№ 4569
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело № 20241110104623
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Ищецът .................... е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
ГПК срещу ответника .................... установителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 23611,25 лева, представляваща цена на извършени
куриерски услуги за доставка на пратки в периода ....................... по договор от
.................., за което са издадени електронни фактури за сумите, както следва:
1964,05 лева, представляваща непогасена главница, дължима на основание,
издадена .................. представляваща непогасена главница, дължима на
основание, издадена ................., представляваща непогасена главница,
дължима на основание, издадена .................... представляваща непогасена
главница, дължима на основание, издадена Електронна Фактура №
**********/ ..................., представляваща непогасена главница, дължима на
основание, издадена ..................., представляваща непогасена главница,
дължима на основание, издадена ....................., представляваща непогасена
главница, дължима на основание, издадена ................., представляваща
непогасена главница, дължима на основание, издадена ....................., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
49838/2022 г. по описа на СРС, 119 състав - от ................. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
49838/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди, че притежава сертификат за извършване на
неуниверсални пощенски услуги по ЗПУ и между него и ответника
съществуват трайни търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът
1
извършва куриерски услуги за доставка на пратки. За всяка от доставените
пратки ищецът издавал електронна фактура, съгласно чл. 3 от ЗЕДЕП за
извършените услуги, удостоверяваща пратката, размера на дължимата цена,
както и срока на нейното плащане. Поддържа, че фактурите са издадени в
съответствие с чл. 6, ал. 2 Закона за счетоводството и чл. 112, ал. 2 ЗДДС, чрез
система за обмен на електронни документи. Излага, че към датата на подаване
на заявлението падежите на всяка една от процесните фактури е настъпил.
Предвид изложеното, моли съда да установи вземанията, така както са
предявени със заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда
по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно и лично връчени на
ответника.
На ................... по делото е проведено първо редовно открито съдебно
заседание, за което ответникът е бил редовно и лично призован. В призовката
за насроченото съдебно заседание повторно е разяснена възможността при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на насрещната страна.
Независимо от посоченото, ответникът не се явява в откритото съдебно
заседание, не изпраща процесуален представител, който да го представлява в
същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът е поискал
съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие
на законовите предпоставки за това.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид
данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна
следното:
Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или
чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и
6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от
ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.
В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът
намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да
бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените срещу
ответника искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по
същество на спора (чл. 239, ал. 2 ГПК).
2
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в
общ размер 1540,23 лева (472,23 лв. държавна такса и 1068 лв. адвокатско
възнаграждение) в заповедното производство, а в исковото производство
сторените от ищеца разноски са в общ размер 2997,23 лева (472,23 лв.
държавна такса и 2525 лв. адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
.................. дължи на ...................., ЕИК ................. на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ сумата от 23611,25 лева, представляваща цена на
извършени куриерски услуги за доставка на пратки в периода ....................... по
договор от .................., за което са издадени електронни фактури № ...................
№ **********/ ..................., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 49838/2022 г. по описа на СРС, 119 състав – от
................. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 49838/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА .................. да заплати на ...................., ЕИК ................. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1540,23 лева, представляваща разноски
в производство по ч. гр. д. № 49838/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, както
и сумата от 2997,23 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните, като в съобщението до
ответника се укаже възможността в едномесечен срок от връчването да
подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата
отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3