Решение по дело №11166/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 267005
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Милен Петков Евтимов
Дело: 20201100511166
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 17.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

МИЛЕН ЕВТИМОВ

 

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр. дело № 11166 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.Н.А., с която се обжалва изцяло решението, постановено по гр.д. № 64059/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искови претенции. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият Н.А.М. оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Искът, предявен от А.Н.А. срещу Н.А.М., е за издръжка в размер на 450 лв. месечно, считано от 01.06.2019 г., на основание чл. 144, във вр. с чл. 149 от СК. Ищецът претендира и законната лихва, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.

С решението, постановено по гр.д. № 64059/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 84 състав, е отхвърлил изцяло предявените искови претенции, като неоснователни.

Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка и е направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото относно невъзможността на ответника-въззиваем да заплаща на пълнолетния си, учащ редовно във висше учебно заведение, син месечна издръжка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

По делото спорен е единствено въпросът дали възможностите на въззиваемия му позволяват да дава на въззивника претендираната месечна издръжка. Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства, от които се установява, че по изпълнително дело № 20218800400549 по описа на ЧСИ Р.Д.с рег. № 880 на КЧСИ в полза на въззиваемия са събрани 18 922.27 лева – неолихвяеми вземания, както и разноски (л. 26-29 от настоящото дело). Също така, въззивникът продължава своето редовно обучение във висше учебно заведение (л. 30 от настоящото дело).

Въззивният съд, като се съобрази с установените обстоятелства, приема, че бащата има материални възможности да заплаща на пълнолетния си син месечна издръжка в размер на 150 лева. Даването на издръжка в по-голям размер би представлявало особено затруднение за въззиваемия при липсата на доказателства за негов редовен месечен доход и друго имущество.

С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени в обжалваните части, в които са отхвърлени исковете на въззивника за присъждане на месечна издръжка до 150 лева, считано от 01.06.2019 г., и за законната лихва върху всяка просрочена сума до 150 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на въззивника месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от посочената дата (01.06.2019 г.), ведно със законната лихва за забава. Първоинстанционното решение в частите, в които са отхвърлени исковете на въззивника за присъждане на месечна издръжка над 150 лева до 450 лева и за законната лихва върху всяка просрочена сума над 150 лева до 450 лева е правилно и следва да се потвърди.

Въззиваемият дължи на СГС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 266 лв., на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ГПК, както и държавна такса за издадените от СРС в полза на въззивника три съдебни удостоверения (л. 26, л. 52 и л. 53 от делото на СРС) в размер на 5 лв., съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 23, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Предвид изхода на настоящото производство, въззиваемият се осъжда да заплати на въззивника разноски в размер на 100 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съразмерно с отменените части на обжалваното решение. Други разноски на въззивника не се следват – пред настоящата инстанция лицето не е сторило разноски, а внесената държавна такса от 80 лева за исковата молба (л. 2 и л. 3 от делото на СРС) е недължимо платена (чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК) и подлежи на връщане, не на присъждане.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ решението по гр. д. № 64059/2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84 състав, в частите, в които са отхвърлени искове с правна квалификация чл. 144, във вр. с чл. 149 от СК и чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК на А.Н.А. срещу Н.А.М. – за присъждане на месечна издръжка до 150 лева, считано от 01.06.2019 г., и за законната лихва върху всяка просрочена сума до 150 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН **********, да заплаща на пълнолетния си, учащ редовно във висше учебно заведение, син А.Н.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от 01.06.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 144, във вр. с чл. 149 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК.

ПОТВЪРЖДАВА решението по гр. д. № 64059/2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84 състав, в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 271.00 лева – държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН **********, да заплати на А.Н.А., ЕГН **********, сумата от 100 лева – разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Н.А. за присъждане на разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.