестта на нарушението.
Така определеният размер на наказанието „Глоба ” съдът счита за законосъобразен
и правилен с оглед спецификата на нарушението и при очевидно съобразяване с
разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН. Същото се отнася и за наказанието „лишаване
от право да управлява МПС”, също наложено в максимален размер. В този смисъл
съдът счита размера на наказанието „Глоба” и „Лишаване от права” за правилно
определени от АНО. Съдът намира така наложеното наказание за достатъчно за
постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание –
да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
За изчерпателност на изложеното и тъй като
съставлява част от дължимия съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
НП, необходимо е правно обсъждане, относно приложението на чл. 28 ЗАНН. По
убеждение на решаващия съдебен състав, процесното административно нарушение няма характеристиките на маловажен случай,
по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха
каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да
характеризират конкретно деяние като отличаващо се със значително по-ниска
степен на обществена опасност, от типичната за този род административни
нарушения. Чл.93, т.9 НК по силата на
препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП.
Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на
санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя, съдът споделя за
правилна.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 16-0237-000567/ 04.11.2016 г. на началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-А., с което на Н. Н.К., ЕГН: **********,
адрес: *** на основание чл. 175 ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е обявено.