РЕШЕНИЕ
№1565
гр. Пловдив, 26.07.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Ваня Петкова и
с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив Д. Молев, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 87 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от З.Я.П.
с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по време на задържането
по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периода
от 01.01.2014 г.
до 11.01.2021 г., съставляващи претърпени унижение, срам, чувство на
безпомощност, които се твърди да са настъпили в резултат от нарушения,
извършени чрез бездействие от страна на администрацията на чл.3 от ЗИНЗС, както
и чл.3 от КПЧОС. Нарушенията са се изразили според ищеца, както следва: в
пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - не повече от 3 кв. м.
жилищна площ; липса на вентилация и пречистване на въздуха, което водело до
задух и кашлица; лоша хигиена и битови условия – неработещи кранчета в
тоалетна, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на работещи
чешми и умивалници; лошо състояние на помещението баня с лошо качество на
водата и наличие на авария, довела до липса на вода през юни и юли 2019 г.,
което лишило лишените от свобода от възможност да се къпят в рамките на два
месеца; липса на достатъчно осветеност в помещенията и наличие само на по един
прозорец в спално помещение; наличие на застоял въздух в помещенията и влага от
прокапали тръби, водещи до образуване на мухъл и плесен; липса на външна
изолация на стените на затвора, водещо до ниски температури в помещенията през
зимата; отказ от предоставяне на завивки; недобра хигиена по отношение на
спалното бельо, което води до заразяване на спалните помещения с дървеници и
бълхи и недостатъчна дезинсекция; липса на провеждана корекционна работа с
ищеца и на предоставяна възможност да участва в програми за въздействие,
индивидуална или групова работа по изпълнение на присъдата; липса на достатъчно
мебели в помещенията. Исковата претенция е за сумата от 10 000 лева. В
съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. М. поддържа исковата претенция
така, както същата е предявена и моли искът да се уважи като доказан.
Претендира се присъждане на възнаграждение за адвокат при условията на чл.38 от
ЗА.
Ответникът ГДИН – София, представляван от ст.
юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и
недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за
неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за недоказаност на иска,
като моли същият да се отхвърли.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че искът е допустим.
С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск за неимуществени
вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира
обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът П. претендира
вреди от посочените нарушения за период на задържането му /без прекъсване/ в
Затвора Пловдив. Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата,
които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил
задържан в посоченото място за лишаване от свобода. Същият е предявен и против
надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда
по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение
на наказанията.
Според правилото на чл.205 АПК,
искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС
е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби. В случая се претендира
обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода, каквото е и Затвора Пловдив, а съгласно
чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“
са териториални служби на ГДИН. Затова и за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да
отговаря именно юридическото лице Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, което има,
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е само
частично основателна.
От събраните по делото
доказателства се установява от
фактическа страна, че ищецът З.Я.П. ***.08.2014 г. Първоначално ищецът бил
разпределен в приемно отделение стая РЦ, която била с размери 27,04 кв.м. с два
отваряеми прозореца с размери 0,49х1,20м и 0,98х1,18м със санитарен възел също
с прозорец в него. От 08.08.2014 г.
ищецът бил разпределен в стая 26, която била с площ от 27,80 кв.м., с отделен
санитарен възел, както и с два отваряеми прозореца с размери 0,92х1,17 м и
1,11х1,00 м., както и отделен отваряем прозорец в самото санитарно помещение. За
периода на престоя на ищеца в това помещение от 08.08.2014 г. до 31.12.2017 г.
от страна на ГДИН не била съхранена информация относно броя на лицата, с които
ищецът бил настанен, предвид съхранението на същата в рамките на три години,
съгласно въведената номенклатура. От 01.01.2018 г. и до 11.04.2019 г. ищецът
продължил да пребивава в помещение № 26, след което, считано от 12.04.2019 г.
бил преместен в спално помещение с № 24, което било с площ от 30,95 кв.м,
разполагало със санитарен възел, както и два отваряеми прозореца с размери
0,65х1,20м и 1,20х1,20м, а така също и с отделен отваряем прозорец в
санитарното помещение. Считано от 13.09.2019 г. ищецът П. бил настанен в
помещение № 25 с площ от 31,32 кв.м., разполагащо със санитарен възел и с два
отваряеми прозореца с размери 0,50х1,20м и 1,20мх1,20м, както и един отваряем
прозорец в санитарното помещение. Считано от 20.12.2019 г. ищецът бил настанен
отново в помещение №26, където пребивавал до края на исковия период 11.01.2021 г.
Максималният брой лица, с които ищецът бил настанен в помещение №26 достигал
понякога до още десет човека, в помещение № 24 – десет човека и в помещение №
25 – единадесет човека. Във всяко от
помещенията по задържането на ищеца в Затвора Пловдив било осигурено наличието
на течаща студена вода в санитарния възел. Топла вода лишените от свобода
можели да ползват в баня, съгласно утвърдени графици за използването й по два
пъти седмично. Като работещ по време на изтърпяване на наказанието си ищецът,
за периодите, в които работел, имал право да ползва банята ежедневно след
приключване на работа. През месец юли 2019 г. водоподаването било спряно веднъж
в рамките на два часа, предвид необходимостта за подмяна на главния водомер на
Затвора Пловдив. Почистването и дезинфекцията на банята било възложено на
лишени от свобода по график. Тръбите от канализацията в Затвора минавали през
тоалетните, а не през стаите. Съгласно сключени договори за дезинсекция и
дератизация със специализирана фирма в периода на престой на ищеца се
извършвала редовна дезинсекция и дератизация на различните помещения на затвора
по график, включително и спалните такива, съставляваща химична обработка на
помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи и мухи, каквито
дейности били документирани с протоколи.
Сградата на затвора нямала
изградена вентилационна система и външна изолация, като отоплението през зимата
се осъществявало посредством централно - локално парно отопление, а
проветрението се осъществявало посредством отваряне на прозорците.
В повечето от помещенията на
затвора имало по една маса, няколко стола и метални шкафове, освен леглата за
всеки от затворниците.
По време на изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в условията на Затвора Пловдив с ищеца П. били
провеждани беседи и разговори по различни поводи при планиране и препланиране
на плана за присъдата му, включително за участие в групова работа и мотивирането
му за започване на работа. В тази връзка и ищецът работил в обособено
производство в един значителен период от престоя си от 2016 г. до 2019 г., след
което отново бил назначен на работа през 2020 г. През същата година ищецът
участвал и в образователен курс по история. Спрямо него били предприемани мерки
за налагане на наказания във връзка с различни нарушения на реда, както и бил
награждаван за проявено старание в трудовия процес.
През време на престоя му в
Затвора Пловдив ищецът ползвал постелъчно спално бельо и завивки, които му били
донесени от негови близки, като в затвора имало изграден график за изпиране на
постелъчно бельо в пералнята при затвора, а по отношение изпирането на дрехите
на затворниците също можела да се ползва пералнята, но след депозиране на молба
за това.
Посоченото се установява от приетите по делото
писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетелите Н. и К., чиито
показания съдът кредитира, но само отчасти и то само доколкото са съответни на
останалите кредитирани доказателства. Съдът разглежда показанията на посочените
свидетели критично, предвид факта, че се касае до лица, изтърпяващи наказание
лишаване от свобода в Затвора Пловдив, за които на съда е служебно известно
също да са завели дела с правно основание по чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН със
сходни на оплакванията на ищеца, поради което и имат и личен интерес да твърдят
конкретни обстоятелства, и затова се предполага известна тяхна заинтересованост,
като ищецът по настоящото дело е свидетел по делото, заведено от свидетеля К..
На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
Според нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие.
Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС,
съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която
пък възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко
право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗСЗ, в редакцията й в сила от 07.02.2017
г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност. Посочените неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, респективно задържането под
стража, причинени от действия,
бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото
приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната
администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от
свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото
достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не
подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното
законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни
задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от
свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с
основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от
държавата.
На първо място, установява се, че не в рамките на
целия исков период ищецът е пребивавал в затвора, като противно на твърденията
му, че е постъпил в Затвора Пловдив на 01.01.2014 г. от представените писмени
доказателства се установява, че това е станало по-късно, а именно от 04.08.2014
г. Поради това и само на това основание исковата му претенция следва да бъде
отхвърлена като недоказана за частта от периода от 01.01.2014 г. до 03.08.2014 г.
Ето защо и съдът ще обсъди конкретно
всяко от оплакванията на ищеца, формулирани в исковата молба за периода
от 04.08.2014 г. до 11.01.2021 г., за който действително се установява да е
пребивавал в затвора, като с оглед установеното по отношение наличието или
липсата на всяко от тях, ще осъществи и преценката си за кумулативното
въздействие върху ищеца на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода,
като вземе предвид и продължителността на престоя му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване
на спора, което пък е предвидено
в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание
лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения
на ЕСПЧ, като напр. делото Ананиев срещу България, както и Нешков и др. срещу
България, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече
нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то
ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра
жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да
доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от
Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на
достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова
сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията,
тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с
други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша
вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на
подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на
страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and
Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали
е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.
В случая, според съда, независимо от факта, че разпоредбата на чл.43, ал.4
от ЗИНЗС, която сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
не може да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила
значително време след постъпването на П. в място за лишаване от свобода, а
именно едва през февруари 2017 г., то това не
означава, че за държавата в лицето на специализираната администрация в
местата за лишаване от свобода, не е съществувало задължение за изпълнение на
стандартите, касаещи минималната жилищна площ, като в тази насока, както се
каза, пряко приложима по силата на Конституцията е самата КЗПЧОС.
Така по отношение на оплакването относно пренаселеност на местата, в които е бил
настаняван, претенцията на П. е отчасти доказана, доколкото става ясно от
приложените справки за помещенията по настаняване на ищеца и техния капацитет,
както и броя настанени лица, за периода, за който се съхранява надлежна
информация, а именно от 01.01.2018 г. до края на исковия период, че е била
налице действителна пренаселеност за част от времето на престоя на ищеца в
Затвора Пловдив в посоченото време, във всяка от стаите по настаняването му,
като общо сумирано времето, в което ищецът е бил при площ под 4 кв.м. на човек,
която е нормативно установената, възлиза на 664 дни. Установява се
същевременно, че почти една трета от това време, а именно 200 дни в рамките на
периода от 01.01.2018 г. до 11.01.2021 г., за който има конкретна информация,
ищецът П. се е помещавал в стаи, в които
жилищната площ на лишен от
свобода е била под 3 кв. метра на човек. По делото, от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест да установи конкретните условия на
задържане и тя му е била надлежно указана, не са представени конкретни
доказателства за част от периода по настаняване на ищеца, а именно времето от 04.08.2014
г. до 31.12.2017 г. С оглед на обстоятелството, че от страна на ответника все
пак е представена справка относно местата по настаняване на ищеца в Затвора
Пловдив и броя на лицата, с които е бил настаняван за част от времето, като по
отношение на посочения период, включен в рамките на целия исков период, изрично
е посочено в справката, че администрацията не разполага с конкретно съхранена
информация, предвид утвърдения срок на съхранение на същата, съдът не намира,
че в случая са налице условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за приемане за доказан
твърденият факт на пренаселеност на помещенията по задържане на ищеца за този
по-ранен период. На първо място, тази разпоредба дава само възможност, но не
задължава съда да признае за доказани съответните факти и то само, ако
специализираната администрация откаже да предостави информация. В случая не е
налице отказ от представяне на такава, а изявление, че специализираните органи
по изпълнение на наказанията не разполагат с достатъчно конкретна информация.
Видно е, че все пак, че по отношение на
половината от исковия период такава информация е била надлежно предоставена.
Същевременно от показанията на свидетелите Н. и К., които са дали информация
относно помещение №26, в което ищецът е прекарал най-много от времето в затвора,
се установява, че в помещението са били настанявани и повече от капацитета му,
позволяващ спазване на нормативно установените стандарти за разполагаема площ.
Поради това и макар и без да е налице конкретика по отношения на точния брой
дни, в които такава пренаселеност е била установена, все пак съдът ще вземе
предвид така установения от показанията на свидетелите факт за времето от
04.08.2014 г. до 31.12.2017 г. като такъв, даващ допълнителна тежест при
оценката на посочения неблагоприятен фактор при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и присъждане на обезщетение по отношение на същия, а именно
пренаселеността. Все пак, както се каза, категорично е установено ищецът да е
прекарал 664 дни при такива условия, от които 200 дни в помещения, когато
минималната жилищна площ не е съответствала не само на предвидения в ЗИНЗС
законов стандарт, но и на международно установения такъв минимум от три
квадратни метра жилищна площ, което само по себе си съставлява особено сериозно
нарушение, не само на чл.3 от ЗИНЗС, но и пряко на чл.3 от КПЧОС. Този извод
съдът приема, независимо от факта, че по отношение на ищеца не се установява да
не е било определено самостоятелно място за спане – отделно легло, в каквато
насока и липсват негови оплаквания. Съгласно чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС изискването
спалните помещения да са снабдени със самостоятелни легла, съдът приема за
изпълнено през целия период на задържане на ищеца. Според основните принципи,
възведени в практиката на ЕСПЧ по приложение разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС
/конкр. пилотното Решение Нешков и др. срещу България/, при оценката на наличното пространство в местата за лишаване от
свобода трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане
в килията, като следва да се има предвид, че жизнената площ за всяко от лицата
е площта, която следва да осигурява възможност те да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Следва да се има
предвид и че разполагаемото свободно жилищно пространство в помещенията, в
които е бил настаняван ищецът, съдът преценя, без да приспада заетото от мебели
пространство, предвид липсата на данни относно разположението им и точният им
брой. Поради това и според съда се установява твърдяното бездействие по смисъла
на чл.3 от ЗИНЗС от страна на специализираната администрация по отношение на
това конкретно оплакване в рамките на целия период от 04.08.2014 г. до
11.01.2021 г.
Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните такива, се
установява категорично, че в стаите в затвора са били изградени и са
съществували санитарни възли с осигурена
течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по
определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е според съда поради това и пълно съобразяване с изискването,
възведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Тъй като ищецът е бил работещ през значителна част от
периода на задържането му, същият е имал възможността извън графика да ползва
банята ежедневно. Установява се, включително и от свидетелските показания, че
санитарните възли в затвора са били отделени от спалното помещение със стена и
врата, поради което и твърденията на ищеца за липса на уединение при ползване
на тоалетната не са доказани. Не е доказано и твърдението относно липсата на
добра хигиена в банята, като в тази насока са налице данни относно това, че
банята съставлява разкрит работен обект, в който почистването се осъществява от
назначен лишен от свобода, като поради спецификата на обекта и хигиената в
същия е задоволителна. Факт е и се установява наистина, че се касае до стара и
захабена от ползване база, включително и по отношение на банята, но в случая
оплакването е свързано с хигиената, която, както се посочи, се поддържа от
самите лишени от свобода. Действително се установява, че през юли 2019 г.
водоподаването е било спирано, но само за два часа и както става ясно и от
показанията на свидетелите, банята не е била затваряна за два месеца, както се
твърди от страна на ищеца и е функционирала през юни и юли 2019 г. Все в тази
насока, напълно неоснователни са и твърденията на ищеца относно това, че не
можело да се ползват мивките и банята, понеже имало изпочупени казанчета и
кранове, неработещи душове, доколкото не се установява, включително и от
показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели, естествената поява на
повреди да е била от такова съществено естество, че да е повлиявала изобщо
възможността за ползване на санитарните помещения и банята по предназначение.
