№ 164
гр. Б.С., 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20211410101229 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД (преименувано на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ от 28.02.2022г.), с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „М.”, ж.к.М. 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез Адвокатско дружество
„Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес
гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист
срещу ответника ЕЛ. П. АНТ. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“Гевгели“ № 30, за общата
сума от 480,12 лв., от която: 313,75 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 24.03.2018г., със сключено към него
допълнително споразумение от дата 05.09.2018г. за мобилен номер ***********, 31,18 лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
24.03.2018г. за мобилен номер ***********, 134,49 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.11.2018г. за мобилен номер
**********, за което са издадени съответните фактури, както и направените съдебни
разноски в исковото и заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника ЕЛ. П. АНТ.
с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., ж.к.“Г.“ № 5, вх.Б, ет.4, ап.30, и настоящ адрес
гр.Б.С., обл.В., ул.“О.“ № 4, не живее на посоченият в и.м. адрес в гр.Б.С., обл.В., ул.“О.“ №
4 по сведение на възпитателя С.Й. в ЦНСТ-то няма такова лице.
На адреса в гр.С., ж.к.“Г.“ № 5, вх.Б, ет.4, ап.30 също не е открито лице по сведение на
1
призовкаря.
С разпореждане постановено в з.з. на 13.06.2022г. съдът е допуснал правна помощ на
ответника ЕЛ. П. АНТ. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., ж.к.“Г.“ № 5, вх.Б, ет.4,
ап.30 и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“О.“ № 4, призован по реда на чл.47 от ГПК, който
да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1229/2021г. по описа на РС
гр.Б.С..
С определение постановено в з.з. на 08.07.2022г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПП
е назначил адв.М.М. от ВрАК за особен представител на ответника ЕЛ. П. АНТ. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр.С., ж.к.“Г.“ № 5, вх.Б, ет.4, ап.30 и настоящ адрес гр.Б.С.,
обл.В., ул.“О.“ № 4, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия
процес по гр.д.№ 1229/2021г. по описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-
Б.С..
В срока по чл.131 от ГПК адв.М.М. от ВрАК е депозирала писмен отговор, с който е
оспорила исковите претенции на ищеца по основание и размер, като е изложила подробни
съображения.
Прави възражение, че не е ясно дали ответника е запознат с многобройните писмени
доказателства/договори и приложенията към него и ОУ на договора/, като липсва подпис на
ответника и по този начин не е ясно дали му е известно върху какви документи е положил
подписа си.
Навежда доводи, че липсват доказателства установяващи прекратяване на договора за
мобилни услуги от страна на ищцовото дружество и поради това ответника не дължи
неустойка в размера на процесните суми..
Особеният представител адв.М. се явила лично в с.з. и посочила, че поддържа
писменият отговор, като моли съдът да отхвърли иска на ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 436/2021г. на РС-
Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 436/2021г. на РС-Б.С. срещу длъжника ЕЛ. П. АНТ. с
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., ж.к.“Г.“ № 5, вх.Б, ет.4, ап.30 и настоящ адрес
гр.Б.С., обл.В., ул.“О.“ № 4 е издадена Заповед № 260225/07.04.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за общата сума от 480,12 лв., от която: 313,75 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
24.03.2018г., със сключено към него допълнително споразумение от дата 05.09.2018г. за
мобилен номер ***********, 31,18 лв. представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 24.03.2018г. за мобилен номер ***********,
134,49 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
2
от дата 16.11.2018г. за мобилен номер **********, за което са издадени съответните
фактури, както и направените деловодни разноски за това производство - държавна такса в
размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв. с включен ДДС.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на
заявителя с разпореждане от 12.08.2021 г. е указано да предяви иск за вземането си, като
такъв е предявен в едномесечен срок, въз основа на който е образувано гр.д.№ 1229/2021г.
по описа на БСлРС.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим,
като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че между ЕЛ. П. АНТ. и мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от дата 24.03.2018г.,
като ответника ЕЛ. П. АНТ. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер ********** и титуляр по предпочетения мобилен номер *********** с
избрана абонамент Тотал + от 20,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до
24.03.2020г.
Като лоялен клиент, ответника е взел втори мобилен номер *********** с договора за
мобилни услуги от 24.03.2018г. Между страните е подписано допълнително споразумение
от 05.09.2018г. , като ответника избрал абонамент Тотал + от 36,99 лв., с уговорен срок на
действие 24 месеца до 05.09.2020г.
На същата дата 05.09.2018г. съгласно този абонамент, ответника закупил на
преференциална цена мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Black на
изплащане на 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 13.59 лв., като общата цена на
която е предоставено мобилното устройство е 326.16 лв., докато стандартната такава била
679,90 лв., т.е. направена му била отстъпка от 353,74 лв.
На ответника е предоставен мобилен номер ********** с избрана програма Интернет
16,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 16.11.2020г. съгласно договор за
мобилни услуги от 16.11.2018г. Във връзка с този договор на ответника е предоставено
мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi, като общата цена на която е предоставено
мобилното устройство е 19,99 лв., докато стандартната такава била 149,99 лв., т.е. направена
му била отстъпка от 130,00 лв.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната
**********.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „При ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
3
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
За потребените от абоната-ответник мобилни услуги „Теленор” е издал следните
фактури:
1/фактура № **********/15.12.2018г. за отчетения период на потребление 15.11.2018г.
до 14.12.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
160,19 лв.(с.ДДС). Дължимата сума е платима в срок 30.12.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
2/фактура № **********/15.01.2019г. за отчетения период на потребление за периода
от 15.12.2018г. до 14.01.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 120,21 лв.(с ДДС). Дължимата сума е платима в срок до 30.01.2019г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
3/фактура № **********/15.02.2019г. за отчетения период на потребление за периода
от 15.01.2019г. до 14.02.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 88,55 лв. (с ДДС). Дължимата сума е платима в срок до 02.03.2019г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
Или общият размер на задължението на ответника по незаплатените 3 бр. фактури
посочени по-горе е 368,95 лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр. с чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор,
„Теленор” е прекратил едностранно договора на ЕЛ. П. АНТ., като датата на деактивация на
процесния абонамент е 07.03.2019г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
След прекратяване на взаимоотношенията, операторът издал крайна фактура №
**********/15.04.2019г.
В и.м. ищецът посочва, че в т. 11 от договора е уговорено, че ако в случай на
прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя с
горепосочения мобилен номер през срока, посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода на прекратяване на договора до изтичане на срока му, която
сума не може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти, взети
без ДДС.
Предвид влизане в сила на Спогодбата между „Теленор“ и КЗП от 11.01.2018г. относно
начина на формиране на неустойките претендирани при предсрочно прекратяване на
договорите, начислената на абоната неустойка е в общ размер от 480,12 лв. формирана
както следва: 313,75 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 24.03.2018г., със сключено към него допълнително
споразумение от дата 05.09.2018г. за мобилен номер ***********, 31,18 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.03.2018г. за
мобилен номер ***********, 134,49 лв. представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 16.11.2018г. за мобилен номер **********.
4
Ищеца твърди, че ответника ЕЛ. П. АНТ., в качеството си на потребител на
предоставяни от „Теленор България“ ЕАД услуги, се е съгласил и е приел Общите Условия
на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл. 49 от Общите Условия, „Теленор” има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 от
ОУ „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор”" цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Дължимите, съгласно
сключения договор и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по
договорите с Оператора, е обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалният договор на ЕЛ. П. АНТ..
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния
вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл.
23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет.
Поради това и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищеца моли съда, да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
ответника ЕЛ. П. АНТ. , дължи на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, общата сума от
480,12 лв., от която: 313,75 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 24.03.2018г., със сключено към него допълнително
споразумение от дата 05.09.2018г. за мобилен номер ***********, 31,18 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.03.2018г. за
мобилен номер ***********, 134,49 лв. представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 16.11.2018г. за мобилен номер **********, за
което са издадени съответните фактури, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260225/07.04.2021г. по ч.гр.дело
№ 436/2021г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца. С писмена молба моли съда да
уважи предявеният иск и да му се присъдят направените по двете производства/заповедно и
исково/ разноски.
