Решение по дело №489/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 264
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20191520200489
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                                              Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                    гр. Кюстендил, 22.07.2019 г.

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд гр. Кюстендил, наказателно отделение, десети състав в публично заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов

при секретаря Г. М., като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД № 489 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Б.Ш., ЕГН – **********,***, с която е обжалвал наказателно постановление № 224/11.02.2019 г. на Директора на РДГ - Кюстендил, упълномощен със Заповед №РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите / ЗГ /.

С наказателно постановление № 224/11.02.2019 г. на Директора на РДГ - Кюстендил на А.Б.Ш., ЕГН – **********, на основание чл. 275, ал.1,т.2 от ЗГ и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300.00 /триста лева / лева за нарушение на Закона за горите.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и издадено при явни нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателката посочва, че отразеното в НП, както и в акта, въз основа на който е съставено то не е вярно и не отговаря на фактическата обстановка.Отрича да е извършил визираното нарушение и да е нарушил правилата и закона.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, като поддържа депозираната жалба.

Административнонаказващият орган, редовно призован  се представлява от ст. Ю.к. А. Е..

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят и свидетелите – К.К., Б.В., В.В. и Е. Д..

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

            С наказателно постановление № 224/11.02.2019 г. на Директора на РДГ - Кюстендил на А.Б.Ш., ЕГН – **********, на основание чл. 275, ал.1,т.2 от ЗГ и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300.00 /триста лева / лева за нарушение на Закона за горите.

            Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от А.Ш., която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи за неправилна оценка на фактическите обстоятелства по случая, както и за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на административнонаказателната процедура. Въз основа на това моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон.

            Жалбоподателят – редовно призован, участва лично в съдебното производство, поддържа и допълва доводите за незаконосъобразност на издадения административнонаказателен акт, релевира и възражения за това, че не е доказано виновно поведение на жалбоподателя. Пледира за отмяна на наказателното постановление.

            Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю. к. Евтимова, изразява становище, за неоснователност на жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Кюстендилски районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

            На 05.12.2018 г. свидетелите К.К., Б.В., В.В. – горски инспектори в РДГ – Кюстендил, извършили проверка за незаконни сечи в землището на с. Ц., община Невестино в отдел 42 подотдел Т имот № 158012.

            Въз основа на наличните документи установили, че за горепосочения имот, намиращ се в землището на с. Ц. е издадено позволително за сеч №0454840 от 04.09.2018 г. но Ш. не упражнила контрол, като допуснала сеч на 11 броя немаркирани с КГМ дъбови дървета.По пъновете нямало КГМ. Сечището не било освидетелствано към датата на проверката.

            В момента на проверката в отдела , имота, нямало работници и техника, както и отрязани дървета, приготвени за извоз.

            Въз основа на фактическото положение и тъй като не било възможно установяване на конкретните лица, извършили незаконната сеч, инспекторите приели, че отговорност следва да понесе жалбоподателят А.Ш., която като лице, на което са издадени позволителните за сеч, следвало да осъществява контрол за спазването на правилата за извършване на сеч, в частност - само на отбелязани за сеч дървета.

            Констатациите си от проверката инспекторите отразили в констативен протокол № 137643/05.12.2018 г.

            На 12.12.2018 г. срещу А.Ш., в нейно присъствие, било образувано административнонаказателно производство със съставяне на АУАН серия ПА07-2012г, № 003067 от 12.12.2018 г., като актосъставителят – свид. К.К.., приел, че същата виновно е нарушила разпоредбите на чл. 61,от Наредба № 8 за сечта в горите, чл. 257, ал.1 т.1 от Закона за горите.

            Непосредствено след съставянето му АУАН бил предявен на нарушителя за запознаване и подписване, при което същият не вписал обяснения и възражения. Подписал го с особено мнение.

            В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от негова страна било депозирано възражение, вх. №РДГ 07-1804/22.03.2019 г., в което посочил, че не извършил вменените му нарушения и не е присъствал на теренните проверки, при които същите са констатирани.

            Въз основа на събраните по преписката материали и след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание  чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ ангажирал административнонаказателна отговорност на А.Ш. за нарушение по чл. 61 от Наредба № 8 за сечта в горите във вр. с  чл. 257 , ал.1 т.2 от ЗГ, налагайки на посоченото основание глоба в размер 300 лева.

            Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите К.К., Б.В., В.В. – горски инспектори в РДГ – Кюстендил, както и приетите писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение АУАН серия ПА07-2012г,от 18.12.2018 год., констативен протокол № 137643/05.12.2018 г., позволителни за сеч и протоколи за освидетелстване на сечища, Технологичен план № 1 за добив на дървесина от отдел 42 „т“, в землището на с.Ц., община Невестино.

            Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

            При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, опорочили и законосъобразността на обжалвания административнонаказателен акт.

            Съображенията са следните:

            Съдът приема за основателни възраженията в жалбата, че при съставянето на акта и издаването на н. п. не са спазени изискванията, разписани в нормата на чл. 42, т. 4 и 5, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН за точно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и за точно правно квалифициране на същото.

            На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 61,от наредбата за сечта в горите във вр. с чл. 257 , ал.1 т.1 от ЗГ. от Закона за горите. В действителност подзаконов нормативен акт с посоченото наименование съществува. Наредбата за сечта в горите е с № 8/05.08.2011 г. и приета на основание чл. 101, ал. 3 от Закона за горите,

            Нормата на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите предвижда, че лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. С оглед тази законова препратка, очевидно се касае за НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, която именно е издадена на основание чл. 148, ал. 11 от ЗГ, и в която са регламентирани задълженията на лицата по чл. 108, ал. 2, получили позволителни за сеч.

            Нарушението не може да бъде пренебрегнато като несъществено, въпреки обстоятелството, че наредбата коректно е посочена в АУАН /макар само с номер и абревиатура/, тъй като е свързано със самото квалифициране на нарушението, а това винаги ограничава правото на защита на сочения като нарушител, по-конкретно правото му да разбере за какво нарушение е привлечен към отговорност.

            На следващо място, фактическото описание на нарушението не съответства на правното му квалифициране.

            Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание  чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която предвижда наказване на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Обвързано с разпоредбите на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., цитираната санкционна норма ще се приложи в случаите, когато нарушителят не е изпълнил задължението си да контролира правилата за сеч, в частност такава да се извършва само на определените и отбелязани за сеч дървета, както и когато не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконна сеч.

Какви конкретно свои задължения жалбоподателят не е изпълнил във връзка с възложения му контрол, АНО не е посочил. Вместо това, отговорността на Ш. е ангажирана за допускането на незаконна сеч, при положение, че нормите по-горе не съдържат състав на допустителство. Нарушен е основен принцип в административното наказване, тъй като съгласно изричния текст на чл. 10 от ЗАНН, допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответен закон или указ, какъвто настоящият не е. Действително състави на допустителство са регламентирани в чл. 12б, ал. 1, т. 1 е 2 от Наредба № 1 то 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, но те засягат други задължения на лицето, получило позволително за сеч, а и всяка от посочените хипотези не е част от формулираното в случая административнонаказателно обвинение. Следва да се отбележи, че дори да е предвидена в закона, отговорността на допустителя не е обективна, а се носи само при виновно извършено деяние - умишлено или непредпазливо /предполагащо установяване на прекия извършител на нарушението/, която предпоставка в настоящия казус също не е налице. В тази насока в показанията си актосъствителят посочва, че в момента на проверката в имота намират, че са отсечени еднадесет броя дървета но не и хора, или техника. Отсечената дървесина не  била в обекта. Поради тази причина, единственият човек, който решили, че е отговорен за тази извършена сеч, при действащото разрешително за сеч, била Ш..

            Въпреки, че визираните дървета са част от предмета на нарушението, писмените доказателства установяват, че те са отсечени от отдел 42 подотдел „Т“ за който е имало издадено позволително за сеч. Но в същото време е извършена сеч и в друг подотдел. При това положение, вмененото на Ш. нарушение, извършено в периода 04.09.2018 г. до 05.12.2018 г. за допускане на незаконна сеч на дървета, немаркирани с контролна горска марка и в отдел 42 подотдел "т", е явно необосновано в тази част, тъй като съответните релевантни факти – наличие на издадено друго позволително за сеч и срока му на действие, не са изложени при описание на нарушението и свързаните с него обстоятелства, а и изобщо не са съобразени при очертаване на административнонаказателния състав относно времето на извършване на нарушението, доколкото задълженията произтичащи от нормата на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите действат до освидетелстването на сечището.

            В действителност и актосъставителят и АНО са обединили в едно две отделни евентуално извършени нарушения в противоречие с принципа, установен в разпоредбата на чл. 18 от Закона за администартивните нарушения и наказания. Това е така, защото задълженията и отговорностите на лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ, които този закон и подзаконовите актове по прилагането му им възлагат, се отнасят отделно за всяко издадено позволително за сеч.

            Тези съображения обосновават отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

            Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 224/11.02.2019 г. на Директора на РДГ - Кюстендил с което на А.Б.Ш., ЕГН – **********, на основание чл. 275, ал.1,т.2 от ЗГ и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300.00 /триста лева / лева за нарушение на Закона за горите.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Кюстендил на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                 

                                                                               Районен съдия: