№ 196
гр. Враца, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200513 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Евротранспорт 2000“ ЕООД,със седалище и адрес на
управление гр*****,представлявано от управителя *****, против Електронен фиш №
**********/03.09.2021г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” гр***** за
нарушение, установено от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП №
CBECE9A902A9705FE053011F160A2825/03.09.2021г., с който ЕФ му е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за нарушение на
чл.102 ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, необоснован и
неправилен, постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила и
материалния закон.
Излага се, че законодателят към датата на извършване на нарушението бил
предвидил възможност за санкциониране с фиш на нарушения по чл.179 ал.3,но не и на
нарушения по чл.179 ал.3б ЗДвП /чл.189ж ал.1 ЗДвП, редакция към датата на извършване на
нарушението/. Процедурата за налагане на наказания по чл.179 ал.3б ЗДвП била предвидена
в чл.189е ЗДвП, и тя не предвиждала издаване на фиш,а само на акт и НП. Разширително
тълкуване на разпоредбата било недопустимо. Разпоредбите на чл.167а ЗДвП уреждали
правата и задълженията на АПИ при осъществяване контрол върху заплащане на
съответната пътна такса по чл.10 ал.1 ЗП,но не и при процедурата по издаване на АУАН и
ЕФ.Като е издал ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б ЗДвП, АНО бил допуснал съществено
1
процесуално нарушение.
Излага се също,че вмененото нарушение било извършено в района на Община
Видин,а не на Община Враца, както е отразено в ЕФ. АПИ не разполагала с правомощие за
установяване нарушения по чл.102 ал.2 ЗДвП. Нарушени били сроковете за издаване на ЕФ,
предвидени в чл.34 ЗАНН.По силата на съществуващ тристранен договор процесното ППС
било снабдено с бордово устройство,за което нямало никакви индикации и данни,че на
посочената дата и място не е работело,неизправно е, или не е подавало сигнал. Не е
изяснена действителната причина за неполучаване на нужните данни.АНО не бил взел
предвид изменението на ЗП,в сила от 01.01.2024г., с което били създадени три нови алинеи-
ал.7-9 към чл.10б ЗП,които били по-благоприятни за жалбоподателя,и съответно приложими
съгл.чл.3 ал.2 ЗАНН, като същевременно бил нарушен и Р/ЕС/ 2020/204 от 28.11.2019г.
Поддържа се, че АНО не бил спазил принципа за съразмерност-чл.179 ал.3б ЗДвП
противоречал на чл.9а от Д 1999/62 на ЕО на ЕП и С. Предвиденото наказание по
българското право несъответствало на принципа на пропорционалност, който не допускал
фиксирана глоба за всички нарушения,независимо от характера и тежестта им. В този
смисъл била и практиката на Съда на ЕС, чийто решения били задължителни за българските
съдилища съгл.чл.633 ГПК. Цитира се практика в тази насока.
Прави се искане за отмяна на фиша.Излагат се подробни доводи и
съображения.Претендират се разноски.
При гледане на делото жалбоподателят,поддържа жалбата така както е подадена.
Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр***** оспорва жалбата.Моли
обжалвания ЕФ да бъде потвърден.Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ответника и намаляването му до предвидения в НМАВ минимум, а предвид
характера и фактическата сложност на делото-и под минимума съобразявайки се с решение
на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. Претендира разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.189 ал.8 от ЗДвП вр.чл.59 ал.2 ЗАНН, от
лице, имащо право и интерес от обжалване ,и против акт от категорията на обжалваемите -
ЕФ.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От изложеното в ел.фиш се установява,че на 03.09.2021 г. в 11.30 часа, в Община
Враца, при движение по път I-1 км.8+849 с посока нарастващ километър,включен в обхвата
на платената пътна мрежа, е установено нарушение №
CBECE9A902A9705FE053011F160A2825 /03.09.2021г. с ППС с рег. номер *****, вид:
влекач ***** ,с технически допустима максимална маса 20000,брой оси 2,екологична
категория ЕВРО 6С,в състав с ремарке с общ брой оси 5,с обща технически допустима
2
максимална маса на състава 44000,изразяващо се в незаплащане на дължимата пътна такса
за ППС. След извършена проверка от контролните органи е установено/според изложеното в
ЕФ/, че същото попада в категорията на ППС, за която е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посочената дата и време няма
валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. Нарушението е засечено с
контролно устройство с идентификатор №20561 (АПИ),представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП,намиращо се на път I-1
км.8+849 с посока нарастващ километър,община Враца.Като собственик и ползвател на
ППС в ел.фиш е посочен жалбоподателя.
