№ 22905
гр. С., 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А. Гражданско дело №
20221110142701 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Р. Л. К. е предявил срещу ********* осъдителен иск с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 6394 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП,
причинено на 16.08.2019 г. в гр. С. виновно и протИ.правно от водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на деликта (16.08.2019 г.), респ. от
датата на плащане на разхода (21.08.2019 г., респ. 21.10.2019 г.) до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 16.08.2019 г. в гр. С., на ул. „Неделчо Бончев“ в
района на кръстовището с ул. „Без име“, е претърпял ПТП като водач на
мотоциклет, причинено виновно и протИ.правно от водача на МПС марка
„Ситроен Ксантия“ с рег. № СА ***** КС - К.Д.Р., чиято гражданска
отговорност към тази дата е била застрахована при ответника. Поддържа, че в
причинна връзка със събитието е получил физически увреждания, изразяващи
се във фрактури на долна и горна челюст, наложили оперативно лечение, като
е претърпял значителни имуществени вреди под формата на разходи за
лекарства (500 лева за периода 16.08.2019 г. - 16.08.2020 г.), допълнителни
разходи за силна храна (1080 лева за периода 16.08.2019 г. - 16.02.2020 г.),
разходи за болногледач (600 лева за периода 16.08.2019 г. - 16.11.2019 г.),
разходи за купуване на медицинско изделие (3114 лева), разходи за
1
рехабилитация (900 лева за периода 21.10.2019 г. - 21.01.2020 г.) и разходи за
транспорт (200 лева), поради което претендира обезщетяването им в общ
размер на процесната сума.
Ответникът счита, че искът е недопустим предвид образуваното по-рано
производство по иск за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди
от същото ПТП, както и с оглед неприключилата процедура по извънсъдебно
претендиране на обезщетението, по която ищецът не е представил изискани
допълнителни документи и не е посочил банкова сметка. По същество оспорва
иска, като признава наличието на облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ със сочения като виновен водач на
МПС, но поддържа, че ПТП е настъпило при различен механизъм не по вина
на застрахования при ответника водач, а изцяло поради неправомерното
поведение на ищеца и техническата неизправност на управлявания от него
мотоциклет. Оспорва ищецът да е претърпял описаните травматични
увреждания в причинна връзка с процесното събитие, както и същите да
обуславят настъпване на претендираните имуществени вреди. При условията
на евентуалност навежда възражение за съпричиняване от ищеца, който е
управлявал мотоциклета без необходимата предпазна екипировка и с
превишена скорост. Оспорва да е изпаднал в забава.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, не се
явява. Процесуаленият представител адв. П., моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендират се разноски съгласно представен списък по члл. 80 ГПК.
Ответникът *********, редовно призовано за о.с.з., не се явява,
представлява се от адв. Е.. Моли да отхвърлите иска като неоснователен,
евентуално, в счучай че съдът приеме искът за основателен, да се произнесе
съобразно проведеното от страните доказване. Претендира разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1
КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ,
може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската
отговорност на застрахования.
За основателността на иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ в
тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на
претендираната стойност в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на
виновно и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. Съобразно
2
разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца, като вината се предполага - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД и на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване. В тежест на ответника,
при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на плащане
на претендираните суми, в случай че твърди такова, като във връзка с
наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да установи
твърдяното от него поведение на водача на увредения автомобил, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени
обстоятелствата, че на посочената дата ищецът е участвал в ПТП с водач на
МПС.
В настоящия процес не е налице спор относно наличието на сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил „Ситроен Ксантия“ с peг. № СА ***** КС, валидна към датата на
произшествието.
Въз основа събраните доказателства, съдът приема за установено, че към
момента на ПТП мотоциклет „Кавазаки-3Х 636Б“, рег. № CA****K, е бил
управляван от ищеца - Р. Л. К., а лек автомобил „Ситроен Ксантия“, рег.№
СА****КС, е управляван от К.Д.Р..
Съдът приема за установено по делото, че на 16.08.2019 г. е настъпило
ПТП между лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с peг. № СА ***** КС,
управляван от застрахования при ответника водач К.Д.Р., и мотоциклет
„Сузуки“ с peг. № С ***** Х, управляван от ищеца Р. Л. К..
По делото са изискани преписи от решение № 2100/01.08.2022 г.,
постановено по гр. д. № 8245/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-9 състав, с което е
уважен предявеният от ищеца иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на телесните увреждания, причинени от процесното
ПТП от 16.08.2019г., ведно със законната лихва от 10.10.2019г. до
окончателното й плащане, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер
от 50 000 лева до 100 000лева, както и претенцията за заплащане на законна
лихва за забава за периода от 16.08.2019г. до 10.10.2019г.
С решение № 1260/10.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2985/2022 г. по
описа на САС, Х състав, първоинстанционното решение е отменено в частта, в
която съдът е уважил предявения от ищеца иск до размера на 50 000 лева и е
потвърдил първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна
част, като е отхвърлил изцяло претенцията на ищеца.
С решение № 62/26.02.2025 г., постановено по т. д. № 532 по описа за
2024 г. на Върховен касационен съд, посоченото решение № 1260 от
10.11.2023 г. по в. гр. дело № 2985/2022 г. на Софийски апелативен съд, е
отменено, като ответникът „Застрахователно акционерно дружество ******* е
осъден за заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща
3
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, причинено на 16.08.2019 г. от водача на лек
автомобил „Ситроен Ксантия“ с рег. № СА ***** КС, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 297 и
чл. 298 ГПК - решение № 464 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 2488/2013 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., решение № 43 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 6421/2013 г. на
ВКС, ГК, II г. о., решение № 50086 от 28.11.2022 г. по гр. д. № 1252/2021 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50172 от 16.03.2023 г. по гр. д. № 1191/2022
г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 874 от 18.03.2025 г. по т. д. № 1847 /
2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, и др., влязлото в
сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за
съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения, като
обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и
основанието на спорното право. Според дадените в т. 2 на ТР № 3 от
22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС задължителни
разяснения решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита
на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо
от същото право. В този смисъл е ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г.
на ОСГТК на ВКС.
Задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в
сила решение е регламентирано в чл. 297 от ГПК. Когато се разрешава правен
спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно
решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно. Това
задължение възниква само тогава, когато има пълна идентичност между
предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение и
преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор. Това
изискване произтича пряко от чл. 298, ал. 1 от ГПК, съобразно решение №
133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., ГК.
Следователно в процесния случай, следва да се приеме за установен
следният механизъм на настъпване на процесното събитие, за който е налице
сила на пресъдено нещо по отношение на страните, а именно, че: на
16.08.2019 г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с peг.
№ СА ***** КС, управляван от застрахования при ответника водач К.Д.Р., и
мотоциклет „Сузуки“, с peг. № С *****, управляван от ищеца Р. Л., като вина
за настъпване на пътния инцидент има водачът на лекия автомобил, който е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като преди да
4
започне маневра завой наляво водачът на лекия автомобил не се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, като не е възприел идващия отзад мотоциклет чрез употреба на
странично ляво огледало или огледало за задно виждане, като последният е
осъден с влязло в сила решение № 62/26.02.2025 г., постановено по т. д. № 532
по описа за 2024 г. на Върховен касационен съд, да заплати обезщетение за
причинените на ищеца вследствие на произшествието неимуществени вреди.
Съобразно постановеното решение № 62/26.02.2025 г., постановено по т.
д. № 532 по описа за 2024 г. на Върховен касационен съд, релевираното от
застрахователя възражение за съпричиняване поради това, че ищецът като
водач на мотоциклета не е ползвал необходимата предпазна екипировка,
управляваният от него мотоциклет не е бил технически изправен и не е
преминал годишен технически преглед, както и че ищецът го е управлявал с
превишена скорост, са приети за неоснователни. Съдът е обосновал, че от
заключенията на съдебната автотехническа и съдебномедицинската
експертизи съдът е приел за установено, че мотоциклетът се е движел със
скорост от 38.6 км/ч, която не надвишава максимално допустимата за района,
както и че при ползване на предпазно облекло биха настъпили същите
травматични увреждания. Съдът е приел, че ответникът не е провел пълно
доказване на възражението за съпричиняване, поради което определеният
размер на обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде
намаляван съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
С оглед формираната между страните сила на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение № 62/26.02.2025 г., постановено по т. д. № 532 по
описа за 2024 г. на Върховен касационен съд, по настоящото дело следва да се
приеме за безспорно наличието на основание за ангажиране на отговорността
на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди в причинна
връзка с процесното ПТП, както и за дължимото от ответника обезщетение за
неимуществени вреди до размера от 50 000 лева за ищеца.
