Решение по дело №446/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.84 ал.3 във връзка с чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Т. А. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с посочен адрес: гр. Първомай, [улица], срещу Решение № 1551/12.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, поради което е направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според жалбоподателя изложените съображения, основаващи отказа са незаконосъобразни, тъй като административният орган е игнорирал факта, че причините той да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. И. С. – особен представител, който поддържа жалбата, като излага актуални данни от медиите за ситуацията в Сирия, в която продължават бойни действия и взривове, случили се в близките дни. Счита, че най-висшата ценност е човешкия живот, който е гарантиран от множеството национални и наднационални институти и някак с решението, което се обжалва, е сведено на заден план. Затова и оспорват изводите на административния орган, че отсъстват предпоставките, лицето да се вписва в дефиницията на лице, което има правно-хуманитарен статут. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът – председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р България, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Чрез процесуалния представител на председателя на ДАБ, е постъпил писмен отговор на жалбата, в който същата се оспорва и се излагат доводи за нейната неоснователност, поради което моли съда да я отхвърли.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Решението е връчено на жалбоподателя на 24.02.2024 г., за което е направено нарочно отбелязване, а жалбата е подадена чрез органа на 24.02.2024 г., т. е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят е регистриран с регистрационен лист рег. № УП- 34567/12.09.2024 г. като Т. А. Х., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], с постоянен адрес в Сирия, [населено място], етническа принадлежност – арабин, религия – мюсюлманин, сунит, професия – общ работник, без образование, женен, без документи за самоличност и без други документи. В приложение към регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: - майка, баща, петима братя и пет сестри, съпруга. С Решение за настаняване № 3345/11.09.2024 г. с рег. № УП 34567/12.09.2024 г. Т. А. Х. е настанен в Регистрационно-приемателен център – Харманли с [ЛНЧ].

На лицето са връчени на български език, чрез преводач: - Информация за задълженията на чужденците, настанени в центровете на ДАБ рег. № УП 34567/12.09.2024 г.; Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, Списък на организациите предоставящи социална и правна помощ на чужденци; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България, както и информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила, за което Х. е положил подписа си на 11.09.2024 г. В превод на арабски език на лицето са връчени: - декларация на основание чл.30 ал.1 т.3 от Закона за убежището и бежанците и декларация за съгласие ДАБ да събира информация за него чрез други органи., вкл. и органи от страни, различни от страната на произход, както и от международни организации.0

С молба вх. № УП 34567/12.09.2024 г. до ДАБ, Т. А. Х., гражданин на Сирия, е поискал международна закрила от властите в Република България.

С покана рег. № УП 34567/12.09.2024 г. Т. Х. е уведомен чрез преводач, че на 11.12.2024 г. с него ще бъде проведено интервю, като е уведомен и за последиците от неявяването.

Във връзка с провеждана през м.09.2024 г. кореспонденция между директора на РПЦ – Харманли и директора на специализирана дирекция "М" – ДАНС, (по преписката липсва първото писмо), с писмо рег. № М-18358/01.11.2024 г. последният е уведомил председателя на ДАБ, че не възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето Т. А. Х., при условие, че същото отговаря на условията по ЗУБ.

С молба-декларация 17.09.2024 г. до директора на РПЦ – Харманли, Т. Х. е поискал разрешение по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на следния адрес: [населено място], [улица]. Към молбата е приложен и договор за наем на недвижим имот от 01.04.2024 г. С Решение № 8/16.01.2024 г. директорът на РПЦ – Харманли е разрешил на Х., по време на производството за предоставяне на международна закрила, да пребивава на посочения по-горе адрес.

На 11.12.2024 г., със съдействието на преводач, е проведено интервю с Т. А. Х., за което е съставен протокол от същата дата. По време на интервюто, Х. заявява, че в Сирия е имал лична карта, национален паспорт с изтекъл срок на валидност и семейна книжка. Посочва, че има един брат в Германия и един в Австрия, и двамата имат закрила. Посочва също, че напуска Сирия за пръв път заедно със семейството си на 19.07.2017 г. за Турция, където останал около 6 години и половина. Установил се в [населено място] и работил като общ работник в строителството. По времето на престоя си в Турция подал молба и му бил издаден кимлик. В началото на юни 2024 г. бил хванат и екстрадиран от турските власти обратно в Сирия. Като го задържали, му взели и турския документ. Останал в Сирия около месец и на 22.07.2024 г. напуснал Сирия за втори път за Турция, където останал 5 дни. Х. разказва, че влязъл в България на 27.07.2024 г. нелегално, заедно с още седем души и на път за София бил задържан от полицията. Сочи, че е роден и живял в [населено място], обл. Д. А. до 2017 г, докато напусне за Турция. След като бил екстрадиран от турските власти, останал в [населено място] и оттам напуснал родината си за втори път. Разказва, че в момента никой не контролира родното му село, а преди да се случат събития, преди няколко дни селото се намирало под контрола на редовната армия. Бил свидетел на военни действия и сражения, като в родното му село се водели сражения между всички, включително и ислямската групировка ДАЕШ. Не знае дали в момента има промяна в ситуацията в родното му село и в района. Не знае какво ще се случи в бъдеще и какво го очаква, тъй като има несигурност в неговия район. Посочва, че е женен, съпругата му се казва С. А.. С нея сключили граждански брак през 2014 г. Имат пет деца, а в момента семейството му се намира в Турция. Сочи, че нямал финансовата възможност да ги вземе със себе си и останали в Турция. Посочва, че не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Р България или в друга държава; не е арестуван в Сирия; не е осъждан. Отбил военната си служба в периода от 2005 до 2007 г. в [населено място] във военно летище. През 2014 г. разбрал от свои приятели, че властите го искали запас. Сочи, че е арабин, мюсюлманин – сунит, но никога не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, както и заради изповядваната религия; не е имал проблеми и с официалната власт в Сирия; не членува в политическа партия или организация. Посочва, че има близки роднини в Сирия. Работил като шофьор. Разказва също така, че напуснал Сирия заради ислямската групировка ДАЕШ, тъй като през 2017 г. ислямистите от нея искали млади момчета и мъже под 40-годишна възраст да се присъединят към тях и да воюват на тяхна страна. Принуждавали ги насилствено и поради тази причина избягал от Сирия през 2017 г. Твърди, че няма отправени лично към него заплахи в Сирия, както и такива към семейството му. Срещу него не е оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван никога, срещу него не е възбуждано съдебно дело, както и срещу негови близки. Добавя, че през 2017 г. над родното му село имало много бомбардировки, от които децата му не можели да спят, домът им бил разрушен. Подал молба за закрила в България, защото искал да живее в мирна страна, а и тук ставала по-бързо процедурата за събиране на семейството, отколкото в Германия.

По делото е приложено становище на интервюиращия орган с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1551/12.02.2025 г., председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Т. А. Х., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липсата на предпоставките на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Каза се, решението е връчено на лицето на 24.02.2025 г. срещу подпис, който е запознат с текста му на език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач.

Ответният орган е приел, че за Т. А. Х. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, тъй като той не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини, поради което, не са налице субективният и обективният елемент на понятието "основателно опасение от преследване". Чуждият гражданин основава молбата си за закрила с водещата се война в Сирия, както и с присъствието на ислямската групировка ДАЕШ в неговия район. Твърди, че през 2017 г. над родното му село започнали множество бомбардировки, домът им бил разрушен, и децата не можели да спят от страх. През същата година ДАЕЩ започнала да набира насилствено млади момчета и мъже под 40-годишна възраст за участие във война. Т. Х. се уплашил и поради тази причина взел решение да напусне Сирия. Изявленията на кандидата са приети за достоверни от административния орган, но е формиран извод, че няма нито едно целенасочено действия пряко към Т. Х. от страна на ислямската групировка ДАЕШ, от което да се заключи, че кандидатът за закрила е подложен на преследване с цел да бъде принуден да воюва.

Според решаващия орган, твърденията на кандидата не съдържат и информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8 ал.2-5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова, като не се установяват дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. По време на интервюто молителят е споделил, че е подал молба за закрила в Р България, защото иска да живее в мирна страна, като България, както и че процедурата за събиране на семейството в България е по-бърза, отколкото в Германия и поради тази причина желае да остане в страната. Така, според административния орган, заявените от кандидата причини за международна закрила в страната ни, не кореспондират с посочените в ЗУБ мотиви за предоставяне на закрила. В тази връзка е посочено, че съгласно глава III §62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, мигрантът е лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, дадено от Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 , доброволно напуска страната си, за да се засели другаде; той може да направи това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, и ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически емигрант, а не бежанец. Според решаващия орган, спрямо Т. А. Х. не се установява да е осъществено визираното от ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на статут на бежанец, поради което искането му за представяне на такъв, е отхвърлено като неоснователно.

