№ 596
гр. Пазарджик, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200674 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Т.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Лозенец, ул. „Д.Х.“ № **, вх.Б, офис 3, представлявано от
управителя Р. ИВ. Л., против Наказателно постановление № 13-002492 от 15.02.2021 г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП,
поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано не се явява законовия
представител, нито неговия пълномощник, също редовно призован. Не се представлява
и от процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от
пълномощника на дружеството, в което се сочи, че се поддържа депозираната жалба и
се излагат аргументи в подкрепа на искането за отмяна на НП. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и ангажира доказателства. Пледира за потвърждаване на НП като
излага аргументи за неговата законосъобразност в представена писмена защита.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
1
делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП за това че в качеството си на
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, на 24.09.2020 г. не е уредил като
трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов
договор в писмена форма с лицето Т. Т. М. родена на *** г. с адрес с. Ц., ул. „**-ма“ №
19. Последната била заварена при извършена проверка на място на 24.09.2021 г. в 10,00
часа в землището на с. Величково в обекта на контрол- лозови насаждения да престира
труд като беряла грозде.
При проверката освен М. били установени още 6 лица, които полагали труд в
полза на „Т.Л.“. По време на проверката присъствал и пълномощникът на дружеството-
работодател И.В.. Тъй като повечето от работниците били неграмотни, под тяхна
диктовка от страна на В. били попълнени декларации по чл.402 от КТ, в т.ч. и за Т. М.,
на която била прочетена декларацията и същата я подписала. В декларацията били
отразени посочени от М. елементи на трудово правоотношение с дружеството-
работодател, а именно, че работи в „Т.Л.“ от 24.09.2021 г. като берач на грозде, с
работно време от 08,00 ч. до 16,30 ч. с една почивка от 30 минути. Тя отказала да
посочи какво било трудовото й възнаграждение /надник за деня/.
Пред проверяващите пълномощникът на дружеството заявил, че за всички лица
имало сключени еднодневни трудови договори. Поради тази причина й била връчена
призовка с указания дружеството да предостави въпросните трудови договори, респ.
данни за начина, по който е уредило отношенията си с наети от него лица,
предоставящи работната си сила на същото за извършваната селскостопанска дейност.
На 06.11.2020 г. пълномощникът на дружеството И.В. се явила в сградата на
ДИТ Пазарджик, като пред св. Р.Т. заявила, че разполага с еднодневни трудови
договори но не за 2020 г., а за 2019 г. От дружеството-жалбоподател не били
представени никакви договори за отношенията между дружеството и заварената да
полага труд св. Т.М..
За извършената проверка бил съставен Протокол № ПР 2027606/06.11.2020 г.
/л.25-27/, в който били отразени констатациите от проверката и дадените предписания.
Протоколът бил връчен на пълномощника В. на 06.11.2020 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ,
които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила се уреждат
като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор,
поради което срещу дружеството бил съставен АУАН № 13-002492/06.11.2020 г. в
присъствието на пълномощника В., на която бил предявен и връчен срещу подпис.
Срещу дружеството-жалбоподател били съставени още 6 АУАН за същото нарушение
по отношение на останалите установени лица, престиращи труд в полза на
дружеството-нарушител.
Против съставения акт в законоустановения срок не постъпило писмено
възражение. Въз основа на съставения акт на 15.02.2021 г. било издадено атакуваното
НП. То било връчено на пълномощника на дружеството на 19.04.2021 г., ведно от
разписка към НП, а жалбата против НП била подадена от наказаното дружество чрез
пълномощника до съда чрез наказващия орган по куриер на 26.04.2021 г. /виж
2
товарителница на л.19/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Р.Т. и св. Т. М..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и гласните
доказателства събрани посредством разпитите на свидетелите Т. и М., които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със
съставянето на АУАН. Последния е съставен на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН в
присъствието на надлежно упълномощен от управителя на дружеството-нарушител
пълномощник, на който е бил предявен и връчен срещу подпис. Съгласно приетото по
делото пълномощно (л.30), представено и в АНП, пълномощникът може да
представлява дружеството-жалбоподател пред Инспекция по труда и в този смисъл в
АНП може да получава призовки и съобщения, чрез него дружеството може да бъде
призовавано, може в негово присъствие да се съставя, предявява и връчва АУАН.
АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ.
чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от
ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В
АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени
всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение. Поради това съдът намира за
неоснователно направеното в жалбата възражение за неяснота и непълнота на
изложените в описанието на нарушението в АУАН и НП обстоятелства по
извършването му. Това е така, тъй като в даденото описание ясно и точно са посочени
дата и приблизителен час, както и място на извършване на нарушението. Посочено е
лицето, с което е прието, че не са уредени надлежно отношенията по предоставяне на
работна сила чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Всички тези
обстоятелства описват ясно и в пълнота вмененото нарушение изразяващо се в
бездействие от страна на дружеството-жалбоподател, което не е уредило отношенията
с посоченото в НП лице като трудови чрез сключване на трудов договор, с оглед на
констатацията, че това лице е било „заварено да бере грозде в лозови насаждения в
землището на с. Величково“.
Така направеното описание кореспондира на правилно дадената правна
квалификация- извършено нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, поради
което и съдът не споделя направеното в жалбата възражение за допуснато нарушение
3
на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Първата правна норма разписва, че трудовият договор се
сключва в писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. В описанието на нарушението е
посочено, че дружеството-жалбоподател не е уредило като трудови правоотношения,
отношенията при предоставяне на работна сила от Т.М., като не е сключило в писмена
форма трудов договор с нея. При това положение съдът намира, че е налице пълно
съответствие между посочената за нарушена правна норма с нейната привръзка и
направеното словесно описание на нарушението. Това е така, тъй като дружеството-
жалбоподател не е уредило въобще като трудови, посредством сключването на писмен
трудов договор, отношенията на предоставяне на работна сила от страна на посоченото
лице, което е заварено в обекта за контрол да престира труд.
Възражението, че при описанието на нарушението не било достатъчно
индивидуализирано лицето, което се сочи че било заварено да работи в обекта на
контрол, тъй като били посочени само три имена, рождена дата и адрес, не споделя от
съда, тъй като посочените данни за лицето, заварено да престира труд в достатъчна
степен индивидуализират същото.
Съдът не прима за основателно и възражението, че липсвала връзка между
дружеството-жалбоподател и проверения обект- лозови насаждения в землището на с.
Величково. Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това, че и
в АУАН, и в НП, е посочено като обстоятелство заявеното от Т.М. в декларацията пред
контролните органи, че работи в „Т.Л. като берач на грозде“. Тоест дружеството
жалбоподател е посочено като работодател. Посочено е също така в описанието, че
лицето е заварено да бере в цитирания лозов масив. При това положение липсва
неяснота относно това, че завареното да престира труд лице в съответните лозови
насаждения е полагало труд в полза на „Т.Л.“. Освен това в АУАН и НП е направен
опис и на писмените доказателства, взети предвид при установяване на нарушението,
но също така и непосредствените впечатления от фактическата проверка, от които
безспорно се установява, че в проверявания обект лозови насаждения труд е полагала
св. М. и то в полза на „Т.Л.“.
Несъстоятелни са оплакванията относно това, че в НП било допуснато
противоречие и били посочени взаимно изключващи се обстоятелства, тъй като било
посочено, че на 24.09.2020 г. лицето Т.М. била заварена да работи, но същевременно
било посочено, че нарушението било констатирано на 19.10.2020 г. при преглед на
фирмената документация. Според съда не е налице противоречие на взаимно
изключващи се обстоятелства, тъй като на 24.09.2020 г. е направена констатация, че
цитираното лице полага труд в полза на дружеството-жалбоподател, а след изискване
на съответните документи от дружеството с връчена на пълномощника призовка и по-
конкретно за представяне на еднодневни, респ. трудови договори, сключени с това
лице и непредставянето на такива, констатирано след прегледа на представените
документи (фирмената документация), което е станало на 19.10.2020 г., е било
установено, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. Казано с други
думи в АУАН и НП е посочено изрично, че нарушението е извършено на 24.09.2020 г.,
но същото е било установено на 19.10.2020 г. и в това няма никаква неяснота, нито е
налице противоречие, водещо до неразбиране на вмененото нарушение. Тук е мястото
да се посочи и това, че съдът не споделя и възражението, че не било ясно каква точно и
чия фирмена документация била проверена от контролните органи. Първо, следва да се
посочи че не е необходимо нито актосъставителя, нито наказващият орган да сочат по
4
какъв начин са установили нарушението, т.е. какви документи са проверели. И второ,
няма неяснота относно това, че проверената фирмена документация е именно на
проверяваното дружество- „Т.Л.“ и че тя е свързана с проверка спазване на трудовото
законодателство и в частност разпоредбите свързани с уреждането на трудовите
правоотношения.
Съдът не споделя направеното възражение, че в НП не било посочено
съдържанието на всички доказателства, а само това на декларацията по л.402 от КТ,
като по този начин не било ясно какво доказват посочените доказателства. В ЗАНН и
по-конкретно в разпоредбите на чл.42 т.10 и чл.57 ал.1 т.5, е посочено изрично, че само
се прави опис на писмените материали (в АУАН) и се описват доказателствата, които
потвърждават нарушението (в НП). Тоест законодателят не изисква от актосъставителя
и наказващия орган, при посочването на доказателствата (опис на същите) да сочат
тяхното съдържание и какви обстоятелства доказва/се отнася всяко от тях.
Несъстоятелно е и възражението, че неправилно била приложена санкционната
норма от АНО. Разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ, приложена от АНО, предвижда
конкретна по вид и размер административнонаказателна отговорност за нарушение по
чл.62 ал.1 от КТ.
Неоснователни съдът намира и възраженията направени в жалбата по същество.
На първо място се атакува, че така вмененото нарушение не било установено. От
показанията на св. Т. и св. М. обаче категорично се установи, че на 24.09.2020 г.
последната е престирала труд като е беряла грозде в лозови насаждения, намиращи се в
землището на с. Величково. Вярно е, че св. М. посочи в показанията си, че е беряла
грозде в землището на с. Памидово, но тя заяви също така, че не познава землищата на
селата Величково и Памидово и според нея е беряла грозде в землището на Памидово,
защото така й бил казал шофьорът на буса, с който са били откарани до лозовия масив.
Безспорно обаче се установи от показанията на св. Т., че проверката е била извършена
в лозов масив в с. Величково и там именно е била установена да работи св. М.. Това
обстоятелство се подкрепя и от приетия като писмено доказателство по делото
Протокол от проверка (л.25-27). Пак от показанията на св. Т. се установи, че по време
на проверката на обекта е присъствала И.В.- пълномощник на дружеството, която е
заявила, че лозовите насаждения се стопанисват от „Т.Л.“ и че заварените да работят
лица са полагали труд в полза на цитираното дружество. Св. М. заяви категорично, че
на процесната дата е работила като е беряла грозде. Посочи също така, че не е имала
сключен трудов договор с дружеството, посочи и уговореното работно време, почивки
и размер на трудовото възнаграждение. Тези обстоятелства са били посочени и в
попълнената от В. декларация и подписана от св. М.. Вярно е, че в декларацията не е
посочено трудовото възнаграждение, както и това че то е задължителен елемент от
трудовото правоотношение (в каквато насока са и направените в жалбата възражения),
но както се посочи св. М. заяви категорично в съдебно заседание, че е било уговорено
възнаграждение в размер на 25 лева на ден (надник), което е в унисон със заявеното от
св. Т., че установените да берат грозде в деня на проверката лица, са заявили че са
отишли да работят и да „изкарат някой лев“, но не искали да кажат размера на надника,
тъй като повечето получавали помощи и се страхували, че по този начин ще ги загубят.
Безспорно от показанията на свидетелите Т. и М. стана ясно, че по отношение на
М. установените трудови отношения не са били уредени със сключен трудов договор в
5
писмена форма. Такъв не е бил представен на проверяващите нито в деня на
проверката, нито впоследствие в ДИТ, а св. М. категорично заяви, че не е сключвала
трудов договор. Тя посочи и това, че „Ванчето“ (пълномощникът на дружеството-
И.В.- бел. моя) е давала парите и чрез шофьора е разбирала, дадените от собственика
нареждания и уговорки във връзка с работата. От показанията на св. Т. също стана
ясно, че именно пълномощникът на дружеството-жалбоподател- В. е организирала
дейността по брането на грозде в процесните лозови насаждения.
При това положение, няма съмнение, че дружеството-жалбоподател като
работодател чрез своя пълномощник е уговорило елементите на трудово
правоотношение с Т.М. и няма съмнение, че същото наема цитираното лице да полага
труд в негова полза за конкретната работа (бране на грозде) и за негова сметка, без да е
сключил писмен трудов договор с лицето.
Следва да се посочи и това, че без значение за състава на нарушението, е
обстоятелството дали лицето като прието на работа е трябвало да знае в чия полза ще
престира труда си, респ. в чия полза е било наето. Достатъчно е работодателят да
съзнава, че наема конкретно лице за конкретна работа, което да полага труд в негова
полза и че не е сключил писмен трудов договор с него. Още повече, както стана ясно от
показанията на св. Т., именно пълномощникът е попълнил декларацията на повечето
работници, в т.ч. и на М. и тя само е подписала същата.
При така установеното правилно е било прието от АНО, че са налице елементи
от трудово-правни отношения между Т.М. и дружеството-жалбоподател, които обаче
формално не са били уредени като такива поради липсата на сключен трудов договор,
чиято форма за валидност е писмена. При това положение вмененото нарушение на
л.62 ал.1 от КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е доказано по несъмнен начин, поради което
правилно за извършването му е бил санкциониран работодателя в лицето на
дружеството- жалбоподател.
Съдът не споделя и направеното в жалбата възражение, че в случая контролните
органи е следвало да дадат предписание на дружеството да сключи писмен трудов
договор с работника, а не да съставя АУАН. В случаи като настоящия законодателят е
предвидил прилагането на ПАМ в изложения смисъл, каквато контролният орган може
да наложи по реда на чл.404 от КТ. Но това не означава, че ако бъде наложена такава
мярка, на нарушителя не се съставя АУАН. Не могат да бъдат споделени и
оплакванията, че в случая контролният орган е бездействал, като не е упражнил
правомощията си по чл.405а от КТ, а именно да постанови обявяване съществуването
на трудово правоотношение, след като е установил предоставяне на работна сила в
нарушение на чл.1 ал.2 от КТ. Липсата на постановление по чл.405а от КТ отново не
води до нарушение на материалния закон, нито игнорира извършеното нарушение.
Имайки предвид изложеното, при налагане на административно наказание,
следва да се съблюдава принципа на пропорционалност между деянието
(нарушението), последиците от същото и предвидената санкция, предвид
преследваната, съгласно чл.12 от ЗАНН цел и с оглед защита на регулираните
обществени отношения. В случая това са обществените отношения, които са свързани
с гарантиране на правата на двете страни по еднодневния трудов договор и особено на
работника, който се приема като по-уязвимата страна в тази връзка. Съгласно трайната
практика на Съда на Европейския съюз, държавите-членки имат законен интерес да
6
вземат подходящите мерки за защита на правата на работника/служителя, да се
създадат гаранции за спазване на неговите трудови и осигурителни права. Предвид
спецификата на регулираните обществени отношения законодателят от 2016 г. е въвел
договорите по чл.114а от КТ- за краткотрайна сезонна работа между регистриран
земеделски производител и работник да се сключва еднодневен договор. При
закупуването им работодателят заплаща дължимите вноски за обществено
осигуряване, който обаче си ги приспада при заплащане на трудовото възнаграждение.
Спецификите на договорите по чл.114а от КТ се свеждат до това, че те не се
регистрират в НАП (чл. 114а ал. 6 вр. чл.62 ал.3 от КТ), не се връчва на работника
длъжностна характеристика (чл.114а ал.6 вр. чл.127 ал.1 т.4 от КТ), не се зачита този
ден за трудов стаж (чл.114а ал.1 от КТ). С тези договори обаче са запазени основните
права на работниците- лично и на ръка се получава трудовото възнаграждение (чл.114а
ал.5 от КТ); подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост
и смърт и за трудова злополука и професионална болест; осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване за тях се внасят авансово (върху не по-малко от
минималния месечен размер на осигурителния доход по чл.6 ал.2 т.3 КСО); имат право
на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука
и професионална болест на тези работници се изплащат за срока на
неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни; доходът от такъв трудов
договор се взема предвид при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и
възраст (времето, през което сключилите еднодневни трудови договори са работили
при пълното законоустановено за тях работно време, се зачита за осигурителен стаж
при пенсиониране); подлежат на здравно осигуряване, като здравноосигурителните
вноски се внасят авансово от работодателите, заедно с вноските за социално
осигуряване. Всичко това се установява от законодателната уредба на тези права на
работниците по еднодневни трудови договори, съгласно предвиденото в чл.114а и сл.
от КТ и §26 и §27 от ЗР на ЗИДКТ, отнасящи се до промените в КСО и ЗЗО.
Гарантирано за работниците по еднодневни трудови договори е и правото на
обезщетение при безработица, съгласно предвиденото в ЗНЗ и КСО.
Всичко това разкрива значимостта на обществените отношения, регулирани с
посочените норми относно договора по чл.114а от КТ, чиято цел е да гарантира, както
възможността на лицата, които се занимават със растениевъдство и за които наемането
на работна сила е пряко свързано с кампанийността на определени дейности, така и
правата на наетите за това лица, които практически често получават само дневното си
възнаграждение. Спецификата на регулираните обществени отношения, която
конкретно се преценява в настоящия казус, като се има предвид че освен настоящето
деяние има още 6 подобни случая, сочи наличие на 7 лица, с които не са били
сключени еднодневни трудови договори на 24.09.2020 г. и чиито интереси са били
накърнени или застрашени. Това дава основание да се направи изводът, че
неблагоприятните за нарушителя мерки с издадените общо 7 бр. НП изобщо не са
„явно неподходящи по отношение на преследваната цел“. Трудовото законодателство в
светлината на коментирания контекст не е било неясно и непредвидимо за
дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател.
С конкретното обжалвано НП, както и с останалите 6 броя е била наложена
глоба в размер на 1 600 лева. Да, този размер е малко над предвидения в закона
минимум, обаче АНО е следвало да отчете не само значително накърнените
обществени отношения и права на работника, но и факта, че нарушението е било
7
извършено за първи път. Няма ангажирани доказателства от АНО, че за същото
нарушение дружеството-жалбоподател е било санкционирано и преди. Освен това
макар по отношение на всяко лице да е реализирано деяние, то санкцията в
установения в закона минимален размер е достатъчна и пропорционална на
засегнатите обществени интереси и тези на работника и би могла да постигане целите
на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН. Като не е отчел горните обстоятелства,
АНО е наложил глоба в завишен размер, без дори да е изложил мотиви за това. При
това положение съдът намира, че следва да намали размера на наложената глоба от
1 600 лева на минималния размер от 1 500 лева, който ще бъде съответен на целите на
адм. наказание визирани в чл.12 от ЗАНН и съобразен с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН за индивидуализация на същото, а и се явява пропорционален на засегнатите
обществени интереси и тези на наето лице.
Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът счита че случаят не
би могъл да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ, не само
поради изложените по-горе съображения, но и поради законодателната забрана по ал.2
на същата норма- да се счита за маловажно нарушение от процесния вид. Не може да се
приеме, че настоящият случай е маловажен и по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първо тази
разпоредба е обща и в случая е неприложима предвид специалната разпоредба на
чл.415в ал.1 от КТ и последната изключва приложимостта й. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС.
Съгласно същото разпоредбата на чл.415в от КТ представлява привилегирован състав,
приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в
чл.414 ал.3 от ЗАНН, като следва да бъдат налице предвидените в ал.1 на чл.414в от КТ
условия. В тази случаи административнонаказателната отговорност не отпада, а се
налага отново парична санкция но в многократно по-нисък размер. Затова и след
приемането на това ТР, в разпоредбата на чл.415в е създадена нова алинея 2, според
която не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и ал.3. С
оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е
изключил приложимостта на института на маловажния случай за посочените
нарушения, както и приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за същите. В
тези случаи работодателят не може да се освободи от административнонаказателна
отговорност и следва да му се наложи, предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание.
Поради всичко изложено до тук, ще следва НП да бъде изменено, като се намали
размера на наложената санкция, което пък прави претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение основателна.
Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „Главна инспекция по труда“
гр. София, доколкото тя има статут на юридическо лице със самостоятелен бюджет, а
Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик, чийто директор е издал процесното НП е
структурирано към същата агенция. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.** от Закона
за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида
и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания, с разпит на трима
свидетели, но не представлява правна и фактическа сложност, поради което следва да
8
бъде определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 80 лева. Същото следва обаче да се редуцира в зависимост от размера на уважената
претенция, а именно в размер на 74,77 лева.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 13-
002492 от 15.02.2021 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
Пазарджик, с което на „Т.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Лозенец, ул. „Д.Х.“ № **, вх.Б, офис 3, представлявано от управителя Р.
ИВ. Л., за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание
чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 1 600 лева на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева.
ОСЪЖДА „Т.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Лозенец, ул. „Д.Х.“ № **, вх.Б, офис 3, представлявано от управителя Р.
ИВ. Л., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.
София, представлявана от изпълнителен директор, разноски в размер на 74,77 лева
(седемдесет и четири лева и 77 ст.) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9