В отговора на исковата молба е въведено възражение, че процесното
ПТП е настъпило при различен механизъм не по вина на застрахования при
ответника водач, а изцяло поради неправомерното поведение на ищеца и
техническата неизправност на управлявания от него мотоциклет, както и
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец, който е управлявал мотоциклета без необходимата
предпазна екипировка и с превишена скорост.
Съдът приема за установено наличието на кумулативно изискуемите
елементи на непозволеното увреждане, с оглед обективните предели на силата
на пресъдено нещо, обхващащи основанието на спорното право, а именно:
деяние, виновно и протИ.правно, извършено на 16.08.2019 г., от застрахования
при ответника водач - К.Д.Р., в резултат на което, като пряка, непосредствена
последица настъпили телесни увреждания за ищеца Р. Л. К. и ищецът е
претърпял неимуществени вреди.
5
След настъпване на ПТП ищецът Р. Л. К. е транспортиран от автомобил
на ЦСМП до УМБАЛ „Св. Анна“ - С., където е прегледан, извършени
рентгенови изследвания, както и на ищеца е проведено оперативно лечение,
което се установява от приетите по делото медицински документи и приетата
по делото съдебномедицинска експертиза.
От приетото заключение по извършената съдебномедецинска
експертиза, кредитирано от съда в цялост като обективно и компетентно
изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и
след преглед от вещо лице ортопед-травматолог, е установено по делото и
това не е спорно, че от процесното ПТП ищецът е получил счупване на десен
ацетабулум с луксация на дясна тазобедрена става и счупване на горния край
на фибулата. Приложеното лечение е оперативно изразяващо се в открито
наместване и вътрешна фиксация посредством плаки и винтове на счупването
на ацетабулума и наместване на тазобедрената става.
На ищеца е била предписана антикоагулантна профилактика до 30-ия
следоперативен ден, като на вещото лице са представени фактури за закупено
лекарство Фраксипарин, който е прилаган за период от 7 дни по време на
болничния престой и 23 дни след това, за което на вещото лице са представени
документи за закупуване на медикамента. Закупен е и медикамент за
намаляване на отоци в крайниците – Ендотелон, в количество за прием в
период от 2 месеца. Приемането на обезболяващи е било необходимост, като
обезболяващите медикаменти са широк диапазон и са достъпни без рецепта,
като ищецът посочил, че приемал обезболяващи за период от 4 месеца.
Вещото лице посочва, че в конкретния случай медицински изделия са
поставените метални плаки и винтове за фиксиране на фрактурата на
ацетабулума, закупуването на медицински изделия е необходимо и
основателно за максимално пълноценното възстановяване на ищеца, като за
закупените импланти е издадена фактура от 21.08.2019 г., на която дата е
извършено тяхното имплантиране. Направено е пояснение, че имплантите,
ползвани в ортопедията и травматологията, не се покриват от НЗОК, а се
заплащат от пациента и/или неговите близки.
Съобразно заключението, указанията на лекарите са спазвани, както и е
пояснено, че извършените разходи за медицински изделия, медикаменти,
допълнителни прегледи и домашна рехабилитация са в пряка причинно-
следствена връзка с увредата - счупване на таз и изкълчване на тазобедрена
става. Изводите на експерта са, че естеството на уврежданията предполага
високоенергийна травма, каквато е едно ПТП. В този смисъл е налице пряка
причинно-следствена връзка между процесния инцидент и получените
травматични увреждания, като е дадено становище, че е налице и пряка
причинно-следствена връзка между процесния инцидент и извършените от
ищеца разходи.
Съобразно заключението, дългият период на възстановяване и
прекараните около 2 месеца на легло, както и изминалите 4-5 месеца до
6
премахване на помощните средства за придвижване предполагат нуждата от
болногледач, като болногледач би бил в помощ за ежедневен тоалет и хигиена,
така и за началните етапи на приучване за ходене, като ищецът съобщил, че не
е наемал болногледач и за него се грижела майка му.
Вещото лице не може да даде еднозначен и обективен отговор за типа
храна, прием и разходи за закупуването й, като не установява на ищеца да е
предписан определен хранителен режим от лекар.
По делото е прието заключение по извършената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът напълно кредитира заключението на САТЕ като
обективно, компетентно, всестранно и пълно. Съгласно експертизата,
извършените разходи от ищеца за лекарства за периода от 16.08.2019г. до
16.08.2020г. са в размер на 316.91 лева, а за медицински изделия са в размер на
3 114.00 лева.
Съдът приема искът за имуществени вреди за установен освен по
основание, така също и по размер, доколкото от приложената медицинска
документация, приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и
показанията на разпитания свидетел се установяват травматичните
увреждания, наложили приемането на ищеца в болница и последващите
разходи за оперативно лечение, обезболяващи и медицински изделия.
Съобразно фактура № **********/27.08.2019г., извършените разходи от
ищеца за лекарства са на стойност от 166.91 лева, като за периода от
16.08.2019г. до 16.08.2020г. са закупени лекарства в размер на 150.00 лева,
съобразно депозираните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля С. К..
Сторените разходи за лекарства са доказани за сумата от 316.91 лева,
като за горницата до пълния предявен размер от 500.00 лева следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана, доколкото не са ангажирани
доказателства ищецът за е извършил разход над сумата от 316.91 лева.
Установява се и извършеният разход за медицински изделия в размер на
3114.00 лева, съобразно фактура № **********/21.08.2019 г., издадена от
УМБАЛ „Света Анна“ – С. АД, и касов бон от 21.08.2019 г., като за тази сума
претенцията е основателна в предявения размер.
Съдът приема за доказани в настоящия процес разходите на ищеца за
болногледач. Установява се в производството въз основа на заключението на
съдебномедицинската експертиза и събраните гласни доказателствени
средства, че ищецът за дългия период на възстановяване и прекараните около
2 месеца на легло, и изминалите 4-5 месеца до премахване на помощните
средства за придвижване, е имал нужда от помощ от болногледач. Разпитаният
по делото свидетел С. К. посочва, че ищецът е бил обслужван от нея, помагала
му е да се придвижва и да извършва ежедневните си дейности, като
предоставената от свидетеля помощ се намира в причинна връзка с
реализираното ПТП. Вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза
посочва, че разходи за болногледач за периода от 16.08.2019г. до 16.11.2019г.
7
биха били в размер от 1 680.00 лева до 3 000.00 лева. Доколкото в случая
претенцията е за 600лв. за периода от 16.08.2019г. до 16.11.2019г., която не
надхвърля възнаграждение за болногледач за процесния период, то съдът
приема за доказан искът за сумата от 600лв. за периода от 16.08.2019г. до
16.11.2019г. Не е основателно възражението на ответника, че разходите са
големи и не са съобрази с Наредбата. Ищецът не твърди, нито се установява
да е ползвал социална услуга, за да може да се изискват цените да бъдат като
тези по НЗОК или НОИ.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. К. се установява, че
за процесния период за ищеца са закупувани храни - телешко месо, сирене и
к.вал, на стойност от около 200 лева месечно. От тези доказателства се
установява както извършването на разходите, които според съда не
надвишават средните пазарни цени на посочените стоки, така и че са сторени
за възстановяването на ищеца от травмата и операцията, както и се доказа
необходимостта от силна храна за целия период на претенцията, с оглед на
което искът е основателен за предявения размер от 1080 лв. за периода
16.08.2019 г. - 16.02.2020 г. Предвид, че разпоредбата на чл. 62 ГПК съдът
приема, че претендираните разходи за силна храна са достатъчно с оглед
периода, когато са извършени, цените на пазара и заключението на вещото
лице.
