Присъда по НОХД №5136/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	58
Дата:	8 април 2025 г. (в сила от 24 април 2025 г.)
Съдия:	Мая Николова Стефанова

Дело:	20242120205136
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 58
гр. Б., 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
СъдебниД. Д. М.

заседатели:К. Д. К.
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
и прокурора Х. Ив. Х.
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20242120205136 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. И. А. – роден на ..., ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 30.08.2024 година, в град Б., в района на Т. „И.“, от
пътнически автобус по линията Б-11, с peг. № ..., отнел чужда движима вещ,
собственост на „Б.“ ЕООД, град Б., ЕИК ..., представлявано от И. Г. Д., а
именно - ръчно устройство с четец, предназначено за проверка на карти и
плащания за пътуване в градския транспорт марка „Famoco“, модел „FX 205“,
на стойност 1 325.00 /хиляда триста двадесет и пет/ лева, от владението на М.
С. Н., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

Ето защо и на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 58, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ“ при следните
пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес в град в ... – за срок от
24 /ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред
пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител – за
1

срок от 24 /ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 2 /ДВЕ/
ПОРЕДНИ ГОДИНИ в размер на 150 /СТО И ПЕТДЕСЕТ/ ЧАСА
ГОДИШНО.

ОСЪЖДА подсъдимия М. И. А., ЕГН **********, да заплати на
гражданския ищец „Б.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
град Б., ..., представлявано от управителя инж. П. Д., чрез процесуалния
представител адв. К. К. от БАК, граждански иск в размер на 1 200.00 /хиляда
и двеста/ лева, представляващи обезщетение за причинените им
имуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане, а именно
номиналната стойност на придобИ.е на откраднатото устройство, ведно с
мораторната лихва, начислена върху посочената по-горе главница, считано от
датата на извършване на деянието - 30.08.2024 година до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА подсъдимия М. И. А., ЕГН **********, да заплати в
полза на Държавата държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева върху
уважената част от гражданския иск.
ОСЪЖДА подсъдимия М. И. А., ЕГН **********, да заплати на
гражданския ищец „Б.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
град Б., ..., представлявано от управителя инж. П. Д., чрез процесуалния
представител адв. К. К. от БАК, направените по делото разноски в размер на
280.00 /двеста и осемдесет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение
съгласно договора за правна защита и съдействие.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. И. А.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – Б.
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски общо в
размер на 531.81 /петстотин тридесет и един лева и 81 ст./ за изготвени
експертизи.

Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен
срок, считано от днес пред Окръжен съд - Б..
2

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №20 постановена по НОХД № 5136 по описа
на БРС за 2024г.

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура–Б. против М. И. А. с ЕГН ********** от гр.Сливен с обвинение по
чл.194 ал.1 от НК, за това, че на 30.08.2024 година, в град Б., в района на Т. „И.“, от
пътнически автобус по линията Б-11, с peг. № ..., отнел чужда движима вещ, собственост на
„Б.“ ЕООД, град Б., ЕИК ..., представлявано от И. Г. Д., а именно - ръчно устройство с четец,
предназначено за проверка на карти и плащания за пътуване в градския транспорт марка
„Famoco“, модел „FX 205“, на стойност 1 325.00 /хиляда триста двадесет и пет/ лева, от
владението на М. С. Н., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Пострадалото ЮЛ „Б.“ ЕООД, град Б., ЕИК ..., представлявано от И. Г. Д., предяви и
съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу
подсъдимия в размер на 1200 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума, начиная от
датата на извършване на непозволеното увреждане -30.08.2024г до окончателното
изплащане на задължението. Съдът конституира ЮЛ „Б.“ ЕООД, град Б., ЕИК ...,
представлявано от И. Г. Д. в качеството на граждански ищец, а за негов повереник
конститура процесуалният му представител упълномощен адвокат. В хода на съдебното
производство гражданският ищец поддържа гражданския иск по основание и по размер,
претендира и направени разноски за адвокат.
По инициатива на подсъдимия А. и неговия служебен защитник, съдебното
производство се разви по процедурата на чл.371 т.2 от НПК от Глава 27 НПК–съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Подсъдимият призна фактите,
по начина, по който са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, призна и
вината си. Не пожела да се събират нови доказателства. Моли съдът да му наложи наказание
пробация. В последната си дума изказва съжаление за постъпките си. Защитата му предлага
на съда да го признае за виновен и да му определи наказание в уславията на приложение на
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а именно пробация, като го счита за справедливо и достатъчно за
да се превъзпита подсъдимия.
Прокурорът поддържа обвинението от обективна и от субективна страна и предлага
на съда да признае подсъдимия А. за виновен и да му определи наказание с приложението на
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК. Предлага на съда да наложи на А. пробация за срок от две години за
двете задължителни пробационни мерки и по 150 часа годишно безвъзмезден труд в полза
на обществото за две поредени календарни години. Направените в хода на досъдебното
производство разноски да се възложат в тежест на подсъдимия. Предлага на съда да уважи
приетия граждански иск и да осъди подсъдимия да заплати на пострадалото ЮЛ нанесените
с непозволеното увреждане имуществени вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

Подсъдимият М. А. е роден на .... Същият е осъждан. Веднъж е бил реабилитиран по право
на основание чл.86 ал.1 НК като пълнолетно лице. След това бил осъждан за престъпление
по чл.343б ал.1 НК в сила от 13.10.2009г на пробация, коята била изтърпяна на 13.11.2009г.
Третото осъждане на подсъдимия е отново за престъпление по чл.343б ал.3 НК за деяние
извършено на 09.02.2021г, където му е било наложено наказание лишаване от свобода за
1

срок от 6 месеца, изпълнението на което било отложено за срок от три години.
Споразумението влязло в законна сила на 25.02.2021г. Реабилитация за това наказание не е
настъпила по чл.88а ал.1 вр.чл.82 ал.1 т.4 НК, тъй йкато не е изтекъл 5 годишния срок.
Пострадалата М. С. Н. работела като ************* във фирма „Б.“ ЕООД, гр.Б.,
ЕИК .... На 30.08.2024г., тя била на смяна, като заедно със шофьора в дружеството –
свидетелят Й. Й., изпълнявали съвместно курс със пътнически автобус, в гр.Б., по
направлението на линия Б-11 /от, Т. „М. Р.“ към Т. „И.“/. Свидетелят Й. управлявал
пътническия автобус, който бил с peг. № ..., а свидетелкята Н. била във вътрешността на
автобуса и продавала билети, проверявала пътническите карти и плащания за извършвания
превоз. За проверката на картите и плащанията, на свидетелката Н. било връчено в
качеството й на********- ръчно устройство с четец, предназначено за проверка на карти и
плащания за пътуване в градския транспорт, марка „Famoco“, модел „FX 205“, на стойност
1325.00 лева. Същото било собственост на дружеството „Б.“ ЕООД, гр.Б., ЕИК ...,
представлявано от свидетеля И. Д.-с пълномощно. По време на визирания по-горе курс, на
30.08.2024г., пострадалата използвала предоставеното й устройство, цитирано по-горе. На
една от спирките, във горепосочения автобус се качил подсъдимият А., който седнал в
задната му част. Във автобуса, по това време, имало множество пътници, а пострадалата Н.
изпълнявала задълженията си по продажба на билети и проверка с устройството на
абонаментни карти и плащания. След като автобусът с peг. № ... спрял на последната спирка
в района на Т. „И.“, гр.Б., всички пътници слезли от него, като единствен на задните седалки
останал да седи подсъдимият. А. забелязал, че всички пътници са слезли от автобуса и че
кондукторът - Н., оставила багажа си на една от седалките в автобуса, при което решил да
изчака да остане сам, за да извърши кражба. Пострадалата оставила на седалката, в близост
до шофьорското място - своята раница с личните й вещи, като непосредствено до нея
оставила и контролното устройство с четец /цитирано по-горе/. След като пострадалата
слязла, от автобуса слязъл и шофьорът – свидетелят Й., който преди това натиснал бутона за
заключване на вратите, при което те се затворили след неговото слизане. Пострадалата Н. и
свидетелят Й. не огледали добре във вътрешността на автобуса и пропуснали да видят, че
подсъдимият А. седял на седалка в края на автобуса, в дъното му.След като слезли и в
автобуса не останал никой, докато вратите му били заключени, подсъдимият А. станал от

седалката си и започнал да оглеждал дали е сам и през прозорците - дали околоавтобуса има
други хора. След като се уверил, че е сам, А. се запътил към седалката на която пострадалата
оставила раницата си и устройството с четеца. Мислейки си че е мобилен телефон, А. взел
устройството с четец „Famoco”, цитирано по-горе, и го прибрал в джоба си, след което бързо
отишъл до шофьорското място, натиснал бутона на таблото - за отключване на вратите, при
което те се отворили и той слязъл от автобуса. В това време, пред автобуса били
пострадалата и свидетеля Й. - с униформи, които изчаквали да дойде време за следващия
курс. Виждайки ги, подсъдимият А. бързо започнал да се отдалечава, при което
пострадалата и свидетелят Й. се усъмнили, че е възможно подсъдимият да им е взел нещо и
веднага се качили в автобуса, за да проверят дали имат липси. Пострадалата Н. установила,
че устройството й липсвало, за което подала сигнал до органите на МВР и на служителя,
отговорен за видеонаблюдението в пътническия автобус - да запази записите. В хода на
разследването са приобщени видеозаписите от видеонаблюдението в автобуса, на които са
записани механичните движения на подсъдимия по отнемане на устройството с четец. На
същите е изготвена техническа експертиза, която сочи, че видеофайловете не са
манипулирани. Експертизата е категорична, че лицето, отнело устройството е подсъдимият
А., сочейки пълно съвпадение на изследваните кадри със сравнителните образци.
Изготвена по делото оценителна експертиза дава заключение, относно стойността на
инкриминираната вещ, сочейки че стойността й е 1325,00 лв.
Обвинението се доказва от: показанията на свидетелите: М. Н. (л.7), И. Д. (л.9), Й. Й.
2