Констатираното нарушение е посочено в ЕФ като такова по чл.102 ал.2 ЗДвП.
Отразено е,че процесният фиш е издаден при условията на чл.189ж ЗДвП,и,че за
нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167a, ал.3 от ЗДвП със
съответен номер на нарушението .
Като резултат от тази фактическа обстановка на 03.09.2021г. год. е създаден
процесния ел.фиш, който е надлежно връчен на представител на нарушителя на 03.04.2025г.,
като последният го е подписал без възражения,видно от представената обратна
разписка/стр.17/, и не е правил искане за анулирането му. При извършената проверка,както
се посочи, е установено, че за процесното ППС, за дата 03.09.2021 г. няма получени тол
декларации и маршрутни карти и не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на
рамката , на която е отчетено нарушението чрез контролното устройство с идентификатор
20561/АПИ/.
Въз основа на така приетото нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП, на жалбоподателя с ЕФ
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства, вкл.и от справката от ел.система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 ЗП,и не се оспорва и от страните.
По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: ел.фиш от
03.09.2021г.;обратна разписка за връчен на 03.04.2025г.ЕФ,протокол № 28765/21 от заседание
на УС на ответника, доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167a. ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179 ал. 3 - 3в – извлечение за процесното
нарушение; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство
с рег. № ***** - 2 бр. снимки; заповед № РД-11-983/13.09.2021г.,пълномощни,тристранен
договор от 21.02.2020г.,фактура за платени тол такси.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от закона преклузивен
срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите – ел.фиш, поради което се явява
процесуално допустима .
3
Ел.фиш е издаден по предвидения в чл.189ж ЗДвП ред.Нарушението е установено и
заснето по установения в чл.167а ал.3 ЗДвП ред и начин. Спазена е предвидената от закона
писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на ел.фиш на жалбоподателя
също са спазени. Ел.фиш формално съдържа всички необходими реквизити, съобразно
изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП.Не са налице формални пороци от външна страна,които
да обосновават неговата незаконосъобразност.
Електронният Фиш, предмет на настоящото производство, с оглед отразеното в него
е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, установяваща,
че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните
такси.Възражението на жалбоподателя в обратна насока се явяват неоснователно.
Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена е и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП,и според същата електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.Електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН,
са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити,които
процесният фиш формално съдържа.
Предвид изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на
процесуалният представител на жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен с оглед посоченото в чл.34 от ЗАНН, доколкото същият е бил
издаден/връчен/ след изтичане на предвидените в закона давностни срокове от извършване
на нарушението. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с ТР №1/2014 г. на ВАС,
електронният фиш,както вече се изложи, като своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити ,ред и срокове за
издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение
на електронния фиш. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш,
която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение
на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то същият /електронният фиш/
се счита издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно - на
датата на нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая се неотносими и
неприложими, доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на НП.За
административно-наказателната отговорност при издаване на ЕФ, конкр. въпросите за
4
погасителната давност предвид разп. на чл.11 ЗАНН се прилагат разпоредбите на общата
част на НК ,според които абсолютната погасителна давност по отношение на конкретното
нарушение не е изтекла към датата на връчване на ЕФ,вкл.и към настоящия момент/4 г.6
месеца/-чл.81 ал.2 НК.
Независимо от липсата на формални основания за незаконосъобразност на
ЕФ,настоящият състав намира същия за незаконосъобразен по следните съображения:
В съдебното производство по обжалване на електронен фиш за налагане на
административна санкция, наказващият орган е длъжен да установи и докаже наличието на
всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.
На първо място,настоящият състав намира ЕФ за незаконосъобразен,тъй като
процесното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено не са
описани достатъчно пълно и ясно. Основателни се явяват доводите на жалбоподателя,чрез
процесуалния му представител за незаконосъобразност на ЕФ,като издаден при неизяснена
фактическа обстановка и конкретно,че мястото на нарушението е неясно. Неправилното
посочване на този факт и/или посочването на различни места на нарушението, винаги е
съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на санкционния акт в цялост. В конкретния имайки предвид
отразеното в обжалвания ел.фиш и съпоставяйки го с описанието на път I-1 съгласно
списъка на републиканските пътища,за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса,приет с Р МС от 20.02.2020г.не може да се приеме,че километричното положение на
извършване на вмененото нарушение е община Враца,а не община Видин.Представените
писмени доказателства, и доводите на жалбоподателя в тази насока,които се споделят
изцяло от съда,дават основание на съдебния състав да приеме,че местоизвършването на
нарушението не е Община Враца, а Община Видин. Налице е разминаване относно
действителното местоизвършване на вмененото нарушение, с това посочено в ел.фиш,
което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Според изложеното в ЕФ, жалбоподателят е извършил нарушение на чл.102 ал.2
ЗДвП,който гласи:“ Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него.“ В ЕФ и като собственик,и като ползвател е посочен жалбоподателя.
В ел.фиш е отразено словесно,че нарушението се изразява в това,че пътното
превозно средство от посочената категория по чл.10 ал.1 от ЗП е засечено да се движи по
път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което е дължима,но не е заплатена такса
по чл.10 ал.1 т.2 ЗП /тол такса/. Нарушението е описано словесно, посочена е датата и
мястото на извършването му и са установените обстоятелства, при които същото е било
извършено. Авторството на така посоченото деяние се установява от събраните
5
доказателства, в т.ч. и от приложените - доклад от Електронната система за събиране на
пътни такси и снимков материал на процесното ППС,от генерирания доказателствен запис
(доклад) с номер на нарушението от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.
Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегментни такси.Таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.Ползването на
платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса е
правонарушение, за което може да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на правонарушителите,доколкото не е установено и липсват данни ППС да е
било управлявано от друго лице. Осъществяване на словесно описаното нарушение -
Управление на МПС по платената пътна мрежа без предварително да е заплатена
определената от закона такса, е нарушение ,което, обаче, осъществява състава на чл.139 ал.7
ЗДвП.В ЕФ е посочено,че е нарушен чл.102 ал.2 ЗДвП което представлява процесуално
нарушение – предвид разп.чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. Противоречието между
словесното описание на извършеното нарушение и посочения текст от закона,който е
нарушен в ЕФ е самостоятелно основание за незаконосъобразност на ЕФ,обуславящо
неговата отмяна.
Посочено е също в ЕФ,че нарушението по чл.102 ал.2 ЗДвП е наказуемо по чл.179,
ал.3б ЗДвП, която разпоредба гласи: „ Собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“
Според настоящия съдебен състав,приемайки,че допуснатото от жалбоподателя
нарушение,според словесното му описание в ЕФ е по чл.139 ал.7 ЗДвП, то същото се
подвежда под санкционната норма на чл.179 ал.3а ЗДвП, която санкционира водач, който
управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което не са
изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние или няма закупена
маршрутна карта, каквото обаче не е отразено в административно-наказателната преписка.
Като е посочил друга правна норма административно-наказващият орган е допуснал
следващо процесуално нарушение,при което правото на защита на жалбоподателя е
накърнено и злепоставено.ЕФ се явява неправилен и незаконосъобразен, поради което
следва да бъде отменен.
6
Дори да се приеме,че нарушението, описано в ЕФ е по чл.102 ал.2 ЗДвП и
санкционирането на извършеното от жалбоподателя нарушение е по чл.179 ал.3б ЗДвП,то
ЕФ отново се явява незаконосъобразен,тъй като чл.189ж ал.1 ЗДвП,актуална редакция към
момента на извършване на нарушението визира санкция с ЕФ само за нарушение по чл.179
ал.3 ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179 ал.3б или чл.179 ал.3а ЗДвП. Текстът е допълнен
с д.в.бр.13/2024г.,в сила от 14.02.2024г., от която дата могат да се издават ЕФ и за нарушения
по чл.179 ал.3б/или 3а ЗДвП.Като е издал ЕФ и наложил санкция на посоченото основание,
без то да съществува в правния мир, ответникът отново е допуснал процесуално
нарушение.В други свои текстове,като чл.189ж ал.7,чл.167а ал.3,чл.187а и др. ЗДвП
уреждайки реда за издаване на ЕФ включва в кръга на нарушенията,за които може да се
издава ЕФ и тези по чл.179 ал.3б ЗДвП,но в конкретния случай липсата в закона на правната
норма,посочена в ЕФ,и факта на допълването и с д.в.бр.13/2024г. не дава основание на
настоящия състав да приеме нещо различно от посоченото по-горе.
Изложеното до тук е достатъчно основание за отмяна на ЕФ,но съдът намира за
необходимо да отбележи и следното:
Липсват каквито и да са доказателства относно техническата изправност на
техническото средство,заснело нарушението.За да се ползват с доказателствена сила
докладите и снимковия материал следва съответните технически средства да са
сертифицирани и преминали проверка – първоначална и последваща по ЗИ.Ответникът
въпреки указаната му доказателствена тежест не е представил никакви доказателства в тази
насока.
Не се доказва и установява по безспорен начин,и, че на посочената дата и час за
процесното превозно средство не е заплатена изцяло дължимата пътна такса, съгласно
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и дали има/няма/ валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
Нарушени са и разпоредби на Европейското законодателство.Според чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията от 28 ноември 2019 година относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от
19.10.2021 г., доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Тази разпоредба
задължава доставчиците , като събиращи пътни такси, преди да бъде започнато
административнонаказателно производство да изпълнят процедурата по цитираната по-горе
разпоредба от регламента. Съгласно чл. 288 от ДФЕС, регламентът е акт с общо приложение.
Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Административнонаказващият орган е следвало да спази разпоредбите на регламента преди
7
да санкционира жалбоподателя. От изложеното следва, че нормите на вътрешното
законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол - данни и
заплащане на тол - такси и по - конкретно текстовете на чл. 102 ал. 2 ЗДвП, чл. 179 ал. 3б,
чл. 179 ал. 3а ЗДвП и чл. 10б и чл.10 ЗП (в редакцията преди изменението от 01.01.2024 г.),
не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от
общностното право, какъвто е регламентът. Незаплащането на таксата по чл. 10, ал. 1 и 2 ЗП
не дерогира приложението на чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията
от 28 ноември 2019 година. Необходимо е да бъде съобразено и обстоятелството, че със
Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) в текста
на чл. 10б ЗП са добавени три нови алинеи – 7 - 9, в сила от 01.01.2024 г. Съгласно чл. 10б,
ал. 7 ЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от
13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в
рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото
е и процесното ППС), на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати
таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение
първо не се образува административнонаказателно производство. Според чл. 10б, ал. 8 ЗП
(ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024
г.) в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за
пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно
средство, за което има сключен договор,за какъвто няма спор,че съществува, като в
уведомлението се съдържа и размера на незаплатените тол такси. Цитираните норми са в
съответствие с чл. 2 § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията от 28
ноември 2019 година. Нормите на чл. 10б ЗП са в сила от 01.01.2024 г. Към настоящия
момент същите са част от действащото вътрешно право, поради което са по-благоприятен
за жалбоподателя закон, който следва да бъде приложен на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН,
съгласно който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по - благоприятна за нарушителя.
Основателна е тезата на жалбоподателя и за непропорционалност на наложената
административна санкция. Съобразно текста на чл. 179, ал. 3а и ал.3б ЗДвП съдът намира, че
определеното от българския законодател наказание „глоба“ или „имуществена санкция“във
фиксиран размер независимо от характера и тежестта на нарушението противоречи на чл. 9а
от Директива 1999/62/EО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), която разпоредба въвежда задължение за
държавите - членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи. В този смисъл е и произнасянето на СЕС по дело С –
61/23, според което посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.
8
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Т. е. санкционните норми на
чл. 179 ал. 3а и 3б ЗДвП, предвиждащи наказание в абсолютен размер за водач или
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, следва да
останат неприложени като несъобразени с интензитета на санкцията в контекста на
конкретните обстоятелства по делото.
Предвид изложеното ЕФ следва да се отмени.Жалбата против него се явява
основателна и следва да се уважи.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски по водене на делото в размер на 550 лв-адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********/03.09.2021г. , издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура” гр***** за нарушение, установено от ел.система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 ЗП № CBECE9A902A9705FE053011F160A2825/ 03.09.2021г., с който ЕФ
на „Евротранспорт 2000“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр*****,представлявано от управителя ***** е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр***** да заплати на „Евротранспорт
2000“ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр*****, представлявано от управителя
***** разноски по делото в размер на 550 лв.-адвокатски хонорар .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Враца по
реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9