№ 589
гр. Пазарджик , 08.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди ** година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220103219 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:50 часа се явиха:
Ищцата Т. Б. П. - редовно призована, не се явява. Същата се
представлява от адв. Е.Г. от АК-Пловдив - надлежно упълномощена с
исковата молба и адв. М. К.-М. от АК-Пловдив - надлежно упълномощена от
днес, представя пълномощно.
Ответниците АТ. ИВ. П., АТ. Д. П. и ИВ. АТ. П. - редовно призовани,
не се явяват. За тях се явява адв. Н.К. от АК-Пазарджик - надлежно
упълномощен с ОИМ.
АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Не е налице процесуална пречка.
АДВ. К.: Считам, че не следва да се дава ход на делото, тъй като
единият от моите доверители, а именно И.П. следва да бъде уточнено в какво
качество, каква е и откъде се черпи неговата процесуална легитимация на
ответник и по каква причина той се явява такъв, тъй като има оформени два
петитума на ИМ. Да се очертае от ищцовата страна поддържат ли иска за
отмяна, както са го формулирали на нотариалния акт, и също така да уточнят
за какво те претендират, че ползват без основание.
АДВ. Г.: Правя следното уточнение. И.П. е титуляр на правото на
собственост, също така е страна в нотариалното производство, в което
страните А.П. и А.П. са запазили за себе си правото на ползване върху
1
процесния имот. Затова считам, че И.П. също следва да участва в настоящото
производство, тъй като при евентуално уважаване на ИМ, в частта за отмяна
на нотариалния акт ще се засегнат неговите права. Мислех, че това е ясно.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Г.: Поддържаме предявените искове. Възразяваме срещу
съображенията изложени в писмения отговор. Нямаме възражение да бъдат
разпитани исканите трима свидетели на ответната страна, като възразяваме
единствено да бъдат разпитвани за подобренията в имота, тъй като същите са
неотносими към настоящия спор. Имаме едно искане, всички свидетели да се
разпитат в едно с. з. с оглед появили се противоречия, като да бъдат тези
противоречия изчистени по предвидения в ГПК способ.
АДВ. К.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. Свидетелите ми се обадиха, че няма да могат да дойдат, но не
разбрах дали ще закъснеят или въобще няма да дойдат. Не възразявам всички
свидетели да се разпитат в едно с. з.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба от Т. Б. П., в която се твърди, че същата с
нотариален акт дв.вх. регистър 5371/19.12.1997 г., № 72, том 21, дело №
6266/1997 г. на Нотариус при Пазарджишки районен съд, си е запазила
правото на ползване пожизнено и безвъзмездно върху недвижим имот,
находящ се в с. Г., община Пазарджик, Пловдивска област, представляващ
дворно място е площ от 1050 кв.м, съставляващо парцел XI-307, в кв.38 по
плана на селото, ведно е построената в мястото двуетажна масивна жилищна
сграда е площ от 70 кв.м, е административен адрес ул. „**“ № 6 /съгласно
одобрената КККР на с. Г., описания имот представлява поземлен имот
15271.501.307, област Пазарджик, община Пазарджик, ек. Г., п.к. 4453, ул.
2
„**“ № 6, вид територия урбанизирана, Ниско застрояване /до 10 м/, с площ
от 1062 кв. м, одобрен със заповед за одобрение на КККР № РД-18-
275/27.10.2020 г., ведно със сграда с идентификатор 15271.50.1.307.1, област
Пазарджик, община Пазарджик, с. Г., п.к. 4453, ул. „**“ № 6, предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - един, застроена площ от 115 кв.
м/. Уточнява се, че сградата е описана като двуетажна съгласно предходното
законодателство и се състои от един жилищен етаж и приземен етаж, като
допълнително е пристроена. С посочения нотариален акт чрез дарение е
прехвърлена собствеността на първия ответник - АТ. ИВ. П. - неин син, като
доверителката ми и съпругът й /който е починал/, са си запазили правото да
ползват пожизнено и безвъзмездно както намерят за добре имота, предмет на
договора. Преди прехвърлянето на собствеността, Т.П. в режим на СИО е
притежавала половината от описания имот. Ответникът А.П. е бил съгласен и
е приел дарението и е дал съгласие дарителите да ползват пожизнено и
безвъзмездно както намерят за добре имота - предмет на дарението.
Твърди се, че понастоящем и тримата ответници живеят в описания
имот, за който ищцата ми има право на ползване, като поради
съществуващите роднински връзки и близки отношения, тя не е оспорвала
правото им също да ползват имота, въпреки, че на практика имат само „гола
собственост“ и са длъжни да се съобразяват с правата на ползвателката, която
си е запазила правото на ползване върху имота.
Твърди се, че преди известно време, Т.П. е разбрала, че синът й АТ. ИВ.
П. - ответник по настоящия иск, е прехвърлил чрез дарение на ответника ИВ.
АТ. П. - нотариален акт № 20 том 24 дело № 2846/2014 г., вх.рег. № 6346/2014
г., вписан в Служба по вписванията, процесния имот, като в нотариалния акт
е посочено, че А.П. запазва за себе си и съпругата си /която не е собственик
на имота и съответно не може да си запази право на ползване за него, а следва
изрично да й бъде учредено такова/, правото на ползване върху имота. В
случая, макар и правото на собственост да е абсолютно вещно право, то
собственикът при жив ползвател няма правото да се разпорежда с правото на
ползване, което е запазено за друг ползвател. Затова и в тази му част
нотариалният акт е нищожен поради липса на предмет, защото собственикът
не може да се разпорежда с право на ползване върху имота, при наличие на
друг ползвател, а и няма как да запази право на ползване на трето лице, което
3
не е прехвърлител по сделката.
Твърди се, че през последните месеци ищцата постоянно е заплашвана
от първите двама ответници, че „ще бъде изхвърлена“ от дома си, като
многократно е заявявано от тях, че само им пречи и имат планове за имота.
Ответницата А.П. дори на 29.10.2020 година е упражнила физическо насилие
върху ищцата, като й е било причинено болка и страдание, без причиняване
на разстройство на здравето, като отново я е заплашила, че напролет ще я
изхвърлят от дома й, защото им пречи. Освен това, ответниците са сменили
патроните на входните врати на двора и къщата, като са забранили на ищцата
да дава копие от ключовете на дъщеря си и са забранили същата да я
посещава, въпреки че тя предимно се грижи за Т.П. и й носи храна и
лекарства. Ответниците правят проблеми не само по отношение на хората,
които посещават ищцата, но и й забраняват да ползва имота, както прецени за
добре и открито отричат правото й на ползване и възпрепятстват
упражняването на правата й на ползвател в пълен обем.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Подадена е уточнителна молба с вх. № 50/05.01.2021 г. в която се
посочва размера на иска и уточнение към предмета на иска.
Моли се съдът да постанови решение, с което да постанови решение, с
което, след като признае правата на ищцата като ползвател на процесния
имот, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 70 кв.м., на
административен адрес ул. „**“ № 6 /съгласно одобрената КККР на с. Г.,
описаният имот представлява сграда с идентификатор 15271.50.1.307.1,
област Пазарджик, община Пазарджик, с. Г., п.к. 4453, ул. „**“ № 6,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - един,
застроена площ от 115 кв.м/, както и да задължите ответниците АТ. ИВ. П.,
АТ. Д. П. и ИВ. АТ. П., да й предадат имота, който владеят и държат без
правно основание за това, като се въздържат от действия, с които да
препятстват правата й на ползване върху имота.
Моли се съдът да постанови решение, с което да постанови решение, с
което да отмени нотариален акт № 20 том 24 дело № 2846/2014 г., вх.рег. №
4
6346/2014 г., вписан в Служба по вписванията в частта, с която АТ. ИВ. П.
запазва за себе си и за АТ. Д. П. правото на ползване върху процесния имот.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който не се оспорва, че от прехвърлянето (дарението) на описаният в
исковата молба имот ищцовата страна и починалият вече съпруг са живяли на
приземния етаж и ищцата кьм момента продължава да живее там.
Твърди се, че не е вярно, че някой от посочените ответници в исковата
молба оспорва по какъвто и да е начин нейното право на ползване на
приземния етаж и двора, включително да обработва и засява двора и
градината със каквото поиска. Ищцата винаги е разполагала с ключ както от
дворната врата от улица кьм двора на къщата, така и от ключ за приземния
етаж и никой нито е искал, нито е оспорвал това и право, нито е заплашвал
ищцата, че „ще бъде изхвърлена от имота“ (от дома си).
Не отговаря на действителността и твърденията за закани и заплахи към
ищцовата страна от страна на ответниците.
Твърди се, че след ремонт на цялата ограда и заедно с нея и смяна на
входната врата от улицата към двора с нова такава, на ищцовата страна е
предоставен оригинален ключ за тази врага, като и е помолена с оглед на
нейното занятие „чекръкчийство“, тоест наместване на стави и изметнати
сухожилия срещу заплащане, да не кани хора в тъмната част на денонощието
и да внимава с хората, които кани, тъй като това все пак са чужди непознати
хора.
Твърди се, че от друга страна и е обърнато и внимание да внимава с
печката на твърдо гориво, която използва на приземния етаж за отопление и
понякога за готвене, тъй като около нея не е обезопасено от изпадането на
горящи въглени и това може да предизвика пожар и да запали цялата къща.
Твърди се, че целият този съдебен спор, а и останалите „съпътстващи“
дела са станали факт, след възникнало спречкване между ответника по делото
А.П. и една от сестрите му, която му се е заканила „Ще видиш какво ще се
случи - ти няма да живееш повече тук“.
5
Твърди се, че от сключването на граждански брак между ответниците
А. и А.ка П.и същите живеят на вторият етаж от процесната къща в село Г.,
община Пазарджик и това не се е оспорвало от ищцата и починалият и
съпруг, като след раждането на детето им И.П., последният също живее там и
това никога не е било предмет на спор, като и тримата ответници имат ключ
за този втори етаж, а ищцата и починалият й съпруг не са имали ключ за този
етаж и не са го ползвали или владели. Едва сега с настоящето дело ищцата
оспорва този факт.
Твърди се, че от тази гледна точка А. и А.ка П.и и синът им И.П. са
придобили чрез давностно владение правото на ползване върху процесният
втори етаж, включително и синът им И.П., който също е владял и ползвал
този втори етаж. От тази гледна точка правим възражение, че правото на
ползване е придобито по давност от тримата ответници.
Твърди се, че от друга страна няма законова пречка да се извърши
прехвърляне на имот чрез дарение и едновременно с това да се учреди право
на ползване на съпругата А.П..
Моли се съдът да приемете, че няма законова пречка право на ползване
да се учреди за в бъдеще време, и така учреденото (запазеното) право на
ползване е учредено и поражда правно действие занапред след смъртта на
ищцата Т.П..
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕН Е главен иск с правно основание чл. 56 от ЗС и акцесорен
иск по чл. 537, ал. 1 от ГПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ указва, че ищцовата
страна следва да установи релевантните за спора факти.
Ответниците следва да установят възраженията си.
АДВ. Г.: Нямаме други доказателствени искания на този етап.
АДВ. К.: Нямаме други доказателствени искания.
За съвместен разпит на свидетелите, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
6
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 14.09.2021 г. от 13.30 часа, за която
дата и час страните уведомен чрез пълномощниците си, свидетелите при
режим на довеждане от страните.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 14.10 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7