№ 17799
гр. София, 14.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
Гражданско дело № 20221110113601 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „Т. С.” ЕАД – редовно призован за днешното съдебно
заседание, представлява се от юрк. М. с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ Н. Б. Д. – редовно призован за днешното съдебно
заседание, представлява се от адв. К., с пълномощно по делото.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „Т. С.“ ЕООД – редовно призовано за
днешното съдебно заседание, не изпраща процесуален или законен
представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. В.-Т. – редовно призовано за днешното съдебно
заседание, явява се.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. С. С. – редовно призовано за днешното съдебно
заседание, явява се.
ЮРК. МИЛЕВА: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки по даване ход
на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА искова молба, депозирана по делото на 15.03.2022 г. от
ищеца – „Т. С.” ЕАД.
ДОКЛАДВА отговор на исковата молба, депозиран по делото на
14.06.2022 г. от ответника – Н. Б. Д..
ЮРК. М.: Поддържам исковата молба. Оспорваме отговора. Нямаме
възражения срещу проекта за доклада. Нямаме нови доказателствени искания
за сега.
АДВ. К.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора. По отношение
на доклада, в определението за допускане на ССЕ, сте посочили период
м.10.2018 г. – м.04.2020 г., във връзка с възражението за погасителна давност,
само искам да обърна внимание, че периодът, за който сме направили
възражение е от м.05.2018 г. до м.12.2018 г.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проекта на доклада по делото, съдържащ се в Определение от
22.06.2022 г. за окончателен.
ДОКЛАДВА изявление с адресант СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН
ИСКЪР, Дирекция „Общински приходи“, депозирано по делото на 23.08.2022
г., в което е обективирано изявление, че е подадена декларация в отдел
„Общински приходи“, във връзка с чл. 14 от ЗМДТ за придобиване на
недвижим имот.
ЮРК. М.: Да се приеме.
АДВ. К.: Да се приеме, доверителят ми е собственик на имота.
2
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателство по делото, докладваното писмо от
СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН ИСКЪР, Дирекция „Общински приходи“
ДОКЛАДВА изявление с адресант СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН
ИСКЪР, депозирано по делото на 02.09.2022 г., към което е приложен заверен
препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот от 12.03.1990 г.,
находящ се в гр. София, район „Искър“, ж.к. Дружба, бл. 107, вх. Д, ет. 4, ап.
77.
ЮРК. М.: Да се приеме.
АДВ. К.: Да се приеме.
С оглед необходимостта и относимостта на представеното доказателство,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА докладваното писмо с адресант СТОЛИЧНА ОБЩИНА –
РАЙОН ИСКЪР, като доказателство по делото.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата
СТЕ, депозирана в деловодството на съда на 19.10.2022 г.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ
Б. С. В.-Т., 65 години, неосъждана, без дела със страните.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРЕДУПРЕДЕНО ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 291 НК. ОБЕЩА ДА ДАДЕ ВЯРНО
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
3
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
ЮРК. М.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
АДВ. К.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за приемане на заключението по
допуснатата СТЕ, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, на същото
да се изплати възнаграждение от ищеца депозит в размер на 300,00 лева.
ИЗДАДЕ СЕ 1 брой РКО за сумата от 300,00 лева.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата
ССЕ, депозирана в деловодството на съда на 24.10.2022 г.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ
В. С. С., 70 години, неосъждана, без дела със страните.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРЕДУПРЕДЕНО ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 291 НК. ОБЕЩА ДА ДАДЕ ВЯРНО
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
ЮРК. М.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
АДВ. К.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
4
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за приемане на заключението по
допуснатата ССЕ, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, на същото
да се изплати възнаграждение от ищеца депозит в размер на 300,00 лева.
ИЗДАДЕ СЕ 1 брой РКО за сумата от 300,00 лева.
ЮРК. М.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ДАВА ХОД ЗА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ЮРК. М.: Моля да постановите решение, с което да уважите исковата ни
претенция изцяло. Претендираме разноски, съгласно списък, както и
юрисконсултско възнаграждение.