Събраните доказателства установяват, че ищецът е имал нужда от
провеждане на рехабилитация и е провеждал такава. Съобразно експертизата,
за възстановяване след счупване на ацетабулум и оперативното лечение на
това счупване е налице нужда от рехабилитация, като същата е била
небходима и задължителна, с оглед получените травми. Пояснено е, че ранната
рехабилитация започва още в лечебното заведение в първите постоперативни
дни, а след изписване рехабилитацията се продължава по препоръка на
лекуващия лекар. Съобразно експертизата, в процесния случай липсват данни
за конкретно назначената рехабилитация при ищеца. По дадените от ищеца
данни, първите около десет посещения за извършване на рехабилитация са
били по здравна каса, след което е бил посещаван в дома си от рехабилитатор,
като първия месец домашните посещения за рехабилитация са били 3 пъти
седмично, следващите два месеца са били 2 пъти седмично, след което до
шестия месец е била 1 път седмично, а общо са били около 30-40 процедури.
Според събраните гласни доказателствени средства ищецът е заплащал на
рехабилитатор посочената стойност. Съобразно заключението, разходите за
заплащане на рехабилитатор извън покритите от Здравна каса 10 процедури,
за периода от 21.10.2019г. до 21.01.2020г. са в размер на 900.00 лева. С оглед
събраните доказателства, съдът приема за доказан разход в размер на
претендирания от 900.00 лева за процесния период 21.10.2019г. до
21.01.2020г., поради което претенцията следва да се уважи в предявения
размер. Не е основателно възражението на ответника, че основателност на
иска в тази част. Това е така, тъй като СМЕ установява необходимост от
рехабилитация, а свидетелят установява, че е извършена. Само 7 процедури са
8
заплатени от здравната каса, като всичко останало е на свободния пазар по
чл.101 ДФЕС. С оглед разпоредбата на чл.162 ГПК и заключението на
експертизата, свидетелските показания, съдът приема, че искът е доказан по
основание и размер – 90 лева за един път рехабилитация.
Необходимостта от транспортиране на ищеца с автомобил за извършване
на прегледи е установено в производството. В приетата съдебномедицинска
експертиза е обоснован извод, че ползването на градски транспорт за
придвижване би било неудобно и неподходящо, като подходящ с оглед
здравословното състояние на ищеца транспорт е бил превоз с автомобил или
медицински транспорт. От събраните гласни доказателствени средства се
установява, че ищецът е посещавал болница по повод лечението около 5-6
пъти, като всеки път е използвал такси, като разходът за пътя бил около 30
лева за пътуване. Съдът приема, че исковата претенция за имуществени вреди
за транспортни разходи се явява доказана както по основание, така и до
размера от 180.00 лева, поради което и същата следва да бъде уважена до
посочения размер, а за горницата до предявения размер от 200.00 лева следва
да бъде отхвърлена.
По своевременно въведено в настоящото производство възражение за
съпричиняване, съдът приема, че възражението на ответника за наличие на
принос от страна на ищеца за настъпване на пътния инцидент е недоказано.
Относно възражението за съпричиняване съдът приема, че същото не се
явява преклудирано поради наличие на влязло в сила съдебно решение за
обезщетяване на неимуществени вреди от процесния пътен инцидент. В тази
връзка съдът съобрази, че иск за обезщетяване на имуществени вреди не е бил
предявен в производството пред по гр. д. № 8245/2021 г. по описа на СГС, ГО,
I-9 състав. Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от процесното
ПТП подлежат на доказване на общо основание, по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Травматичните увреждания, получени в резултат от процесното ПТП, са
установени в проведеното съдебно производство, което е приключило с влязло
в сила осъдително решение. /В посочения смисъл е освен цитираната по-горе
съдебна практика, така и решение № 869 от 22.07.2024 г. по в. гр. д. № 2659 /
2023 г. на Апелативен съд – С., Решение № 602 от 06.03.2020 г. по в.г.д. №
2300/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия /
С уважаването на иска за неимуществени вреди е установено със
задължителна сила възникването и съществуването на същото
правоотношение, от което произтича предявеното в настоящия процес право
за обезщетение за имуществени вреди от ищеца, чийто правопораждащи
факти са свързани с настъпването на процесното ПТП по вина на водача на
лекия автомобил „Ситроен Ксантия“ като застрахователно
събитие/непозволено увреждане, наличието на валидна към този момент
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответния застраховател, настъпилият
вследствие на произшествието вредоносен резултат и търпените от ищеца
неимуществени вреди. Задължителната сила на решението относно
9
възникването на спорното материално право се отнася и до момента, в който
то е породено и вземането е станало изискуемо. При това положение
поддържаните и пред настоящата инстанция от ответника правоизключващи
възражения за настъпване на произшествието по вина на ищеца и за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия не са
преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението и тези въпроси е
допустимо да бъдат преразглеждани и пререшавани в настоящото
производство, доколкото касаят претенция за имуществени вреди, която не е
била предявена.
