№ 6910
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К,
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20211110171742 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Р.И. П. -Й.а, ЕГН **********, срещу Р.
В. Й., ЕГН **********, съпруг на молителката, с искане за налагане на мерки за защита на
молителката при твърдения за извършен от ответника спрямо молителката акт на домашно насилие
на 13.12.2021 г., изразяващ се в следното: на посочената дата, около 11,30 часа в жилището, което
обитават страните, находящо се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 231, вх. 7, ет. 5, ап. 65,
ответникът ударил с ръка молителката в областта под брадичката, който удар довел до
кръвонасядания на езика, оток и разкъсно-контузна рана на езика й както и обидил молителката с
думите „боклук“, „курва“, както и я заплашил, че ще вземат двете й деца. В съдебно заседание
поддържа молбата.
Ответникът изразява становище за неоснователност на молбата. Не оспорва обстоятелството, че
е сключил граждански брак с молителката, от който са родени двете им деца – р и м.. Твърди, че в
продължение на 4 години са живели в гр. Лондон, като се завърнали в Република България преди 6
месеца. Поддържа, че по време на съвместното им съжителство осигурявал доходите и закупил
жилище в гр. Лондон. Изяснява, че отношенията между страните са влошени от 4 години, като
след раждането на първото им дете на 11.04.2018 г. молителката започнала да се държи арогантно с
ответника, вдигала скандали, никога не била доволна и не подкрепяла съпруга си. Унижавала го
публично и го обиждала с думите „нищо не става от теб“, „боклук“, „тъпанар“. Излага, че
молителката е била наркозависима в продължение на 15 години. Сочи, че на 13.12.2021 г. споделил
на молителката желанието си да заведе сина им на разходка, а същата била в лошо настроение от
сутринта по неизвестна причина и с груб тон му отвърнала да се приберат до 12:30 часа.
Ответникът й направил забележка да не крещи, а молителката му отвърнала с думите „аз ще ти еба
майката“, които го ядосали. Отишъл при нея, хванал ръцете й и я разтресъл, а тя решила да се
измъкне от хватката му, при което си ударила брадичката със собствената си ръка и си прехапала
езика. Предвид това счита, че процесната травма не е получена по описания от молителката
механизъм, а в резултат на нейните собствени действия. Признава, че между страните ежедневно е
налице вербална агресия. Излага, че след описаната случка продължили да живеят заедно до
момента на връчване на издадената Заповед за незабавна защита по настоящото дело. Оспорва
молителката да се е страхувала за живота и здравето си. В съдебно заседание прави изявление за
1
признание на фактите, изложени в молбата за защита.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото не се спори, че страните са сключили граждански брак, от който имат едно родено
дете, поради което съдът намира, че молбата е подадена от и срещу процесуално легитимирани
лица. Молителката твърди, че на 13.12.2021 г. ответникът е извършил спрямо нея актове на
домашно насилие. Молбата до съда е подадена на 15.12.2021 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, с оглед на което съдът намира молбата за допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката, в която се съдържа описание на
процесните актове на насилие. Представено е и съдебномедицинско удостоверение №828/2021 г.
на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, от заключението на което се установява, че при извършен
преглед на молителката са констатирани травматични увреждания, изразяващи се в: разкъсно-
контузна рана на езика, кръвонасядания на езика, причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Видно от СМУ №828/2021 г. посочените увреждания са получени в резултат
на действието на твърди тъпи предмети, като е възможно същите да са получени по описания от
молителката начин, а именно при удар под брадичката на 13.12.2021 г. около 11,30 часа.
По делото са ангажирани и извлечения от кореспонденция в електронни платформи, които
съдът не обсъжда, доколкото не се установява дали обективираните в извлеченията изявления са
направени от профил, принадлежащ и управляван от молителката, съответно от ответника. Не се
установява по категоричен начин и конкретният момент на изпращане на същите.
С оглед изричното изявление на ответника, че признава изложените в молбата факти, по делото
не са събирани други доказателства.
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които
се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство”. Предвид изложеното, съдът намира молбата за защита за доказана,
поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани
от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел
защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на
насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към
неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на последиците за последното от
акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е
обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1 ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира за
подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и т.3, предл.първо ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата, забраняване на ответника
да се доближава до молителката на разстояние, по-малко от 100 м. Посочените мерки /освен
задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово
законово задължение/ следва да се наложат за срок от 3 месеца от постановяване на настоящото
решение за издаване на заповед за защита /по арг. от чл.19 ЗЗДН/, който ще даде възможност на
ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Относно размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като съобрази
извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя от деянието
спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лв.
Относно разноските за делото.
2
С оглед изхода на спора, молителката има право на разноски. Доколкото същата не е отправила
претенция за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася в тази насока. На основание
чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на ответната страна,
която съобразно чл.3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв. и ответникът следва да бъде осъден да я
заплати в полза на съда.
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. В. Й., ЕГН **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Р. В. Й., ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Р.И. П.-Й.а, ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН Р. В. Й., ЕГН **********, да не
доближава Р.И. П.-Й.а, ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 100 метра, за срок от 3 месеца,
считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Р. В. Й., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Р. В. Й., ЕГН **********, глоба в размер на 200,00
лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Р. В. Й., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3