АДВ. К.: Моля да отхвърлите така предявения иск, по изложените
съображения в отговора на исковата молба. Моля да присъдите на доверителя
ми направените разноски.
ЮРК. М.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
СЪДЪТ ОБЯВИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ.
5
РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в , в публичното заседание на 28.10.2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 13601 по описа за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.
422 от ГПК.
Ищецът заявява, че в негова полза за възникнали вземания срещу
ответника за неплатена цена на топлинна енергия, доставена в процесния
период, вземане за мораторна лихва, представляващо обезщетение за
главното парично задължение, както и вземане за цена за услугата „дялово
разпределение“, както и лихва текла върху вземането за такса за услугата
„дялово разпределение“.
Ищецът поддържа, че процесното вземане за цена за топлинна енергия е
срочно, като в предвидения в „Общите условия“ на топлофикационното
дружество срок, ответникът не е заплатил в полза на ищеца цената на
доставената до процесния топлоснабден имот, топлинна енергия, поради
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва. Същият
иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи в полза на ищеца, посочените в исковата молба суми.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани,
релевира и възражение за погасителна давност.
Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните, и
събраните по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
6
за установено следното:
По делото не е спорно, а видно и от представените по него доказателства,
между страните е възникнало облигационно правоотношение с твърдяното от
ищеца предметно съдържание, обстоятелство, което се установява от
депозираната по делото молба-декларация, съгласно изявленията, в която на
лист 15 от делото, ответникът е подал искане до топлофикационното
дружество да бъде открита партида на неговото име, на която партида да бъде
начислявано количеството топлинна енергия, доставяна до процесния
топлоснабден имот, описан в исковата молба.
Обстоятелството, че ответникът е придобил качеството „потребител на
топлинна енергия“ се установява и от депозирания по делото договор за
продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти,
видно, от който с описания транслативен акт, ответникът е придобил право на
собственост върху процесния топлоснабден имот.
Установените по делото обстоятелства, а именно това, че ответникът е
подал молба-декларация за откриване на партида на негово име, както и
обстоятелството, че е станал носител на право на собственост върху
процесния топлоснабден имот, му придават и качеството „потребител на
топлинна енергия“, по смисъла на дефинитивната разпоредба от Закона за
енергетиката, даваща легална дефиниция на понятието „потребител на
топлинна енергия“ за лица, които са носители на право на собственост,
респективно на вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот.
Ето защо, съдът приема за установено обстоятелството, че между
страните е възникнало твърдяното от ищеца облигационно правоотношение,
със соченото от него предметно съдържание, част от което е и задължението
на ответника да заплати в полза на ищеца, доставената от последния топлинна
енергия.
По делото са депозирани съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, като от заключението на СТЕ се установява, че в процесния имот
е начислявана топлинна енергия подадена от сградната инсталация, като
разпределението в сградата се извършва съгласно действащите Закона за
енергетиката и Наредба за топлоснабдяването.
По делото е депозиране и заключение от съдебно-счетоводната
7
експертиза, което съдът кредитира като обективно, вярно и компетентно, от
което се установява, че за процесния период обхващащ времето от м.05.2018
г. до м.04.2020 г., цената на доставената от ищеца топлинна енергия до
процесния топлоснабден имот, възлиза в размер на 2696,54 лева.
По делото е направено възражение за погасителна давност, в
законоустановения срок, като видно от заключението на вещото лице за
периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., цената на доставената от ищеца топлинна
енергия, възлиза на 2296,52 лева, като мораторната лихва, текла върху тази
главница за процесния период, възлиза на сумата от 374,31 лева.
Съдът намира, именно описания период м.10.2018 г. – м.04.2020 г. за
релевантен, доколкото, съгласно „Общите условия“ на топлофикационното
дружество, действали през посочения период, вземанията за цена на топлинна
енергия стават изискуеми след изтичане на 45-дневен срок, от изтичане на
периода, за който се отнасят, в случая заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение е депозирано на 07.12.2021 г.
Доколкото, съгласно тълкувателната практика на ВКС, процесното
вземане е периодично и съгласно ЗЗД се погасява с кратката тригодишна
давност, то първото непогасено вземане, включено в процесния период се
явява това за м.10.2018 г.
По делото се установи, че за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., цената
на топлинна енергия, възлиза на сумата от 2296,52 лева, за която сума следва
да се уважи главния иск и да се отхвърли за разлика до 2696,54 лева, както и
за периода м.05.2018 г. – м.09.2018 г., включително. Искът за мораторна
лихва следва да се уважи за сумата от 374,31 лева, и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 454,66 лева.
Относно исковете за такса за дялово разпределение и лихва, текла върху
вземането за такса за дялово разпределение, съдът намира следното, а
именно:
Видно от заключението от съдебно-счетоводната експертиза, вземането
за такса за дялово разпределение – услуга, която е извършвана от
дружеството, извършващо услугата „дялово разпределение“, възлиза на
сумата от 39,12 лева. По делото се установи, че е направено възражение за
погасителна давност от ответника. В случая, като приложение към исковата
молба е представен договор, сключен между процесната етажна собственост и
8
дружеството, извършващо услугата „дялово разпределение“, който договор е
сключен през 2000 година, с отчетен период от м.10.2000 г. до м.04.2001 г.,
като срокът на договора е една година. Предвид обстоятелството, че
въпросният договор е с изтекъл срок, не се твърди, а и не се доказва неговото
действие да е подновявано и същото да е било приложимо през процесния
период. Ето защо, съдът намира за недоказана претенцията на ищеца за цена
за услуга „дялово разпределение“, доколкото не може да установи, кога е
станало изискуемо въпросното вземане, като същевременно не може да се
формира и преценка за основателността на релевираното от ответника
възражение за погасителна давност. Ето защо, тази претенция като
недоказана подлежи на отхвърляне, с оглед акцесорния характер на
отхвърляне подлежи и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за лихва текла, върху
вземането за такса за дялово разпределение.
В полза на ищеца, следва да се присъдят разноски в исковото и
заповедното производство за държавна такса, депозит за съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертиза, юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно Наредбата за заплащане на правна помощ в общ размер
от 816,28 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника, следва да
се присъдят разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение
в размер от 82,05 лева, като съдът намира възражението на ищеца за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за
неоснователно, с оглед цената на предявените искове и нормативно
установения минимум в Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на ответника,
следва да се присъдят и разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство в размер от 8,26 лева, доколкото в него са
представени доказателства за извършване на разноски в размер на 50,00 лева.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:
9
адрес, има задължения към „Т. С.“ ЕАД, ЕИК еик, с адрес и седалище на
управление: адреа, за заплащане на сума в размер на 2296,52 лева,
представляваща цената на топлинна енергия за периода м.10.2018 г. –
м.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до 2696,54 лева, както и
за периода м.05.2018 г. – м.09.2018 г., включително; за заплащане на сума в
размер на 374,31 лева, представляваща мораторната лихва, текла за периода
15.09.2019 г. – 25.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до
пълния предявен размер от 454,66 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК еик, с адрес и
седалище на управление: адреа, срещу Н. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:
адрес, за заплащане на сума за дялово разпределение в размер на 39,12 лева –
главница за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
06.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на
8,76 лева – лихва за периода 31.12.2018 г. – 25.11.2021 г.
ОСЪЖДА Н. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на „Т. С.“
ЕАД, ЕИК еик, с адрес и седалище на управление: адреа, разноски в размер от
816,28 лева, представляващ общ размер на държавна такса, депозит за
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, юрисконсултско
възнаграждение, в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК еик, с адрес и седалище на управление:
адреа, да заплати на Н. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, сума в размер
на 82,05 лева, представляваща разноски в исковото производство за
адвокатско възнаграждение и разноски за адвокатско възнаграждение, в
заповедното производство, в размер на 8,26 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред СГС с
въззивна жалба, от връчване препис от него на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдебното заседание приключи в 11:05 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10
11