РЕШЕНИЕ
№ 13138
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110120419 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 02.05.2024 г.,
на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. В. (аб. № 193745), с която са
предявени претенции за осъждане на ответника да плати на дружеството
следните суми – 135,30 лева – цена за доставена за периода 01.11.2020 г. –
30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Н.“, ул. „Й. Х. - Д.“ № **,
ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.04.2024 г.,
до окончателното плащане; 38,50 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 13.03.2024 г.; 10,25 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода 01.06.2021 г. – 13.03.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 10.04.2024 г., до окончателното плащане, и 2,87 лева –
законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода
15.04.2021 г. – 13.03.2024 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
1
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Термокомплект“ ООД, като поради това се иска
привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират
доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – В. В., с
който предявеният иск се оспорва частично за вземания по фактури от
28.02.2021 г., 31.03.2021 г. и 30.04.2021 г., както и по изравнителна сметка,
поради погасването им по давност, както и за изчисленията на лихвите за
забава, като поддържа, че е платил 73,75 лева за неоспорените вземания. Иска
отхвърляне на исковете.
Със становище от 20.03.2025 г. ответникът излага твърдения, че на
27.01.2025 г. е заплатил сумата от 568,40 лева, поради което моли за
отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска и посочва, че ответникът
е извършил плащания, с които е погасил всички свои задължения, и са
останали незаплатени само разноски по делото, които претендира. Ответникът
не се явява и не се представлява.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото от 07.02.2025 г. (на лист 63 –
65 от делото) съдът е отделил за безспорен факта, че процесният имот се
намира в сграда в режим на етажна собственост, както и за служебно известно,
че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на
ДКЕВР № ОУ[1]1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19 минути” и във
вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., са в сила според клаузите си от 10.08.2016
г.
Съгласно представен на лист 8 – 11 от делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **/***** г., том*, рег. № ****, дело
№ **/**** г. по описа на н. М. Ш., вписана под № *** в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – Софийски районен съд,
ответникът В. В., и И. В. са придобили правото на собственост върху
апартамент № **, находящ се в гр. С., ул. „Й. Х. – Д.“ № **, ет. *.
Съгласно представено на лист 18 – 19 по делото Заявление-декларация
на 13.07.2020 г. В. В. е поискал да бъде открита партида на негово име в
ищцовото дружество за апартамент № **, находящ се в гр. С., ул. „Й. Х. – Д.“
№ **, ет. *.
Съгласно представено на лист 29 – 30 от делото съобщение към фактура
2
от 31.07.2021 г. задълженията на ответника, отразени в счетоводството за
ищеца за процесния имот, са – за ноември 2020 г. – 6,90 лева; за декември 2020
г. – 31,06 лева, и за януари 2021 г. – 14,57 лева, за периода от февруари до
април 2021 г. – по прогнозни данни общо 37,56 лева, като след това е
извършено изравняване с намаляване на задължението с 8,91 лева (вж. и
изравнителна сметка от третото лице – помагач на лист 80 от делото), а за
съгласно представено на лист 30 – 31 от делото съобщение към фактура от
31.07.2022 г. задълженията на ответника за периода от май 2021 г. до април
2022 г. са за 33,35 лева след изравняване
Съгласно представено на лист 33 по делото извлечение от
счетоводството на ищцовото дружество на ответника са начислени по 1,99
лева за услугата „дялово разпределение“ за месец юни, юли и август 2021 г. и
по 2,09 лева за месец септември и октомври 2021 г.
Съгласно представени на лист 42 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.
33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Съгласно представен на лист 61 от делото е представен касов бон за
заплащане от ответника в полза на ищеца на 23,75 лева мораторна лихва и 50
лева разноски, и двете направени „по съдебно дело“. При служебна проверка в
деловодната система на Софийския районен съд настоящият съдебен състав
констатира, че между страните няма други водени дела.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен са иск за заплащане на доставена топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху това задължение с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по
въпроса за ползвателите като потребители на топлинна енергия, задълженото
лице да заплаща тази енергия, доставена до апартамент в етажна собственост
3
е или този, който изрично е заявил желание да е в договорни отношения, а ако
няма такова лице или тези отношения са прекратени – посочените в чл. 153 ЗЕ
собственик или титуляр на вещно право върху имота.
В настоящия случай, с подаването на декларация за откриване на
партида в ищцовото дружество за имота на негово име ответникът изрично е
заявил желание да установи договорни отношения с ищцовото дружество във
връзка с доставката на топлинна енергия за имота, поради което именно той
следва да отговаря за задълженията за топлинна енергия. Предвид
извършеното плащане в хода на процеса, което съдът съобрази като
новонастъпило обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и цени като
извънсъдебно признание на задълженията на ответника съгласно чл. 175 ГПК,
съдът приема, че сумата за главница за топлинна енергия за процесния имот и
период възлиза на 135,30 лева.
Възражението за погасяване на вземането по давност е частично
основателно – съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД давностният срок е три години, като
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД тече от датата на срока за плащане на фактурите
(падежа) и съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД се прекъсва с подаване в съда на
исковата молба. Падежът на най-ранната фактура по делото – за ноември 2020
г., е 45 дена след края на месеца, за който се отнася, или съответно на
15.01.2021 г., а исковата молба е подадена в съда на 10.04.2024 г., поради което
са изминали повече от 3 години и следва да се приеме, че вземанията за месец
ноември и декември 2020 г., както и януари 2021 г. са погасени по давност. За
изчисляване на задълженията, които не са погасени по давност, съдът
използва данните от фактурите на ищеца и третото лице – помагач, като за
периода от февруари 2021 г. до април 2022 г. задължението е 37,56 лева по
месечни фактури, намалено с 8,91 лева от изравняване, или 28,65 лева, а за
отоплителния сезон от май 2021 г. до април 2022 г. – 33,35 лева.
Така непогасените по давност задължения към момента на подаване на
исковата молба възлизат на 62 лева. Каква част от тях е основателно да се
присъди съдът ще обсъди след установяване на погасителния ефект на
плащането на ответника в хода на процеса по-долу.
По иска за лихва за забава върху цената на топлинна енергия – чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва се начислява
от деня на падежа на задълженията, който по общите условия на ищеца е 45
дена след издаване на годишните фактури на 31.07.2021 г. и на 31.07.2022 г.,
или съответно – на 15.09.2021 г. и 15.09.2022 г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват
и акцесорните, макар и за тях давността да не е изтекла, поради което
мораторна лихва върху погасените по давност задължения не се дължи.
Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с
лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, за
сумата от 28,65 лева – за първия отоплителен сезон, лихвата за забава от
15.09.2021 г. до посочената в исковата молба крайна дата – 13.03.2024 г., е 8,13
4
лева, а за втория отоплителен сезон върху задължението от 33,35 лева за
периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г., е в размер на 6,08 лева.
Така непогасените по давност задължения за лихва към момента на
подаване на исковата молба възлизат на 14,21 лева.
По претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ – чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 140 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ:
От представените годишни отчети на лист 78 се установява, че услугата
е предоставена на ответника, съдът установи и договор с конкретна цена, а
според общите условия на ищеца той събира задълженията за тази услуга,
извършена по възлагане от третото лице – помагач.
Съгласно представено на лист 33 по делото извлечение от
счетоводството на ищцовото дружество на ответника са начислени по 1,99
лева за услугата „дялово разпределение“ за месец юни, юли и август 2021 г. и
по 2,09 лева за месец септември и октомври 2021 г., който съдът не намира за
прекомерен. Поради това, непогасената част от цената на услугата „дялово
разпределение“ към момента на подаване на исковата молба възлиза на 10,15
лева.
По иска за законна лихва върху цената за дялово разпределение преди
образуване на делото – чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Тъй като няма уговорен падеж на задължението по общите условия на
ищеца, ответницата изпада в забава след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Няма доказателства да е отправена такава преди образуване на делото,
поради което този иск следва да се отхвърли изцяло.
По плащанията:
Съгласно представения от ищеца на лист 61 от делото касов бон, на
последната дата ответникът е платил на ищеца 50 лева за разноски по делото,
както и 23,75 лева лихва за забава.
За периода от подаване на исковата молба на 10.04.2024 г. до
заплащането на 23,75 лева натрупаната мораторна лихва на 25.10.2024 г. върху
задълженията за цена на топлинна енергия (62 лева) и дялово разпределение
(10,15 лева), или общо 72,15 лева, е в размер на 5,46 лева, изчислен по реда на
чл. 162 ГПК, описан по-горе.
Следователно общото задължение на ответника за лихви (тъй като в
касовия е посочено изрично, че погасява само лихви) е било за сбора от 5,46
лева и 14,21 лева, или 19,67 лева. Така с плащането освен 19,67 лева следва да
се приеме, че ищецът е погасил за остатъка до платените 23,75 лева, или с
неусвоената сума от 4,08 лева, най-обременителното си задължение към
ищеца съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД (правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилага
вътре в рамките на лихвоносното задължение, а под „отделни задължения“ се
разбират вземанията, възникнали материално от отделни факти, съобразно
историческото тълкуване на разпоредбите, които чл. 75, ал. 1 ЗЗД
възпроизвежда – тези на чл. 130 – 131 на ЗЗД (отм., 1892 г.), и даденото в
доктрината тълкуване – Калайджиев, Анг. Облигационно право. Обща част.
Седмо издание. С., 2016, с. 312 и цитираната в бележка литература). Така е
5
била погасена част от най-обременителното лихвоносно задължение – това за
отоплителния сезон от април 2021 г. – април 2023 г., тъй като е най-голямо по
размер – 33,35 лева, или са останали неплатени 29,27 лева след заплащането
на 4,08 от тях. Останалото за плащане на 25.10.2024 г. октомври задължение е
било за общо 28,65 лева, 29,27 лева и 10,15 лева, или 68,07 лева.
Предвид представения на лист 69 от делото касов бон за 568,40 лева,
платени на 27.01.2025 г., и изявлението на процесуалния представител на
ищеца от съдебното заседание от 02.04.2025 г., че с извършеното плащане са
погасени задълженията на ответника, които към тази дата са възлизали на
68,07 лева главници и лихва за забава в размер на 2,39 лева за периода от деня
след предходното плащане – 26.10.2024 г., до плащането на 27.01.2025 г., или
дългът към плащането на 27.01.2025 г. за процесния период е бил за 70,46
лева, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като съдът установява,
че плащането е в повече от дълга в размер на 70,46 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално
на онази част от исковете, които са били основателни към датата на
предявяване на иска (62 лева цена за енергия, 14,21 лева лихви за забава и
10,15 лева цена за дялово разпределение, или 86,36 лева, от пълния размер от
186,92 лева, или 40,62 % от размера на претенцията), тъй като плащането на
предявените с исковете задължения е извършено в хода на процеса и е даден
повод за предявяване на иск за останалите задължения – на основание чл. 78,
ал. 1 и 2 ГПК.
Ищецът доказва разноски в размер на 50 лева държавна такса (лист 47 от
делото) и следва да му се определят и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо
признатите разноски възлизат на 200 лева, от които му се дължат
пропорционално 81,24 лева, но и като се има предвид, че ответникът е
заплатил 50 лева по касовия бон на лист 61 от делото, то следва на ищеца да
се присъдят 31,24 лева разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на В.
В., с ЛНЧ: ********, с адрес: гр. С., ул. „Й. Х. – Д.“ № **, ет. *, ап. **, че
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23б следните суми: 135,30 лева (сто
тридесет и пет лева и 30 стотинки) – цена за доставена за периода 01.11.2020 г.
– 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Н.“, ул. „Й. Х. – Д.“ №
**, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.04.2024 г., до окончателното плащане; 38,50
лева (тридесет и осем лева и 50 стотинки) – лихва за забава за плащане на
6
посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 13.03.2024 г.; 10,25 лева
(десет лева и 25 стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода 01.06.2021
г. – 13.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.04.2024 г., до
окончателното плащане, и 2,87 лева (два лева и 87 стотники) – законна лихва
за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.04.2021 г. –
13.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В., с ЛНЧ: ********, с
адрес: гр. С., ул. „Й. Х. – Д.“ № **, ет. *, ап. **, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23б, сумата от 31,24 лева (тридесет и един лева и деветдесет и
24 стотинки) – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Термокомплект“ ООД, с ЕИК: *********, на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7