№ 18814
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110174305 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ИВ. Б. К. против Е.П.Ж. с искане
съсобствен между страните имот да бъде допуснат до съдебна делба. Ведно с
исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е и искане за
назначаване на експертиза.
Ответницата в срока за отговор подава такъв. Взима становище за
неоснователност на иска за делба. Твърди, че била единствен собственик на
процесния имот, тъй като го придобила по давност. Представя документи с
искане да се приемат като доказателства по делото, прави искания и за разпит
на свидетели.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК
ответницата подава насрещна искова молба. Твърди, че била единствен
собственик на процесния имот, тъй като го придобила по давност. Моли съда
да признае правото ѝ на изключителна собственост върху процесния имот.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск и ищец по
основния, подава отговор на насрещната искова молба. Взема становище за
неоснователност на насрещния иск. Представя документи с искане да бъдат
приети като доказателства. Прави искане за разпит на свидетели.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира исковата молба и насрещната искова молба за допустими и
редовни. Представените от двете страни документи следва да се приемат като
доказателства. Искането на ищеца по основния иск за допускане на
експертиза съдът намира за преждевременно направено с оглед твърденията
на ответника по основния иск и не следва да се уважава на този етап.
Исканията на страните за разпит на свидетели са основателни, като на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска на всяка от страните по един
свидетел.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
1
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19
септември 2022 г. от 09:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в исковата молба, отговора,
насрещната искова молба и отговора на насрещната искова молба документи
така, както са описани в тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по основния иск за
назначаване на съдебно-техническа експертиза.
ДОПУСКА на страните по един свидетел при режим на довеждане.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34,
ал. 1 от ЗС. Ищецът Р.С.Р. твърди, че с ответницата Е.П.Ж. били бивши
съпрузи, чийто брак възникнал на 03.06.1989 г. и бил прекратен със съдебно
Решение № Ш-5-26/2009г.по бр. дело № 4768/2007г. на Софийски районен
съд, Брачна колегия, 85-ти състав, влязло в сила на 24.02.2009 г. На 17.01.2001
г. страните придобили следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.600.1090.1.36 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка шестстотин точка хиляда и деветдесет точка едно точка
тридесет и шест/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралнат акарта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 18.11.2021 г.; адрес на имота: гр. София,
район „Подуяне“ ж.к.“Хаджи Димитър“ бл.ЮЗ, вх.“Б“ ет.4, ап.36;
самостоятелния обект се намира на етаж 4 /четири/ в сграда с идентификатор
68134.600.1090.1. /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
шестстотин точка хиляда и деветдесет точка едно/, предназначение: жилищна
сграда, еднофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.600.1090 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка шестстотин точка хиляда и деветдесет/; предназначение на
обекта: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 /едно/; посочена в
документа площ: 62.41 /шестдесет и две цяло и четиридесет и една стотни/
кв.м., прилежащи площи: избено помещение № 65 /шестдесет и пет/, и
0.836% / нула цяло и осемстотин тридесет и шест хилядни върху сто/ идеални
части от общите части на сградата; Ниво-1 /едно/; при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.600.1090.1.35 /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин точка хиляда и деветдесет
точка едно точка тридесет и пет/; 68134.600.1090.1.58 /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин точка хиляда и деветдесет
точка едно точка петдесет и осем/; под обекта: 68134.600.1090.1.33 /шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин точка хиляда и
деветдесет точка едно точка тридесет и три/; над обекта: 68134.600.1090.1.39
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин точка
хиляда и деветдесет точка едно точка тридесет и девет/, съгласно Схема №
15-1255943-18.11.2021 г. на СГКК-гр. София, а съгласно първичен документ
2
за собственост-Нотариален акт № 1, том I, рег. № 0293, дело № 1 на нотариус
Радостина Тянкова, рег. № 348 от НК с район на действие -гр. София, вписан
в АВ под Акт № 3, том II, дело № 275/2001 г.- АПАРТАМЕНТ № 36
/тридесет и шест/, находящ се в гр. София, община Столична, ж.к.“Хаджи
Димитър“ бл.ЮЗ /сто и три/, вх.“Б“, ет.4 /четвърти/, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 62.41 /шестдесет и две
цяло и четиридесет и една стотни/ кв.м., при съседи на апартамента:
стълбище, двор, двор, апартамент № 35/тридесет и пет/, заедно с
прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 65 /шестдесет и пет/, без описана
квадратура по документ за собственост, при съседи на избеното помещение:
коридор, двор, мазе № 64 /шестдесет и четири/, заедно с 0.836 % /нула цяло и
осемстотин тридесет и шест хилядни върху сто/, идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от
терена, върху който е построена сградата. Тъй като страните не можели да
поделят доброволно имота, ищецът моли съда да го допусне до делба при
квоти от по ½ идеална част за всеки от тях.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по основния иск Е.П.Ж.
подава отговор на исковата молба, в който е инкорпорирана и насрещна
искова молба. Не оспорва фактите, че между страните е бил сключен брак
през 1989 г., че същият е бил прекратен през 2009 г. и че страните са
придобили процесния имот през 2001 г. Твърди, че с решението за
прекратяване на брака било установено, че вина за това имал изключително
ищецът по основния иск. С решението също така, процесният имот
ползването на имота, било възложено на нея, като от тогава тя е живяла в
имота с децата на страните. От 24.02.2019 г. в имота живеела дъщерята на
страните със семейството си. Твърди, че от момента на прекратяване на брака
до момента на подаване на отговора, тя владеела собствената на ищеца ½
идеална част от имота, като ищецът не бил предприемал никакви действия, за
да оспори нейното владение върху целия имот. Същият бил закупен със
средства от кредит, който бил изплащан изцяло от нея. За процесния период
тя била извършила основен ремонт в имота, била сменила партидата на
водомерите само на свое име и до 2019 г. се е установила да живее в
жилището с двете деца на страните. Сменила и ключалката на входната врата.
От 2007 г., вноските по заема, обезпечен с ипотека върху имота, се внасяли
единствено от ответницата по основния иск. Ищецът по основния иск не се
грижил за процесния имот, тъй като нямал постоянна работа и получавал
незначителни доходи. Не бил заплащал и данъци за имота, чиято делба се
претендира. По вече изложените съображения, ответницата по основния иск
счита, че искът за делба следва да се отхвърли. С отделен петитум, имащ
характера на насрещна искова молба моли съда да признае за установено, че
тя е придобила по давност собствената на ищеца по основния иск ½ идеална
част от имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът по основния иск и ответник по
насрещния, подава отговор на насрещната искова молба. Взема становище за
неоснователност на насрещния иск. Счита, че ищцата по насрещния иск не
била придобила собствената му идеална част върху имота, като излага
подробни юридически съображения в тази насока. Оспорва, твърдението на
ищцата по насрещния иск, че единствено тя е изплащала кредита по договора
за покупко-продажба на имота. Твърди, че до 2009 г. кредитът бил изплащан
единствено от него. Оспорва твърденията в насрещната искова молба за липса
на ангажираност от негова страна, като твърди, че бил предявявал претенции
3
относно ползването на имота и за заплащане на обезщетение за ползването, от
което бил лишен. Моли съда да отхвърли насрещния иск.
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС . Съдът обявява за
безспорни между страните фактите, че същите са сключили брак през 1989 г.,
който е бил прекратен през 2009 г., както и че са закупили процесния имот
през 2001 г. С оглед на това по този иск страните нямат тежест да доказват
обстоятелства.
Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 211, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК. В тежест на ищцата по насрещния иск е да докаже, че от 2009
г. до 2019 г. живеела в процесния имот, че изплащала кредита за закупуването
му и че от 2019 г. до момента там живее дъщерята на страните. В нейна
тежест е да докаже също така извършваните от нея ремонти и преустройства
в имота. Представени са доказателства за установяване на тези факти. В
тежест на ответника по насрещния иск е да докаже, че е претендирал
заплащане на ползването на имота, от което бил лишен. Представени са
доказателства за установяване на този факт. В негова тежест е да докаже
също така, че до 2009 г. кредитът бил изплащан единствено от него. Не са
представени доказателства за установяване на този факт.
УКАЗВА на всяка от страните по делото, че, ако тя или нейният
процесуален представител по делото живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение
на това задължение, всички съобщения и призовки ще бъдат прилагани по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите,
който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните
също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки
работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Л.Н. на тел. ..., както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. ....
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-
кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4