На следващо място, според административния орган за Т. А. Х. липсват предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ, доколкото няма основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход – Сирия, и страната, в която е пребивавал - Турция, поради "реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" - тежки посегателства, визирани в чл.9 ал.1 т.1 от ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Съдът се е позовал на тълкувателно решение на СЕС от 17 февруари по дело № С-465/07, за да констатира че чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от „смъртно наказание“, „екзекуция“ и „изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ – посегателства по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Прието е също така, че по отношение на Т. А. Х. не са налице предпоставките на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Този извод е формиран въз основа на изследваната бежанска история на кандидата в светлината на цитираното по-горе решение, както и по тълкуването и прилагането на чл.15 б.в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаване и правното положение на гражданите от трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на представената закрила, във връзка с чл.2 б.д от същата директива.

След позоваване на информационна справка с входящ № МД-02-60/29.01.2025 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната политическа обстановка в Сирия, е формиран извод, че са налице реалистични очаквания за затихване на конфликта в Сирия, както и се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в страната в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Прието е, че следва да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемни общности, което е наложило извода, че в страна на произхода на молителя – Сирия, не е наличен въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия, поради което е прието, че за Х. не са налице предпоставките на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Установено е и, че за кандидата липсват и данни за отрицателни предпоставки по чл.9 ал.4 и ал.5 от ЗУБ, поради което искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно.

Отбелязва се в решението, че при преценка на личните елементи от бежанската история на кандидата, той не е могъл да докаже, че е бил лично засегнат от висока степен на насилие в качеството му на цивилно лице, който извод е формиран и въз основа на информацията за обстановката в Сирия, което обосновава извода, че Т. Х. не е бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт. Прието е от решаващия орган, че завръщането му в Сирия е законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там той би могъл да се адаптира отново в обществото.

В оспорения акт се посочва, че за кандидата липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл.8 ал.9 и чл.9 ал.6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. За него не са налице и условията за хуманитарен статут по други причини (чл.9 ал.8 от ЗУБ), тъй като не се позовава на причини от хуманитарен характер.

Констатирано е и че не са налице и предпоставките на чл.4 ал.3 от ЗУБ, предвид липсата на данни лицето да е влязло в Р България, да е поискало закрила и да е получило такава, за да не може да бъде върнато на територията на държавата, в която са застрашени неговият живот или свобода по различни причини.

По административната преписка, наред с цитираните по-горе документи, са приложени още: - Решение № 8/16.01.2025 г. на директора на РПЦ – Харманли за местопребиваване на лицето по време на административното производство; - справка от ОД на МВР – Пловдив за адреса на пребиваване на Х. вх. № Х-04-2395/09.10.2024 г. от директора на ОД на МВР – Пловдив; - писмо на директора на РПЦ – Харманли до директора на ОД на МВР – Пловдив за проверка на адреса на местопребиваване на лицето изх. № Х-04-2395/26.09.2024 г.;- молба-декларация от Х. за пребиваване в Първомай рег. № УП 34567/17.09.2024 г.; - договор за наем на НИ от 01.04.2024 г.; и Заповед рег. № УРИ 5377з-741/28.08.2024 г. за връщане на Т. Х. в страната на произход.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени две справки за актуалното политическо и икономическо положение в Сирия, от които се установява, че в страната обстановката се подобрява.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл.168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК– дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган, тъй като съгласно разпоредбата на чл.48 ал.1 т.1 предл. второ от ЗУБ, председателят на Държавна агенция за бежанците при МС има правомощие да отказва международна закрила в Република България. който е издател на оспорения административен акт.

Решението е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.59 от АПК, като в него са изложени, както фактически, така и правни основания за издаването му. Ответният орган подробно и поотделно е изложил съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил бежанската история на жалбоподателя, така и обстановката в страната му на произход – Сирия.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството пред административния орган чужденецът е запознат с правата, които има в производството, връчени са му писмени указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България, като текстът на указанията са преведени на чужденеца на разбираем от него език. В хода на административното производство по общия ред с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като същото е проведено в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. Не се установява нарушение на чл.58 ал.9 от ЗУБ. В случая ответният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на Т. А. Х. за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа, и с което не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут, но само при наличие на условията по ЗУБ.

Административната преписка е попълнена и с достатъчно доказателства, въз основа на които органът е постановил решението си.

На следващо място, административният акт е издаден в съответствие с чл.35 от АПК, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. Административният орган е спазил изискването на чл.73 от ЗУБ като последователно, обективно, безпристрастно и обосновано е извършил преценка относно наличие на основания предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, като е изпълнил императивното изискване на чл.75 ал.2 от ЗУБ, при произнасянето по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително, и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила.

Решението е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето, като изведените правни изводи за липса на основания по чл.8 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, са обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства. При издаване на оспореното решение, административният орган е анализирал подробно и задълбочено бежанската история на чужденеца, както и справките на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно Сирия, с отчитане на общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може, или не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея. По смисъла на чл.8 ал.4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Според чл.9 ал.1 от ЗУБ пък, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Изследвайки бежанската история на жалбоподателя и приобщените доказателства към административната преписка, съдът счита за правилни изводите на административния орган за липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Правилни и обосновани са изводите на административния орган, че в бежанската история на чужденеца, не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в чл.8 от ЗУБ понятие "основателно опасение от преследване", нито се твърди спрямо Т. Х. да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти, нито в страната му на произход - Сирия, нито в страната където е пребивавал - Турция. От цялата бежанска история става ясно, че конкретни действия на преследване срещу сирийския гражданин не съществуват и не се установява срещу него да са налице посегателства, чиято системност и мащабност достигат до границата на преследване.

Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Х. е напуснал Сирия заради войната, както и присъствието на ислямската групировка ДАЕШ в неговия район. Х. се страхувал от бомбардировките, при една от които бил разрушен и неговият дом. Т. е. единственият мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната заради войната и присъствието на ислямската групировка ДАЕШ. Макар административният орган да е приел за достоверна информацията, представена от кандидата за закрила за напускането на Сирия, поради водещите се военните действия, то правилно се е позовал на "Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец", издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, където е посочено, че кандидатът за статут на бежанец трябва да представи основателни причини, защо лично се опасява от преследване, което молителят в настоящия случай не е направил. Нещо повече, в интервюто си жалбоподателят сочи, че не е членувал в партии в Сирия, не е бил арестуван, не е бил осъждан и няма заведени съдебни дела срещу него. Декларирал е, че не е бил жертва на насилие и не е имало заплахи към него, не е имал проблем заради принадлежността към етническа група, нито заради изповядваната от него религия мюсюлманин - сунит.

При така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8 ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая, от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9 ал.6 от ЗУБ.

Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 ал.8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл.9 ал.8 от ЗУБ се има предвид, не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал.1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход (така Решение № 4218 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2021 г., Решение № 8973 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2019 г., Решение № 3543 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2014 г.). В конкретния случай такива други причини от хуманитарен характер не се изтъкват и в този смисъл правилно е прието, че не са налице основанията и на чл.9 ал.8 от ЗУБ.

На следващо място, ответният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, съгласно която норма, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл.15 б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, чл.15 б."в" от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл.2 б."д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в справка на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирия, като е приел, че обстановката по сигурността в Сирия е подобрена и със съдействието на международни организации се помага на сирийските бежанци да се завърнат в страната, като ВКБООН и партньорските организации увеличават хуманитарната помощ, за да осигурят потребностите на завърналите се сирийци – с транспорт и правна подкрепа, помощ за ремонта на повредените им къщи, предоставяне на парична помощ и помощни артикули за хората и за домовете им. Горните обстоятелства се потвърждават и от представените в хода на съдебното производство справка за състоянието на сигурността в районите на Идлиб, Ракка, Хама, Хомс и Дейр ал Зор, след падането на режима на Б. А. към 03.02.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ вх. № МД-02-78/03.02.2025 г. и от справка за актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г. с вх. № МД-02-159/14.03.2025 г.

От справките се установява, че новите власти в Сирия предприемат активни действия за управление на прехода към демокрацията; че са в началото на м. март 2025 г. стотици хиляди сирийци са се завърнали в домовете2, както и, че продължава дейността на ВКБООН, който поддържа постоянно присъствие, за да наблюдава тенденциите за връщане и да предоставя решителна помощ, включваща и информация за наличните услуги в дестинацията, улесняване на комуникациите чрез предоставяне на вода и достъп до интернет на лицата, които се приближават до граничните пунктове.

От приетите и неоспорени справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС представени от ответника се установява също, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката групировка "Хаят Тахрир ал Шам" (HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите Алепо (Халеб) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна Сирия, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат Алепо (Халеб), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третият по големина град в Сирия, Хомс. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от НTS, навлизат в Дамаск, а същия ден президентът Б. А. напуска страната. В бюлетин на ВКБООН от 13.01.2025 г. се посочва, че ситуацията със сигурността остава нестабилна в части от Сирия със съобщения за враждебни действия, свързани с конфликт, насилие, ограничения на движението и други инциденти в Алепо, крайбрежните район, Дараа, Хама, Химс, Кунейтра и други провинции, но ВКБООН продължава да посещава активни гранични пунктове, да наблюдава процесите и да изслушва сирийците, преминаващи обратно в страната, за техните приоритети и потребности. Към 23.01.2025 г. ВКБООН съобщава, че от 08.12.2024 г. насам близо 210 000 сирийци са се завърнали обратно в страната.

Според справките в Североизточна Сирия ВКБОНН също има важна роля за улесняване на доброволното завръщане на вътрешно разселени лица и, за да помогне тези движения, Комисариатът осигурява специални транспортни услуги, гарантирайки, че вътрешно разселените лица могат да се върнат по безопасен и достоен начин. Чрез широка мрежа от услуги, базирани в общността, Комисариатът достига до вътрешно разселени лица, върнали се от Идлиб и до сирийски бежанци, завърнали се от съседни страни. Ключовите области на подкрепа включват гражданска документация (като лични карти и удостоверения за брак), разпространение на основни помощни артикули, хигиенни комплекти, парична помощ и възможности за препитание. Подкрепяните от ВКБОНН обществени центрове остават в основата на услугите за закрила, като от 106 до122 оперативни центрове предоставят критична помощ на завърналите се лица, вътрешно разселени лица и приемни общности. Тези центрове предлагат правна помощ, селскостопанска подкрепа, медицинска помощ, психично здраве и психо-социални услуги, превенция на основаното на пола насилие и управление на случаи за защита на детето, наред с други услуги.

От справките се установява също така, че скорошните инициативи включват възстановяване на повредени домове в Алепо, разпределяне на селскостопански субсидии в Дараа, предоставяне на помощни комплекти в Алепо и Идлиб, подкрепа за образованието на децата н Суейда и разпределение на основни помощи в Хомс, Ракка и Дейр ал Зор.

На 18 февруари 2025 г., след провеждане на преговори, Сирийските демократични сили (СДС) се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. Смята се, че други ключови аспекти на сделката включват пълна интеграция на всички сили за сигурност и институции на Рожава (Автономна администрация на Северна и Източна Сирия, която е гражданската власт, управляваща контролираните от СДС), в институциите на сирийското правителство и създаване на съвместни комитети за прилагане на механизми за гарантиране на ефективното прилагане на разпоредбите. Според друго постигната договорка, завръщането на разселените сирийски арабски бежанци в техните градове и села ще бъде улеснено, а на тези лица и ще бъдат осигурени подходящи условия за живот.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Съгласно чл.21 т.6 и т.7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му, по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила.

От данните в приетите в хода на съдебното производство справки от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ при МС се установява, че генералният секретар на ООН потвърждава ангажимента на ООН да подкрепя Сирия през предстоящия преходен период, като хуманитарната реакция в Сирия също ще се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на смяната на режима. ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища, в по-стабилните райони. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл.9 ал.4 от ЗУБ.

Не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", заложен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и отразен в чл.4 ал.3 от ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение.

В настоящия случай органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.75 ал.2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и правилно е преценил, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Предвид изложеното, съдът намира обжалваното решение за законосъобразно, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. А. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с посочен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 1551/12.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.