РЕШЕНИЕ
№ 888
гр. Кюстендил, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Преслава Кр. Дякова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело №
20251520100645 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано е по предявени от „Евро Финанс Колект
България“ ЕООД срещу Ю. С. Т. обективно кумулативно съединени установителни искове за
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2914/2024г. на КРС, 19
състав, както следва:
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) за
установяване съществуване на вземане за сумата 77.94 лева, представляваща незаплатена
потребена интернет услуга за периода 15.02.2022г. – 14.05.2022г. по договор за електронни
съобщителни услуги от 05.12.2020г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и Ю. С. Т., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца съгласно
договор за цесия от 03.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 03.12.2024г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 24.95 лева – мораторна лихва върху
вземането за главница, считано от датата на падежа на всяка издадена фактура до
02.12.2024г.
Ищецът твърди, че на 05.12.2020г. между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответника бил сключен договор за електронни съобщителни услуги за мобилен
телефонен номер ********** с абонаментен план i-Traffic XL+, в който план били включени
интернет услуги, за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключения договор били издадени 3 фактури, както следва:
1/ Фактура № *****************/15.03.2022г. за отчетен период 15.02.2022г. –
14.03.2022г., включваща стойност на ползваната интернет услуга в размер на 25.98 лева с
ДДС;
1
2/ Фактура № *****************/15.04.2022г. за отчетен период 15.03.2022г. –
14.04.2022г., включваща стойност на ползваната интернет услуга в размер на 25.98 лева с
ДДС;
3/ Фактура № ****************/15.05.2022г. за отчетен период 15.04.2022г. –
14.05.2022г., включваща стойност на ползваната интернет услуга в размер на 25.98 лева с
ДДС.
Посочва се, че ответникът не заплатил в срок сумите по издадените фактури, с оглед
на което същият бил в забава, като претендира мораторна лихва общо в размер на 24.95
лева, от която:
1/ 8.54 лева по Фактура № ***************/15.03.2022г., начислена за периода
02.04.2022г. - 02.12.2024г.;
2/ 8.31 лева по Фактура № ***************/15.04.2022г., начислена за периода
04.05.2022г. - 02.12.2024г.;
3/ 8.10 лева по Фактура № ***************/15.05.2022г., начислена за периода
02.06.2022г. - 02.12.2024г.
Ищецът извежда активната си правна легитимация от качеството си на цесионер,
придобил вземането от кредитора по силата на договор за цесия от 03.08.2023г., за която
цесия длъжникът бил уведомен. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на
„Евро Финанс Колект България“ ЕООД заповед по чл. 410 ГПК от 04.12.2024г. по ч.гр.д.№
2914/2024г. на КРС, 19-ти състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - Ю. С. Т., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Твърди, че ищецът няма вземане към ответника. Оспорва извършената
цесия. Претендира разноски.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2914/2024 г. по описа на Районен съд - гр.
Кюстендил ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1445/04.12.2024 г., по силата на която е разпоредено длъжникът Ю. С. Т., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *****, ул. „****“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, да
заплати на кредитора „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Цар Шишман“ №2, ет.4, следните
суми: 77,94 лева незаплатена главница по договор за електронни съобщителни услуги от
05.12.2020г., сключен между „БТК“ ЕАД и Ю. Т. за мобилeн номер **********, като
вземането е закупено от заявителя с договор за продажба на вземания от 03.08.2023г. от
„Иновативни финанси“ ООД, 24,95 лева мораторна лихва за забава за периода от падежа на
всяка от издадените фактури до 02.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда (03.12.2024 г.) до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и
400,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Изпратеното съобщение със заверено копие от Заповедта е връчено лично на Ю. С. Т.
на 11.12.2024 г., като същия ден длъжникът е депозирал писмено възражение.
С разпореждане от 11.12.2024 г., съдът е приел постъпилото възражение от длъжника
Ю. С. Т. и е указал на заявителя (кредитор) „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, че може
да предяви иск относно вземането си по издадената заповед за изпълнение в едномесечен
2
срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и че следва да представи доказателства,
че е предявил иска в посочения срок, в противен случай съдът ще обезсили заповедта за
изпълнение. На 13.02.2025 г. е връчено съобщение, ведно с препис от разпореждането,
съдържащо указанията, на заявителя. Видно от данните по делото в указания срок от
връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова
молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника Ю. С. Т., че
дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 2914/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Кюстендил.
По делото са ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца /неоспорени от
ответника/, от които се установява, че на 05.12.2020 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и Ю. С. Т. е сключен Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен телефонен номер **********с абонаментен план i-Traffic
XL+, в който план са включени интернет услуги, като договорът е сключен за срок от 24
месеца и същият влиза в сила в деня на подписването му. Договорът съдържа фамилия и
подпис на ответника на последната страница. Видно от съдържанието на договора
потребителят е запознат с общите условия, получил е екземпляр от тях и е съглА. да ги
спазва, което е удостоверено и с представената и приета декларация.
Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури /месечна
сметка/, издадени за отчетен период 15.02.2022г. – 14.05.2022г.:
1. Фактура № **************от 15.03.2022г. за клиентски номер *************за
отчетен период 15.02.2022г. – 14.03.2022г. с дължима стойност за плащане в размер на 27.88
лв. с ДДС, представляваща мобилни услуги – 21.65 лева; корекции – 1.58 лева; ДДС – 4.65
лева; Видно от приложението, неразделна част от фактурата, е, че сумата представлява
месечен абонамент.
2. Фактура № ************от 15.04.2022г. за клиентски номер *************за
отчетен период 15.03.2022г. – 14.04.2022г., с обща дължима стойност за плащане в размер на
53.86 лв. с ДДС, представляваща мобилни услуги – 21.65 лева; ДДС – 4.33 лева, баланс от
предходни периоди – 27.88 лева. Видно от приложението, неразделна част от фактурата, е,
че сумата представлява месечен абонамент.
3. Фактура № *************от 15.05.2022г. за клиентски номер *************за
отчетен период 15.04.2022г. – 14.05.2022г., с обща стойност за плащане в размер на 79.84 лв.
с ДДС, представляваща мобилни услуги – 21.65 лева; ДДС – 4.33 лева, баланс от предходни
периоди – 53.86 лева. Видно от приложението, неразделна част от фактурата, е, че сумата
представлява месечен абонамент.
По делото е приет като доказателство Договор за прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен на 31.05.2021г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (цедент) и
„Иновативни финанси“ ООД (цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на
цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към
договора. По делото не е представено в цялост посоченото Приложение № 1, представено е
Извлечение от Приложение № 1 с имената на длъжниците и размера на вземанията към
Договора за цесия от 31.05.2021 г., които се прехвърлят. В последното е посочено, че е
прехвърлено вземане към Ю. С. Т. в размер на 225.73 лева, представляващо незаплатена
главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 05.12.2020г., сключен между
длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, въз основа на който са
издадени следните фактури: Фактура № ************/15.03.2022г., Фактура №
**************/15.04.2022г., Фактура № **************/15.05.2022г. и фактура №
*************/ 15.07.2022г.
По делото е прието като доказателство пълномощно от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, с което се упълномощава „Иновативни финанси“
ООД, в качеството на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
3
31.05.2021г., да представлява БТК пред лица, чиито задължения към БТК са предмет на
прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.
Видно от представеното по делото уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /без дата/ е, че
същото е адресирано до Ю. С. Т. и е уведомление от „БТК“ ЕАД чрез пълномощника
„Иновативни Финанси“ ООД относно договор за цесия между „Иновативни финанси“ ООД и
„БТК“ ЕАД, с което ответникът се уведомява, че считано от 31.05.2021 г. дългът му по
клиентски номер *********към БТК в размер на 77.94 лв. с ДДС, натрупан по Договор за
електронни съобщителни услуги от 05.12.2020г., въз основа на който са издадени Фактура №
************/15.03.2022г., Фактура № ******************/15.04.2022г. и Фактура №
***************/15.05.2022г., е прехвърлен с Договор за цесия към „Иновативни финанси“
ООД.
По делото е приет като доказателство Договор за прехвърляне на вземане, сключен на
03.08.2023г. между „Иновативни финанси“ ООД (цедент) и „Евро Финанс Колект България"
ЕООД (цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията,
описани в Приложение № 1 към договора. Видно от представеното Приложение № 1 към
договора за цесия, сред прехвърлените вземания е и вземането към Ю. С. Т. в размер на
77.94 лева – представляващо неизплатена главница по Договор за електронни съобщителни
услуги от 05.12.2020г. за мобилен телефонен номер *************с абонаментен план i-
Traffic XL+, в който план били включени интернет услуги, сключен между длъжника и БТК
ЕАД, въз основа на който са издадени следните фактури: Фактура №
************/15.03.2022г., Фактура № ***************/15.04.2022г. и Фактура №
***************/15.05.2022г.
Видно от представеното по делото уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /без дата/ е, че
същото е адресирано до Ю. С. Т. и е уведомление от „Иновативни Финанси“ ООД относно
договор за цесия между „Иновативни финанси“ ООД и „Евро Финанс Колект България“
ЕООД, с което ответникът се уведомява, че дългът му към „Иновативни финанси“ ООД в
размер на 77.94 лева, натрупан по Договор за електронни съобщителни услуги от
05.12.2020г., въз основа на който са издадени Фактура № *************/15.03.2022г.,
Фактура № *****************/15.04.2022г. и Фактура № **************/15.05.2022г., е
прехвърлен с Договор за цесия към „Евро Финанс Колект България“ ЕООД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно /съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ при идентитет на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което и исковете са допустими.
Уважаването на исковите претенции е детерминирано от провеждането на пълно и
главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: че между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е бил сключен процесният договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на който „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е предоставило услуги, равностойността на които
възлиза на процесните суми за главница; както и че е налице надлежно осъществено
прехвърляне на спорното вземане /включително и уведомяване на длъжника по реда на чл.
99, ал. 3 ЗЗД/, по силата на което ищецът е активно легитимиран да получи изпълнение. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на плащане на вземанията. По акцесорния иск за мораторна лихва в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
4
несъмнения извод, че ответникът и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са
обвързани по силата на валидно сключен договор за далекосъобщителни услуги. Същият
съдържа подпис и на двете страни, като ответникът не е оспорил подписа си. Предвид
изложеното по безспорен начин се установи, че е сключен процесният договор за мобилни
услуги и същият е валиден и е породил действие. Видно от представената и приета по
делото подписана от ответника декларация, същият е декларирал, че операторът е
предоставил ОУ. Съдът не констатира договорът да съдържа неравноправни клаузи.
Вследствие сключване на процесния договор за предоставяне на мобилни услуги са
възникнали облигационни правоотношения между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, поради което отношенията следва да се уредят с оглед
разпоредбата на чл. 327 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия
резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е
възможно.
Следва да се посочи, че процесният договор за мобилни услуги съставлява
индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради
обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част
от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на „Търговец“
по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има
качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на
отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на
някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на
икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. По силата на валидно
възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответни месечни такси и срокове на действие на договора, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски.
В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са
посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като
включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част
от тях. В процесния договор са предвидени условията за ползване на предоставяните услуги
– срока на действие, ясно и разбираемо е посочен видът на предоставяната услуга – мобилен
интернет или услуги, за каквито услуги са издавани и фактурите, посочен е и приложимият
абонаментен план, който няма данни да е изменян едностранно от оператора през срока на
действие на договорите, както и конкретен номер, посредством който потребителят се
идентифицира сред абонатите на оператора и предадената СИМ карта, осигуряваща достъп
на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. Следователно абонатът е бил
наясно още при сключване на договора какви услуги ще му бъдат предоставяни и каква цена
ще дължи за тях, като е поел задължение да заплаща уговорената месечна абонаментна
такса. В индивидуално сключения договор е удостоверено, че абонатът е запознат, получил е
и е съглА. да спазва общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги на оператора. При така създадената между страните облигационна
обвързаност по ненаименован Договор за услуги при предварително установени от едната
страна Общи условия, предпоставка за валидност е приемане на същите от насрещната
5
страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия
стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. От
приетата по делото Декларация се установява, че абонатът изрично е декларирал, че е
получил Общите условия на дружеството. С подписа си, който не е оспорен, абонатът е
удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва.
В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за
нищожност на договора, поради противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като
същият е редовен от външна страна и обвързва страните по него.
Анализът на договора за мобилни услуги установява, че същият отговаря на
формалните изисквания на специалният закон, а имено на чл. 228, ал. 1 във вр. с ал. 2 от
ЗЕС, като наред с това в него не се съдържат клаузи, които да попадат в приложното поле на
чл. 143 от ЗЗП, което да води до тяхната нищожност, поради неравноправен характер.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договорни правоотношения между
БТК и ответника през процесния период за доставка на мобилни услуги, ответникът дължи
заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договора, независимо от
потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилият действие договор
вменява в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него
абонаментен план по договора. Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на
услуги.
На следващо място, ответникът по делото не ангажира доказателства за това, че е
погасил задължението си по процесния договор.
Установи се, че „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземането по процесния договор на
„Иновативни Финанси“ ООД на 31.05.2021г.
Отделно от това се установи, че „Иновативни Финанси“ ООД е прехвърлило
вземането по процесния договор на ищеца „Евро Финанс Колект България“ ЕООД на
03.08.2023г.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. За успешното уважаване на иска на цесионера спрямо длъжника е необходимо при
условията на пълно и главно доказване да се установи, че са цедирани валидни и изискуеми
вземания към ответника по посочения договор - в случая Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен телефонен номер *************, сключен на 05.12.2020 г.
между „БТК“ ЕАД и Ю. С. Т..
Видно от приложените по делото договори за цесия и приложения към тях по делото
е доказано, че вземанията на „БТК“ ЕАД към ответника по договора са прехвърлени с
договор за цесия в полза на купувача „Иновативни Финанси“ ООД, а от своя страна
„Иновативни Финанси“ ООД ги е прехвърлил с договор за цесия на „Евро Финанс Колект
България“ ЕООД.
Следователно въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че между „БТК“ ЕАД и ответника действително е сключен Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен телефонен номер **********на 05.12.2020 г. Установи се
също така, че с валидно сключен договор за прехвърляне на парични задължения от
31.05.2021 г., вземанията, произтичащи от горния договор, са прехвърлени първо на
„Иновативни Финанси“ ООД, след което „Иновативни Финанси“ ООД ги е прехвърлил на
ищеца „Евро Финанс Колект България“ ЕООД.
Липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за двете продажби на вземането
преди подаване на заявлението. Въпреки това, съдът намира, че процесните цесии са
произвели действие спрямо ответника. В тази връзка следва да се има предвид следното:
6
По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба уведомления,
изходящи от цедентите за извършената цесия. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и
от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за
цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на
закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов /ТР
№ 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.,
ТК, II ТО на ВКС/.
Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.
36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията.
Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД (вж. в този смисъл решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II т. о. на
ВКС; решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. на ВКС). В настоящия
казус старият кредитор е упълномощил новия кредитор да съобщи за извършената цесия,
като тази упълномощителна сделка не противоречи на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следва да се има предвид и че съобразно практиката на ВКС (вж. решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., II т. о. на ВКС; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г., П т. о. на ВКС) връчването на препис от исковата молба с приложено към нея
надлежно уведомление от цедента за цесията, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжниците на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК. Видно от приложеното по делото съобщение на ответника лично е бил връчен препис
от исковата молба, ведно с приложените към исковата молба писмени документи, в това
число и уведомленията за цесиите. С оглед на това съдът намира, че цесиите са породили
действие.
С оглед на всичко гореизложено следва, че предявената установителна претенция за
дължимост на претендираната главница в размер на 77.94 лева е основателна на предявеното
основание и ответникът дължи в пълен размер главницата, тъй като се установи, че
ответникът не е извършвал плащане по процесните фактури: Фактура №
**************/15.03.2022г., Фактура № ************/15.04.2022г. и Фактура №
*************/15.05.2022г., поради което в тази му част искът е основателен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая от 03.12.2024 г. Ето защо, ответникът дължи законната лихва, върху главницата,
считано от 03.12.2024 г. до изплащане на вземането.
По отношение на иска за лихва за забава /мораторна лихва/, съдът намира следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Доколкото се касае до парично
вземане, което е лихвоносно, като се установи от данните по делото, че ответникът е
7
изпаднал в забава, то същият дължи и претендираната лихва за забава считано от датата на
забавата. Доколкото се касае за задължения с определен падеж, то длъжникът дължи
обезщетение за забава, считано от датата на падежа по всяка една от фактурите до
02.12.2024 г. /датата, посочена в исковата молба/. Изчислена служебно от съда чрез
използване на програмен продукт калкулатор.бг., дължимата се лихва за посочените периоди
е, както следва:
- върху главницата по Фактура № *****************/15.03.2022г. за периода от
02.04.2022 г. до 02.12.2024 г. възлиза в размер на 8.54 лева;
- върху главницата по Фактура № *****************/15.04.2022г. за периода от
04.05.2022 г. до 02.12.2024 г. възлиза в размер на 8.31 лева;
- върху главницата по Фактура № ******************/15.05.2022г. за периода от
02.06.2022 г. до 02.12.2024 г. възлиза в размер на 8.10 лева.
Основателността на иска за главните вземания обосновава и основателността на
исковете за акцесорни задължения, каквото е и това за забавено плащане. По отношение на
лихвата също не е установено плащане от страна на ответника.
С оглед на това следва да бъде прието, че предявеният от „Евро Финанс Колект
България“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. от ГПК, вр. чл.
86 от ЗЗД за лихвата се явява основателен и следва да бъде уважен, както е предявен.
По разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването,
респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да
разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в общ размер на 425.00 лв., от
които: 25.00 лева – заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и
400.00 лева – адвокатско възнаграждение.
По отношение на настоящото исково производство ищецът претендира сторените
разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно: 75.00 лева – заплатена държавна такса;
400.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, или общо претендираната в исковото
производство сума за сторени разходи възлиза в размер на 475.00 лева.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно. Заповедното
производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което размерът на
адвокатско възнаграждение, дължимо на ищеца /кредитор/ в това производство, следва да
бъде намален до размера от 50.00 лева. По отношение на настоящото исково производство,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в рамките
на едно съдебно заседание, проведено без участието на ищеца, защитавания материален
интерес и конкретно проявената процесуална активност по делото, съдът намира, че
съответно на тези обективни критерии е адвокатско възнаграждение в размер на 100.00
8
лева, до който размер следва да се намали адвокатското възнаграждение. За да достигне до
този извод съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в Решение на СЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и Решение на СЕС по дело C-438/22,
според които съдът не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на
адвокатските възнаграждения и следва да определя размера на дължимото адвокатско
възнаграждение при преценка на интереса по делото, фактическата и правна сложност и
участието на процесуалния представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. чл. 228 от Закона за
електронните съобщения (ЗЕС), вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Ю. С. Т., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *******, ул. „******“ №**, вх.*, ет.*, ап.**,
дължи на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. „Цар Шишман“ №2, ет.4, следните суми, които са
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1445/04.12.2024 г., издадена по ч.гр.д.№ 2914/2024г. по описа на Районен съд - Кюстендил,
19 състав, а именно:
- 77.94 лева - главница, представляваща незаплатена потребена интернет услуга за
периода 15.02.2022г. – 14.05.2022г. по договор за електронни съобщителни услуги от
05.12.2020г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Ю. С. Т.,
вземанията по който са били прехвърлени на ищеца съгласно договор за цесия от
03.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 03.12.2024г., до окончателното й изплащане;
- сумата от 24.95 лева – мораторна лихва върху вземането за главница, считано от
датата на падежа на всяка издадена фактура до 02.12.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ю. С. Т., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: гр. **********, ул. „*************“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ
на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. „Цар Шишман“ №2, ет.4, сумата от 75.00 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по ч.гр.д.№ 2914/2024г. по описа на КРС,
19 състав, както и сумата от 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща разноски
в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9