В този смисъл и с решение № 220 от 2.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1964/2020 г., IV г. о., ГК, се приема, че правопогасяващите възражения на
ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е
допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск,
вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане и по друг
начин.
Съдът приема за недоказано в настоящия процес въведеното от
ответника възражение за съпричиняване при фактическите обстоятелства,
изложени в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, с които ищецът е
обосновал възражението за изключителен принос, евентуално за
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на ищеца за претърпените от
него телесни увреждания, изразяващи се в неправомерното поведение на
ищеца и техническата неизправност на управлявания от него мотоциклет,
както и да е управлявал мотоциклета без необходимата предпазна екипировка
и с превишена скорост. Установяването на посочените обстоятелства е било
възложено в доказателствена тежест на ответника, който е следвало да
установи същите пълно и главно, каквото доказване на е проведено в
настоящия процес.
Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на деликта – 16.08.2019г., до
окончателното плащане. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати - 1)
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства от увреденото лице за установяване на основанието и размера
на претенцията му или 2) изтичането на тримесечния срок по чл.496 КЗ, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на КЗ, което не се установява в настоящия случай.
По делото е приета покана с вх. № 99-10001 от 10.02.2021г. по описа на
ответника, с която ищецът е отправил искане за заплащане на претендираното
застрахователно обезщетение. (л. 10 от делото)
Разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В
10
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции).
В този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018
г., I т. о., ТК и Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2013/2019 г.,
I т. о., ТК.
Доказа се, че на 10.02.2021г. ищецът е предявил извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди по застраховката „Гражданска отговорност“ на
застрахования при ответника водач на лек автомобил, както и че, към
настоящия момент от ответника му е изплатено обезщетение.
Следователно, лихва се дължи от момента на уведомяване на увреденото
лице - предявяване на застрахователна претенция, но след изтичане на срока
по чл.429 КЗ. По делото се установи, че ищецът е отправил застрахователна
претенция на 10.02.2021г., поради което тримесечният период изтича на
10.05.2021 г. От тази дата следва да се присъди лихвата по чл.429, ал.3 КЗ.
С оглед приетата за основателна претенция до общия размер от 6190.91
лева, основателно е искането за присъждане на законна лихва върху главното
вземане, считано от 10.05.2021 г. до окончателното плащане, като в останалата
част претенцията е неоснователна.
С оглед на така изложеното от фактическа и правна страна и при липсата
на доказателства, а и на твърдения за извършено от ответника цялостно или
частично плащане на вземането, предмет на иска с правна квалафикация
чл. 432, ал. 1 КЗ, последният следва да бъде уважен за сумата в общ размер от
6190.91 лева (шест хиляди сто и деветдесет ливе и деветдесет и една
стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили от ПТП, причинено на 16.08.2019 г. в гр. С. виновно и
протИ.правно от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, включваща следните суми: 316.91 лева – разходи за лекарства
за периода 16.08.2019 г. - 16.08.2020 г., 1080 лева - допълнителни разходи за
силна храна за периода 16.08.2019 г. - 16.02.2020 г., 600 лева - разходи за
болногледач за периода 16.08.2019 г. - 16.11.2019 г., 3114 лева - разходи за
купуване на медицинско изделие, 900 лева разходи за рехабилитация за
периода 21.10.2019 г. - 21.01.2020 г. и 180 лева - разходи за транспорт, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на деликта (16.08.2019 г.), като
11
искът за горницата от 6190.91 лева до пълния предявен размер от 6394.00
лева, което е 203.09 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на деликта (16.08.2019 г.), до окончателното й изплащане, следва да се
отхвърли като неоснователен, а именно в частта: за горницата от 316.91 лева
до пълния претендиран размер от 500 лева – разходи за лекарства за периода
16.08.2019 г. - 16.08.2020 г. , а именно 183.09 лева; както и за горницата от
180.00 лева до пълния претендиран размер от 200 лева – разходи за транспорт,
а именно 20.00 лева; като неоснователен и недоказан.
По разноските
С оглед изхода на делото, и двете страни имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК.
Съгласно представен списък с разноски (л.256 от делото), ищецът
претендира следните разноски: 255.76 лева държавна такса, 1800.00 лева за
депозити (л.180, л. 181 от делото) и 600.00 лева за адвокатско
възнаграждение (л. 6 от делото). Общият брой. разноски на ищеца е 2655.76
лева.
Искът е предявен за 6394 лева, а е уважен за 6190.91. Следователно
ищецът има право на разноски в размер на 2 571.41 лева (2655.76 х
6190.91/6394).
Ответникът е представил списък с разноски (л.257 от делото),
съобразно който претендира следните разноски: 1000.00 лева за депозит (л.163
от делото), 10.00 лева за държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения
(л.164 от делото) и 1127.28 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС ( л.
258-261 от делото). Общият брой. разноски на ответника е 2137.28 лева.
Искът е предявен за 6394 лева, а е отхвърлен за 203.09 лева.
Следователно ищецът има право на разноски в размер на 67.88 лева (2137.28 х
203.09/6394).
С оглед уважената част от исковете, ********* ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: ******, следва да бъде осъдено да заплати на Р. Л. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., *******, сумата от 2571.41 лева,
представляващи разноски по гр. д. № 42701/2022 г., на основание чл.78, ал.1
ГПК.
С оглед отхвърлената част от исковете, Р. Л. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ******* следва да бъде осъден да заплати на ********* ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ******, сумата от 67.88 лева,
представляващи разноски по гр. д. № 42701/2022 г., на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********* ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
12
******, да заплати на Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., *******, на
основание 432 от КЗ, сумата от 6190.91 лева (шест хиляди сто деветдесет
лева и деветдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП, причинено на 16.08.2019
г. в гр. С. виновно и протИ.правно от водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, включваща следните суми: 316.91
лева – разходи за лекарства за периода 16.08.2019 г. - 16.08.2020 г., 1080 лева -
допълнителни разходи за силна храна за периода 16.08.2019 г. - 16.02.2020 г.,
600 лева - разходи за болногледач за периода 16.08.2019 г. - 16.11.2019 г., 3114
лева - разходи за купуване на медицинско изделие, 900 лева разходи за
рехабилитация за периода 21.10.2019 г. - 21.01.2020 г. и 180 лева - разходи за
транспорт, ведно със законната лихва от датата на отказа – 10.05.2021 г., до
окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан, иска за горницата от 6190.91 лева до
пълния предявен размер от 6394.00 лева, което е 203.09 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на деликта (16.08.2019 г.), до
окончателното й изплащане, следва да се отхвърли като неоснователен, а
именно в частта: за горницата от 316.91 лева до пълния претендиран размер
от 500 лева – разходи за лекарства за периода 16.08.2019 г. - 16.08.2020 г. , а
именно 183.09 лева; както и за горницата от 180.00 лева до пълния
претендиран размер от 200 лева – разходи за транспорт, а именно 20.00 лева;
ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта (16.08.2019 г.),
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ********* ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
******, да заплати на Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ******* от
сумата от 2571.41 лева (две хиляди петстотин седемдесет и един лева и
четиридесет и една стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
42701/2022 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., *******, да заплати
на ********* ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, сумата
от 67.88 лева (шестдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 42701/2022 г., на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13