Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 20.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд гр.Лом, IV – ти съдебен състав в публично съдебно заседание на тридесет
и първи март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа
докладваното от съдия Йорданов гр. дело № 1785 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание - чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск от
Р.А.Г. с ЕГН **********, чрез
пълномощник адвокат Р.В.Б. ***, съдебен адрес:*** срещу **** с ЕИК ****,
представлявано заедно от П.Р. и Д. М., със седалище и адрес на управление: ****,
за неоснователно обогатяване.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца
е издаден изпълнителен лист от 14.08.2009 г. по ч. гр. д. № 26222/2009 г. на
PC-София, съгласно който следва да заплати на **** с ЕИК **** сумите: 4604.98
лв. главница и 132.10 лв. разноски, ведно със законната лихва върху главницата
от 21.05.2009 г.
С Договор за цесия от 23.02.2015 г. ****
прехвърля на **** с ЕИК **** вземането си по изпълнителния лист.
С молба от 2019 г. и приложен към нея
изпълнителен лист от 14.08.2009 г. по
ч. гр. д. № 26222/2009 г. на РС - София е образувано изпълнително дело №
319/2019 г. на ЧСИ М. И.с peг. № *** в КЧСИ, въпреки че са изтекли повече от 5
г. и вземането на ответника е погасено по давност съгл. чл. 110 ЗЗД.
С влязло в сила на 06.10.2020 г. Решение
№ 260025/06.10.2020 г. по гр. д. №
1993/2019 г. на РС - Лом е признато за установено по отношение на ответника ****,
че ищецът Р.А.Г. не дължи сумите по изпълнителния лист от 14.08.2009 г. по ч. гр.
д. № 26222/2009 г. на СPC, за събирането на които суми е образувано и. д. № 319
от 2019 г. на ЧСИ М. И.с peг. № *** в КЧСИ, поради погасяването им по давност -
5 годишна за главницата и разноските и 3 годишна за лихвите (мораторни и
законни).
За периода от 18.11.2019 г. до
05.10.2020 г. на ответника са преведени от ЧСИ М. И.по изп. д. № 319/2019 г.,
общо 4348.23 лв., постъпили от запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и
сметката му в ***. Въпреки многократните молби до ответника за връщане на
получените на отпаднало основание суми, от него нямало реакция.
Иска се: да бъде осъден
длъжника да изплати на ищеца следните суми: 4348.23 лв., получена от ответника на
отпаднало основание, за периода от 18.11.2019 г. до 05.10.2020 г. по наложен
запор по изп. д. № 319 от 2019 г. на ЧСИ М. И.с peг. № *** в КЧСИ, върху
трудовото възнаграждение и банковата сметка на ищеца, ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата, както и 534.37 лв. адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства
– Решение на ЛРС, извлечения по сметка и фишове за трудовото възнаграждение.
Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Страните са редовно призовани за
първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът не се явява в съдебното
заседание, представлява се от адв. Р.Б. от МАК, който поддържа исковата молба,
така, както е предявена. С оглед процесуалното поведение на ответника при
неявяване в съдебно заседание, се иска постановяване на неприсъствено решение
на основание чл. 238 ГПК. Представя списък на разноските, съгл. чл. 80 ГПК.
Ответникът ****, редовно известен, в срока за отговор на исковата молба не взема
становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства
и не е поискал събирането на такива. Редовно призован за участие в съдебно
заседание, не се явява и не се представлява.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК предвижда,
че съдът постановява неприсъствено решение, когато: на първо място: на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; на второ място искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника по предявения иск – дружеството е
получило съобщение по чл. 131 ГПК и не е представило в срок отговор на исковата
молба, същото е редовно призовано, но представител не се е явил в съдебното
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази
връзка. С връчените на ответника препис от исковата молба /чл. 131 ГПК/,
получен на 04.01.2021 г. и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл.
142 ГПК/, ведно с Определение от 18.02.2021 г. по чл. 140 ГПК, получени на 02.03.2021
г., изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
ангажираните писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен. От ищеца е
представено Решение № 260025/06.10.2020 г. по
гр. д. № 1993/2019 г. на РС – Лом, с което е признато за установено по
отношение на ****, че Р.А.Г. не дължи сумите по изпълнителнен лист от
14.08.2009 г. по ч. гр. д. № 26222/2009 г. на СPC, за събирането на които суми
е образувано изп. д. № 319/2019 г. на ЧСИ М. И.с peг. № *** в КЧСИ, поради
погасяването им по давност - 5 годишна за главницата и разноските и 3 годишна
за лихвите (мораторни и законни). Въпреки това за периода 18.11.2019 г. -
05.10.2020 г. на ответника са преведени от ЧСИ М. И.по и. д. № 319/2019 г. общо
4348.23 лв. Следователно получената от ответното дружество сума, е получена на
отпаднало основание и в съответствие с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на
връщане. Затова и предявения от Р.Г. осъдителен иск може да се приеме за вероятно
основателен.
На основание горното, съдът намира, че с оглед
наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки,
следва да се постанови неприсъствено решение, като предявеният осъдителен иск
следва да се уважи като основателен.
Предвид уважаването на главният иск, акцесорният иск
по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен, като следва да се уважи така, както е
предявен и се присъди законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 01.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
На
осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него
разноски по делото за тази инстанция съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на общо 708,37 лв., от тях 174,00 лв.
държавна такса и 534.37 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, представлявано заедно от П.Р. и Д. М., със седалище и
адрес на управление: **** ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.Г. с ЕГН **********, сумата от 4348.23 лв., получена от ответника
на отпаднало основание, за периода от 18.11.2019 г. до 05.10.2020 г. по наложен
запор по изп. д. № 319 от 2019 г. на ЧСИ М. И.с peг. № *** в КЧСИ, върху
трудовото възнаграждение и банковата сметка на ищеца, ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата
ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, представлявано заедно от П.Р.
и Д. М., със седалище и адрес на управление: **** ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.Г. с ЕГН **********, направените
във връзка с делото разноски за тази инстанция в размер на общо 708,37 лв.,
от тях 174,00 лв. държавна такса и 534.37 лв. адвокатско възнаграждение, както
и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване, съгл. чл. 239, ал.
4 ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на
страните, като ответникът при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК,
има право да иска неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: