Решение по дело №16495/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2597
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия: Мирослава Иванова Данева
Дело: 20193110116495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2597/24.6.2020 г. , гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 28.05.2020 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16495  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищците Ж.К.Г. ЕГН ********** , П.Н.Г. ЕГН ********** и К.Н.Г. ЕГН **********, като наследници на Ненчо Д. *** срещу ответника „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЦИТЕ НЕ ДЪЛЖАТ НА ОТВЕТНИКА , както следва:

че Ж.К.Г. ЕГН ********** в качеството си на наследник на Ненчо Д. Георгиев не дължи на ответното дружество сума в размер на 1217.62 лв. представляваща 1/3 част съгласно квотата за наследяване от общо 3652.85 лв. на ответника,

 че П.Н.Г. ЕГН ********** в качеството си на наследник на Ненчо Д. Георгиев не дължи на ответното дружество сума в размер на 1217.62 лв. представляваща 1/3 част съгласно квотата за наследяване от общо 3652.85 лв. на ответника

че К. Пенчева Г. ЕГН ********** в качеството си на наследник на Ненчо Д. Георгиев не дължи на ответното дружество сума в размер на 1217.62 лв. представляваща 1/3 част съгласно квотата за наследяване от общо 3652.85 лв.,  начислена под формата на корекция от ответното дружество „Енерго - Про Продажби" АД по фактура № **************** за периода от 18.10.2017  - 17.10.2018 г. за обект на потребление,  находящ се в гр. В.ул.“Д-р А.Г.“№ ** ап.***с клиентски № ********** и абонатен №*********.

Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се, че ищците са наследници на Ненчо Д. Георгиев и са потребители на електрическа енергия в процесния обект на потребление.

Ищците оспорват дължимостта на претендираната от ответника сума в размера,  обективиран в процесната фактура, като считат, че не е налице законово или договорно основание, въз основа на което да претендира вземане за нереално доставена стока.

Оспорва се, че такова количество ел. енергия по вид количество и качество е било доставено и консумирано. Твърди се също така, че СТИ не е било годно средство да измерва консумираната ел. енергия в обекта, за което потребителят ищец няма вина и не следва да носи отговорност за начислена сума, като едностранна корекция на сметката му за изминал  период. Оспорва се процедурата и констатациите, за които ответното дружество приема, че са основание за начисляване на спорната сума.

Предвид изложеното , се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция, като се претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна  Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.

Излага се, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищците, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби" АД за потребена електрическа енергия на стойност 3652,85 лв., конкретизирано по размер с фактура № **************** Твърди се, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена електрическа енергия в размер на 19275 кВтч, и се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Не се оспорва, че между абоната Ненчо Д. Георгиев и ответника съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което абонатът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава се обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.

Излага се, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че Ненчо Д. Георгиев е починал преди възникване на задължението по процесната фактура. Счита се , че фактът на издаване на фактура на името на наследодателят на ищците е обусловено и е следствие от виновно неизпълнение от страна на ищците на задължението им по договор да уведомят дружеството - ответник за настъпила промяна в собствеността на обекта и да направят искане за откриване на нова партида в уговорения по договор 30 - дневен срок. Поради изложеното, се намира, че задължението за заплащане на процесното количество енергия не е част от наследствената маса и не би могло да бъде поето от ищците с приемане на наследството. Предвид изложеното се считае, че ищците не са активно легитимирани да предявят настоящия иск в качеството им на наследници на абоната, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен. Изрично се оспорва и твърдяната от страна на ищците собственост върху имота.

 

Твърди се, че праводателят на ищците и ответника се намират в продажбено провоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД и Общите условия на ДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби" АД, както и общото гражданско законодателство.

 Излага се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Твърди се, че ответното дружество и титулярът по партидата са и страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД. Сочи се, че ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в град Варна ул. Д-р А.Головина23 ап. 131, с с клиентски № *********и абонатен № ****** като титуляр по посочената партида към процесния период е Ненчо Д. Георгиев.

На 17.10.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север" АД, в присъствието на двама независими свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1202538. При проверката е установено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер на 019275 квтч. В регистър 1.8.1. са отчетени 004214 квтч, в регистър 1.8.2. - 007519 квтч, а в скрития регистър 1.8.3. - 019275 квтч. Количеството електрическа енергия в регистър 1.8.0., в който сумарно са записани 031009 квтч, представлява сбор от натрупаното количество в останалите регистри, а именно регистър 1.8.1., регистър 1.8.2. и регистър 1.8.3. В конкретния случай енергията, отчетена в регистър 1.8.3. се съдържа като количество в регистър 1.8.0. и се намира, че същата е преминала през СТИ. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 507402 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, той е съставен в съответствие със законовите изисквания и чл. 59 от ОУ на ДПЕЕЕМ и е подписан от двама независими свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр. ***********, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност.

Излага се, че е извършена експертиза  на процесния електромер от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол № 2117/13.09.2019 г. Установено е, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа ТЗ - 19275.3 квтч. Електромерът отговаря на метрологичните изисквания и изискванията за точност измерване на електрическа енергия.

С оглед извършената експертиза, на 18.09.2019 г„ „Електроразпределение Север" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. - 019275 квтч. На 19.09.2019 г. „Е.П." АД издава фактура № **********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 3652,85 лв. При липса на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3. количество енергия в размер на 019275 квтч е реално доставено и консумирано от абоната.

Счита се, че начислена е сума, представляваща стойност на доставена и употребена от ищеца електроенергия. Несъответствието в измерването е установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлява служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Доколкото в случая се касае за реално потребена енергия, което е отчетено, но не е заплатено, то стойността на енергията се дължи на основание общите разпоредби на гражданското законодателство - чл. 183 и сл. от ЗЗД.

Излага се, че процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на електрическа енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на консумираната в обекта електрическа енергия.

Процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.

Консумираното количество електрическа енергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. При това положение потребителят е поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията не беше извършена и електроенергията беше коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В този смисъл, извършената от ответното дружество корекция не представлява санкция, а цена на доставена и консумирана електрическа енергия.

Установеното софтуерно вмешателство в програмата за параметаризация на СТИ има за цел именно „отклоняване" на част от потребената енергия от абоната в „невидим" регистър и препятстването по този начин на възможността тази потребена енергия да бъде отчетена като показания при ежемесечния отчет. Неправомерното вмешателство има за своя цел именно „укриване" на част от потребената от абоната енергия.

С писма от „Електроразпределение Север" АД и от „Енерго - Продажби" АД са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно чл. 16. т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./ . от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.

Предвид гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници , ищците са наследници на покойния Ненчо Д. Георгиев , починал на 01.12.2009г., за което е съставен акт за смърт № 0859/01.12.2009г. в гр.Варна, като първата ищца е съпруга на наследодателя , а втората и третата ищца са негови дъщери.

Между страните не се оспорва факта на валидно сключения договор за продажба на електрическа енергия при действащите публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия , обстоятелството , че  наследодателят на ищците е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект, находящ се в гр. В.ул.“Д-р А.Г.“№ ** ап.***с клиентски № *********и абонатен № ******на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

От представения по делото Констативен протокол № 1202538/17.10.2018г.  се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на на наследодателя на ищците , находящ се в  гр. В.ул.“Д-р А.Г.“№ ** ап.***,с клиентски № *********и абонатен № ******. При проверката са констатирани показания на СТИ , подробно описани в протокола, както следва: в регистър 1.8.3 - 19275 квтч. Посочено е , че е установена грешка при отчитане на електромера „-00,32 %“ , вследствие на което електромерът е демонтиран и подменен с нов електромер, като подмененият електромер е посочено, че се поставя в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 507402. Констативният протокол е съставен и подписан от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД , както и от двама свидетели.

Видно от представения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2117/13.09.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология , електромерът е представен в запечатан найлонов плик , пломбиран с пломба № 507402, като при огледа е установено съответствие с Констативен протокол № 1202538/17.10.2018 г.  Посочени са показанията на тарифите, както следва: Тарифа 1 –4214,1 квтч, Тарифа 2 – 7521,5 квтч. Установено е отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2 , като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3 - 19275,2 квтч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. При продължително включване с отчитане на показващото устройство се констатира грешка „-0,22 %“ при максимално допустима грешка „+/- 2,0“.

Видно от Становище за начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол № 2117/13.09.2019г., е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия ца процесния обект на потребление общо в размер на 19275 кВТч  за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г., от които 13519 кВтч за периода  18.10.2017  г. -  30.06.2018 г. и 5756 кВтч за период 01.07.2018 г. - 17.10.2018 г. Посочено е , че корекцията е извършена на основание  софтуерен прочит на паметта на СТИ , при което е установено точното толичество неотчетена ел.енергия.

Представена е актуална справка за потреблението на наследодателя на ищците през последните 12/24/36 месеца.

Представена е фактура № **************** с получател наследодателя на ищците за начисляване на сумата от 3652.85 лв. от ответното дружество , представляваща незаплатена потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление с клиентски номер **********   и абонатен номер ********** за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018  г., по посочените в становището данни.

Изпратени са Уведомителни писма от „Електроразпределение Север" АД и от „Енерго - Продажби" АД  до наследодателя на ищците за извършената проверка на измервателната система на процесния обект с клиентски номер **********   и абонатен номер **********, ведно с приложено копие на съставения констативен протокол № 1202538/17.10.2018 г.  и  за дължимост на сумата в размер на 3652.85 лв. по фактура № **************** със срок на плащане  до 30.09.2019 г. Приложени са обратни разписки за изпращане на уведомленията.

 Представено е актуално извлечение за фактури и плащания с клиентски № ************  , от което е видно, че процесната фактура не е заплатена.

Видно от приетия по делото Констативен протокол за проверка на СТИ от 19.01.2016 г., в процесния обект на потребление е подменено СТИ ,  с нулеви показания на дневна и нощна тарифа..

Съгласно заключението на вещото лице К.Д.М. по проведената съдебно-техническа експертиза,  неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и обосновано изготвено, процесният електромер е от одобрен тип, като е вписан е в Държавния регистър на одобрени СТИ. Метрологичната му проверка е от 2015г / Ml 5/ и е преминал метрологична проверка преди да бъде монтиран. В Констативен протокол №1202538 от 17.10.2018г на ЕРП-Север ЕК не е констатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване, поради което се счита,че отчетените в тарифа ТЗ количества електроенергия в размер на 19275kw/h са доставени, преминали през измервателната схема на СТИ с фабр. №1114021566108744 и потребени, но са регистрирани в тарифа ТЗ, която не се визуализира на дисплея /по заводска настройка/. Процесната намеса е софтуерна , като се изразява във въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2 - тарифа ТЗ, в която се отчита част от потребената електроенергия/ примерно върхова/. В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице излага, че не може да се установи от кой момент е започнало натрупването на показания в тарифа ТЗ и в кой часови диапазон се осъществява натрупването.

Видно от приобщената по делото Справка от Служба по вписванията-гр.Варна за лицето Ж.К.Г. за периода от 01.01.992г. до 20.12.2019г. се установява, че на 23.12.2009г. Ж.К.Г. и К.Н.Г. са дарили на П.Н.Г. притежаваните от същите 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с площ от 94,00 кв.м. в сграда № 5 в ПИ № 10135.2559.150, с адрес: гр. Варна ул."Д-р Анастасия Головина"№ 23 ап.131, с идентификатор № 10135.2592.150.5.3.

 

По допустимостта на предявените отрицателни установителни искове:

Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищците, а именно, че между същите и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената им сфера , както и предвид възможността за едностранното спиране на електрозахранването в процесния обект на потребление.  Настоящият съдебен състав намира, че ищците се явяват активно процесуално легитимирани да предявят исковете, които са предмет на настоящото производство , доколкото се явяват наследници на покойния вписан титуляр на партидата  и  в този смисъл се явяват призовани към наследяване, поради което и отговарят за задълженията на техния наследодател.

Наред с горното , съдът отчита и обстоятелството , че първата и втората ищца са прехвърлили на третата ищца притежаваните от същите общо 2/3 ид.ч. от недвижимия имот , съставляващ процесния обект на потребление, поради което същите не се явяват съсобственици на имота, поради което само на това основание  не дължат заплащане на ел.енергия, начислена за процесния обект , доколкото периодът за нейната дължимост е след прехвърляне на притежаваните от тях идеални части. Въпреки горното, обаче, всички ищци се явяват наследници на покойния вписан наследодател , който е титуляр на партидата и който е вписан като задължено лице в процесната фактура, в която е обективирано спорното задължение на наследодателя, поради което и ищците, в качеството им на наследници, се явяват задължени по възникналото в тежест на техния наследодател парично задължение.

В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. По тези съображения съдебният състав приема, че предявената искова претенция се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, ответникът носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е правилно е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана правилната методика за корекция на сметката на абоната, както и неговия размер.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума.

 Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи всички възможни основания за дължимост на сумата, е възразил, че сумата е начислена служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално доставена еленергия за цитирания период.

Основният спорен момент между страните по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия  да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл. 21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.

По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено по адм.д. № 2385/2016, по описа на Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия,  са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.

След влизане в сила на решението по горепосоченото дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира отношенията като процесните. При липса на регламентация относно стъпките, които следва да бъдат извършени при проверката, която да гарантира правата и на потребителя, чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало регламентирана законова процедура, по силата на която ответното дружество да извършва едностранна корекция на количество ел. енергия.

Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на  правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.

Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.

При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация,  нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал ред за извършване.

Следователно правото на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, извършена на 17.10.2018  г., следва да се отрече изцяло.

Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта относно разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са продължили да действат разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт и че съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след преценка на съвкупния доказателствен материал за незаконосъобразност на корекционната процедура.

Съдът намира,че от събрания по делото доказателствен материал не е доказано, че посоченото в цитирания регистър 1.8.3  количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето заключение само и единствено на база на становището за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в интерес на последното. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период-18.10.2017 г. Предвид на това не може да се направи категоричен извод , дали за процесния период е отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради което  и  не може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното от ответното дружество количество ел.енергия в размер на 19275 квтч е реално доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се направи обоснован извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално доставено и  потребено от абоната именно през процесния период от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г.  Не са представени и доказателства по какъв начин е отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани в становището, а именно: 18.10.2017  г. -  30.06.2018 г. и 5756 кВтч за период 01.07.2018 г. - 17.10.2018 г. В приобщения към доказателствения материал Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2117/13.09.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология липсва посочване на отчетеното количество ел.енергия в регистър 1.8.3, като са посочени само показанията на дневната тарифа и нощната тарифа. Изрично е посочено , че тарифната схема на електромера трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. В протокола е посочено ,че е направено софтуерно четене на електромера за преминала енергия на Тарифа Т3, без да е посочено за какъв период от време се отнася същата. Липсва доказателство, от което да се установи  как  точно във времето и в кои часовите зони е била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника  данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в  Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2117/13.09.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология, че тарифната схема на електромера трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът да е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез включване и на трета тарифа /1.8.3 / за върхова енергия/, за да се отчита потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не е установено, че количеството в регистър 1.8.3 е консумирано от абоната за процесния период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не е  представило доказателства по какъв начин е формирана процесната сума , като не е уточнено за периода каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони , съответно дневна и нощна. Следователно  не е изяснено каква методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Отделно от това, не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви показания за тарифа 1.8.3 към датата на извършване на проверката, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

 В този смисъл и с оглед предприетото от ищеца оспорване съдът не може да приеме за установено, че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия посочено в справката по чл.50 от ПИКЕЕ.

Вън от горните хипотези допълнително начисляване на ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия. Тези предпоставки не са доказани.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната сума , поради което исковата претенция следва да бъде уважена.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са представени доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното , съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на сумата от 653,12 лв., от които 153,12 лв. - държавна такса за образуване на производството и за издаване на съдебно удостоверение, ведно с преводна такса и 500,00 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение,  като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците, на първо място , защото същото е в минимален размер , с оглед релевантната, с оглед датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, редакция на чл.7 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , както и предвид обстоятелството,  че претендираното от ответното дружество за процесуално представителство надвишава почти два пъти това на ищците при еднаква фактическа и правна сложност на производството по делото.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                     Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.К.Г. ЕГН ********** , с адрес: *** ,  в качеството й на наследник  на Ненчо Д. Георгиев,  починал на 01.12.2009г., за което е съставен акт за смърт № 0859/01.12.2009г. в гр.Варна , НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 1217.62 лв. представляваща 1/3 от сумата от  3652.85 лв., претендирана като стойност на начислена ел.енергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. за обект на потребление,  находящ се на адрес: гр. В.ул.“Д-р А.Г.“№ ** ап.***,с клиентски № *********и абонатен № ******, за която сума е издадена фактура №*************., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: *** ,  в качеството й на наследник  на Ненчо Д. Георгиев,  починал на 01.12.2009г., за което е съставен акт за смърт № 0859/01.12.2009г. в гр.Варна , НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 1217.62 лв. представляваща 1/3 от сумата от  3652.85 лв., претендирана като стойност на начислена ел.енергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. за обект на потребление,  находящ се на адрес: гр. В.ул.“Д-р А.Г.“№ ** ап.***,с клиентски № *********и абонатен № ******, за която сума е издадена фактура №***********., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: *** ,  в качеството й на наследник  на Ненчо Д. Георгиев,  починал на 01.12.2009г., за което е съставен акт за смърт № 0859/01.12.2009г. в гр.Варна , НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 1217.62 лв. представляваща 1/3 от сумата от  3652.85 лв., претендирана като стойност на начислена ел.енергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. за обект на потребление,  находящ се на адрес: гр. В.ул.“Д-р А.Г.“№ ** ап.***,с клиентски № *********и абонатен № ******, за която сума е издадена фактура №**************., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА  Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.К.Г. ЕГН ********** , П.Н.Г. ЕГН ********** и К.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: ***  сумата от 653,12 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: