№ 717
гр. Перник, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720102471 по описа за 2024 година
С Решение № 1036/28.11.2024 г., постановено по настоящото дело е допусната
делба между М. Н. Н. и Й. Р. С. на съсобствените им:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на ******************
целият с площ от 363 кв. метра, за който съгласно плана за регулация и застрояване на
****************** утвърден със Заповед № Ш-234/09.04.1976 г. и изменен със
заповед № 183/12.02.1982 г. и двете на кмета на Община-Перник, е отреден
****************** по плана на ******************, при граници и съседи,
съгласно скица с изх. № 24/ТР-2388/26.04.2024 г. на Община-Перник: от изток —
улица, от юг - ******************, от запад - ****************** и от север - улица,
заедно с масивна жилищна сграда - вилна сграда на един етаж, със застроена площ от
17.50 кв.м., състояща се от етаж и таван и
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на ******************
целият с площ от 307 кв. метра, за който съгласно плана за регулация и застрояване на
****************** утвърден със Заповед № Ш-234/09.04.1976 г. и изменен със
заповед № 183/12.02.1982 г. и двете на кмета на Община-Перник, е отреден
******************, в кв.20 по плана на ******************, при граници и съседи,
съгласно скица №24/ТР2388/26.04.2024 г. на Община Перник: от изток - улица, от юг -
******************, от запад - ****************** и от север ******************,
заедно с построената в същото масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена
площ от 17.50 кв. метра при следните КВОТИ:
1. М. Н. Н. -1/2 идеална част;
2. Й. Р. С. -1/2 идеална част.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в
закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1
и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на
1
чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по
реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези
способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири
способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите. Основният
законоустаовен принцип е всеки съделител да получи реален дял ако това е възможно.
В първото по делото заседание след допускане на делбата е направено искане от
ищеца допуснатият до делба недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -
****************** по плана на ****************** заедно с масивна жилищна
сграда - вилна сграда на един етаж, със застроена площ от 17.50 кв.м., състояща се от
етаж и таван да бъде поставен в негов дял. Направено е искане съсобствеността да
бъде прекратена по реда на чл. 353 ГПК като съдът разпредели в индивидуален дял на
ищеца този имот. Обосновава това искане с извършените множество подобрения в
него.
В конкретния случай съдът намира, че са налице условията всеки един от
съделителите да получи индивидуален дял. Съдът намира, че делбата следва да се
извърши именно по реда на чл. 353 ГПК, съгласно който съдът може да извърши
делбата, като разпредели съсобствените имоти между съделителите, без да тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно
или много неудобно.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 100/27.07.2015 г. по гр. д.
№ 6463/2014 г. на ВКС, I ГО е прието, че към извършване на делбата чрез
разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК съдът пристъпва, когато
броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно
жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в т. 5 на ППВС №
7/1973 г. – когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от
друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са
различни или съделителите са направили с отделен дял подобрения на значителна
стойност.
В конкретния случай се установи, че ищецът обитава този имот, а ответникът
другия. От събраните доказателства се установи, че ищецът е извършил множество
преустройства и подобрения в поземления имот и частта от сградата, попадаща в него.
Съдът намира, че при разпределението по този начин е изпълнено изискването на чл.
69, ал. 2 ЗС - всеки наследник получава дял в натура, а неравенството на дяловете се
изравнява с пари. В този смисъл са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
2 от 11.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГК.
Съгласно приетата по делото СТЕ и допълнение към същата, която съдът
кредитира изцяло като обективна и дадена от лице, притежаващо съответните
специални знания, имотите са поделяеми като сградата разполага със самостоятелни
входове. Стойността на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ******************, в кв.20 по плана на
****************** заедно с масивна жилищна сграда (******************) е в
размер на 140289,00 лева, а на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ- ******************, в кв.20 по
плана на ****************** заедно с построената в същото масивна жилищна
сграда (******************) е в размер на 84726,00 лева.
В решение № 279/5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 350/2009 г., II г. о., се приема,
че стойностното уравнение на дяловете при възлагане на делбения имот и уравнение с
имот и/или пари, както и при разпределение на делбените имоти с различна стойност,
се извършва на базата на съпоставка на стойността на получения в собственост
имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в
2
парична стойност. Когато някой от съделителите получава дял на стойност по-висока
от стойността на дела му, уравнението следва да се извърши именно в размера на
разликата между получен и притежаван стойностен дял от общата маса, а не като
разлика между стойността на отделните дялове, получени от съделителите. Същото се
приема в решение № 280 от 21.06.2011. г. на ВКС по гр. д. № 901/2010 г., I г. о.;
решение № 134 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1064/2011 г., II г. о., решение № 151
от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 235/2019 г., II г. о. и др.
В конкретния случай стойността на цялото имущество е в общ размер на
225015,00 лева. Дяловете на страните са равни, т.е. по 112507,50 лева. Ищецът
получава в дял имот на стойност 140289,00 лева, поради което следва да бъде осъден
да заплати на ответника 27781,50 лева (разликата между стойността на полученото и
паричния еквивалент на неговия дял).
В последното съдебно заседание, с писмена молба, ищецът е оттеглил
претенцията си по сметки (молба от 25.06.2025 г.), поради което съдът не дължи
произнасяне, като производството в тази част следва да бъде прекратено. Оттеглянето
е направено след първо съдебно заседание, като ответникът е изразил положително
становище по оттеглянето на тези претенции преди изявлението на ищеца – на
24.06.2025 г.
Направено е особено искане, уравняване на дяловете да се извърши съобразно
допълнителната СТЕ, която е дала оценка на цялата сграда без да са взети предвид
подобренията (изградените от ищеца баня и тоалетна). Обосновава се, че ако
уравняването се извърши въз основа на пазарната стойност на имотите съобразно
тяхното състояние към приключване на съдебното дирене ще се достигне до
неоснователно обогатяване за ответника.
Този извод на ищеца не се споделя от съда. Делбата се осъществява съобразно
оценката на имотите към момента на фактическото извършване, а не съобразно
състоянието им преди подобренията (когато е възникнала съсобствеността). Този извод
не се разколебава и от допълнителното заключение на СТЕ, съгласно което
пристроените към ****************** баня и тоалетна са незаконен строеж
съобразно разпоредбите на ЗУТ. В Решение № 315/25.10.2012 г., постановено по гр.д.
№1189/2011г. I. г.о. (позовавайки се на т.ІІ.7. на ППВС №6/27.12.74г. - подлежащите на
премахване незаконни строежи не се заплащат като подобрения, освен ако
собственикът на имота желае да ги запази) се застъпва тезата, че следва да се
приемат за подобрения и да се присъди стойността на стопанската сграда – плевня
на два етажа с навеси и новата бетонна ограда откъм улицата, за които има само
констативни протоколи за незаконно строителство /без строително разрешение/, но не
и издадени и влезли в сила заповеди за събаряне. В решение № 432 от 19.06. 2009г
по гр.д.№ 6086/ 2007г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че незаконният строеж подлежи на
премахване когато има издадено предписание за това от компетентните органи.
Ето защо, стойността на изградените баня и тоалетна, макар и незаконни по
смисъла на ЗУТ, следва да бъде взета при оценката на имота към извършване на
делбата като вид подобрения, за които няма издадено влязло в сила предписание за
премахване. Фактическите действия на ищеца – сам е подобрил имота, който е
обитавал и му се възлага, изключват, житейски нелогичната хипотеза, че като бъдещ
индивидуален собственик ще пожелае да премахне наскоро изграденото от самия него.
Не е налице неоснователно обогатяване при определяне стойността на имотите
съобразно тяхното състояние към приключване на съдебното дирене. Точно за това е
института на претенциите по сметки, който ищецът оттегли.
По тези правни съображения, взаимствани от практиката на ВКС, настоящият
състав намира конкретните доводи на ищеца, изразени с молбата му от 25.06.2025 г. за
3
неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8 от ТДТГПК и съобразно
стойността на дяловете, съдът приема, че съделителите дължат държавна такса по
сметка на съда, в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 4500,30 лева всеки
един от тях.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда, в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса за заявената и разгледана, но прекратена по негово
желание претенция по сметки в размер на 20,00 лева.
Ищецът е претендирал разноски.
В първа фаза по допускане на делбата е доказал такива в размер на 1000,00 лева
за процесуално представителство и 750,00 лева за особен представител на ответника.
Доколкото в първа фаза не е бил налице спор относно наличието на съсобственост и
конкретните квоти, всяка страна следва да понесе разноскитете които е сторила. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждението за
особен представител в размер на 750,00 лева.
Във втора фаза по осъществяване на делбата са доказани разноски в размер на
3500,00 лева за процесуално представителство като в пълномощното изрично е
посочено, че е за „предявяване на иск за подобрения по чл. 346 ГПК“. Доколкото
претенцията по сметки бе оттеглена тези разноски следва да се понесат от ищеца така
както ги е сторил. В тежест на ответника следва да се възложи възнаграждението за
особен представител в размер на 750,00 лева по вече изложените съображения.
Доказани са и разноски за допуснатата първоначална и допълнителна СТЕ в общ
размер на 1220,00 лева, заплатени изцяло от ищеца, поради което в тежест на
ответника следва да бъде възложена половината от тази сума като се осъди да я
заплати на ищеца.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА на основание чл. 353 ГПК В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА
СОБСТВЕНОСТ на М. Н. Н., ЕГН **********, от ****************** -
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на ****************** целият с площ
от 363 кв. метра, за който съгласно плана за регулация и застрояване на
****************** утвърден със Заповед № III-234/09.04.1976 г. и изменен със
заповед № 183/12.02.1982 г. и двете на кмета на Община-Перник, е отреден
****************** по плана на ******************, при граници и съседи,
съгласно скица с изх. № 24/ТР-2388/26.04.2024 г. на Община-Перник: от изток —
улица, от юг - ******************, от запад - ****************** и от север - улица,
заедно с масивна жилищна сграда - вилна сграда на един етаж, със застроена площ от
17.50 кв.м., състояща се от етаж и таван.
ВЪЗЛАГА на основание чл. 353 ГПК В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА
СОБСТВЕНОСТ на Й. Р. С., ЕГН **********, от ****************** бл.
****************** – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на
****************** целият с площ от 307 кв. метра, за който съгласно плана за
регулация и застрояване на ****************** утвърден със Заповед № III-
4
234/09.04.1976 г. и изменен със заповед № 183/12.02.1982 г. и двете на кмета на
Община-Перник, е отреден ******************, в кв.20 по плана на
******************, при граници и съседи, съгласно скица №24/ТР2388/26.04.2024 г.
на Община Перник: от изток - улица, от юг - ******************, от запад -
****************** и от север ******************, заедно с построената в същото
масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 17.50 кв. метра.
ОСЪЖДА М. Н. Н. да заплати на Й. Р. С. сума в размер на 27781,50 лева за
уравняване на дяловете.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството в частта относно
претенцията по сметки, направена от ищеца и приета за съвместно разглеждане в
настоящото производство за размер от 72616,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК М. Н. Н. да заплати по сметка на
Районен съд Перник, в полза на бюджета на съдебната власт, сума в размер на
4520,30 лева, както и 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Й. Р. С. да заплати по сметка на
Районен съд Перник, в полза на бюджета на съдебната власт, сума в размер на
4500,30 лева, както и 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, вр. чл 78 ГПК Й. Р. С. да заплати на М. Н. Н.
сума в размер на 2110,00 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната част в
едноседмичен пред същия въззивен съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ НА страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5