Решение по дело №8387/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П, 20.03.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 02.03.2017г. в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА

 

и при секретар Г.Н. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8387 по описа на съда за 2016г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Исковата молба е предявена от „Топлофикация П” ЕАД, против Е.И. ***, с искане да се признае за установено, че ответникът дължи 324.82 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2013г. – 01.04.2016г. и 94.84 лв. лихва за забава от 04.12.2013г. – 19.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 5744/2016г. по описа на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми – 2917.31 лв., главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2004г. – 30.04.2016г. и 1942.13 лв., лихва за забава за периода 04.10.2004г. – 19.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрк. възнаграждение. Твърди, че по този повод е образувано ч.гр.д. № 5744/2016г. на РС П, като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно изискванията на чл. 150 от ЗЕ. Претендират се разноски.

Ответникът е взел становище, че искът е допустим и основателен. Твърди, че в хода на производството по чл. 410 от ГПК е оспорил претендирани суми, поради изтекла погасителна давност. Сочи, че претендираните главница и законна лихва от ищеца в петитума на исковата молба са погасени чрез плащане след завеждане на исковата молба, за което прилага писмени доказателства. Желае произнасяне на решение при признание на иска и прилагане на последиците на чл. 78 ал. 9 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 28.07.2016г. „Топлофикация П” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 5744/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 3698/29.7.2016г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца при условията на разделност 1/2 от цялото задължение /2917,31 лева/ в размер на 1458,65 лв. за главница за периода 01.08.2004г. – 30.04.2016 г. и 1/2 от цялото задължение /1942,13 лева/ за лихва в размер на 971,06 лв. за периода: 04.10.2004 г. до 19.07.2015 г., и законната лихва върху 1/2 от главницата от 28.07.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1/2 от сумата /97,18 лева/ за ДТ в размер на 48,59 лв. и 1/2 от сумата /180 лева/ за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева. По тази заповед ответникът е възразил в законоустановения срок. Именно това възражение е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 10.11.2016г. Искът е предявен само за част от сумите за лихва и главница: 324.82 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2013г. – 01.04.2016г. и 94.84 лв. лихва за забава от 04.12.2013г. – 19.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Едва след завеждане на исковата молба, на 13.12.2016г. и на 06.01.2017г., ответникът е заплатил в полза на ищеца сумите от 324.82 лв. – главница и 47.42лв. – лихва, и е признал с отговора дължимостта на исковите суми.

Това доказателство за плащане, представеното в заповедното производство препис-извлечение от сметка на абонатен номер 6711, включващо сумите от исковия период, отнасящи се за ответника, и признаването от негова страна, че действително платените суми по исковата молба са дължими, сочат, че исковете за лихва и главница от 47.42лв. са били основателни към датата на подаване на исковата молба. Погасени чрез плащане към датата на устните състезания се явяват претенцията за главница и част от претенцията за лихва – до размер на 47.42лв., и като такива те следва да се отхвърлят. По отношение на претенцията за лихва в размер от разликата между  заплатената сума от 47.42лв. до претендираната лихва от 94.84 лв./тази сума е посочена в петитума на ИМ и нея съдът приема за действителното искане на ищеца, независимо от посочването на друга сума в титулната част/, а именно – в размер на 47.42лв., съдът намира следното: действително, съгласно извлечението по сметката на абонатен номер 6711, лихвата за забава за периода от 04.12.2013г. – 19.07.2016г. е в общ размер на 94.84 лв. Задължение за заплащането на тази лихва обаче има не само ответникът, а и другия длъжник по заповедното производство - М.В.Г., ЕГН **********, която е осъдена да заплати половината от дължимите по извлечението суми при условията на разделност. Половината от сумата 94.84 лв. е точно призната и заплатена от ответника лихва от 47.42лв. Горното сочи, че претенцията срещу този ответник за лихва за разликата между  заплатената сума от 47.42лв. до претендираната лихва от 94.84 лв., не е доказана, и като такава следва да се отхвърли.

Съпоставяйки датата на подаване на исковата молба - 11.11.2016г. и датите на плащането на признатите искови суми - на 13.12.2016г. и на 06.01.2017г., съдът констатира, че плащането е станало по-късно, и че чрез неплащане на сумите до датата на подаване на иска, ответникът реално е станал повод за завеждане на делото и дължи разноските, които ищецът е направил за признатите за дължими суми в исковото и в заповедното производство. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да се намали на 50.00 лв. за заповедното производство и 100.00 лв. за исковото. Съобразно отношението на предявена и уважена/отхвърлена част на сумите по заповедта и иска, и редукцията на възнаграждението за юрисконсулт, в тежест на ответника следва да се присъдят следните разноски: 155.23лв., представляващи разноски в исковото производство и 12.58лв., представляващи разноски в заповедно производство.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р        Е       Ш        И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на осн. чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Е.И.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление: гр.П, Източна индустриална зона № 128, представлявано от законния си представител Й.В.В., сумата от: 324.82 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2013г. – 01.04.2016г. и 47.42лв. лихва за забава от 04.12.2013г. – 19.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 5744/2016г. по описа на ПлРС – 28.07.2016г., до окончателното изплащане на главницата, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на производството, а претенцията за горницата над 47.42лв. до 94.84 лв., представляваща лихва за забава от 04.12.2013г. – 19.07.2016г. – като НЕДОКАЗАНА.

 

ОСЪЖДА Е.И.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П” ЕАД с ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление гр.П, ул. „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., разноски по гр.д. 8387/16г. в размер на 155.23лв. и по ч.гр.д.№ 5744/16г. - в размер на 12.58лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: