№ 953
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110141683 по описа за 2021 година
Предявени са от „ЗК Лев Инс“ АД срещу Столична община осъдителни
искове - с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата в размер на 5016,18 лева, представляваща регресно вземане за платено
от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за
вреди на лек автомобил „Мерцедес АМG63“, с рег. № СВ0063РС, вкл. и
ликвидационни разходи в размер на 20 лева, причинени при ПТП, настъпило
на 20.08.2020 г. в гр. София на бул. „Първа българска армия“ № 16 поради
попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
15.07.2021 г. до окончателното плащане, како и с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата в размер на 331,65 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 17.11.2020 г. до 12.07.2021 г.
Ищецът твърди, че на 20.08.2020 г. в гр. София, при движение по бул.
„Първа българска академия“ № 16, е реализирано ПТП, при което лек
автомобил „Мерцедес AMG63“ с рег. № СВ0063РС, попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила
били нанесени материални щети. Твърди, че със собственика на увредения
автомобил ищецът имал сключена застраховка „Каско на МПС“ с полица №
93002010048325, със срок на действие от 08.06.2020 г. до 07.06.2021 г.
Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП и въз основа на уведомление за
щета от водача на увреденото МПС била образувана преписка по щета №
1000-1261-20-000193, като бил изготвен опис на щетите, а увреденото МПС
било отремонтирано. Поддържа, че стойността на ремонта възлизала на
сумата в размер на 4996,18 лева, която ищецът заплатил на сервиза, извършил
ремонта на увреденото МПС. Ищецът твърди, че с изплащането на
1
застрахователно обезщетение за него се е породило правото на регресен иск
срещу ответника до размера на платеното и направените обичайни разноски
по обработка на щетата, тъй като процесното ПТП е възникнало вследствие
на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на път, за чиито
поддръжка и обслужване отговаря Столична община. Посочва, че с писмо от
13.11.2020 г. била изпратена регресна покана до ответника за възстановяване
на сумата от 5016,18 лева, включваща и 20 лева – ликвидационни разноски,
но сумата не била заплатена. Ето защо моли съда да осъди ответника да му
заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и сумата в размер на 331,75
лева – мораторна лихва за периода 17.11.2020 г. – 12.07.2021 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Столична община, в който оспорва предявените искове като
неоснователен и недоказан. Твърди липса на покрит застрахователен риск.
Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка
между вредите и настъпилото ПТП. Твърди, че Столична община е взела
всички необходими мерки като „стопанин на пътя“. Сочи, че нямало данни
при оценката на щетата да е била отчетена амортизацията на процесните
повредени части. Прави възражение за съпричиняване, изразено в
несъобразяване поведението на водача на МПС с пътната обстановка.
Третото лице – помагач „Виа конструкт груп“ ЕООД оспорва
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представената и неоспорена от
ответника застрахователна полица № 93002010048325, се установява, че към
датата на настъпване на ПТП – 20.08.2020 г. между ищеца и собственика на
лек автомобил „Мерцедес AMG63“ с рег. № СВ0063РС е било налице
валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ със срок на застрахователното покритие от 08.06.2020 г. до 07.06.2021
г. По делото са представени и общи условия на „ЗК Лев Инс“ АД за
застраховка на сухопътни превозни средства, от които е видно, че покритието
обхваща частична или тотална /пълна/ щета/загуба на застрахованото МПС,
причинени от пътно-транспортно произшествие – внезапно сблъскване на
МПС с друго МПС и/или удар с други подвижни или неподвижни обекти,
вкл. животни, по време на движение на застрахованото МПС по
обществената пътна мрежа, включително и в паркирано състояние. Не се
спори между страните, а и от представеното преводно нареждане се
установява, че на 27.08.2020 г. ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 4996,18 лева.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства -
протокол за ПТП № 1753780 от 20.08.2020 г., уведомление за настъпило
застрахователно събитие, опис-заключение, талон за оглед на автомобил и
2
добавък към същия, доклад по щета, фактура № **********/01.09.2020 г.,
административната преписка образувана по повод процесното ПТП и
неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза, се
установява, че на 20.08.2020 г. в гр. София, при движение по ул. „Първа
българска армия“ с посока от ул. „Нешо Бончев“ към бул. „Илиянци“ и в
района на № 16 лек автомобил „Мерцедес AMG63“ с рег. № СВ0063РС
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Така
описаният механизъм на ПТП се установява от една страна от протокола за
ПТП, който като съставен от служител на МВР в кръга на служебните му
задължения в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със
задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя и за извършените от
него и пред него действия, а в случая – за възприетата от него при посещение
на мястото на ПТП – дупка на пътното платно. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното
заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно, пълно и обективно изготвено. Съгласно заключението щетите
по МПС „Мерцедес AMG63“ с рег. № СВ0063РС, за които ищецът е изплатил
обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП.
Не обуславят извод в обратен смисъл представените от ответника
писмени доказателства за извършени ремонтни работи на улицата, на която е
настъпило процесното ПТП. От една страна същите са извършени в периода
31.03.2020 г. – 28.04.2022 г., а пътно-транспортното произшествие е
настъпило известен период от време след това – близо четири месеца по-
късно, което е достатъчно, за да се образува дупка на пътното платно или да
стане по-голяма налична такава, а от друга страна доказателствата сочат, че
ремонтните дейности не обхващат ремонт на цялото пътно платно и полагане
на изцяло нов асфалт, а представляват направа на асфалтови кръпки, което не
налага извод, че е ремонтирана именно процесната дупка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ дава право на репариралия вредите
застраховател на увреденото имущество да възстанови платеното от
делинквента, встъпвайки в правата на увредения. Уважаването на иска се
обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя
– ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите
вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу
ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД
следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник
или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди
3
и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Следва да се
установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали
процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява
дейностите по поддържането му е именно Столична община. Същата е била
задължена и съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. При това положение се налага извод, че ищецът има основание
за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик
на увреденото МПС срещу ответника.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че
на посочената по-горе дата е платил обезщетение за причинените от деликта
вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на
увреденото МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като
поведението на водача на увреденото МПС не било съобразено с условията на
пътното платено. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл
за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на
ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II
ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от него
главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи
в хода на производството водачът на увреденото МПС по някакъв начин с
поведението си да е допринесъл за настъпване на ПТП.
4
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца,
следва да бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
ремонта на причинените щети по средни пазарни цени възлиза на 4996,18
лева, в какъвто размер е и платеното от ищеца обезщетение. На основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ ищецът има право да получи и обичайните разноски във
връзка с щетата. Съдът намира, че сумата от 20 лева, претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата
от ответника сума. При това положение за процесното събитие ответникът
дължи сумата в общ размер на 5016,18 лева, в какъвто размер е и предявеният
иск, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в
случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и
получаването от ответника. Между страните не се спори, а и от
представената по делото покана по регресна претенция се установява, че
ответникът е получил покана за заплащане на процесната сума на 16.11.2020
г. Ето защо съдът намира, че с оглед доказването на главния дълг и
получаването на съобщението от Столична община, ответникът е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което
определено по реда на чл. 162 ГПК за процесния период от 17.11.2020 г. до
12.07.2021 г. възлиза на сумата от 331,65 лева в какъвто размер е и
предявеният иск. При това положение акцесорната претенция на ищеца за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 331,65 лева за периода
17.11.2020 г. – 12.07.2021 г. се явява основателна и следва да бъде уважена
изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени в
настоящото производство разноски в общ размер на 613,92 лева, от които
213,92 лева - държавна такса, 300 лева – депозит за вещо лице и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ ..... и с адрес в гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ........., със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, на основание чл.
410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 5016,18 лева,
5
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на лек автомобил
„Мерцедес АМG63“, с рег. № СВ0063РС, вкл. и ликвидационни разходи в
размер на 20 лева, причинени при ПТП, настъпило на 20.08.2020 г. в гр.
София на бул. „Първа българска армия“ № 16 поради попадане на автомобила
в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от 15.07.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 331,65 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 17.11.2020 г. до 12.07.2021 г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 613,92 лева - разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника Столична община – „Виа конструкт груп“ ЕООД, ЕИК
......................
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6