№ 921
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110127591 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите 2 352,77 лв., изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка за настъпило на
04.10.2019 г. на първокласен път I-3, на кръстовището за град Р. и град В. Т.
преди град Б., застрахователно събитие и 266,58 лв. обезщетение за забава за
периода 01.04.2020 г. – 13.05.2021 г., ведно със законна лихва от 18.05.2021 г.
до изплащане на вземането и разноските.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска. Не оспорва да е
застраховал гражданската отговорност на виновния водач. Оспорва
механизма на ПТП, причинната връзка с настъпилите вреди, вината на
застрахования при него водач и размера на вредите. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиито застраховател по ГО е ответника, е настъпило събитие, за
което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
По делото не е спорно наличието на валиден договор за имуществено
1
застраховане за л. а. .. рег. № .., в изпълнение на който ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и
наличието на валиден договор с ответника за застраховка Гражданска
отговорност за л. а. .., рег. № .. към датата на процесното ПТП, като тези
обстоятелства се потвърждават от приетите по делото застрахователна полица
№ .., уведомление за щета .., опис на щетата, фактура за ремонт в
оторизирания сервиз на марката, платежно нареждане от 08.01.2020 г. и
справка за извършени плащания, както и от извадката от Гаранционен фонд
за сключена гражданска отговорност за лек автомобил с рег.№ .. към датата
на ПТП.
Видно от протокол за ПТП от 04.10.2019 г., съставен от мл.
автоконтрольор при ОД на МВР – гр. Р., в периода на действие на договора
за имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП, представляващо
покрит риск. Настъпилото ПТП е резултат от виновно противоправно
поведение на водача на л. а. .., рег. № .., който не се е движел на такова
разстояние от движещия се пред него л. а. .. рег. № .., че да избегне удряне в
него, когато той намали или спре рязко, за което му е наложено
административно наказания с влязло в сила на 14.12.2019 г. наказателно
постановление. Изложеното се потвърждава от разпитания по делото като
свидетел водач на л. а. .., рег. № ...
От удара на л. а. .. рег. № .. са причинени вреди по задна броня и заден
капак.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническата експертиза нанесените щети по л. а. .. рег. № .. са в
пряка причинно-следствена връзка с произшествието, като стойността
необходима за възстановяването им по пазарни цени на сервиз на официалния
представител на марката „М.” към датата на ПТП е 2 215,37 лв., а по средни
пазарни цени – 1 386,01 лв. В случая ремонтът е извършен в оторизирания
сервиз на марката, тъй като увреденият автомобил е бил в експлоатация 1
година и 11 месеца към датата на ПТП, видно от писмо от С. стар М. ЕАД и
правилно е отремонтиран в гаранционен сервиз на официален представител за
марката в страната. Следователно за възстановителна стойност по чл. 400 КЗ
на нанесените в случая щети следва да се приеме посочената от вещото лице
сума в размер на 2 215,37 лв.
Ето защо и с оглед обстоятелството, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на делинквента съдът намира, че в полза на ищеца
е възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 2 215,37 лв. и 15
лв. ликвидационни разноски. Ответникът не доказа положителния факт на
плащане на обезщетението, нито обори презумпцията за вина по отношение
на застрахования от него водач, с оглед на което предявеният иск следва да се
уважи до 2 230,37 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер.
За основателността на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
необходимо наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като
2
и двете предпоставки са установени по делото. Дължимата лихва върху
присъдената главница 2 230,37 лв. за периода 01.04.2020 г. – 13.05.2021 г.,
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 252,71 лв., до която
сума акцесорната претенция следва да се уважи и да се отхвърли до пълния
предявен размер.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца следва да се присъдят на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер
на 763,87 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице, такса за съдебно
удостоверение и адвокатско възнаграждение, а на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в общ размер на 20,81 лв. за депозит за вещо лице,
свидетел и юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....” АД, ЕИК .. да заплати на ЗАД „..”, ЕИК .. на основание
чл. 411 КЗ сумата 2 230,37 лв., изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка за настъпило на
04.10.2019 г. на първокласен път I-3, на кръстовището за град Р. и град В. Т.
преди град Б., застрахователно събитие, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
252,71 лв. обезщетение за забава за периода 01.04.2020 г. – 13.05.2021 г.,
ведно със законна лихва от 18.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 763,87 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и лихва за разликата над присъдените
суми до пълните предявени размери.
ОСЪЖДА ЗАД „..”, ЕИК .. да заплати на „....” АД, ЕИК .. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 20,81 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в дв.дмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3