Решение по дело №280/2020 на Софийски градски съд

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. София, 29.09.2022 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:                   

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Йоана  Генжова

                                                   мл. съдия  Иван  Киримов

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 280 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 3.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 59076/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 33 състав, С.О.е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД на П.Т.Т. /ЕГН **********/ сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 04.03.2018 г. в 14.20 часа, при което лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с ДК № ******, управляван от П.Т.Т., при движение в гр. София по ул.“******попада в необезопасен изкоп, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 000 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът СО е осъден да заплати на ищеца П.Т. и сумата 780 лева- разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен предявеният от П.Т.Т. /ЕГН **********/ срещу „С.В.“ АД- *** /ЕИК ******/ иск за присъждане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 04.03.2018 г. в 14.20 часа, при което лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с ДК № ******, управляван от ищеца П.Т.Т., при движение в гр. София по ул.“******попада в необезопасен изкоп. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът П.Т. е осъден да заплати на ответника С.О.сумата 70 лева- разноски по делото, и на ответника „С.в.“ АД сумата 100 лв.- разноски.

С Решение от 29.10.2019 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, чл.248 ГПК и чл.250 ГПК, по молба на ищеца П.Т. от 29.07.2019 г. е изменено /в действителност допълнено/ постановеното на 3.07.2019 г. решение, като ответникът С.О.е осъден да заплати на ищеца П.Т.Т. и законната лихва върху сумата 3 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпило на 04.03.2018 г. ПТП, считано от датата на подаване на исковата молба- 05.09.2018 г., до окончателното й изплащане. Молбата в останалата й част- за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 3.07.2019 г. чрез постановяването на неприсъствено решение срещу ответника Столична община, и за изменение на  решението в частта за разноските /без присъждане на разноски на ответника СО/, е оставена без уважение.

Постъпила е въззивна жалба от П.Т.Т. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 3.07.2019 г. решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният срещу ответника „С.в.“ АД иск по чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата 3 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпило на 04.03.2018 г. в 14.20 часа ПТП, при което лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с ДК № ******, управляван от ищеца П.Т.Т., при движение в гр. София по ул.“******попаднал в необезопасен изкоп, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на посоченото обезщетение, ведно с разноските по делото.

Въззиваемата страна „С.в.“ АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство. 

Третите лица- помагачи на ответника- въззиваема страна- „Г.И.“ ЕООД- *** и З. „Л.И.“ АД- *** молят първо-инстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част да бъде потвърдено.

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение от 3.07.2019 г. е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС на 3.07.2019 г. решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от П.Т. срещу „С.в.“ АД иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата 3 000 лв. като неоснователен /чл.272 ГПК/.

За уважаване на предявения иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника „С.в.“ АД ищецът следва да докаже по безспорен начин наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

Вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея /ППВС № 9/ 1966 г./.

Спорът относно настъпването на процесното ПТП на 4.03.2018 г., вследствие попадането на управлявания от ищеца лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с ДК № ****** в необезопасен изкоп на път от общинската пътна мрежа /ул.“Йоан Екзарх“ в гр. София/, е разрешен с влязлото в сила в тази част решение на СРС от 3.07.2019 г., срещу което въззивна жалба от страна на ответника СО, осъден да заплати на ищеца Т. обезщетение за обезвреда от 3 000 лв., не е подадена.

Спорно пред въззивния съд е налице ли са визираните в закона- чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, предпоставки за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност и на ответника „С.в.“ АД за претърпените от ищеца П.Т. при същото ПТП неимуществени вреди, а именно: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите.

Съвкупната преценка на събраните в тази насока доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд, че са налице предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение за обезвреда и по отношение на ответника „С.в.“ АД. Правилно е прието в обжалваното решение, че предявеният срещу ответника „С.в.“ АД иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като се касае за вътрешни отношения между това дружество и осъдения ответник СО по повод извършването на ремонти на общинските пътища и на комуналните мрежи, какъвто не е спорно, че е извършен от „С.в.“ АД /не е спорно по делото, че е бил извършен частичен ремонт на канализационната мрежа/.

Според представения по делото протокол за ПТП, съставен по заявление на увреденото лице след посещение на място, ПТП на 4.03.2018 г. е настъпило вследствие попадането на управлявания от ищеца П.Т. лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с ДК № ****** при движение по ул.“******в гр. София в необезопасен изкоп.

При установената по делото фактическа обстановка, въз основа на която е приет извод за ангажиране отговорността на ответника Столична община, поради неизпълнение на задължението му за ремонт и поддържане на общинския път, където е станало процесното ПТП, изразяващо се противоправно бездействие от страна на компетентните служби на ответната община /СО/ за ремонт и поддържане на общинския път, както и за сигнализиране на препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което са причинени вредите по автомобила, липсва самостоятелно основание да бъде ангажирана отговорността и на изпълнителя на възложената от СО работа- „С.в.“ АД, от когото през периода 22.02.2018- 26.02.2018 г. са извършени дейности по отстраняването на авария на канализационната мрежа на процесния участък от общинския път в гр. София.

Според посоченото по- горе без значение за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на възложителя на работата- СО, която има обективен характер, е обстоятелството кое конкретно лице- в качеството на изпълнител, е имало противоправно поведение- действие или бездействие, в резултат на което са настъпили процесните вреди. Достатъчно е да се установи възлагане на работата и противоправност на поведението /вкл. бездействие/ на изпълнителя й. Поради това и самостоятелно основание за ангажиране деликтната отговорност на изпълнителя на работата в случая липсва.

Следва да се отбележи, че за първи път във въззивната жалба ищецът се позовава на наличието на солидарна отговорност между ответниците СО и „С.в.“ АД, поради което и наличието на такава не подлежи на изследване от въззивния съд. Независимо от това, следва да се има предвид, че установената по делото фактическа обстановка не навежда на извод за увреждане, причинено от неколцина, в който случай съгласно чл.53 ЗЗД причинителите на деликта отговарят солидарно. Същевременно солидарната отговорност няма да доведе до получаването на по- голямо по размер обезщетение от ищеца, а само до възможност същото да бъде събрано от двама длъжници.

При тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора и неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ищеца доводи постановеното от СРС решение, което е правилно в обжалваната отхвърлителна част, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемото дружество сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юриск. възнаграждение/.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                        Р     Е     Ш     И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 3.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 59076/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 33 състав, в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният от П.Т.Т. /ЕГН **********/ срещу „С.в.“ АД- *** /ЕИК ******/ иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата 3 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпило на 04.03.2018 г. в 14.20 часа ПТП, при което лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с ДК № ******, управляван от ищеца П.Т.Т., попаднал в необезопасен изкоп при движение по ул.“Йоан Екзарх“ /срещу № 20/ в гр. София, и в частта, в която на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът П.Т. е осъден да заплати на ответника „С.в.“ АД сумата 100 лв.- разноски по делото.

 

ОСЪЖДА П.Т.Т. /ЕГН **********/ да заплати на „С.в.“ АД- *** /ЕИК ******/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.

 

Решението от 3.07.2019 г. по гр.д.№ 59076/ 2018 г. на СРС, І ГО, 33 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.

 

Решението от 29.10.2019 г. по гр.д.№ 59076/ 2018 г. на СРС, І ГО, 33 състав /по чл.247 ГПК, чл.248 ГПК и чл.250 ГПК/, като необжалвано от страните е влязло в сила.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

 

                                                                  2.