Р Е Ш Е Н И Е
№85
гр. Враца, 15.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, първи състав, в публично заседание на 10.01.2024г.
/десети януари две хиляди двадесет и четвърта година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм.
дело № 665 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на А.И.А. *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ
№23-0967-000609/04.12.2023г., издадена от ***мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Враца, с която на оспорващия е наложена ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, за това че управлява МПС след
употреба на***– до решаване на отговорността му, но не повече от 18 месеца“ на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил визираното в
нея нарушение. Посочва се, че в деня след проверката А. е направил изследвания
в две лаборатории, резултатите от които са отрицателни за всички **. Отправя
искане съда да отмени оспорената ЗППАМ.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът,
***мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Враца, редовно
призован, явява се лично. Заявява, че не оспорва жалбата. Поддържа, че
проверката, на която е присъствал лично, е извършена по сигнал, че автомобилът
се управлява от водачи, употребяващи **, като провереното лице не е имало
видими признаци от употребата на такива.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от
лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с
който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което
същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От
приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 04.12.2023г.,
около 10:10 часа в **, по път ІІ-15 км. 6.800 от *** посока ***, на разклона за
***, жалбоподателят А.И.А. управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *****,
собственост на ***. А. бил спрян за проверка от *** – мл. автоконтрольор при
ОДМВР-Враца, с-р Пътна полиция. На водача била извършена проверка за употреба
за алкохол с техническо средство Alkotest Dreger, модел 7510, с фабр. № 0043,
който отчел 0 ‰. На А. била извършена последваща проверка за употреба на **,
документирана с Протокол от 04.12.2023г. с техническо средство Drager Drug Test
5000 ARMС-0094, който отчел наличието на „*“.
Предвид
положителния резултат, мл. автоконтрольор * съставил срещу А. АУАН серия GA №
1041193/04.12.2023 г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП –
управление на ППС след употреба на ** или **, като от водача били отнети: СУМПС
№ *********. Издаден бил талон за изследване на кръвна проба № 0157530 и А. ***
за вземане на проба, където жалбоподателя е дал пред дежурен лекар кръв за
химичен анализ, след което бил задържан за 24 часа.
Във
връзка с установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП вменено на
водача А.И.А., със Заповед № 23-0967-000609/04.12.2023 г. ** -
мл.автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Враца,
оправомощен със Заповед № 369з-3066/01.11.2023г. на Директора на ОД на МВР-Враца,
на основание чл. 22 от ЗАНН, наложил спрямо А. принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на А. на
04.12.2023 г.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН серия GA № 1041193/04.12.2023г., докладна
записка от мл. автоконтрольор ** – свидетел на нарушението и съставянето на
акта, разпечатка от техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер ARMC-0094 от 04.12.2023 г. и справка за нарушител.
Съгласно
отразеното в АУАН на водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 0157530.
Същият е дал кръвна проба за лабораторен анализ.
По
делото от жалбоподателя са представени лабораторни резултати от МЛ „*“ и СМДЛ „*“
ООД от 05.12.2023г., видно от които не е установено наличие на **, включително *.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Враца, чиято компетентност е установена от
приложената по делото Заповед № 369з-3066/01.11.2023 г. на Директора на ОДМВР –
Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от
компетентен орган, с оглед на което не е налице отменително основание по чл.
146, т. 1 от АПК.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо
основание за издаване на ЗППАМ – водач на МПС управлява лек автомобил след
употреба на ** или ** преди да е преминало въздействието им. Не е налице
нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и
да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната
принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане
на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Изложеното налага извода,
че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон,
съответно налице е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Съображенията
за това са следните:
В
посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки, сред които временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство след употреба на ***, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Следователно
основната материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по този ред е
наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието
на ***.
Редът за установяване на концентрацията на ********************** от
водачите на МПС е определен в Наредба № 1 от 19.07.2017г., приета на основание
законовата делегация на чл.174, ал.4 от ЗДвП. В нея са предвидени способите за установяване на употребата на
********, както и условията, при които се признават резултатите от приложението
им.
В чл. 6, ал. 9 от горепосочената
наредба е предвидено, че концентрацията на ***** се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията
на * в кръвта или на теста за установяване употребата на ********* в случаите
на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване
в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
Разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.
От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби
следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на ***********
могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. хипотези. Във всички останали случаи
контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското
или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за
установяване на употребата на **********.
В случая е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал. 9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изключения, тъй като жалбоподателят е
дал проби за лабораторно изследване. При това положение административният орган
не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство (дръг тест), за да
се приеме, че е налице употреба на *. Ето защо съдът намира, че не са осъществени
материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния
орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна
мярка в хипотезата на чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Фактът, че срещу жалбоподателя е
бил издаден АУАН, не означава наличие на абсолютно основание за налагане на
процесната ПАМ, след като са липсвали
материалноправните предпоставки за това. Административното производство по
налагане на ПАМ по ЗДвП и административнонаказателното производство по ЗАНН са
две отделни производства с различни правни последици и административният орган
е следвало да извърши самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият
състав на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, преди да пристъпи към издаване на заповед от този род. Следва
да се отбележи, че административният орган, в хипотези като процесната /когато
лицето е оспорило данните от техническото средство и е дало кръвна проба при
спазване условията по Наредба № 1 от 19.07.2017г./ би следвало преди налагането
на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл.171, т.1 б.„б“ предл. последно от ЗДвП, да изчака
резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да предприеме
действия по налагане на ПАМ от рода на процесната.
В случая по делото са представени доказателства
за надлежно проведено изследване на кръвна проба, като резултатите, установени
с Дръг теста към момента на образуване и приключване на съдебното производство
не са потвърдени от медицинско изследване на кръвна проба, поради забавяне
изготвянето на химико-токсикологичните експертизи. Настоящата ЗППАМ е издадена
въз основа на отчетените с теста стойности, преди да бъде установен какъв е
резулататът от кръвната проба. Доколкото с процесната ПАМ – временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на
практика оспорващият е лишен от възможността да управлява МПС и предвид
категоричното несъгласие с показанията на Дръг теста, както и поради липсата на
резултат от дадената кръвна проба, А. е предприел мерки за опровергаване
резултатите на теста като е дал материал за изследване – урина и кръв в две
различни лаборатории. Според представените и приети като доказателства по
делото Протокол с резултати от изследвания на А.И.А. в МЛ „*“ и СМДЛ „*“ ООД
(на 04.12.2023г. в 13.20ч.) с
Резултати от изследване на кръвта, в предоставените от оспорващия проби от
урина и кръв не е установено наличие на **.
Административната принуда е държавновластническа принуда, която се
реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми.
Безспорно предназначението и целта на принудителните административни мерки
изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да
става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и
чл. 7 от АПК
като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на
обективната истина. Законодателят безусловно е разпоредил в кои случаи са
налице обективни пречки за ползване на показанията на теста за установяване на
употребата на **. Като не се е съобразил с този императив на закона,
административният орган е наложил ПАМ при липса на необходимите материалноправни
предпоставки за това.
Предвид
изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за основателна, а оспореният
административен акт за незаконосъобразен поради противоречие с
материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски, но тъй
като такива не са поискани с жалбата, нито в с.з., съдът не следва да се
произнася по тях.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед
за прилагане на ПАМ №23-0967-000609/04.12.2023г., издадена от ***-мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Враца, с която на А.И.А.,***,
на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, за това че управлява МПС след употреба на ****
– до решаване на отговорността му, но не повече от 18 месеца“.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.
На
основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: