Решение по гр. дело №1078/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260358
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20211630101078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта

№ 260358 / 5.10.2021 г.

    Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

05.10.2021 година

град Монтана

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 1078 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

         Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД –. град София твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Л. –. В. Т.М. xxx е образувано ч.гр.д.№ 2823/2020 година по описа на Районен съд –. Монтана. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство. Поддържа, че предявява исковата си претенция срещу Л. –. В. Т.М. xxx, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Поддържа, че мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Заявява, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Твърди също така, че е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения.

С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Л. –. В. Т.М. xxx, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК  xxxx  , в размер на 52,13 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 54757984005 от 03.05.2016 година, сключен между ответника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №**********/22.11.2017 година за периода от 22.10.2017 година до 21.11.2017 година. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски, както и да присъдите в полза на ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК  xxxx  , 180 лева - адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да му присъди 25,00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 2823/2020 г., по описа на РС –. Монтана.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л. –. В. Т.М. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение –. чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответницата продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 2823/2020 година по описа на МРС.

Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че ответницата дължи претендираните парични суми. 

Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лева –. държавна такса и 180,00 лева –. адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 205,00 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и сумата от 205,00 лева - реализирани в настоящото производство разноски /25,00 лева –. държавна такса и 180,00 лева –. адвокатско възнаграждение/.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

 

По горните съображения съдът 

 

                      Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триядица, бул.„България” № 81, вход В, ет.8, представлявано от Ю. Б. Ц. към Л. –. В. Т.М. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата в размер на 52,13 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 54757984005 от 03.05.2016 година, сключен между ответника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2823/2020 година по описа на Районен съд –. Монтана.

ОСЪЖДА Л. –. В. Т.М. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триядица, бул.„България” № 81, вход В, ет.8, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от 205,00 лева –. разноски в заповедното производство и 205,00 лева –. реализирани в настоящото производство разноски.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.                                                                                                                                    

                                    

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :