Определение по дело №349/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по повод на повдигната препирня за подсъдност по реда на чл.122 от ГПК.

Пред Районен съд Д. е депозирано на 15.12.2010г. искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Заявлението въз основа на което е образувано същия ден частно гражданско дело № 3512/2010г. по описа на РС Д., е от В. Г. К., с ЕГН- *: село Я., ул.”. Л.» № *, за издаване на заповед за парично изпълнение срещу А. Г. Д., с ЕГН – *, със седалище и адрес на управление: село Е., Б. област, ул.«Г. Д.» *, за сумата 11 000лв. дължима по Запис на заповед, издадена на 20.10.2009г. в град Д..

В Заявлението въз основа на което е иницирано заповедното производство пред РС Д., в т. 5 е посочен адреса на длъжника, който е село Е., Б. област, а в т. 12 е посочен документа от който произтича вземането.

С Определние от 16.12.2010г. по частно гражданско дело № 3512/2010г. по описа на Районен съд Д., съдът е счел че делото не му е подсъдно и е прекратил производството пред себе си, след като е преценил че по правилата за определяне на подсъдността съобразно нормата на чл. 411 ал.1 от ГПК, в редакцията и от изменението и в ДВ бр. 42 от 2009г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК се подава пред районния съд по постоянния адрес и седалището на длъжника, а в този случай това е Районен съд Б., доколкото селалището на длъжника съобразно посоченото в т. 5 от заявлението е в село Е., а същото се намира в тази област.

С Определение № 218/10.01.2011г. по частно гражданско дело № 34/2011г. по описа на РС Б., първоинстанционният съд при запознаването с данните от заявлението, депозирано по реда на чл. 411 от ГПК е счел същото за редовно, но е решил че не е местно компетентен да се произнесе по искането, като е прекратил производството по делото пред себе си, повдигнал е препирня за подсъдност по реда на чл. 122 от ГПК и е препратил същото за произнасяне на ОС Б.. Основанията за това, изложении в мотивите към постановения съдебен акт, се базират на извода че при определяне на правилата за местната подсъдност във връзка с разглеждането на депозираното заявление, съобразно нормата на чл. 411 ал.1 от ГПК, в редакцията и от изменението и в ДВ бр. 42 от 2009г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК се подава пред районния съд по постоянния адрес и седалището на длъжника, а в този случай това е Районен съд Р., доколкото видно от направената справка в Националната база данни – Население, село Е. се намира в съдебния район на РС Р..

Въззивният съд в решаващия състав и в рамките на компетентността си съобразно чл. 122 от ГПК, като прецени данните по делото и доводите на съдилищата постановили двете определения, намира следното:

Повдигната е препирня за подсъдност, като компетентният съд да разреши спора между раойнните съдилища от два различни съдебни района е имонно ОС Б., тъй като това е по – горният по степен съд на съда, който последен е отказал да разглежда делото, като е счел че не му е подсъдно.

Производството е инициирано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 411 от ГПК, депозирано пред Районен съд Д., на 15.12.2010г., по време на действието на нормата на чл. 411 ал. 1 от ГПК, в редакцията и от изменението с ДВ бр. 42 от 05.06.2009г., с което от текста на новелата са заличени думите-«или по местоизпълнението». По аргумент на противното от § 26 от ПЗР на ГПК във връзка с така цитираното изменение, всички производства образувани след влизане в сила на това изменение на закона, следва да се образуват при спазване на правилата на специалната местна подсъдност, определена именно с разпоредбата на чл. 411 ал. 1 от ГПК. Така в настоящия случай компетентен да разглежда депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е районният съд по седалището на длъжника, като с оглед на посоченото в т. 5 от заявлението с което е сезиран съда, това е раойнният съд в град Р., на който делото следва да бъде изпрътено по подсъдност. В този смисъл съображенията на състава на съда в РС Д. не могат да бъдат споделени, тъй като същите макар и верни от правна страна, се основават на недокрай установена обстановка от фактическа страна. Изводите на съдът в РС Б. са напълно законосъобразни, поради което съдът правилно е прекратил производството по делото пред себе си, като е счел че не е местно компететния съд за да разглежда искането. При положена процесуална активност за изясняване на точния адрес на местоживеене на длъжника, с оглед на посоченото в т. 5 от заявлението, районният съдия правилно е установил от справката извършена служебно в базата данни за населението на страната, че село Е. се намира в Община Р. и попада в съдебния район на РС Р..

Поради така изложените съображения, настоящият състав на ОС Б. счита, че в случая компетентен да разглежда заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е Районен съд Р.. Следва делото да бъде изпратено за продължаване на съдопроизводствените действия по депозираното заявление.

Водим от горното и на основание чл. 122 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА частно гр.д. № 3512/2010г. по описа на Районен съд Д. и частно гр.д. № 34/2011г. по описа на Районен съд Б., на Районен съд Р., за продължаване на съдпроизводствените действия и произнасяне по заявлението за издаване на заповед за изпълнение от В. Г. К., с ЕГН- *: село Я., ул.”. Л.» № *, за издаване на заповед за парично изпълнение срещу А. Г. Д., с ЕГН – *, със седалище и адрес на управление: село Е., Б. област, ул.«Г. Д.» *, за сумата 11 000лв. дължима по Запис на заповед, издадена на 20.10.2009г. в град Д..

Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд Д. и на Районен съд Б..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: