№ 373
гр. Пловдив, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно търговско
дело № 20255001000519 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение рег.№ 32 / 10.04.2025 постановено по т. д.№ 13/ 2024 г. по
описа на Окръжен съд Хасково е осъдено ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ № 67А, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на М. А. А., ЕГН
**********, представлявана от законния си представител и майка А. А. М.
ЕГН **********, гр.С., пл.“С.“ № *, вх. *,ет. *, ап. * сумата в размер на 100
000,00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение по „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за претърпени от М. А. А., ЕГН **********
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и психически стрес
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 11.01.2021 г.в с.Ягода, Община
Мъглиж, Област Стара Загора на път ПП-1-5 км.215 в посока Север - Юг, по
вина на А. Д. П., управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ *
**** **, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на действие от
16.03.2020 г. до 16.03.2021г., ведно със законната лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяването
на застрахователното дружество за настъпването на застрахователното
събитие- 22.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до пълния предявен размер от 400 000,00лв. искът за
неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А.
1
А. М. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетната
си дъщеря М. А. А. с ЕГН ********** против постановеното
първоинстанционно решение № 32/ 10.04.25г. по т.д.№ 13/24 г. по описа на ОС
Хасково, като същото се обжалва в частта му за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 100 000 лева до 300 000 лева, като се
моли съдебният акт да бъде отменен в обжалваната му част и се присъди на
пострадалата още 200 000 лева обезщетение ведно със законната лихва.
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА. В жалбата се сочат подробни съображения за обстоятелството, че
атакуваното решение не е постановено в справедлив размер на обезщетението
за неимуществени вреди.
Ответникът по жалбата ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК ********* моли същата
да се отхвърли, по подробни съображения изложени в отговора.
Постъпила е в законния срок насрещна въззивна жалба от ЗК ЛЕВ ИНС
АД с ЕИК *********, с която е обжалвано постановеното решение № 32/
10.04.25г. по т.д.№ 13/24 г. по описа на ОС Хасково за разликата от 15 000 лева
до присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на
100 000 лева, като се моли съдебния акт да бъде отменен в тази му част и
искът над 15 000 лева да бъде отхвърлен, респективно се отхвърли и искът за
законна лихва в тази му част. Претендират се разноски. В жалбата
застрахователят поддържа становище за неправилност на съдебния акт по
отношение определения размер на обезщетението. Друго основно възражение
е наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата поради непоставяне
на обезопасителен колан, което не е възприето от първоинстанционния съд.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата
по делото намери за установено следното:
Пред ОС Хасково е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
сумата от 400 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
М. А. А. с ЕГН ********** вследствие на ПТП станало на 11.01.2021 г., ведно
със законната лихва до окончателното изпащане на сумата. Претендира се
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА. В исковата молба се
твърди, че малолетната М. А. А. е пострадала при ПТП станало на 11.01.2021г.
в с.Ягода, Община Мъглиш, обл.Стара Загора, на път ПП-1-5 км.215 в посока
Север - Юг, като пътник в товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ * ****
**, управляван от А. Д. П., управлявал с несъобразена с пътните условия
скорост. От ПТП пострадалата М. А. А. получила сътресение на мозъка,
разкъсноконтузни рани на главата и лицето, разкъсноконтузна рана на скалпа,
мекотъканен оток и разкъсноконтузни рани в дясно на лицето, налице са
остатъчни белези, като дясната част на лицето е обезобразена и предизвиква
особено загрозяване и дискомфорт на пострадалото дете, контузия на шията,
гръдния кош и корема. М. А. А. пострадала при ПТП станало на 11.01.2021 г. в
2
с.Ягода,Община Мъглиш, Област Стара Дагора на път ПП- 1-5 кв.215 в посока
север- юг, като пътник в товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег.№ * ****
**, управляван от А. Д. П.,когато на км.215 товарният автомобил който се
движел в дясната пътна лента в посока на движението навлязъл в десен по
посока на движението завой,непосредствено след завоя водачът П. губи
управлението на товарния автомобил,навлиза в лявата лента,удря с предната
си част в метална мантинела, поставена в разделителен остров, като в резултат
на сблъсъка се завърта и се преобръща в дясната си странична част. Виновен
за ПТП е водачът П.. Виновният застрахован водач е сключил своята
задължителна „ГО“ с ЗК „Лев Инс“ АД и на основание чл.432, ал. 1 КЗ носи
отговорност за причинените от деликвента А. Д. П. неимуществени вреди -
болки и страдания / молба с вх.№ 1837/21.02.2024 г./ На основание чл.432,
ал.1 КЗ ответникът носи отговорност по задължителна застраховка „ГО“ и
отговорността му е в пълен размер, т.е до действителните и неимуществени
вреди, но не повече от 10 000 000 лв. От преживения шок ищцата получила
тежки емоционални увреди със задух до посиняване, като след излизането й
от болница и до момента посещавала два пъти месечно психолог. Налице е
възбудна епилептиформена активност Налице бил и тежък емоционален срив
в психиката на пострадалото дете. Малолетната М. А. А. търпяла
изключителни болки и страдания, които търпи и ще търпи до края на живота
си, поради което с исковата молба се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът ЗК “ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК:********* е оспорил изцяло
предявените обективно съединени искове както по основание така и по
размер. Оспорват се причинно-следствената връзка между събитието от
11.01.2021 г. и претендираните неимуществени вреди от името на ищцата в
прететендирания обем. Оспорват се всички твърдения наведени с исковата
молба за претърпени болки и страдания, и емоционални състояния от ищцата,
както и връзката им с описаното събитие.Твърди се, че наведените твърдения
не са подкрепени с доказателства. Видно от представената епикриза за
периода от 11.01.2021г. до 17.01.2021 г. М. А. А. на 4 години е прегледана,
обработени са раните, които в периода на проведеното лечение са зараснали
първично и е изписана с подобрение. Прави се възражение за намаляване
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ на
3
автомобилистите на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, като се навеждат доводи,че
ищцата и нейният законен представител имат принос за настъпването на
травматичните увреждания, тъй като са допуснали да пътува в МПС без
обезопасителен предпазен колан, в нарушение на разпоредбата на чл.137а,ал.1
от ЗДвП. Травмите получени от ищцата според ответника са в причинно-
следствена връзка с обстоятелството,че ищцата е пътувала в автомобил без да
е правилно обезопасена в детско столче,съобразено с възрастта и килограмите
й и без да е обезопасена с колан към момента на настъпване на ПТП в
нарушение на разпоредбата на чл.137а,ал. ЗДвП и в нарушение на
разпоредбата на чл.137б,ал.1 ЗДвП. Когато пътниците са непълнолетни,
съответно техните родители са длъжни да ги обезопА.т съобразно възрастта,
височината и килограмите, като техните родители са длъжни да ги обезопА.т.
Правилно поставен колан според ответника напълно щеще да предпази
ищцата от травмите посочени в исковата молба и от уврежданията в областта
на главата, тъй като ударът в зоната на главата показва, че тялото на детето се
е движило свободно в купето на автомобила. Отговорността на застрахователя
е единствено и само до размера на причинените от водача неимуществени
вреди, а не за вреди причинени от ищеца, доколкото са причинени от самия
пострадал, поради което и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД според ответника
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 %.
Оспорва се иска по размер, както и дължимостта на лихвата.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е
прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника като искът е бил частично уважен за сумата от 100 000 лева.
Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно
решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно
е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона
писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите
на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от
4
тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се
говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнА.не въпреки липсата на право на иск или има произнА.не
по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан
от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В
случая и тези предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите
изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на
императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото.
Съобразно съдържанието на въззивните жалби очевидно атакуваното
решение е влязло в сила за сумата от 15 000 лева за неимуществени вреди,
поради което и е налице сила на присъдено нещо относно наличието на
изискуемия фактически състав обосноваващ отговорността на застрахователя.
Ето защо и не следва да се обсъждат правно релевантните факти извън
повдигнатия правен спор относно размера на дължимото обезщетение, както
и относно възражението за наличието на съпричиняване на вредите от
пострадалата, които са повдигнатите от жалбоподателите въпроси, на които
настоящата инстанция следва да даде отговор.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52
проглА.ва, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда
по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по
ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното
въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на
5
пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как
да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в
показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се
извлече необходима информация за изпитваните от пострадалия болки и
страдания. Също така данни се съдържат в анализа на психологическото
състояние на ищците извършено от вещото лице по назначената СПЕ. От
констатациите на вещото лице по изслушаната СМЕ също може да се извлече
информация относно наличието на неимуществени вреди за пострадалата.
Въпреки липсата на възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки
и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Това предполага отчитане на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, както и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето, възрастта му и т.н./.
В конкретния случай не са разпитвани пред първата инстанция
свидетели, въпреки че в исковата молба и в първо съдебно заседание е
отправено подобно искане. Съдът не се е произнесъл относно това
доказателствено средство, като пострадалата не е актуализирала искането
пред настоящата инстанция. Въпреки това този процесуален пропуск не е от
съществено значение за установяване по делото на релевнтната фактическа
обстановка, като деото не е останало неизяснено от фактическа страна.
Изслушаните експертизи за пространни, задълбочени и осветляват достатъчно
психоемоционалното и физическо състояние на ищцата.
Назначената по делото съдебна психологична експертиза дава
заключение ,че процесното ПТП се е отразило върху психичния статус на
детето М. А. А., като настъпилата психотравма е довела до възникване на
остра стресова реакция. Същата е с високи нива на тревожност.
Възстановяването на психиката е възможно, макар и с много условности,
защото не е ясно как ще се отразят промените в пубертета и възприемането на
6
външните белези, които детето има по лицето си. На този етап М. А. е
затворена в себе си, без приятели, комуникативно премерена, неконтактна, с
високи нива на тревожност, което определяло емоционалното й състояние
като лабилно.
Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 234/24, детето М. А. е получила травма на
главата - разкъсно контузни рани в областта на лицето, подкожен хематом в
дясната челна област. Мозъчно сътресение със степенно помрачение на
съзнанието. Възникналата като последица от травмата на главата травмена
болест на мозъка причинява постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота. Наложително е проследяване на състоянието на пострадалата предвид
травмената болест на мозъка и свързаната с нея епилептична готовност.
Последиците от травмата са белези по кожата на лицето в дясната му
половина, които белези в дясната половина на лицето променят съществено
външния вид на лицето имат загрозяващ характер и няма изгледи да се
заличат самостоятелно във времето и в този смисъл белезите причиняват
обезобразявания. Заличаването на белезите изисква специализирано
хирургично лечение, без гарантиран успех.
При така събраните данни съдът намира, че определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението от 100 000 лева не е
справедлив и не отговаря на установените по делото обстоятелства относно
психоемоционалното състояние на пострадалото дете. За да направи този
извод съдът отчита обстоятелството, че се касае за малолетно дете, което към
момента на настъпване на ПТП е било 4-5 годишно. Това определя
категоричния извод, че пострадалата трудно е рационализирала случилото се,
като психическото й развитие прави невъзможно преживяната травма да бъде
осмислена и трансформирана. В случая е налице интервенция в твърде крехка
и неукрепнала психика, което определя наличието на преживени емоционални
страдания с по – голям интензитет от обичайното. Наред с това съдът отчита
обстоятелството, че е налице трайно загрозяване лицето на ищцата, което
несъмнено е факт с изключително сериозно значение за самочувствието и
самооценката на пострадалата. Следва да се съобрази и установения по делото
факт, че евентуалната хирургическа намеса за отстраняване на белезите не
може да гарантира позитивен резултат. Също така трябва несъмнено да се
вземе под внимание наличието на травмена болест на главата и опасността от
7
епилепсия, което е заболяване, което може да се актуализира във всеки
момент. Въпреки това съдът не намира, че поискания от ищцата размер на
обезщетението в размер на 300 000 лева отразява обективно претърпените
вреди и справедливия размер на безспорно дължимото обезщетение от
застрахователя. Принципно следва да се вземе под внимание факта, че в
крайна сметка не се касае за уврежданията на здравето, които биха
обективирали проблеми във физическото развитие на пострадалата. Няма
налице някакви осакатявания или трайно затруднение в движението на
крайниците и т.н. В крайна сметка основният видим остатък от злополуката е
наличието на белези по лицето, което въпреки че съставлява сериозен
козметичен проблем не препятства нормалния живот на малолетната М. А..
Действително травмите в нейния психичен живот са съществени, но
настоящата инстанция намира, че справедливия паричен еквивалент на
претърпените увреждания е сумата от 150 000 лева, която е адекватното
обезщетение по повод на установената по делото фактическа обстановка.
При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от
ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат. По
принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде
установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не
беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил
нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
8
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това следва да бъде
преценено когато се установява процентното съотношение на
съпричиняването.