(л.11); обясненията на А. (л.81-82); протокол за освидетелстване (л.13-17); протокол за
техническа и фотопортретна експертиза (л. 19-51); протокол за оценителна експертиза (л.57-
58); пълномощно (л.9); справка съдимост за А. (л.62-64); фактура от „Б.“ ЕООД (л.72-73)
С оглед изложената фактология съдът направи следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така описаната фактическа обстановка от правна страна се налага извода, че с
гореописаното деяние, подсъдимият М. И. А. е осъществил от правна страна състава на
престъплението по чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 30.08.2024 год., в гр.Б., в района на Т. „И.“, от пътнически
автобус по линията Б-11, с per. № ..., отнел чужда движима вещ, собственост на „Б.“ ЕООД,
гр.Б., ЕИК ..., представлявано от И. Г. Д., а именно – ръчно устройство с четец,
предназначено за проверка на карти и плащания за 4 пътуване в градския транспорт, марка
„Famoco“, модел „FX 205“, на стойност 1325.00 лева, от владението на М. С. Н., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Субективно подсъдимият е съзнавал, че предмет на посегателството е чужда движима
вещ, съзнавал е, че действията му са от естеството да прекъснат фактическата власт върху
нея по отношение на владелеца й, и е искал настъпването на общественоопасните
последици, като по този начин е целял да установи своя фактическа власт върху вещта и е
имал намерението да я присвои. Наред с това, подсъдимият е съзнавал и че няма съгласието
на собственика и владелеца на вещта.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
НК - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването на тези последици.
Разпитан в качеството на обвиняем, М. И. А. се признал за виновен, дал е обяснения.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

М. И. А. е роден на ..., ЕГН **********.
Отегчаващи обстоятелства - обременено съдебно минало.
Обществената опасност на деянието е в рамките на обичайната за това вид
престъпления. Обществената опасност на А. е завишена.
Причинените съставомерни имуществени вреди са в размер на 1325,00 лева. Сумата не
е голяма и с оглед и другите обстоятелства по делото не може този случай да се счита за
маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Отчитайки механизма на кражбата, мотивите на подсъдимия А. за нейното
извършване-да се снабди с парични средства по престъпен начин водят до извода, че
отговорността следва да бъде определена под минималния предвиден в закона размер.
Налице са многобройни смегчаващи отговорността обстоятества. Обществената опасност на
дееца не е определяща да му бъде наложено отново наказание лишаване от свобода. Същият
заяви, че полага общественополезен труд, работи като работник по сглобяване на арматура.
Ако бъде лишен от свобода няма да може да възстанови причинените на ЮЛ имуществени
вреди. Процесуалното му поведение дава основание да се счита, че съдейства за разкрИ.е на
обективната истина. В хода на досъдебното прозводство е признал авторството на деянието.
3

Съдът отчете проявеното разкаяние и признаването на вина като намира, че следва при
определяна на наказанието да приложи чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК и на подсъдимия А. да
бъде наложено наказание пробация. За адекватно счита, че двете задължителни
пробационни мерки следва да бъдат с продължителност от две години. С оглед поправянето
на дееца съдът счита, че е необходимо да му наложи и пробационната мярка безвъзмезден
труд в полза на обществето в рамките на 150 часа годишно в две последователни
календарни години. По този начин съдът счита, че могат да бъдат постигнати целите на
личната превенция визирана в чл.36 от НК.

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, за да се говори за непозволено увреждане,
трябва да са налице кумулативно следните предпоставки - да е извършено противоправно
деяние, да е извършено виновно, да са настъпили вреди и да е налице причинна връзка
между виновното поведение и причинената вреда. Подсъдимият бе признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.194 ал.1. От събраните по делото доказателства се
установи категорично, че именно подсъдимият М. И. А. с ЕГН ********** е причинил
имуществени вреди на гражданския ищец „Б.“ ЕООД, гр.Б., ЕИК ..., представлявано от И. Г.
Д. в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева вследствие на непозволено увреждане.
Предвид това, че претендираното обезщетение съответства на причинените с
престъплението имуществени вреди, включени в обвинителния акт въз основа на събраните
писмени доказателства, съдът уважи изцяло гражданската претенция в размер на 1200,00
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.08.2024г до
окончателното изплащане на задължението, като осъди подсъдимия М. И. А. с ЕГН
********** да я заплати на „Б.“ ЕООД, гр.Б., ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на
управление ул.....
С оглед на изложеното съдът осъди подсъдимия М. И. А. с ЕГН ********** да
заплати на държавата държавна такса в размер на 50,00 (петдесет) лева върху уважената
част от гражданския иск.
Осъди подсъдимия М. И. А. с ЕГН ********** да заплати на „Б.“ ЕООД, гр.Б., ЕИК
... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от управителя П. Д.
направените по делото разноски от 280,00 (двеста и одесемдесет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна помощ и съдействие.

ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ РАЗНОСКИ:

Съдът осъди подсъдимият М. И. А. с ЕГН ********** на основание чл.189 ал.3 от
НПК да заплати по сметка на ОДМВР-Б. направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 531,81 (петстотин тридесет иедин лева и 81 стотинки) лева за
експертиза.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ:

4

Съобщи за изтекли лични данни