РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Смолян, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20255440100451 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените осъдителни искове от ищеца Х. В. М.,
ЕГН**********, срещу ответника Регионална дирекция „**“ гр.Смолян към
** към МВР, да заплати на ищеца - сумата в размер на 2188,42.,
представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от
21.12.2022г. до 16.03.2025г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска в съда – 17.03.2025г. до окончателното
изплащане, сумата в размер на 276,74 лева обезщетение за забава върху
дължимата сума за извънреден труд за периода 21.12.2022г. до 16.03.2025г.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника исковата молба се оспорва
като неоснователна и се поддържа становище да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представител адв.О.
поддържа исковете.
За ответната страна исковете се оспорват с писмено становище от
юриск.Х.ва.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становищата в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна: По делото
няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение.
1
Последното се потвърждава и със заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза. Според заключението по ССчЕ общата сума на
претендираното допълнително възнаграждение, изчислено съобмразно
претенциите е 2 188,42 лева, а законната лихва 276,74 лева.
Съдът намира, че иска с правната квалификация на чл. 178, ал.1, т.3 във
вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.
187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За положения над
определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на
смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд, който се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.7
от ЗМВР.
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на
извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с
наредбата по чл. 187, ал. 10.
С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се 6
приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Предвид разясненията, дадени с посоченото
по- горе Тълкувателно решение, исковете подлежат на отхвърляне.
Положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото в ЗМВР работно
време за тази категория служители. Не е налице празнота в нормативната
уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение следва да
намерят разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. След
като е установен такъв ред в ЗМВР за изчисляване на възнаграждението за
нощен труд, то не следва да се прилага чл.9 от НСОРЗ.
Съдържанието на правоотношението за полагания от служителите на МВР
нощен труд е правно уредено, не се касае за празнота, както се посочи, или
противоречие, които да бъдат запълвани и преодолявани с прилагането по
аналогия на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
2
заплата. Без значение е какъв размер на възнаграждението е предвиден в
специалните норми, но след като са законодателно уредени, те са приложими.
Следва да се посочи, че именно предвид спецификата на изпълняваната
работа на държавните служители по ЗМВР, е налице и конкретна уредба.
Разликата в статута и изпълняваната, специфичните условия на труд са
компенсирани привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение,
изразяващи се напр. в по-дълги отпуски, по- високи размери на обезщетения
при прекратяване на правоотношението, по-ранно пенсиониране, а също и
ограничения. Предимствата и ограниченията са свързани именно със
специфичните функции.
С посоченото по- горе ТР от 15.03.2023 год., постановено по тълкувателно
дело № 1 по описа за 2020 г. на Общо събраните на гражданска колегия на
Върховният касационен съд на РБ е даден отговор точно на спорния въпрос,
като същото е задължително за съдилищата. Предвид изложените
съображения, ще следва претенцията за заплащане на допълнителното
възнаграждение за положения нощен труд да бъде отхвърлена.
В същия, изложен по- горе смисъл, в Решение №213 от 02.04.2024г. на
ВКС по гр.дело №2332/2023г. , IV ГО, ГК се приема, че цитираното по- горе
ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС отчита, че в ЗМВР
има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно
правоотношение с органите в системата на МВР - например допълнително
възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), размер на
основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР), обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на
7 служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим
на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187,
ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това тълкувателното решение прие, че
правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и
изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия
да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС
по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането
на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното решение са
задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл.
130, ал. 2 ЗСВ). Действието им е от деня, когато са влезли в сила
разтълкуваните разпоредби от Директивата, ЗМВР и издадените въз основа на
ЗМВР подзаконови нормативни актове. Уважаването на предявените искове би
им противоречало.
По горните съображения, исковете подлежат на отхвърляне. Тъй като
исковете за лихви са акцесорни и са обусловени от изхода по главния иск, като
неоснователни следва да се отхвърлят и предявените искове по чл. 86 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и за
присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска в съда.
С оглед изхода на делото, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати
съдебни разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на
3
100,00 лева.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Х. В. М., ЕГН**********, срещу
ответника Регионална дирекция „**“ гр.Смолян към ** към МВР, за
заплащане на - сумата в размер на 2188,42., представляваща неизплатено
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, за периода от 21.12.2022г. до
16.03.2025г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска в съда – 17.03.2025г. до окончателното изплащане, сумата
в размер на 276,74 лева обезщетение за забава върху дължимата сума за
извънреден труд за периода 21.12.2022г. до 16.03.2025г.
ОСЪЖДА Х. В. М., ЕГН**********, да заплати на ответника Регионална
дирекция „**“ гр.Смолян към ** към МВР съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4