Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А,
като разгледа докладваното от съдията Д. Рачева касационно н.а.х.д. № 204 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от М.В.Х.
***, срещу Решение № 149/03.12.2019 г. на Девненски районен съд, постановено по
н.а.х.д. № 165 по описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000687/29.08.2018 г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Варна.
В касационната жалба се твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, както и несправедливо. По-конкретно
касаторът счита, че нарушението, за което е наказан, е маловажен случай, тъй
като нарушението е формално, без вредоносен резултат, наказаното лице няма
предходни административни наказания за този вид нарушение и са налице множество
смекчаващи обстоятелства – наличие на искания документ в срок на валидност,
добронамереност и съдействие от страна на нарушителя. Предвид това счита, че
административнонаказващият орган неправилно е преценил, че са налице основания
за ангажиране на отговорността на касатора, и е приложил неправилно закона.
Моли за отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него
наказателно постановление, а в условията на евентуалност – делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът в производството по касация,
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно установено и
липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
Участващият в съдебното производство
представител на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Административен съд – Варна, като взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на
посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от лице,
което разполага с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Предмет на обжалване в производството пред
районния съд е било Наказателно постановление № 23-0000687/29.08.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на М.В.Х.
***, за нарушение на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ и на
основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
От събраните в
административнонаказателното и в съдебното производство доказателства,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.06.2018 г.,
около 9,45 ч на път Суворово – Девня Х. е управлявал влекач с рег. № СТ **** ВВ
и прикачено полуремарке с рег. № В **** ЕК, като е извършвал обществен превоз
на товари – фракция по маршрут с. Лиляк – с. Тополи. Извършена била проверка от
служители на областния отдел, при която били поискани за проверка документите
по чл. 89, т. 6 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на Министерство на транспорта.
Водачът не представил удостоверение за психологическа годност. След служебна
справка било установено, че притежава такова удостоверение с валидност до
19.05.2021 г. Нарушението било описано в съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното пред
районния съд наказателно постановление.
При така установените факти, от правна
страна районният съд приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, актът и постановлението са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание. От
материалноправна страна приема, че е безспорно доказано извършеното от Х.
нарушение, а фактите кореспондират с приложената санкционна норма на чл. 93,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози. С тези мотиви потвърждава наказателното
постановление.
Касационният състав възприема установената
от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи.
Твърденията в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в съдебното производство са общи.
При служебната проверка не се констатират пороци, относими към правото на
защита на въззивника, или към събирането и цененето на доказателствата.
Правилни са изводите за извършено от Х. нарушение по чл. 89, т. 6 от Наредба №
33/03.11.1999 г., изразяващо се в непредставяне при проверка от контролен орган
на удостоверение за психологическа годност, изисквано от тази разпоредба при
извършване на обществен превоз на товари. Не се констатират твърдяните в
касационната жалба обстоятелства, обосноваващи според касатора прилагането на
чл. 28 от ЗАНН, а именно липса на предходни санкции и представянето на
изискваното удостоверение непосредствено след проверката. Няма данни
удостоверението да е било представено след проверката, заедно с въззивната
жалба или по-късно в хода на въззивното производство. Наличието на издадено
такова удостоверение е установено единствено по служебна справка. Касаторът е
бил санкциониран за нарушения на Закона за движението по пътищата и Закона за
автомобилните превози, което не позволява извод за ниска обществена опасност на
дееца. Самото нарушение е предвидено в закона като формално и липсата на
противоправни последици не е елемент от състава му, а други обстоятелства,
които да определят деянието като маловажен случай, не се констатират.
По тези съображения, касационният състав
намира, че не се установяват твърдените в жалбата нарушения на районния съд,
представляващи касационни основания, и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
149/03.12.2019 г. на Девненски районен съд, постановено по н.а.х.д. № 165 по
описа на съда за 2019 година.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.