Направено е от застрахователя възражение за съпричиняване на
уврежданията изразяващо се във факта, че пострадалата е пътувала в
процесното МПС без поставен обезопасителен колан и детско столче, което
възражение е актуализирано за разглеждане пред настоящата инстанция с
въззивната жалба на ЗК ЛЕВ ИНС АД. Първоинстанционният съд по повод на
релевираното от застрахователя възражение е приел, че същото е
неоснователно поради това, че малолетното дете, каквато е ищцата не може
да формира правно валидна воля, поради което и не може да й се вмени
задължението за обезопА.ване с предпазен колан или/и обезопасително столче
при пътуване в МПС. Настоящият състав на съда не споделя подобно
становище, като същото е в противоречие с трайната съдебна практика на
ВКС по въпроса.
Съгласно задължителната практиката на ВС и ВКС, обективирана в т. 7
от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВКС и т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК
на ВКС принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато със
свое противоправно поведение (действие или бездействие) пострадалият е
създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил настъпването им. Това тълкуване се поддържа в трайната и
9
непротиворечива каузална практика на Върховния касационен съд. Съгласно
тази практика конкретният принос трябва да е установен от ответника,
включително застраховател, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице по
предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), съответно чл. 432, ал. 1 от КЗ
от 2016 г. (решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.).
При определянето на степента на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се
взема предвид степента на каузалност на поведението на делинквента и
пострадалото лице и съотношението между техните действия или бездействия
(решение № 117 от 08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. и
др.). В т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВКС е
изрично подчертано, че в случаите на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и вина. Затова когато малолетно дете
или невменяемо лице допринесе за настъпването на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, независимо, че такова лице не може да действа виновно. Тази
постановка е възприета и в Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което член чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намира приложение и
в случаите, когато пострадалото при злополуката малолетно дете е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради неупражнен от
него надзор от родителите му. Достатъчно е вредоносният резултат да бъде в
причинна връзка макар и с невиновното действие или бездействие на
пострадалия.
Като пътници в превозно средство децата, включително малолетните, са
участници в движението и за тях са установени задължения, едно от които е
при движение на моторно превозно средство да бъде използвана система за
обезопА.ване или обезопасителен колан, с които превозното средство е
оборудвано (чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП). Превозването със система
за обезопА.ване (специална седалка) в зависимост от възрастта, ръста и
теглото на детето, както и категорията на превозното средство е поради
особеностите в психофизическото развитие на децата, чийто живот и здраве
може да бъде застрашен и от най-лекия инцидент. При установеното законово
10
задължение за използване по време на движение на система за обезопА.ване
или обезопасителен колан, с които МПС са оборудвани, бездействието това
задължение да бъде изпълнено представлява неправомерно поведение.
Задължението на малолетното дете като пътник в превозното средство да
използва система за обезопА.ване или обезопасителен колан не е изключено
от установеното самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП
при превозване на пътници преди да потегли да се убеди, че са осигурени
всички условия за безопасното им превозване (в редакцията на разпоредбата
към датата на пътния инцидент). Неизползването на система за обезопА.ване
или обезопасителен колан не изпълнява условието за безопасен превоз при
пътуване, но паралелно с това е установено и съществува самостоятелно
задължение по чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП за пътника, намиращ се в
превозното средство, за обезопА.ване. Законът обаче вменява завишена грижа,
при управлението на автомобил при превоз на деца, аргумент за което е
предвидената административно-наказателна отговорност на водач, който
превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел ХХV от ЗДвП
(чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП), каквато отделна административно-наказателна
отговорност по отношение на превоз на други пътници не е предвидена. Така
когато при пътен инцидент по причина на водач на МПС, не е осъществен
надзор от родителя на малолетното дете да използва система за обезопА.ване
или обезопасителен колан, е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
съответно на общата постановка, че е достатъчно вредоносният резултат да
бъде в причинна връзка макар и с невиновното бездействие на увредения, но
при съобразяване на задълженията на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП за
завишена грижа. Това е и когато водачът е упражняващият надзор родител.
Задълженията по чл. 132, т. 2 от ЗДвП и тези за обезопА.ване по чл. 137а и сл.
от ЗДвП съществуват едновременно, без да е необходимо установяването на
вина на увредения или на упражняващия надзор негов родител при
изпълнение на задължението за обезопА.ване. /така решение № 31 от
29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2413/2022 г., I т. о., ТК/
В този смисъл съдът намира, че в случая е налице несъмнено
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата. Категоричното
становище на вещите лиза по назначените и изслушани пред първа инстанция
СМЕ и САТЕ е, че при поставен колан и наличие на детска седалка вредите не
биха настъпили. Това определя извод, че следва да се съобрази поведението на
11
М. А. независимо, че е малолетна.
Относно стойността, с която сумата определена от съда, като
справедлив паричен еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва
да се редуцира, критерият би следвало да е в каква степен двамата участници
в инцидента- делинквент и пострадал са предприели действия и бездействия в
унисон с обективираните в ЗДвП нормативни правила. При определяне
степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на
нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването
на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния
принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще
определят и приноса му за настъпването на вредите./ в този смисъл Решение
№ 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., ТК/
Т.е. по принцип обстоятелствата около това дали поведението на
участниците в ПТП са били в унисон с нормативните правила следва да
повлияе на процентното съотношение на съпричиняването, естествено заедно
със съпоставка на фактическото статукво, което е пряко следствие на
действията и бездействията на пострадалия и делинквента. Следва
законосъобразното или незаконосъобразно поведение да се съпостави и с
обективните данни относно настъпването на инцидента. В разглеждания в
настоящия процес случай очевидно и двамата участника в застрахователното
събитие- пострадала и водача на автомобила са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат при липсата на поставен обезопасителен колан и детско
столче. Както се установи също така и водачът на автомобила е нарушил
правилата за движение съобразно съдържанието на акта на наказателния съд.
От своя страна при движението на М. А. в процесния автомобил са нарушени
правилата по чл.13а и сл. от ЗДвП. Въпреки това съдът не намира, че приносът
следва да бъде определен при съпричиняване по равно. Това е така, тъй като
следва да се приеме, че задълженията на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП са
обект на завишена грижа с оглед изложените по – горе мотиви, като следва да
12
се отчете и нарушението на правилата за движение по пътищата при
настъпване на ПТП. Поради това и съдът намира, че съпричиняването на
вредите от пострадалата и делинквента следва да се определи на 1/3 към 2/3.
Поради това и окончателния извод на настоящата инстанция е, че
следва първоинстанционото решение да бъде потвърдено при отчитане на
съпричиняването на вредите от пострадалата съобразно установения размер
на обезщетението.
При този изход от следва да се присъдят на страните разноски по повод
неоснователността и на двете жалби. Т.е. на репарация подлежат спорените
разходи на всеки от ответниците по двете въззивни жалби. Поради това и
следва М. А. А., ЕГН **********, представлявана от законния си
представител и майка А. А. М. ЕГН **********, гр.С., пл.“С.“ № *, вх. *,ет. *,
ап. * да бъде осъдена да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А
сумата от 675 лева дължимо юрисконсултско възнаграждение. Реципрочно
съобразно отхвърлената въззивна жалба на застрахователя принципно би
могло последният да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата по
реда на чл.38 от ЗА сторените разноски. В случая обаче не е постъпил отговор
на въззивната жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ********* от насрещната
страна и не е формулирано искане за заплащане на разноски по повод
евентуалната й неоснователност.
Водим от това съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 32 / 10.04.2025 постановено по т. д.
№ 13/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Хасково по което е осъдено ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати
на М. А. А., ЕГН **********, представлявана от законния си представител и
майка А. А. М. ЕГН **********, гр.С., пл.“С.“ № *, вх. *,ет. *, ап. * сумата в
размер на 100 000,00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение по
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпени от М. А. А.,
ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и
психически стрес причинени в резултат на ПТП, настъпило на 11.01.2021 г.в
13
с.Ягода, Община Мъглиж, Област Стара Загора на път ПП-1-5 км.215 в посока
Север - Юг, по вина на А. Д. П., управлявал товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег.№ * **** **, с валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок
на действие от 16.03.2020 г. до 16.03.2021г., ведно със законната лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на
уведомяването на застрахователното дружество за настъпването на
застрахователното събитие- 22.02.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 400 000,00лв. искът за
неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
В необжалваните си части, а именно за уважената и необжалвана част от
15000 лева и за отхвърлената и необжалвана част от 300 000 до 400 00 лева
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, представлявана от законния си
представител и майка А. А. М. ЕГН **********, гр.С., пл.“С.“ № *, вх. *,ет. *,
ап. * да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 675 лева сторени деловодни разноски пред
настоящата инстанция в размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 1 - месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14