Твърденията на ищеца в исковата му молба, че водата в банята не ставала за
пиене, но въпреки това той я пиел и поради това имал вирусни инфекции, причинени
от нейната употреба, не могат да бъдат отчетени като основателни изобщо в
насока преценка наличието или липсата на причинна връзка между поведението на
специализираната администрация и твърдените неимуществени вреди за ищеца. На
първо място, не ГДИН е органът, на когото с нормативен акт са вменени
отговорности за качеството на водата, а не се установява изобщо ползваната от
Затвора Пловдив вода да е от отделен и независим водоизточник, сиреч
водоподаването да е отделно от мрежата на града, като в тази връзка е налице и
становище на техник „Строителство и архитектура„ при Затвора Пловдив, относно
това, че водата е от градския водопровод на гр. Пловдив. На второ място, няма
каквито и да било доказателства, нито гласни, нито пък такива могат да се
извлекат от събраните писмени такива, ищецът да е страдал от инфекции с
причинител, находящ се във водата. В тази насока не са ангажирани от него
доказателства, нито са налице твърдения за издавани конкретни предписания във
връзка с качеството на водата по реда на чл.150 от ЗИНЗС. И на трето място, известно е и се установява
и от свидетелските показания, че на територията на Затвора Пловдив има и
магазин за лишени от свобода, в който се продават и хранителни продукти,
включително и питейна вода, както и че е утвърден график за пазаруване в същия.
В тази насока и по никакъв начин не се установява поведение на специализираната
затворническа администрация, което да е от такова естество, че ищецът да е
принуден да пие вода, която не му харесва, или да не може да пие вода, която
смята, че е чиста и с добри качества.
Недоказани са твърденията на ищеца относно неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за
лишаване от свобода в исковия период. Установява се категорично, че всички
помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци, които са
отваряеми и от които е налице възможност за проникване на свеж въздух, както и
на светлина, предвид размерите им, като в спалните помещения на Затвора Пловдив
има поне по два прозореца, а не, както се твърди в исковата молба – само по
един. Освен това е видно, че има и по един прозорец в самото санитарно
помещение, което позволява отделно негово проветрение. Установено е от гласните
доказателства, че в помещенията на Затвора Пловдив е осигурено и изкуствено
осветление. В тази насока действително е налице твърдение и от единия от
свидетелите, че достатъчно дневна светлина не може да прониква в помещенията,
като действително, с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на
прозорците, може да се направи извод, че е налице известно несъответствие с
широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на
дневна светлина в помещенията, но следва да се има предвид в тази насока и типа
на сградата, която не е типична жилищна сграда, а такава, при която е нужно да
бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията
относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да
се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването относно липсата на вентилация,
се установява от свидетелските показания и писмените доказателства, че такава
практически се осъществява по възможните начини чрез отваряне на прозорците, за
проникване на свеж въздух отвън. Установява се също така и че през значителна
част от престоя на ищеца в местата за лишаване от свобода същият е бил устроен
на работа, което е индикация, че в по-голямата част от деня той е бил извън
помещенията на затвора. Поради това и според съда, дори и да се приеме, че
проникването на дневна светлина в спалните помещения и на свеж въздух не е било
достатъчно, което не е доказано категорично, то като се вземе предвид и факта,
че за ищеца практически е била налице възможност да е извън тези помещения през
деня, не може да се счете, че са настъпили твърдените от него неимуществени
вреди, като никой от разпитаните по негово искане свидетели не е и дал
показания в такава насока. Не се установява по нужния категоричен начин, макар
да е налице свидетелстване в тази насока, ищецът да е страдал от кашлица именно
вследствие на липсата на въздух в помещенията по задържането му.
Оплакването на ищеца относно липсата
на изолация на външните стени на затвора и преживени от него неблагоприятни
усещания на студ, поради отказ да му
бъдат предоставени завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са
неоснователни. На първо място, установява се от представените по делото
справки, а това е потвърдено и от гласните доказателства, че в затвора
отоплението през зимата се осъществява посредством изградено парно. Установено
е действително, че няма външна изолация на сградата на Затвора Пловдив, но
следва да се има предвид, че поставянето на такава не е нормативно установено
задължение на ответника. Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били
предоставени завивки и поради това е изпитвал студ, предвид факта, че не са
налице данни същият изобщо да е депозирал такива молби до администрацията на
затвора, както и установеното със свидетелските показания обстоятелство, че
ищецът П. е разполагал със собствени завивки. Поради това и общите твърдения,
че през зимата е студено, като се има предвид, че се касае до характерни
температурни стойности за съответния сезон и съответното географско място, не
може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на
Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо
отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие.
Що се касае до оплакването от липсата
на мебели, то следва да се има предвид посоченото по-горе относно
изпълнение на чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС, както и че от гласните доказателства
става ясно, че към леглата е налице оборудване и със шкафчета, а в някои от
помещенията има и по една маса, които мебели не отговаряли според свидетелите
по брой на броя настанените в помещенията и те били принудени да се хранят на
леглата си. Същевременно обаче, следва да се има предвид, че храненето на
лишените от свобода е организирано в отделно помещение - столова, а не се
извършва принципно по стаите, както и че липсата на допълнителна мебелировка,
освен леглата и шкафчетата, е обусловена и от самата площ на помещенията и
необходимостта да има достатъчно разполагаема такава за извършване свободно на движения за задоволяване на битовите нужди на лишените от свобода. Поради това и според съда не може да се счете за
доказана причинна връзка между наличието на по-малко мебели в помещенията и
причиняването на неимуществени вреди на ищеца, като в тази насока не са налице
и ангажирани конкретни доказателства за търпени конкретно от ищеца
неимуществени вреди, нито в какво са се изразили те.
Що се касае до
оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници, бълхи, както и мухъл в помещенията, то от
доказателствата по делото се установява, че са създадени условия за
поддържане на елементарна хигиена в стаите,
като отговорността за това обаче
е на самите лишени от свобода, на които се предоставят и препарати за почистване, макар предвид старата
материална база поддържането на хигиената да се е осъществявало трудно. От
показанията на свидетелите не се установява да е бил налице теч от
канализационни тръби в спалните помещения, както се твърди в исковата молба, а
от приложените справки става ясно, че тръбите не преминават през спалните
помещения. Установява се от приетите писмени доказателства, че ежегодно по
няколко пъти са се
извършвали дейности по
дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива, като
в тази насока показанията на свидетеля К. относно липса на такава обработка, не
отговарят изобщо на истината. Видно е, че в някои от годините се е извършвала
такава обработка и по осем пъти годишно. Очевидно, въпреки положените в тази
насока усилия паразитните насекоми – дървеници и хлебарки, за които са
свидетелствали разпитаните свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи
на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за
лишаване от свобода, като напротив, установява се, че за периода по исковата
молба са били осъществявани почти ежемесечно съответните дейности по ДДД
обработка. Освен това, както става ясно от приложената по делото справка,
налице е утвърден график и за изпиране на спалното бельо два пъти седмично в
пералнята на затвора, а при неговото захабяване, лишеният от свобода може да
подаде молба за замяната му с ново, което освен изпрано е и обезпаразитено. В
случая, твърденията, че ищецът е получил отказ от получаване на постелъчен
инвентар, или изпиране на такъв, не се подкрепят и от показанията на
свидетелите, но напротив, установява се от последните, че ищецът е разполагал
със собствено спално бельо и завивки, предоставени му от негови близки, които е
ползвал в условията на задържането му.
Затова и въпреки че принципно наличието на инсекти в спалните помещения
е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за
пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника, доколкото се
установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този
проблем. Не се установява от доказателствата по делото и ищецът да е
регистрирал оплаквания от обриви, предизвикани от ухапвания от насекоми, като в
таза насока липсват конкретни гласни доказателства и затова и посоченото
оплакване също е недоказано.
От
доказателствата по делото не се установява да е била правена обработка за
премахване на мухъл, а следва да се има предвид, че със средства за почистване,
с които разполагат лишените от свобода, самите те трудно биха могли да
премахнат плесен, доколкото са необходими специфични препарати. Същевременно се
установява от показанията на свидетелите, а и от приложена справка от техник,
че и в спалните помещения е имало образувал се мухъл. Поради това, макар и не в
пълен обем, това оплакване на ищеца съдът намира за установено.
Що се касае до оплакването на ищеца, възведено с исковата
молба относно липсата на провеждана с
него индивидуална корекционна работа и невключването му в програми за
въздействие за индивидуална и групова работа, то съдът намира и него за
неоснователно. Както се посочи и по-горе, от доказателствата по делото е
категорично установено, че ищецът П. е бил включен в
групова възпитателна работа с участие в образователен курс през 2020 г., а в
плана на присъдата му и извършваното препланиране, с които ищецът е бил
запознат срещу подпис, са били поставяни
и конкретни цели, при постигането на които ищецът е следвало да бъде устройван
на работа и предлаган за награди. На практика в периода на престоя в Затвора
Пловдив тези цели са били изпълнени и ищецът действително е бил устройван на
работа, като е полагал труд в един значителен период от време и в тази връзка
пет пъти е бил награждаван. Следва да се има предвид, че трудовите мероприятия
също съставляват част от социално-възпитателната работа при изпълнение на
присъдата, съобразно с указаното в чл.129 от ППЗИНЗС, а прилагането на
наказания и награждаването на ищеца са все проявни форми на възпитателната и
корекционна работа, прилагана спрямо него. Налице е по отношение на осъдения П.
и осъществена и оценка на риска, като е преценено, че рискът от рецидив е
преминал от висок към среден, което предполага с него да е работено и
индивидуално, за да са налице такива наблюдения за оценката. Следователно, в
случая са били изпълнени всички изисквания по чл.154 - чл.156 от ЗИНЗС. Ето
защо и съдът намира, че не е установено противоправно бездействие на ГДИН,
което е елемент от отговорността по чл.284 от ЗИНЗС. Отделно от това, по делото
от страна на ищеца не са били ангажирани и каквито и да било доказателства за
реално претърпени вреди, изразили се в твърдяната от него поведенческа и
личностова криза.
С оглед изложеното по-горе по
отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца П., то съдът счита, че
отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде ангажирана само по
отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с поставяне
на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора
Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти относно разполагаема
площ на един лишен от свобода, както и относно заразяването на спалните
помещения с мухъл. По останалите оплаквания, съдът счете, че не следва да
уважава иска, предвид неговата недоказаност.
Отговорността на
държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията във
връзка с нарушение по чл.3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на чл.3 от ЗИНЗС, въведена
след 2017 г., която вече не съдържа изискване действията/бездействията по
поставяне в неблагоприятни условия на задържаните лица да са умишлени и това е
в съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено
поведение не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват
нечовешко или унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, всички посочени като
установени
условия,
свързани с пренаселеност и замърсеност с мухъл на помещенията по настаняване на
ищеца, съдът счита, че съставляват нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. При наличието на така установените
по-горе неблагоприятни условия, при които ищецът П. е следвало да търпи наказание
лишаване от свобода в Затвора Пловдив, при прилагане на подхода на оценка на
въздействието им върху психическото и физическото състояние на задържаното
лице, съобразно с периода, за който се установява по категоричен начин такова
нарушение, като взе предвид и възрастта на ищеца, а също и предвид разпоредбата
на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая действително е налице
доказано причиняване на неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно
бездействие на администрацията на затвора по осигуряване на благоприятни
условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява
нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. В случая, налице е поставяне в неблагоприятни условия на ищеца П.,
над нормално присъщите на лишаването от свобода, като в тази връзка и според съда
се установява твърдението за причинени неимуществени вреди в резултат от
престоя му в пенитеницарно заведение при условията на пренаселеност и
заразеност с мухъл, защото посочените и по-горе неблагоприятни условия, макар
да не е доказано да са в кумулативна съвкупност и с други твърдени такива по
исковата молба, сами по себе си и заедно са от естество да причинят описаните
от ищеца чувства на унижение и безпомощност. Пренаселеността в помещенията по
престояване на ищеца е такова обстоятелство, което и обективно води до извод за
унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху
човешкото достойнство. В тази връзка и описания от ищеца психологически
дискомфорт според съда е реална последица от посочените неблагоприятни условия.
