№ 237
гр. Варна , 03.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Георги Йовчев
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20213001000437 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба от „Инвестиционна
компания”АД гр.Варна, представлявано от Светослав Димитров Иванов-
Изпълнителен директор, против определение № 260033/04.02.2021год.,
постановено по т.д.н. № 53/2015год. на ТОС, с което е се разрешава на „ЕОС
Сървисис“ЕООД гр.София, като правоприемник на вземанията и
обезпеченията на „Юробанк“АД г.София, да продължи индивидуалното
принудително изпълнение по изп.д. №1059/2013год. на ЧСИ Анелия Загорова
№ 769 на КЧСИ, по реализиране продажбата на ипотекираните в полза на
молителя „ЕОС Сървисис“ЕООС недвижими имоти, принадлежащи на
длъжника „Астро трейд“ООД /в н./.
Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради
незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения.
Определението е необосновано, понеже в конкретния случай не са налице
предпоставките визирани в чл.638 ал.3 ТЗ за продължаване на
индивидуалнотио изпълнително производство. Конкретно твърди, че липсва
опасност от увреждане на интересите на кредитора.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени определението
на Окръжен съд Търговище.
1
С писмен отговор на процесуален представител, „ЕОС Сървисис“ЕООД,
счита жалбата за недопустима, евентуално за неоснователна, по изложени
съображения.
Частната жалба е процесуално недопустима, поради необжалваемост на
акта. Постановения съдебен акт е необжалваем, поради следните
съображения. Предмет на обжалване е акт на окръжен съд, в производство по
несъстоятелност, постановен по реда на чл.638 ал.3 ТЗ.
В разпоредбата на чл.613а, ал.1 ТЗ изчерпателно са изброени съдебните
актове, постановени в производство по несъстоятелност, които подлежат на
въззивно и касационно обжалване по предвидения в ГПК общ ред /видно е, че
разпоредбата на чл.638 ал.3 ТЗ не е посочена/, а в чл.613а, ал.3 ТЗ е посочено,
че всички други актове подлежат на обжалване само пред съответния
апелативен съд, по съответния ред от ГПК. Това означава, че обжалването на
определенията по ал.3 на чл.613а ТЗ би могло да се осъществи само при
условие, че те попадат в обхвата на определенията по т.1 или т.2 на чл.274,
ал.1 ГПК.
Съдебната практика, независимо дали се отнася за разрешено, или
отказано възобновяване на изпълнително производство, спряно по реда на
чл.638 ал.1 от ТЗ приема, че определението на съда по несъстоятелността не
подлежи на обжалване с частна въззивна жалба. Мотивите на съставите са с
оглед непреграждащия характер на определението по отношение на
развитието на производството по несъстоятелност. В този смисъл са
определение № 338 от 17.06.2015г. по ч.търг.дело № 1762/15г., І т.о.,
определение № 338 от 24.04.2014г. по ч.търг.дело № 945/14г., І т.о. /и двете в
хипотеза на отхвърлена от съда по несъстоятелност молба за продължаване на
изпълнително производство/, определение № 241 от 11.04.2014г. по ч.т.дело
№ 965/14г., ІІ т.о., определение № 53 от 21.01.2015г. по ч.търг.дело № 46/15г.,
І т.о. /и двете определения в хипотеза на разрешено възобновяване на
изпълнително производство/. В същия смисъл са и последващо постановените
Определение 793/06.11.2014 година на ВКС по ч.т.д.3151/2014 година;
определение 831/12.11.2014 година по ч.т.д.3063/2014 година; определение
53/21.01.2015 година по ч.т.д.46/2015 година и определение 242/27.04.2015
година по ч.т.д.1118/2015 година , всичките на I т.о. и др.
2
Определенията, постановени от ВКС, са постановени по реда на чл.274 ал.2
от ГПК и не представляват задължителна за долустоящите съдилища съдебна
практика. Поради което и настоящият състав на въззивния съд е свободен в
преценката си за допустимостта на образуваното пред него производство.
Съставът на въззивният съд намира, че постановеното по реда на чл.638
ал.3 от ТЗ определение не подлежи на инстанционен контрол посредством
частна жалба пред апелативен съд, поради следните съображения:
Обжалваемостта на определението не произтича от нормата на чл.613а ал.3 от
ТЗ. Под „съответния ред” по смисъла на чл.613а ал.3 от ТЗ за определенията
на съда по несъстоятелността законодателят е визирал предпоставките за
обжалваемост съгласно чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, които по отношение на
определението на съда по чл.638 ал.3 от ТЗ, което се постановява по молба на
кредитор за разрешение за продължаване на изпълнителни действия в
индивидуално принудително изпълнение, не са налице. Същото не е
преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност, както и
обжалваемостта не е изрично предвидена в закона. С оглед на така
изложеното съдът намира, че настоящето въззивно производство, образувано
по частна жалба срещу определение, с което е разрешено да продължи
индивидуално принудително изпълнение по реда на чл.638 ал.3 от ТЗ следва
да бъде прекратено като недопустимо. Този извод е съобразен и с последваща
съдебна практика на ВКС, която е в посочения смисъл, а именно:-
Определение № 43/24.01.2017год. на ВКС по ч.т.д. № 2621/2016го., ІІ т.о., ТК:
Определение № 121/13.03.2017год. на ВКС по ч.т.д. № 111/2017год., І т.0., ТК
и др.
Предвид изложеното, частната жалба се явява недопустима и следва да
се остави без разглеждане, а образуваното производство-прекратено.
Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско
отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на „Инвестиционна компания”АД
Варна, представлявано от Светослав Димитров Иванов-Изпълнителен
директор, против определение № 260033/04.02.2021год., постановено по
3
т.д.н. № 53/2015год. на ТОС, с което по реда на чл.638 ал.3 ТЗ се разрешава
на „ЕОС Сървисис“ЕООД гр.София, като правоприемник на вземанията и
обезпеченията на „Юробанк“АД г.София, да продължи индивидуалното
принудително изпълн:ение по изп.д. №1059/2013год. на ЧСИ Анелия Загорова
№ 769 на КЧСИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д.№ 437 по описа за 2021 година
по описа на Варненски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до
страните, на осн. чл.274, ал.2 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4