МОТИВИ
към присъда № 20/07.05.2019г. по нохд№168/2019г. на
ОС-П..
ОП-П.
е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № Д 3/2019г. по описа на ОП-П., с обвинение срещу В.Б.М. , за това че на
02.01.2019г. в гр.П. , при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи
– 1бр.дамско портмоне с дръжка от изкуствена кожа на стойност 3,00 лева, 1бр.
дамски часовник марка „***“, неуточнен модел, с кожена каишка, бял на цвят на
стойност 30,00 лева, парична сума в размер на 3,00 лева и 1бр.мини аромат
/тестер/ 2мл. Марка „***“*** на стойност 2,00 лева, всичко на стойност 38,00 лева
от владението на М.Ж.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – престъпление по чл.199,ал.1,т4 вр.чл.198,ал.1
вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Конституирана
в процесуалното качество на граждански ищец е М.Ж.П., като е приет за съвместно
разглеждане предявеният от нея граждански иск срещу подсъдимия В.М. в размер на
33,00 лева, представляващ обезщетение за причинените и с престъплението по
чл.199 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият В.Б.М. се защитава от служебно назначен
защитник – адв. П.И. ***.
В
съдебното заседание, проведено на 07.05.2019г. , преди започване на съдебното
следствие, от подсъдимия е направено искане, съобразно правото му на това,
закрепено в разпоредбата на чл.370, ал.1 от НПК, за провеждане на съдебното
следствие по правилата на диференцираната процедура по глава двадесет и седма
от НПК, в частност по реда на чл.371,т.2 от НПК. След така направеното
искане и изрично разясняване на правата
на подсъдимото лице по чл.371 от НПК, както и уведомяването на същото, че ако
желае съдебното следствие да протече по реда на чл.371,т.2 от НПК, направеното
от него самопризнание на фактите по обвинителния акт и съответните
доказателства от досъдебното производство ще се ползват от съда при постановяване
на присъдата, подсъдимият, защитаван от служебно назначен защитник, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.
Предвид
така изразеното изрично желание на подсъдимото лице, както и при наличието на
направено от него самопризнание на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът, след като установи,че самопризнанието кореспондира на
събраните в досъдебното производство доказателства, с определение , постановено
по реда на чл.372, ал.4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание,
без да събира доказателства за тези факти.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия В.М. в извършване на престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1,
б.“а“ от НК.Представителят на държавното обвинение прави искане за
престъплението съдът да наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем
години, което по реда на чл.58а, ал.1 да се намали с 1/3, без да се налага
кумулативно предвиденото наказание конфискация, предвид липсата на имущество на
подсъдимия. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен.
Гражданският
ищец не се явява в съдебно заседание.
Защитникът
на подсъдимия прави искане съдебният състав да появи снизходителност и да
отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Сочи, че не следва
да се надценява обществената опасност на престъплението, да се има предвид ниската стойност на
вредите, както и доброто поведение на подсъдимия. Пледира за определяне на
наказание на подсъдимия „лишаване от
свобода“ за срок от една година и и половина, при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55 от НК. Счита , че гражданският иск следва да се
уважи.
В
правото си на лична защита , подс.М. заявява, че няма
какво да добави към казаното от
защитника му.
В
последната си дума, подсъдимият желае от съда по-лека присъда.
От
фактическа страна:
Съобразявайки
разпоредбата на чл.373,ал.3 от НПК, съгласно която в случаите по чл.372,ал.4 от НПК съдът приема в мотивите
на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
като се позовава на направеното самопризнание
на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл.14 и чл.18 от НПК,
приема за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, относими към повдигнатото
обвинение :
Подсъдимият
В.Б.М. е роден на ***г***, понастоящем в Затвора –гр.П., българин, български
гражданин, неженен, без образование, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият В.М. имал адресна
регистрация в с.***, но не живеел постоянно в това село,а живеел в изоставени
къщи и сгради в гр.П.. Предвид липсата на парични средства, на 02.01.2019г.
решил да придобие такива по неправомерен начин, като отнеме движими вещи от
случайно преминаващи лица. Малко след 19,00 часа на посочената дата, той се намирал
в централната част на гр.П.. По същото време пострадалата – свид.М.П.
вървяла към тролейбусната спирка на бул.“***“ в гр.П., за да се прибере. Към
19,50 часа, както вървяла по ул.“***“, била застигната от подсъдимия В.М..
Подсъдимият установил, че свидетелката носи преметнато през рамо портмоне с
дръжка, както и че нямало други хора на улицата и решил да отнеме движими вещи
, собственост на П.. В изпълнение на намерението си , се приближил до П. в
гръб, бутнал я с ръце в гърба и с физическа сила издърпал от рамото и дамското портмоне с дръжка, съдържащо 1бр. дамски часовник
марка „***“, с кожена каишка, бял на цвят , парична сума в размер на 3,00 лева
, 1бр.мини аромат /тестер/ 2мл. Марка „***“*** и 2бр.лични карти – на свид.М.П. и на нейната майка – А. П.. Свид.
П. се опитала да последва подсъдимия, но същия избягал от мястото. Свидетел на
извършеното от подс.М. станала В.Г., която по това
време провеждала вечерния си крос. Тя приключвала обиколката си и се намирала в
близост до детска градина „***“, намираща се на съседната улица на ул.“***“,
когато чула женски викове. Спряла се , и в този момент покрай нея преминал
подсъдимия. В последствие свид.Г. провела разговор с
пострадалата П., която била видимо уплашена,
и незабавно сигнализирала органите на МВР. Свидетелката Г. дала и
подробна описание на подсъдимия на полицейските служители.
След извършване на престъплението,
подсъдимия се отправил към автогара-П., като при придвижването си , в ж.к. “***“
в близост до бл.“***“ прегледал отнетите вещи. Взел паричната сума и часовника,
а портмонето с дръжка и мини аромата изхвърлил до намиращо се в близост дърво.В
последствие подсъдимият употребил
паричната сума, отчуждил по неустановен по делото начин часовника и изхвърлил и
двете лични карти.
По повод извършеното престъпление било
образувано досъдебно производство. В хода на същото била несъмнено установена
самоличността на извършителя в лицето на подсъдимия В.М.. Същият посочил на
полицейските служители и мястото на което бил изхвърлил част от отнетите от
пострадалата П. вещи. При извършения на 04.01.2019г. оглед на посоченото от
подсъдимия място били намерени и иззети портмонето с дръжка и мини аромата с
марка „***“***. Тези вещи били върнати на
пострадалата по надлежния ред.
От заключението на извършената на
досъдебното производство съдебно-стокова експертиза се установява, че общата
стойност на отнетите от свид.П. вещи към момента на
извършване на деянието е 38 ,00 лева, а именно : 1бр.дамско портмоне с дръжка
от изкуствена кожа е на стойност 3,00 лева, 1бр. дамски часовник марка „***“,
неуточнен модел, с кожена каишка, бял на цвят е на стойност 30,00 лева, парична
сума в размер на 3,00 лева и 1бр.мини аромат /тестер/ 2мл. Марка „***“*** е на стойност 2,00 лева.
По доказателствата:
Описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка съдът пие за установена въз основа на направеното по реда на чл.371,т.2
от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено
изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, закрепени в
гласните и писмени доказателствени средства,
писмените доказателства и способи за доказване, проверени от съда при
постановяване на определението по реда
на чл.372,ал.4 от НПК, а именно: показанията на свидетелите М.П., В.Г., З.М. и Б.Г.,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,протокол за
разпознаване на лица и фотоалбум към него, разписка за връщане на вещи, компакт
диск с видео запис от охранителна камера, заключение по съдебно-стокова
експертиза, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия В.М..
В посочената доказателствена
съвкупност не фигурират такива, които да не са относими
към предмета на доказване по наказателното производство.
С оглед разпоредбата на чл.373,ал.3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата да приеме за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове на направеното самопризнание
и на доказателствата, които го подкрепят. В настоящият случай липсват гласни,
писмени и веществени доказателства, които да обективират
каквото и да било противоречие с изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, поради което не
се налага и обсъждане на доказателствата, по реда на чл.305,ал.3, изр.2 вр.чл.374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на
досъдебното производство доказателства, изводими от свидетелските показания,
обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и заключението по
изготвената съдебно-стокова експертиза, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа обстановка.
Предприетите действия по разследването са извършени при пълно спазване на
императивните процесуални правила, установени в НПК. Така направеното в съдебно
заседание признание на фактите по обвинителния акт от подс.М.
изцяло и несъмнено се потвърждава от доказателствената
съвкупност, без да е налице нито едно доказателство, от което съдът може да
направи различни или противополжни фактически
констатации от тези, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт
на прокурора.
По тези причини съдът прие за
установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите
правни извъди.
От
правна страна
При
така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По
безспорен и несъмнен начин се установи, че от обективна и субективна страна
подсъдимия В.Б.М. е извършил деяние, съставляващо престъпление по чл.199,ал.1,т4
вр.чл.198,ал.1 вр.чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК. Престъплението по чл.198, ал.1 от НК е съставно престъпление.
Изпълнителното му деяние се състои от два акт, всеки един от които сам по себе
си е изпълнително деяние на друг
самостоятелен престъпен състав – употреба на физическа или психическа принуда /
чл.143 от НК/ и отнемане на вещ /чл.194 от НК/, но които като цяло са
взаимосвързани и подчинени на една цел – преодоляване на съпротивата на лицето,
от което се отнемат вещите, прекратяване на упражняваната от него фактическа
власт върху вещите и установяване от дееца на собствена трайна фактическа власт
върху тях.
От
обективна страна, за да бъде деянието съставомерно, е необходимо вещите да са чужди и движими.
От
субективна страна, за да бъде осъществен състава на престъплението грабеж,
деецът следва да е извършил деянието при пряк умисъл и с намерение
противозаконно да присвои чуждите движими вещи, което означава, деецът да е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
да е предвиждал неговите обещественоопасни последици
и де е искал тяхното настъпване, а самото отнемане да е осъществено с цел присвояване
– т.е. деецът да е целял след отнемането на вещта да се разпорежда с нея като
със своя.
Съдът
намира за безспорно установено авторството на подсъдимия В.М. както в
извършването на физическата принуда – чрез блъскане в гърб на свид.П. и издърпването със сила на портмонето с дръжка, с
цел да сломи нейната съпротивата, така и в отнемането след това на
инкриминираните движими вещи – портмоне, дамски часовник, мини аромат, парична
сума и лични карти , от показанията на свидетелката М.П., които са подкрепени
от показанията на свидетелите В.Г., З.М. и Б.Г.. Подсъдимият М. е имал
съзнанието за употребата на сила -
бутане в гърб, дърпане със сила, по отношение на
пострадалата, както и че е сторил това именно за преодоляване съпротивата и
като лице, от което се отнемат вещите, имал е съзнанието за прекратяване на
упражняваната от нея фактическа власт върху вещите и установяване на собствена
трайна фактическа власт върху тях.
Ето
защо съдът намира, че подсъдимият по несъмнен и категоричен начин е участвал
във всеки едни акт /принуда и отнемане/ от изпълнителното деяние на
престъплението грабеж.
Съдът
намира, че от субективна страна подс.М. е действал
при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Доказателства за това е , че след
деянието подсъдимият е предприел бягство, при което пострадалата е направила
опит да го последва и е забелязан от свидетелката В.Г., като чутите от същата
свидетелка викове на пострадалата ясно сочат на нейната уплаха.
Безспорно
доказано е и намерението на подсъдимия да присвои портмонето на пострадалата и
намиращите си в него вещи, тъй като след това е употребил парите, отчуждил е
часовника и изхвърлил ненужните му вещи, част от тях открити на посочено от
него място , следователно подсъдимият се е разпоредил с вещите като със свои,
макар това да е станало по неустановен в хода на наказателното производство
начин.
В
заключение , събраните доказателства обсъдени в тяхната взаимовръзка, водят до
единствения обоснован извод, а именно – че подс.В.М.
е автор на престъплението грабеж, за което му е предявено настоящото обвинение.
По
отношение наличието квалифициращия признак опасен рецидив, следва да се имат
предвид осъжданията на подсъдимия, както следва:
С
определение постановено по чнд №67/2014г., в сила от 12.04.2014г., РС-П.
на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 и
чл.24 от НК е определил на В.М. едно общо, най-тежко наказание от наложените му такива по нохд № 2996/13г. на РС-П. / за извършено престъпление по
чл.196 от НК/ и нохд № 702/13г. на ОС-П./ за
извършено престъпление по чл.199, ал.1,т.4 от НК/ в размер на 4 години лишаване от свобода , при
първоначален строг режим на изтърпяване. Това наказание е било изтърпяно от М.
на 13.07.2017г.
Видно
е , че настоящото деяние е извършено от подсъдимия след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малка от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, поради което е
налице квалифициращия признак опасен рецидив, съобразно разпоредбата на чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия В.Б.М. за виновен по обвинението
за извършен при условията на опасен рецидив грабеж на посочените в обвинителния
акт вещи – портмоне, пари, мини аромат , дамски часовник.
По
отношение на наказанието:
При
решаване на въпроса какво конкретно наказание да бъде наложено на подсъдимия М.,
съдът взе предвид утежнената съдимост на лицето, извън осъжданията, определящи
квалификацията настоящото деяние. Видно от данни те за съдимостта му, са налице
множество присъди от ранна възраст включително на лишаване от свобода, които не
са оказали явно нужното въздействие върху М.. Настоящото деяние е извършено в
сравнително кратък период след освобождаването от затвора, след изтърпяване на
наказание лишаване от свобода. Съдът съобрази също и че в конкретния случай
причинените вследствие на деянието щети не са на висока стойност, както и че
упражнената от подсъдимия физическа принуда се характеризира с нисък интензитет
в сравнение с останалите случаи на грабеж, и пострадалата не е понесла тежки
последици за здравето си.
Настоящият
съдебен състав, в контекста на изложеното, при извършване на преценката дали
едно наказание в размер на минималния
лишаване от свобода, съобразно предвидения от закона диапазон от пет до
петнадесет години, ще удовлетвори чувството за справедливост, намери че
наказание от пет години лишаване от свобода, редуцирано съобразно чл.58а, ал.1
от НК с 1/3 с оглед проведеното съкратено съдебно следствие на три
години и четири месеца лишаване от свобода ще е адекватно на тежестта,
обществената опасност, моралната укоримост на
осъщественото престъпление и ще бъде съобразено с конкретния случай и личността
на извършителя.
В
тези си граници, съдът счита, че наказанието ще е едновременно справедливо за
извършеното от подс.М. деяние и средство за постигани
на целите на личната и генерална превенция.Това наказание ще гарантира в личен
пран достатъчно време на подс.М. сериозно да
преосмисли поведението си и в същото време ще е предупреждение за останалите
членове на обществото.
На
основание чл.57,ал.1, т.2,б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален
режим на изтърпяване на наказанието.
На
основание чл.59,ал.1 от НК съдът зачете времето през което М. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 02.01.2019г.
Липсват
доказателства за имущественото състояние на подсъдимия и притежавани от него
движими и недвижими вещи, поради което съдът не му наложи предвиденото
наказание конфискация до ½ от имуществото.
По
граждански иск:
Деянието
по чл.199, ал.1,т.4 вр.чл.198, ал.1 от НК, извършено
от подсъдимия В.М. е обещественоопасно и противоправно, и представлява неправомерно увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, след като е
налице виновно поведение от страна на дееца. По тази причина са налице
предпоставките за ангажиране
гражданската отговорност на подсъдимия- виновно и противоправно
поведение, причинени имуществени вреди на гражданския ищец и пряка и
непосредствена причинна връзка между тези вреди и действията на подсъдимия.
Гражданския иск е в размер на 33,00 лева и е съобразен с доказания размер на
вредата. По тези съображения съдът присъди на постр.М.П.
посочената сума със законната лихва от датата на извършване на
престъплението 02.01.2019г. до
окончателното и изплащане .
Относно
веществените доказателства:
Вещественото
доказателство – 1 бр. ДВД диск - DVD-R, съдържащ записи от ахранителна камера на „***“ АД-П. от 02.01.2019г., съдът постанови да остане към делото.
Относно
разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия В.Б.М.
направените разноски в хода на наказателното производство, като го осъди да
заплати по сметка на ОДМВР-П. сумата от 50,40 лева и по сметка на ОС-П. сумата
от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: