№ 851
гр. Велико Търново, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110100189 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „В. Т.“ ЕООД срещу „Т.“
ЕООД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 3 744.00 лева - частичен иск от обща претенция в размер от 23 744.30 лева,
представляваща сума по фактура № **********/2.3.2024 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за покупко-
продажба № 1/13.8.2022 г., по силата на който ответникът се е задължил да
закупи от него слънчогледова пелетизирана люспа съгласно уговорените
условия и цена по договора и по анекс № 4/13.8.2022 г. Заявява, че във връзка
с търговските им отношения и съгласно протокол за предаване oт 2.3.2024 г. е
доставил на ищеца 54.660 тона пелети, за което е издал фактура №
**********/2.3.2024 г. на стойност 23 744.30 лева с вкл. ДДС. Сочи, че
въпреки отправените покани и понастоящем задължението по фактурата не е
заплатено.
Ответникът признава предявения иск. Признава, че в изпълнение на
договора е получил посоченото в исковата молба количество пелети, както и
че за доставка е издадена фактура № **********/2.3.2024 г. на стойност 23
1
744.30 лева, задължението по която все още не е заплатено. Заявява обаче, че
поради забава в първоначално предвидения срок за доставка на пелетите не е
успял да реализира в плануваните oт него срокове печалба oт стоката, с оглед
на което е затруднен да изпълни изцяло и в срок паричното си задължение към
продавача. Сочи, че на 8.4.2024 г. е предложил пpoeкт на споразумение за
разсрочено плащане на задълженията, което предложение нe е изрично прието
и подписано от ищеца, нo същият във водена кореспонденция между страните
е отправял напомняния, че предстои вноска по така направеното предложение.
Твърди, че след 8.4.2024 г. е направил няколко плащания, като е имал
намерение да заплати на части цялото си задължение и е останал крайно
изненадан от образуваните три граждански дела. Счита, че въпреки
финансовите си затруднения е добросъвестен и с поведението си не е дал
повод за завеждане на производството.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба поддържа предявения иск.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата
молба, като допълва, че след образуване на делото е осъществено частично
плащане по процесната фактура чрез прихващане на сума в размер на 6 451.56
лева, на основание протокол за прихващане от 14.3.2025г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
В случая като безспорни са отделени обстоятелствата, че между страните
е сключен договор за покупко-продажба № 1/13.8.2022 г., по силата на който
ответникът е получил от ищеца 54.660 тона пелети, за което е издадена
фактура № **********/2.3.2024 г. на стойност 23 744.30 лева с вкл. ДДС,
задължението по която не е заплатено.
От представените от процесуалния представител на ответника писмени
доказателства в о.с.з. на 21.5.2025 г. се установява, че на 14.3.2025 г. между
страните е подписано споразумение за прихващане, според което част от
задължението по процесната фактура № **********/2.3.2024 г. в размер от 6
451.56 лева се погасява чрез прихващане с насрещно вземане на ответника
2
срещу ищеца по фактура № **********/14.3.2025 г. Доколкото обаче и след
извършеното прихващане ответникът продължава да дължи разликата в
размер от 16 792.74 лева, то предявеният частичен иск е основателен и следва
да бъде уважен.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски възниква за
ищеца, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал извършени такива в
общ размер от 150.00 лева – заплатена държавна такса. Във връзка с горното,
съдът намира, че възражението на ответника, че същият не е дал повод за
завеждане на делото е неоснователно. Това е така, доколкото ответникът не е
заплатил в срок свое изискуемо парично задължение, с което е станал причина
за завеждане на делото. Основателно обаче е възражението, че от страна на
ищеца не са представени убедителни доказателства за уговаряне и заплащане
на адвокатско възнаграждение за производството, доколкото в случая е
представена единствено едностранно съставена разписка, в която дори не е
упоменато по кое конкретно дело се заплаща посочената в нея сума от 675.00
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.
Ресен, ул. „Димитър Благоев” № 19, представлявано от ***, да заплати на „В.
Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. П., Цех за
бутилиране на оцет, представлявано от П***, сумата от 3 744.00 лева -
частичен иск от обща претенция в размер от 23 744.30 лева, представляваща
сума по фактура № **********/2.3.2024 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 13.9.2024 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 150.00 лева – разноски за заплатена държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4