В тази насока съдът взема
предвид и факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. срещу България, не е
необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или
унизителни условия на живот в ареста, като съгласно чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване
на противното. Установено е с оглед посоченото подробно по-горе при анализа на
отделните оплаквания нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като с оглед
съдържанието на същото, съдът намира, че то действително води до неприятните
психически изживявания, посочени от ищеца. В тази насока от страна на ответника
не са ангажирани доказателства, които да водят до противен извод.
Що се
касае до интензитета на търпените
неимуществени вреди, то съдът го определя като средно висок, като взема предвид, от една страна, продължителността
на установения с категоричност брой дни, за който безсъмнено е доказано да са
били налице вреди от конкретно установена пренаселеност, а именно 664 дни,
както и отчита факта, че макар и без
конкретика относно броя на дните на пренаселеност в помещението с № 26 по време
на престоя на ищеца там през 2014 г. - 2017 г., все пак такава е свидетелствано
да е имало в определени периоди, а това време е почти половината от исковия
период. Освен това, относно интензитета на търпените вреди съдът взема предвид
и установеното категорично обстоятелство, че за част от времето на задържане,
на практика е установено и особено съществено нарушение на изискванията относно
минималната разполагаема площ /под 3 кв.м. на човек/. От друга страна, съдът преценява факта, че
значителният период на престой на ищеца в затвора е предпоставен от негово
предходно поведение по осъществяване на престъпления, за които същият е получил
осъдителна присъда с голяма продължителност. При това положение и като взе
предвид, че тези неблагоприятни условия на пренаселеност са били и съпроводени
с установеното замърсяване на спалните помещения с мухъл и то независимо по
какви причини е станало това, като се има предвид, че обработка против мухъл не
е осъществявана изобщо от администрацията, съдът намери, че справедливо и
отговарящо на действителния интензитет на търпените от страна на ищеца П. неимуществени
вреди, като резултат от незаконосъобразно бездействие, осъществило нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС от специализираната администрация в местата за лишаване от
свобода, ще бъде такова в общ размер на 4000
лева. В тази насока и съдът се съобразява и с разрешението на ЕСПЧ касателно
размерите на присъжданото обезщетение, посочен в приложение към Решение Иванов
и др. срещу България, Йорданов и Джелебов срещу България и др. Затова и счете,
че следва да уважи иска за неимуществени вреди до посочения размер, като го
отхвърли до пълния предявен такъв от 10 000 лева, като недоказан. Липсва
формулирана акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението, поради което и съдът не дължи произнасяне.
При този изход от
производството и съобразно разпоредбата на чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на
производството, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено
съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за
правна защита и съдействие се установява, че адвокатът М., упълномощен от ищеца за представителство по
делото, е следвало да представлява последния безплатно
като лице, което е материално затруднено, сиреч
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Поради това и според съда са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адв. Г.М. да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и в случая, съобразно с нормата на чл.8, ал.1,
т.4 от Наредбата, което с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на
уважената част на иска, така изчислено възлиза на 332 лева.
Що се
касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то
същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице
частично отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото
правило на чл.78,
ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София, да заплати на З.Я.П. с ЕГН ********** сумата
от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на периода от
04.08.2014 г.
до 11.01.2021 г. включително, в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се
в липса на достатъчно жилищна площ в условията
на Затвора Пловдив и заразеност с мухъл на помещенията по настаняването му,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за частта от исковия период от 01.01.2014 г. до 03.08.2014 г. и за
разликата до
пълния ѝ предявен размер от 10 000 лева, както и по
отношение на останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София да
заплати на ищеца З.Я.П. с ЕГН **********, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща
заплатената от ищеца държавна такса
за образуване на делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София да заплати на адв.Г.Г.М.,***, със служебен адрес гр. Пловдив, ул. “Йоаким Груев“ № 43, сумата от 332 лв. /триста тридесет и
два лева/,
съставляваща адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: