№ 161
гр. Враца, 06.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Ел. В. Ст.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200154 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от А.
К. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
И. С.- Началник на Затвора - Враца изразява становище за неоснователност на
молбата с доводи, че при осъдения С. риска от вреди е среден, риска от рецидив също е
среден, като следва да се отбележи, че първоначално риска е бил нисък, но
впоследствие се е качил от 34т. на 40т, а по-късно на 53 т., което се дължи на
системните нарушения на реда и дисциплината в затвора. При първоначалното му
настаняване в затворническо общежитие от открит тип С. е устройван на работа на
различни вътрешни и външни обекти. Поради отговорно отношение към поставените
задачи, същият е награждаван през м.юли 2021г. Въпреки отношението му към труда
л.св. е бил един от системните нарушители в затвора, поради което са му наложени пет
дисциплинарни наказания. С оглед множеството му рестриктивни прояви, на
основание чл.64а, ал.1, т.4 ЗИНЗС до ВрОС е внесено предложение за промяна на
1
мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и с Определение на съда
от м.август 2021 г. е преместен в корпуса на затвора, където отново е наложено
дисциплинарно наказание, а именно изолиране в наказателна килия за 10 дни. Посочва,
че след разпределяне в корпуса на затвора в поведението на л.св. С. са налице индиции
за положителна промяна, като същият е включен в курс християнски ценности,
завършил е успешно корекционна програма и от м. февруари 2022 г. е назначен на
щатна длъжност в кухнята. Към настоящият момент все още не може да се прецени
качеството на изпълнение на задълженията, както и мотивацията му за работа, като
поведението му следва да бъде внимателно проследявано. Становището на
администрацията на Затвора - Враца е, че лишения от свобода не отговаря на
изискванията на чл.439а НПК и молбата му не следва да бъде уважена.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното
становище на затворническата администрация към Затвора - Враца следва да се
отбележи, че макар у л. св. да е налице известен прогрес в поведението си към
настоящия момент, не може да се направи категоричен извод, че той демонстрира
достатъчно критично поведение към проявите си до този момент, поради което се
счита, че същия не дава достатъчно доказателства за своето поправяне.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С Определение по ЧНД № 747/2020г. по описа на PC – Враца, изменено с
Решение по ВЧНД №384/2020г. по описа на ОС - Враца е определено едно общо
наказание "лишаване от свобода" в размер на 4/четири/ години измежду наложените по
НОХД №891/2018г. по описа на РС Враца, по НОХД №707/2020г. по описа на РС –
Враца и по ЧНД №3658/2019г. по описа на СГС.
Наказанието е приведено в изпълнение на 01.11.2019г., и до момента
фактически е изтърпял 2/две/ години 5 месеца и 5 дни. От работа му се зачитат
4/четири/ месеца 24/двадесет и четири/ дни, от предварителен арест 7/седем/ месеца и
11/единадесет/ дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 3/три/
години 5/пет/ месеца и 10/десет/ дни.
Остатъкът към настоящия момент е 6/шест/ месеца и 20/двадесет/дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се
2
стреми да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи
за промяна не са устойчиви.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: "Отношение към правонарушението" – отчетено е, че осъдения е слабо
критичен към собственото си поведение и омаловажава деянието си,както и счита
присъдата си за завишена; "Умения за мислене" – не разпознава проблемите си и не
отчита собствения си принос в тях, не осъзнава негативните последици от
криминалното с поведение.
Рискът от вреди е отчетен със средни стойности за служителите и останалите
лишени от свобода. Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности. Рискът от
извършване на бягство е нисък.
Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности, като се
акцентира, върху криминалното му минало и престъпните му прояви.
Като цели в плана на присъдата са били заложни формиране на
самокритичност, възлагане на конкретни трудови задачи и включване в курс на
религиозна тематика, като по този начин ще се ограничат субкултурните прояви.
Осъзнаване на причинените вреди и придобиване на трайни трудови навици чрез
включване в трудовия процес.
При междинна оценка на риска от рецидив е отчетено повишение от 34 т., на
40т. и в последствие на 53 т., т.е. същия от нисък е преминал във висок. Вследствие на
това повишение се наблюдава движение на отделните показатели и като нови
проблемни зони са очертани: "Настоящо правонарушение", "Отношение към
правонарушението", "Начин на живот и обкръжение" и "Умения за мислене".
Рискът от вреди спрямо служителите и останалите лишени от свобода също е
отчел завишение от среден към висок. Причина, за това са системни нарушения на реда
и дисциплината по време на престоя на л.св. С. в ЗООТ "Враца".
По време на престоя на осъдения С. в ЗООТ е предоставена възможност за
пълноценно оползотворяване на свободното време, чрез включване в работни групи на
основание чл. 80 от ЗИНЗС. На 14.01.2020г. л.св. С. е подал молба до началника на
ЗООТ "Враца" да бъде устроен на работа на различни външни работни обекти, като
тази негова молба е удовлетворена и съгласно заповед № 33/08.02.2020г. е назначен за
общ работник - кухня. От 20.03.2020г. съгл. заповед № 3/20.03.2020 г. е преназначен
като готвач до 20.05.2020г., когато е снет от работа съгласно заповед № 1/20.05.2020г.
Назначаван е на работа още като отговорник на спортната зала. От м. януари 2021г. на
проведено общо затворническо събрание е избран за председател на груповия съвет.
Показвал е отговорно отношение към поставените трудови задачи, поради, което е
награден съгласно ЗИНЗС със Заповед № 1706/16.07.2021г. на основание чл. 98, ал. 1,
3
т. 1 от ЗИНЗС.
Въпреки добросъвестното отношение към труда л.св. С. е бил един от
системните нарушители на реда и дисциплината по време на пребиваването му в ЗООТ
"Враца" - гр. Бойчиновци, поради което е наказван многократно /5 на брой пъти/.
Има наложено още едно дисциплинарно наказание със Заповед №
2921/10.11.2021г. "изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия" след
преместването му в корпуса на Затвора.
С оглед на множеството деструктивни прояви от страна на л.св. С., началникът
на Затвора - Враца е внесъл предложение на основание чл. 64а, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС
пред ОС Враца, лишеният от свобода да бъде преместен за доизтърпяване на
наложеното наказание от ЗООТ "Враца" в корпуса на Затвора с мотив - оказване на
отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода в общежитието от открит
тип и реалната опасност от кризисни ситуации, в това число бунт и/или неподчинение.
В корпуса на Затвора л. св. е преместен със заповед № Л-1976/11.08.2021г. на
началника на Затвора - Враца до влизане в сила на съдебния акт по чл. 64а, ал. 1, т. 4 от
ЗИНЗС, който в последствие Окръжен съд - гр. Враца постановява преместването му с
Определение № 129/24.08.2021г. по ЧНД №409/2021г. по описа на съда.
След преместването на л.св. С. в корпуса на затвора, същият е заявявал
желание за смислено оползотворяване на свободното време, чрез участие в проведен
спортен турнир по футбол като съдия през м. ноември 2021г
Л.св. С. е включен в курс "Християнски ценности", а с оглед осъждането му за
управление на МПС след употреба на алкохол завършва успешно корекционна
програма "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по чл. 343б от
НК" в периода от 09.02.2022г. до 18.02.2022 г. Предвид дипломата за завършено
образование в "Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство" е
кандидатствал по обявено вакантно място за работа в затворническата кухня.
Първоначално от 18.02.2022г. е назначен на основание чл. 80 от ЗИНЗС като общ
работник, а считано от 25.02.2022г. със заповед № 13/24.02.2022г. е назначен в
кухненски блок на щатна длъжност. Според социалния работник още е твърде рано да
се преценят качеството на изпълнение на трудовите задължения и мотивацията му за
работа, които предстоят да бъдат проследявани.
Отчетено е съхранение на социалните контакти у осъдения С., получава от
близките си необходимата подкрепа.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към престъпните му
действия, склонен е към импулсивни постъпки, податлив на негативно влияние. Не са
налице доказателства за действителното поправяне на осъдения, поради което е
посочено в доклада, че трудовата терапия следва да бъде продължена, в посока
4
изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно поведение и формиране на
гъвкав модел на мислене и поведение.Посочва се в доклада към затворническото досие,
че плана на присъдата не е изпълнен в пълен обем.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. С. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. С. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите
навици на осъдения, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения. Последвалото добро поведение на осъденото лице, след
преместването му в корпуса на затвора,след акта на съда по ЧНД №409/2021г. по описа
на Окръжен съд – Враца, участието в трудови и образователни мероприятия и липсата
на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил. Въпреки отношението му към труда л.св. е
бил един от системните нарушители в затвора, поради което са му наложени пет
дисциплинарни наказания. С оглед множеството му рестриктивни прояви, на
основание чл.64а, ал.1, т.4 ЗИНЗС до ВрОС е внесено предложение за промяна на
мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и с Определение на съда
от м.август 2021 г. е преместен в корпуса на затвора, където отново е наложено
дисциплинарно наказание, а именно изолиране в наказателна килия за 10 дни.
Приложените мерки за корекция не са дали нужните резултати за ефективна промяна
5
на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е
осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода С. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно половината от наложеното му наказание
"лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. К. С., роден на *** в
гр.Враца, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", определено му с
6
Определение по ЧНД № 747/2020г. по описа на PC – Враца, с остатък 6/шест/ месеца
20/двадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7