РЕШЕНИЕ
№
……………../14.05.2021 г.
гр.
Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна
Василева,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 777 по описа за 2019 г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Ф.А.К.,
ЕГН ********** и И.Х.К.,
ЕГН **********, и двамата с адрес с. Б.Р., общ. В., обл. Ш., ул. „Л.“ №1 иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане
на установено по отношение на ответника Ю.А.Ю., EГН **********, с
адрес ***, че ищците са собственици на
недвижим имот- незастроено дворно място от 1020 кв.м., урегулирано
от 1530 кв.м., представляващо парцел I-585 от
кв. 54 по плана на с. Б.Р., общ. В., обл. Ш., при граници: улица и блок на
аграрно промишлен комплекс, а съгласно скица- УПИ от 1502 кв. м., представляващо парцел I-585 от кв.54 по плана на с. Б.Р.,
общ. В., при граници: улица и УПИ II-586а.
В исковата молба уточнена с молба с вх. №4053/13.11.2019г. се излага, че
по силата на Нотариален акт №197, том 1, дело 435/1987г.
ищците Ф.А.К. и И.Х.К. са собственици
на процесния имот по давностно владение и наследство. Твърди се, че наследодателят на ищцата е упражнявал
фактическа власт върху имота десетилетия преди снабдяването й с нотариален акт
през 1987г. Изложени са съображения, че ищците владеят явно, необезпокоявано и
непрекъснато процесния наследствен имот
повече от четиридесет години. Сочат, че имотът
никога не е бил отчуждаван и общината не е предявявала претенции към него,
както и че през годините е бил деклариран от тях пред данъчните органи, плащали
са данъци за него, вкл. през 2018г. са ползвали облекчение при плащане на такса
смет. През месец юни 2019г. от съседи разбрали, че имотът е продаден от О.В. на
ответника. След извършена справка констатирали, че имотът е продаден на
ответника съгласно Договор за продажба на недвижим имот общинска собственост,
вписан под Акт №195, том 3, дело №366, рег. №979/27.05.2019г. по описа на
Служба по вписванията- гр. Велики Преслав, както и че през месец март 2018г. по
партидата на имота са последователно вписани два акта за общинска собственост.
Сочи се, че в разписната книга, изготвена към плана на с. Б.Р. през 1987г.,
като собственик на процесния имот е вписан ищеца Юсуф Кузов, което
обстоятелство макар да не доказвало правото
на собственост, е източник на информация за това кое лице е заварено да ползва
имота към момента на кадастралното му заснемане.
Твърди
се, че посоченото основание за актуване на имота като общински в Акт
№223/12.06.2001г. за частна общинска собственост- пар. 42 от ПЗР на ЗИД на
Закона за общинска собственост, в сила от 08.11.1999г. и Заповед №367/31.05.2001г.
на Областен управител- Ш., в случая не е налице, тъй като същото не кореспондира с предвижданията за имота по
действащия регулационен план, имотът не е бил никога държавен, поради което и
не е преминал в собственост на общината. Сочи се,
че актът за общинска собственост
представлява официален свидетелстващ документ, който без да има правопораждащо
действие констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание като по силата на
легитимиращото му действие имотът се счита за общинска собственост до доказване
на противното. Изтъква се, че предвиденото в разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, в сила от 08.11.1999г.
придобивно основание е производно и общината би придобила собствеността върху
имота, ако държавата е притежавала такова право.
Същевременно
се излага, че актът за частна общинска
собственост, с който О.В. се е легитимирала като собственик при продажбата му,
е съставен по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗОбС, а в случая
хипотезата на чл. 59, ал. 2 от ЗОбС не е
налице, тъй като плана на селото
е утвърден през 1987г. и от тогава няма образуван нов поземлен имот, който да
засяга процесния.
С
оглед изложеното и доколкото о.В. никога не е била собственик на имота, то и се счита, че същата не би могла да се разпореди с него в полза
на ответника. От своя страна ищците са се позовали и на упражнявана фактическа власт върху имота повече
от 10 години и изтекла в тяхна полза придобивна давност преди 32 години, както и че владението
им продължава и към настоящия момент.
По наведените в исковата молба доводи се иска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
Ю.А.Ю., че Ф.А.К. и И.Х.К. са собственици на недвижим имот-
незастроено дворно място от 1020 кв.м., урегулирано от 1530 кв.м.,
представляващо парцел I-585 от кв. 54 по плана на с. Б.Р., общ. В., обл. Ш.,
при граници: улица и блок на аграрно промишлен комплекс, а съгласно скица- УПИ
от 1502 кв. м., представляващо парцел I-585 от кв.54 по плана на с. Б.Р., общ. В.,
при граници: улица и УПИ II-586а. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание предявеният иск се
поддържа и се моли за уважаването му. Подчертава се, че имотът
е придобит от бащата на ищцата, чието и име е вписано в представения
акт за държавна собственост - А. Х.ов Т., още през 20- те години от изселници, когато са се
изселвали в Р. Турция, предвид и което давността е изтекла още по времето на владение на бащата на
ищцата, който не е разполагал с нотариален акт
за тази собственост. Сочи се, че след неговата смърт ищците, който са в брак от 1958 г. са владели имота. Изтъква се и че в акта за държавна собственост е посочено, че вписания в него имот е с площ 660 кв. м.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ю.А.Ю. е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Същият не оспорва
обстоятелството, че между него и О.В. на 27.05.2019г. е сключен Договор за продажба на процесния имот, който е предшестван от
проведен по надлежен ред търг. Сочи, че с АЧОС №223/12.06.2001г. О.В. се е
лигитимирала като собственик на имота на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС и пар. 42 от ПЗР на ЗОбС,
респ. същият е предоставен на
общината по силата на закона, а посоченото в АЧОС №2402/19.03.2018г. основание-
чл.59 от ЗОбС е налице поради извършена промяна в регулационния план относно
имота. Твърди, че съгласно АДС №544/03.08.1961г. имотът е представлявал парцел
I в кв.79 по плана на с. Б.Р., а в последствие с плана от 22.01.1987г. е променен на кв. 54, както е и в
момента и е бил държавна собственост. Като основание за придобиване на
собствеността в акта за държавна собственост е посочено неспазване изискванията
на Указ №547/1951г. и Указ №141/1954г., регламентиращи ликвидирането на
отношенията по законите за уреждане на собствеността, като същевременно се изтъква, че ищците не представят доказателства за извършено плащане по отношение на имота, с
което да опровергаят констатациите в АДС. Сочи се и, че в периода от 1934г. до 1996г. е съществувала забрана за придобиване
на имоти държавна собственост по давност, а от 1996г. и до настоящия момент е
налице мораториум за придобиване по давност на имоти- частна държавна или
общинска собственост. В този смисъл предвид законовата забрана за придобиване
на държавно и общинско недвижимо имущество по давност до 01.06.1996г. и
действащия мораториум за придобиване по давност на имоти частна общинска
собственост /от 01.01.1996г. до момента/ за ищците не е съществувала и
не съществува правна възможност да придобият имота по давност въпреки непрекъснатото
и необезпокоявано владение повече от 10 години.
На осн.чл.219 от ГПК по делото е конституирано трето лице помагач – на страната на ответника Ю.А.Ю.
– О.В. което в предоставения от съда срок не е ангажирало становище по иска.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
представляващ и третото лице помагач, оспорва предявения иск и молят за
отхвърлянето му. Уточнява, че и двата представени по делото АДС 544/1961 г. – този от ищцовата
страна и от о.В. удостоверяват едни и същи обстоятелства, както относно
дворното място и постройките, за които се издават, така и основанието, на което
е съставен АДС, а именно неспазване на изискванията на Указ №547 и
Указ №141 от 1951 и 1954 година, като в акта, който е
представен от О.В. са заличени имената на А. Х.ов Т. във връзка с проведения т.
нар. възродителен процес, съгласно който всички документи, в които бяха
написани турски имена, същите са заличавани и е
изписано името „СА“.
Настоящият съдебен състав на РС – Велики Преслав като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа
страна:
От
Нотариален акт №197, том 1, дело 435/1987г се установява, че Ф.А.К.е собственик върху следния движим имот –
дворно място от 102, кв.м. урегулирано от 1530 кв.м., представляващо парцел I-585 от кв.54 по плана на с.
Б.Р., общ. В., незастроено, при граници:
улица и АПК
Съгласно
Договор за продажба на недвижим имот общинска собственост, вписан под Акт №195,
том 3, дело №366, рег. №979/27.05.2019г. по описа на Служба по вписванията- гр.
Велики Преслав о.В. в качеството си на продавач,
продала на Ю.А.Ю. празно дворно място,
представляващи УПИ I-585 по плана на с. Б.Р., с площ 1502 кв.м.
АЧОС №2402/19.03.2018г. с основание- чл.59 от ЗОбС, актува дворно място 1502 кв.м. представляващо УПИ I-585 от кв.54
с граници изток
– извън регулация, запад-улица, север УПИ II- 585а и на юг – извън регулация.
АЧОС №223/12.06.2001г. обективира, че на основание чл§ 42 от ЗИД на ЗОС дворно място
1500 кв.м. парцел I-585
от кв.54 с граници изток и юг – ниви, запад
улица, север пар.II- 586 I с посочен бивш собственик Държавата и съставен по рано АДС №544/03.08.61, става
общинска собственост.
С АДС №544/03.08.1961г., с посочено основание –
неспазване изискванията на Указ №547/1951г. и Указ
№141/1954г., е актуван като държавна
собственост имот – дворно място и постройка на името на А. Х.ов Т. с
местонахождение в парцел I в кв.79 по плана на
с. Б.Р., с вписано в същия, че имотът с бивш собственик „Държавата“
е 660 кв.м , като се
ползва от А. Х.ов Т., както и че „следва
да плаща наем за мястото“. В предоставения от о.В. препис на същия АДС №544/03.08.1961г., в същият е
вписано към раздел 31 от акта с дата 22.11.1987 г. че парцел I в кв.79 по стария план е идентичен с парцел
I-585 в кв.54 част от парцел I- общ. в кв.79 по стария регулационен план остава извън регулацията, а
предаваемото дворно място към същия парцел от пл.419 не е изплатено на
собственика и се владее от същия. По новия регулационен план се образува парцел
I-585 в кв.54, който е с пл.№585 и е отреден за частно
индивидуално жилищно строителство. В акта, в графа 27 е посочено и че се ползва от „СА“.
От
удостоверение за идентичност с различни имена с изх. № 43/11.09.20213г., изд. от о.В. се установява, че имената Ф.А.К. и Ф.А.К.са на едно и
също лице.
С указ №290/01.07.1928 г. и заповед
№1678/10.07.1928 г. е одобрен генерален план на с.Б.Р., Преславско, като имот - УПИ 1-585 от кв.54 по действащия към
настоящия момент план на с.Б.Р. е попадал в границите на кв.79, парцели
И-419,1У-413 и У-413.
Със заповед №2124/11.05.1957 г. части от кв.79 и 80
са изключени от регулация, а останалата в регулационните граници част е
проектирана наново като парцелите са номерирани като част от кв.79.
Със заповед №РД-25-50/22.01.1987 г. е одобрен
кадастрален и регулационен план на с.Б.Р., действащ и към настоящия момент. По
него процесният имот е парцел 1-585 от кв.54.
Със Заповед 366/31.05.2001 дворно място с площ 660 кв.м. парцел I в кв.79 по плана на с. Б.Р. е отписано от актовите книги за недвижими имоти ЧДС и е
предадено на О.В.
Със заповед №165 от 11.01.2018 г. на Кмета на О.В.
са заличени старите граници на имот №585 и същите са поставени в съответствие с
очертанията на УПИ 1-585 от кв.54 по плана на с.Б.Р..
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна
и компетентно изготвена се установява, че имотът, описан в Акт за държавна
собственост N0544/03.08. 1961 г. представлява
парцел I-общ. от кв.79 по плана от 1928 г., изменен 1957 г. Имотът, описан в
Нотариален акт N 197, том I, дело 435/1987 г.,
представлява включеното собствено място от имот №585, попадащо в границите на
парцел 1-585, кв.54 по сега действащия план от 1987 г., изменен 1987 г., като
видно от изготвената комбинираната скица при съпоставяне на двата плана се
получава сечение (обща част) между двата имота в размер на 414 кв.м. Посочено
е, че разликата в площите на имота
описани по АДС №544/1961 г. – 660 кв.м. и по АОС №2402/19.03.2018 г.- 1502
кв.м. произтича от непълното
съответствие между границите на имота. По план от 1928 г. процесният имот
попада частично в имот №419 със собственик по разписният лист Х. М. А. Ч. и при
съседи: улица, имот 418 - И.К.И., имот 413 -Училищна нива и имот 411 - Х. О. Х.ов,
а по план от 1987 г. имотът е част от имот 585 със собственик по разписният
лист Ю.Х.К. и при съседи: улица, имот 586 - кметство и земеделски земи. Единствената
отбелязана постройка е в парцел II-419, отреден за имот №419. Имотът, описан в
Нотариален акт № 197, том II дело 435/1987 г. представлява част от имота,
описан в Договор за продажба на недвижим имот общинска собственост, вписан под
Акт N0 1951 том 3, дело N0 366, рег. N0 979/27.05.2019 г.
За процесния имот - УПИ 1-585 от кв.54 по плана на
с.Б.Р. действа кадастралния и регулационен план на с.Б.Р., одобрен със заповед
№РД-25-50/22.01.1987 г., изменен със заповед № 165/11.01.2018 г. Със заповед
№165/11.01.2018 г. на Кмета на О.В. са заличени старите граници на имот №585 и
същите са поставени в съответствие с очертанията на УПИ 1-585 от кв.54 по плана
на с.Б.Р..
Имот 1-585, в кв. 54 е новообразуван със заповед
№165/11.01.2018 г. на Кмета на О.В.
От
показанията на св. Х., св.Д. и св. М.,
които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че в претендирания от ищците имот живеела ищцата със
семейството си до смъртта на родителите им - тази на бащата А. Т. през 1965 и след това на съпругата му, за която се
грижела ищцата и в последствие останала да живее единствено със съпруга си в
имота след като заплатила за него на останалите си родственици. Свидетелите
посочват, че имота в който живеела ищцата
бил над 1,200-300 дка, ограден, с
постройки в миналото и двуетажна къща,
която рухнала в годините след смъртта на Т. и съпругата му. Заявяват, че знаели, че имота бил на А. Т. и твърдят че никога същият не е
имал проблеми с него. Св.Д. – внук на Т. заявява и, че дядо му, роден през 1898
г. му разказвал кога се е заселил в
имота – след Балканската война, като същият се настанил със семейството си в намираща
се в него празна къща, където живели и заедно със съпругата си отглеждали
децата си до смъртта си, а в последствие там останала да живее единствено
неговата леля – ищцата, заедно със съпруга си.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че ищците Ф.А.К. и И.Х.К.,
ЕГН са собственици на недвижим имот-
незастроено дворно място от 1020 кв.м., урегулирано от 1530 кв.м.,
представляващо парцел I-585 от кв. 54 по
плана на с. Б.Р., общ. В., обл. Ш., при граници: улица и блок на аграрно
промишлен комплекс, а съгласно скица- УПИ от
1502 кв. м., представляващо парцел I-585 от
кв.54 по плана на с. Б.Р., общ. В.,
при граници: улица и УПИ II-586а.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищците
е да установят в условията на пълно и главно доказване, че са собственици на имота
на твърдяното придобивно основание наследство и давностно
владение,
както и да докажат фактите, които
изключват, унищожават или погасяват правото на ответника. В тежест на ответника е да установи че е придобил права върху имота въз
основа на договор за продажба на недвижим имот общинска собственост, както и
всички наведени положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
За установяване собствеността
върху процесния имот е представен Нотариален акт №197, том 1,
дело 435/1987г, видно от който Ф.А.К.е собственик върху следния движим имот
– дворно място от 102, кв.м. урегулирано от 1530 кв.м., представляващо парцел
I-585 от кв.54 по плана на с. Б.Р., общ. В., незастроено,
при граници: улица и АПК.
Ответникът Ю.А.Ю. се легитимира като собственик с Договор за продажба на
недвижим имот общинска собственост, вписан под Акт №195, том 3, дело №366, рег.
№979/27.05.2019г. по описа на Служба по вписванията- гр. Велики Преслав о.В. и имащ за предмет празно дворно място, представляващи УПИ
I-585 по плана на с. Б.Р., с площ 1502 кв.м.
От представените писмени
доказателства по делото и изготвената СТЕ, се установи, че процесното дворно място, представлява част от УПИ 1-585 в кв.54 по
действащия план на с.Б.Р., като по отношение на същото са прилагани план от
1928 г. , изм 1957 г., план от 1987 г.,
изменен 2018 г.
Имотът, описан в Нотариален акт N 197, том I, дело 435/1987 г., представлява включеното собствено място от
имот №585, попадащо в границите на парцел 1-585, кв.54 по сега действащия план
от 1987 г., изменен 2018 г., като същия включва имотът, описан в Акт за
държавна собственост N0544/03.08. 1961 г. представляващ парцел I-общ. както и част от парцел II-419, /със вписан собственик по разписния лист Х. М.
Ч. / и двата от кв.79 по плана от 1928 г., изменен 1957 г.
Съгласно Договор за продажба на недвижим имот
общинска собственост, вписан под Акт №195, том 3, дело №366, рег.
№979/27.05.2019г. по описа на Служба по вписванията- гр. Велики Преслав о.В. в качеството си на продавач, продала на Ю.А.Ю. празно дворно място, представляващи
УПИ I-585 по плана на с. Б.Р., с площ 1502 кв.м.
Същото дворно място 1500 кв.м. парцел I-585
от кв.54 с граници
изток и юг – ниви, запад улица, север пар.II- 586 I с посочен бивш собственик Държавата видно от
АЧОС №223/12.06.2001г. на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС
и пар. 42 от ПЗР на ЗОбС
е актувано като общинска собственост, като по отношение на имота е
издаден и АЧОС №2402/19.03.2018г на осн чл.59, ал.2 от ЗОбС. Усатнови се и несъотвтствие на
границите на имота описан по АОС №2402/19.03.2018 г. по АДС №544/1961 г. и въз основа на
което и общината се е легитимирала като собственик на имота продавайки същия на
ответника.
Съобразявайки гореизложеното и настоящият съд намира следното:
Актовете за
държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно
действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на
посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота.
Съставянето на такъв акт не се отразява на режима на собствеността. Тъй като
оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването му се
осъществява чрез доказване на изключващите го положителни такива (в този смисъл
решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение
№ 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на І г.о., решение № 269 от
03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г. на І г.о.). Поради това когато в акта е посочено
като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но
не и конкретен придобивен способ, АОС няма
легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината (в този смисъл са и
принципните съображения, залегнали в решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. №
3533/2016 г. на II г. о. на ВКС, решение № 149 от 12.06.2013 г. по гр. д. №
647/12 г. IV г. о., решение № 81 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4029/2017
г., II г. о., ГК).
В настоящия случай община не може да се
легитимира за собственик на релевираното в представения акт за общинска
собственост основание по § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС
/обн. ДВ бр. 96/99 г./, тъй като същото /както и това по чл. 2, ал.
1, т. 2 ЗОбС/ представлява общо нормативно основание за
трансформиране на държавната собственост в общинска, а и доколкото се установи несъответствието в АДС и АЧОС. Липсата
на удостоверено в представените актове конкретно фактическо основание за
придобиването му от общината чрез настъпването на конкретни юридически факти,
имащи за последица придобиване на собствеността, изключва легитимиращото
действие на актовете за общинска собственост. Аналогично е и приетото в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т.
д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на легитимиращото
действие на акта до доказване на противното.
Доколкото и
съобразявайки, че по отношение на парцел II-419 от кв.79 който по разписния лист на плана към
1928 се водил на Х. М. А. Ч. и явяващ се част от процесния имот не бе доказано
да е съставян АДС, както и предвид събрани доказателства за владение на същия
от наследодателя на ищцата, то съдът намира, че ирелевнтни по отношение на същия се явяват визираните от ответника
установени в константната съдебна практика съобразно действащите закони, забрани за придобиване по давност на държавни/общински имоти.