Особеният представител в писменият отговор прави възражение, че в представените
писмени доказателства/договори и приложенията към него и ОУ на договора/ липсва подпис
на ответника и по този начин не е ясно дали му е известно върху какви документи е
положил подписа си.
Навежда доводи, че липсват доказателства установяващи прекратяване на договора за
мобилни услуги от страна на ищцовото дружество и поради тази причина ответника не
дължи неустойка в размера на процесните суми.
В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа писменият
5
отговор и пледира за отхвърляне на исковата претенция на ищеца спрямо ответника.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта
на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описаните в исковата
молба договори между ищеца и ответника със съществените им елементи (предмет и цена),
изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне на
твърдените услуги и предаване на мобилното устройство, приемането на вещта от
ответника, твърдяната неустоична клауза в договора и настъпване на предвидените в
неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата.
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните, въз основа на сключения между тях
Договор за мобилни услуги от 24.03.2018г. и допълнително споразумение към него от
05.09.2018г. 29.09.2018г., както и договор за мобилни услуги от 16.11.2018г., по силата на
които ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от
последния цена съгласно уговорения абонаментен план.
В чл. 26 от Общите условия на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, които са част от
процесния договор, като ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от тях, е
предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, като
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане
дължимите суми.
Неоснователно е възражението на особеният представител на ответника в писменият
му отговор и в с.з., че ответника не бил запознат с многобройните писмени доказателства,
тъй като липсвал негов подпис върху общите условия и върху страниците на договорите, и
те не го обвързват. Нито с отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание, особеният
представител на ответника е поискал откриване на производство по оспорване истинността
на процесните договори, поради което по делото не бе опровергана формалната им
доказателствена сила и съдът приема, че същите обективират материалноправните
отношения между страните и са подписани от ответника, сочен като абонат и пораждат
валидно облигационно правоотношение.
В приложената декларация-съгласие/находяща се в заповедното производство/
подписана от абоната/ответника/ на 24.03.2018, на 05.09.2018г. и на 16.11.2018г., Е.А. е
декларирала, че е получила от оператора екземпляр от Общите условия за взаимоотношения
с потребителите на мобилни и за фиксирани телефонни услуги, съгласна е с тях и се
задължава да ги спазва, като същите са приложени към всички СИМ карти/номера ползвани
6
от потребителя при подписването на тази декларация. Следователно при подписването на
договорите и декларацията същата е била наясно какви документи подписва.
Ищецът претендира от ответника неустойка в общата сума от 480,12 лв., от която:
313,75 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 24.03.2018г., със сключено към него допълнително споразумение от дата
05.09.2018г. за мобилен номер *********** за стойността на три месечни абонаменти такси
за всеки абонаментен план, 31,18 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 24.03.2018г. за мобилен номер *********** за стойността на
три месечни абонаменти такси, 134,49 лв. представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 16.11.2018г. за мобилен номер **********, за
стойността на три месечни абонаменти такси.
Съгласно чл. 27 от Общите условия на ищеца плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Действително, както се установи по делото, ответникът не е бил изправна страна по
договора и не е заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този случай
съгласно чл. 75 във връзка с чл.19б, т. в от Общите условия „Теленор България“ ЕАД има
право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
Неоснователно е възражението на особеният представител на ответника, че липсват
доказателства установяващи прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на
ищцовото дружество и поради тази причина той не дължи неустойка в размера на
процесните суми.
По делото е представена покана за доброволно плащане до длъжника Е.А. на
посоченият от нея адрес в процесните договори за мобилни услуги, в която изрично е
отразено, че при неплащане в определеният от дружеството срок от 10 дни по доброволен
начин, договора ще бъде прекратен./л.69 от делото/.
Поканата е изпратена чрез куриерска фирма „Тип-топ куриер“ АД, видно от приложено
у-ние от тази фирма удостоверяваща, че предупредително писмо 130001002570 на клиент
Е.А. е предадено за доставка на „Тип-топ куриер“ АД на 22.03.2019г. и доставено на лицето
до пощенската кутия на адреса на дата 28.03.2019г./л.84 от делото/, съгласно разпоредбите
на т.55 от ОУ на „Теленор“(изм.20.09.2018г.-приложени в заповедното производство).
В сключения с ответника договор за мобилни услуги от 24.03.2018г. и допълнително
споразумение към него от 05.09.2018г. и по договора от 16.11.2018г. страните са се
уговорили в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя
преди изтичане на срока по чл.2 от раздел IV от договорите, последният дължи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане
на уговореният срок за всяка СИМ карта, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти.
Съгласно правната доктрина неустойката е договорно съглашение или нормативно
предварително определена отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да
7
е нужно те да се доказват. Като клауза, уговорена в съответния договор, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. По своята
правна същност неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вреди от неизпълнението - с неустойката страните предварително уговарят
размера на обезщетението, което ще следва да плати неизправната страна в случай, че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите.
Съглашението за неустойка има акцесорен характер – т. е. касае се акцесорно задължение,
чието възникване е обусловено от изискуемостта на главното задължение, което може да
няма договорен източник, но не може да е естествено - следва да е правно. С оглед
акцесорния характер на неустойката, неустоечната клауза би била действителна само при
действителност на главното задължение, чието изпълнение е обезпечено.
В случая искът е предявен за общата сумата от 480,12 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по вина на потребителя ЕЛ. П.
АНТ. представляващ стойността на 3 бр. месечни абонаментни такси без ДДС, както е
посочено в договорите и допълнителното споразумение.
Претендираните с исковата молба вземания за неустойки по договорите за мобилни
услуги и допълнителните споразумения към тях са в размер на три стандартни месечни
абонаментни такси. Така формулирано искането поставя праг на максималния размер на
неустойката, не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излиза извън обезщетителната функция на
неустойката, поради което настоящият съдебен състав намира, че за така предявения иск
следва да бъде уважен като доказан по основание и размер за претендираната с и.м. обща
сума от 480,12 лв./В тази връзка виж Решение № 260026/03.02.2021г. по в.гр.д.№
566/2020г. на ОС-В., Решение № 143 от 23.12.2021 г. на ОС - В. по в. гр. д. № 474/2021 г./.
В тази връзка е неснователно възражението на особеният представител на ответника,
че тези суми претендирани от ищеца не се дължат от ответника.
III.ПО РАЗНОСКИТЕ
Ищеца претендира разноски в заповедното производство в общ размер от 205.00 лв., от
които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар, както и 555.00
лв. разноски в исковото производство, от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 180.00
лв. адвокатски хонорар и 300.00 лв. за особен представител.
Съгласно константната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника ЕЛ. П. АНТ.,
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 495/2021г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от
205.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника ЕЛ. П. АНТ. ще
следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ
размер от 555.00 лв., от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 180.00 лв. адвокатски
хонорар и 300.00 лв. за особен представител, съгласно приложеният списък с разноските по
чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕЛ. П. АНТ. с ЕГН ********** от
гр.С., ж.к.“Г.“ № 5, вх.Б, ет.4, ап.30 и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“О.“ № 4, че
СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД (преименувано на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ от 28.02.2022г.), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район „М.”, ж.к.М. 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК
*********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С.,
бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД,, общата сума от 480,12 лв., от
която: 313,75 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 24.03.2018г., със сключено към него допълнително споразумение от дата
05.09.2018г. за мобилен номер ***********, 31,18 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.03.2018г. за мобилен номер
***********, 134,49 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 16.11.2018г. за мобилен номер **********, за което са
издадени съответните фактури, за която сума е издадена Заповед № 260225/07.04.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 436/2021г. по описа на
РС-Б.С..
ОСЪЖДА ЕЛ. П. АНТ. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., ж.к.“Г.“ № 5, вх.Б,
ет.4, ап.30 и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“О.“ № 4 ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД (преименувано на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ от 28.02.2022г.), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.”, ж.к.М. 4, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г.,
вписан в САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, направените
деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 1229/2021г. по описа на РС-Б.С.
в общ размер от 555.00 лв., от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 180.00 лв.
адвокатски хонорар и 300.00 лв. за особен представител, както и сторените от ищеца в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 436/2021г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ
размер от 205.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 180.00 лв. адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
436/2021г.по описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
9