№ 666
гр. Дупница, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510101395 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковa молбa на Г.М.А. срещу Община Дупница.
Ищецът твърди, че в периода от 2010г. до 2024г. е упражнявал фактическа власт върху
недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 68789.19.34
съгласно скица № 15-537019-27.05.2024г., издадена по КККР, одобрени със заповед 300-5-
56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 04.09.2023г., адрес на поземления имот: гр. ***, площ: 590
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 m); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
5360, при съседи по скица: 68789.19.33, 68789.19.35, 68789.19.251, 68789.19.19 и
68789.19.32. Счита, че владението върху имота е продължило повече от 10 години, като е
осъществявано от него спокойно и необезпокоявано. Изтъква, че въз основа отстъпено в
полза на баща му право на строеж в имота имало изградени 2 сгради, за чийто собственик
ищецът бил признат с нотариален акт от 13.10.2023г. Заявява, че общината отказвала да му
издаде декларация, че няма претенции като имота, с което създавала пречки да се снабди с
нотариален акт за имота. По изложените съображения моли за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на описания по-горе поземлен имот с
идентификатор 68789.19.34.
Ответникът Община Дупница е получил препис от исковата молба, по която е
депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че по силата на акт за частна държавна собственост № 440 от
1
25.10.1951г. е актувана нива в м. „Вълча поляна“ от 15 дка, която попадала в обхвата на
„Гиздова махала“, където бил разположен и процесния имот. Счита, че по силата на пар. 42
от ПЗР към ЗИД на ЗОС (обн. ДВ, бр. 96 от 1999г.) имотите преминавали в собственост на
общините. Поддържа, че за през процесния период е действал мораториум върху
придобиването на имоти частна общинска собственост. Отрича ищецът да упражнявал
фактическа власт върху имота като го свои, като се позовава на това, че с договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 21.10.1966г. е имало отстъпено право на
строеж в полза на А. Д. Ш. и С. Б. В.. Сочи, че самият ищец е бил наясно, че имотът е
общинска собственост, поради което през 2023г. е поискал от Община Дупница да го закупи.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на предявения иск е обусловена от наличието на правен интерес. Такъв
е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право или му създава пречки за
осъществяване на обстоятелствена проверка, посредством която ищецът би могъл да се
снабди със съответен документ (нотариален акт), удостоверяващ правото му на собственост
(Определение № 14 от 29.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 190/2018 г., I г. о., Определение №
4322 от 5.12.2022 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3883/2022г. и др.). В настоящия случай между
страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху
процесния имот, поради което предявеният иск се явява допустим и като такъв следва да се
разгледа по същество.
За да е основателен иска е в тежест на ищеца да докаже обстоятелствата, включени във
фактическия състав, въз основа на когото твърди да е придобил правата си върху процесния
имот (т.е. че през твърдения от него период е осъществявал фактическа власт върху имота с
намерение да го свои, а в случай, че фактическата власт е установена без такова намерение,
следва да докаже и преобръщането на намерението си в такова по своене на имота).
В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства
(показания на свид. С. Ш. и свид. И.М.) съдът намира за установено по несъмнен начин това,
че през твърдения от него период (от 2010г. до 2024г.) ищецът А. А. Д. е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот.
Между страните не е налице спор (уточнителна молба – л. 12, отговор на искова молба
– л. 22-24), а и от представените по делото писмени доказателства (л. 26) е видно, че към
2010г. фактическата власт е упражнявана от ищеца като титуляр на отстъпено в полза на
наследодателя му А. Д. Ш. право на строеж. Последното се потвърждава и от заявлението на
ищеца до Община Дупница от 23.10.2023г., с което същият е признал, че имотът е общинска
собственост, но е изразил желание да го закупи.
В съдебната практика многократно е имало повод да се подчертае, че презумпцията по
чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
2
представлява владение още от момента на установяването си (Решение № 196 от 18.03.2019
г. на ВКС по гр. д. № 137/2018 г., I г.о.). Когато фактическата власт се упражнява на правно
основание, тя има характер на държане и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС се счита
оборена.
В случаите на учредено право на строеж изрично се подчертава, че съгласно чл. 64 ЗС
собственикът на постройката може да се ползва от земята, върху която е изградена,
доколкото това е необходимо за използването и по предназначение, но без да стане
собственик на терена, който ползва. Правото на ползване на държавен/ общински парцел е
акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се разпростира
в рамките на целия урегулирания парцел, поради което в тези хипотези границите на
урегулирания поземлен имот определят териториалните предели на ограниченото вещно
право, в съответствие с разпоредбите на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) и чл. 105, ал. 1 НДИ(отм.),
респ. чл. 130, ал. 4 ЗТСУ (отм.). В тези случаи презумпцията по чл. 69 ЗС не намира
приложение в отношенията между собственика на земята и собственика на
построената върху нея сграда. Ето защо за да започне да владее за себе си, суперфициарът
трябва да промени намерението си и да извърши действия, обективиращи промененото
отношение към вещта като по този начин манифестира пред собственика, че отблъсква
неговото владение. Тъй като намерението е субективно психическо състояние, промяната
трябва да намери външен израз чрез извършване на такива действия, които по явен и
недвусмислен начин сочат, че се отричат права на собственика на земята и се отблъсква
неговото владение. Ползването на имота по предназначение, събирането на плодове и
изграждане на обслужващи постройки, не представляват отричане правата на собственика. В
този смисъл Определение № 2294 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4515/2023 г., I г.о.,
Определение № 2555 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2022 г. Решение № 846 от
5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1997/2009 г., I г. о., Решение № 60162 от 07.12.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 822/2021 г., I г.о., Решение № 297 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2548/2013 г.,
I г.о. и мн.др.
В настоящия случай не са ангажирани доказателства за извършени каквито и да било
действия на ищеца, с които през исковия период от 2010г. до 2024г. да е отрекъл правата на
ответника. Напротив, от обсъдените по-горе писмени доказателства е видно, че същият е
признавал пред ответника, че последният е собственик на имота и е поискал да закупи имота
от него. Както бе изяснено по-горе, в тази хипотеза отсъства субективния елемент на
владението (чл. 69 ЗС), поради което в полза на ищеца не тече придобивна давност.
По изложените съображения следва да се приеме за недоказано придобиването от
ищеца по давност на процесния недвижим имот. Следователно, предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ответникът за сумата от 850 лв. – разноски за експертиза.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** против Община
Дупница, Булстат: *********, седалище и адрес на управление: гр. Дупница, пл. „Свобода“
№ 1 иск за признаване за установено в отношенията между страните, че А. А. Д. е
собственик на поземлен имот с идентификатор 68789.19.34 съгласно скица № 15-537019-
27.05.2024г., издадена по КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот е от 04.09.2023г., адрес на поземления имот: гр. ***, площ: 590 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 m); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 5360, при съседи по
скица: 68789.19.33, 68789.19.35, 68789.19.251, 68789.19.19 и 68789.19.32.
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Община
Дупница, Булстат: *********, седалище и адрес на управление: гр. Дупница, пл. „Свобода“
№ 1 сторените по делото разноски, а именно: 850 ЛЕВА – разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4