Съобразно установеното от
фактическа страна, показанията
на свидетелите, а и разписния лист към 1987, сочещи на явно,
непрекъснато и спокойно владение от страна на наследодателя на ищеца в период начален такъв от
около 20 те години на 20 век,
а след смъртта му и на ищците, следва да се приеме, че
правото на собственост върху този имот е било придобито по давностно владение,
осъществявано в периода от 20-те години
на XX век от
наследодателя на ищцата, като след смъртта му в посочения имот са продължили
да живеят ищцта и нейния съпруг, заплатили на останалите наследници дяловете им
от него.
Както е прието в правната
доктрина, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права
в продължение на определен от закона срок.Принадлежността
на правото на собственост не е обусловено от наличието на документ -
придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок. Както е прието в т. 2 на ТР № 4 от
17.12.2012 г. по т. д. № 4/12 г. ОСГК на ВКС, позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок, т. е. няма пречка да се признае владелецът за собственик по
давност към миналия момент - този на осъществяване на фактическия състав на чл. 79 ЗС. Събраните по делото
свидетелски показания, кредитирани от настоящия съд като последователни, логични и непротиворечиви, установяват както липсата на спорове относно имота, така и непрекъснато
владение над него от
страна на наследодателите на ищцата, което и след смъртта им, същата със съпруга си продължили
да упражняват и което е продължило
в повече от необходимия срок поради
което и е налице осъществяване на фактическия състав на придобивната давност.
Доколкото съдът намира и че по отношение на придаваемата
част от имота на ищците, заемането и владението върху което темпорално съвпада
с това върху останалата, съобразявайки и разпоредбите на §6,ал.2,§8 и §9 ПЗР ЗУТ, посоченото в В ТР
№3/28.03.2011г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№3/2010г. и с оглед даденото в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС
тълкуване на понятието “приложена регулация” настоящият състав счита следното: Налице
е и постоянна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, в която се приема, че
понятието "приложена регулация" следва да бъде възприето и в
хипотезата, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение
за придадените към парцела части от съседен имот не е заплатено, но придадените
части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години преди
влизане в сила на последващия регулационен план. В този случай относим и към
конкретиката на настоящия, според
ВКС хипотезата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че
придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план получава
значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното
действие на регулационния план се стабилизират. В този смисъл са решение №
286/07.11.2011 г. по гр. д. № 1242/2009 г., ІІ г.о. на ВКС, решение №
423/10.11.2011 г. по гр.д. № 1481/2010 г., І г.о. на ВКС и др..
По изложените съображения, следва да се приеме, че ищците
са установили по надлежен ред правото си
на собственост върху процесния имот, поради което съдът намира предявеният иск
за основателен и счита, че като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и предвид отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък
по чл. 80 от ГПК в размер на 1 292 лева, от които: държавна такса – 50,00 лева,
52.00 лева такси за за вписания, преписи, удостоверения, депозит за вещо лице –
390 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.А.Ю., EГН **********, с адрес ***, че Ф.А.К., ЕГН
********** и И.Х.К.,
ЕГН **********, и двамата с адрес с. Б.Р., общ. В., обл. Ш., ул. „Л.“ №1 са собственици на недвижим имот- незастроено
дворно място от 1020 кв.м., урегулирано от 1530 кв.м., представляващо парцел I-585 от кв. 54 по плана на с. Б.Р., общ. В., обл. Ш., при
граници: улица и блок на аграрно промишлен комплекс, а съгласно скица- УПИ от 1502 кв. м., представляващо парцел I-585 от кв.54 по плана на с. Б.Р.,
общ. В., при граници: улица и УПИ II-586а.
ОСЪЖДА Ю.А.Ю., EГН **********, с
адрес *** да
заплати на Ф.А.К., ЕГН ********** и И.Х.К., ЕГН **********, и двамата с
адрес с. Б.Р., общ. В., обл. Ш., ул. „Л.“ №1 сумата от 1 292 лева /хиляда двеста деветдесет и два лева/, представляваща
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
по настоящото дело e постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника Ю.А.Ю. – О.В.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен -съд Ш.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: