РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. Сливен, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230103638 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искове за присъждане на
издръжка на малолетно дете и издръжка за минал период от време с правно
основание чл. 143 СК и чл. 149 СК от М. Ц. А. от гр. Сливен, в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете А. К.а, род. на К. г., срещу
Н. А. К. от гр. Котел.
Ищцата твърди, че ответникът е баща на детето. Излага, че откакто са се
разделили през 2019 г. бащата не се е интересувал от детето и не е давал
никакви средства за издръжка. Твърди, че детето има нужда от средства за
издръжка от порядъка на 1000 - 1200 лв. месечно, тъй като посещава детска
градина, има необходимост от закупуване на дрешки, обувки, учебни
помагала, както и посещава детски рождени дни на свои приятели, което
налага допълнителен разход на средства за подаръци. Наред с това, детето
посещава курсове по английски език на стойност 70 лв. месечно, както и
народни танци на стойност 50 лв. месечно, като желае да посещава и уроци по
езда и плуване, но майката е отказала заради недостиг на средства. Предвид
обстоятелството, че майката е тази, която се грижи за детето, ищцата намира,
че по-голямата част от средствата за издръжката следва да се осигури от
1
бащата, поради което претендира ответникът да бъде осъден да заплаща по
800 лв. месечна издръжка на детето, както и издръжка за миналия период от
26.06.2024 г. до 26.06.2025 г. по 700,00 лв. месечно или общо 8400,00 лв.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява
становище за допустимост и частична основателност на исковете до размер на
издръжката от 320,00 лв. месечно, както и до размера на 2808 лв. за миналия
период от 12 месеца (по 234 лв. месечно). Не оспорва, че е баща на детето, но
оспорва изцяло твърденията на ищцата в исковата молба, че детето е родено от
тяхна кратка връзка, както и че от раздялата на страните бащата не се е
интересувал от дъщеря си, като излага подробно обстоятелства, че ищцата е
тази, която го е лишила от контакт с детето. Излага, че не работи на постоянен
трудов договор и е регистриран в Регистъра на безработните на Агенцията по
заетостта от 24.09.2024 г. На изложените основания моли за частично
уважаване на исковете и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
С протоколно определение от 22.10.2025 г. по делото е допуснато
изменение на предявените искове като размерът на предявения иск с правно
основание чл. 143 СК е намален от 800,00 лв. месечно на 450,00 лв. месечно, а
размерът на предявения иск с правно основание чл. 149 СК за минал период от
време от 26.06.2024 г. до 26.06.2025 г. е намален от по 700,00 лв. месечно или
общо 8400,00 лв. на по 400 лв. месечно или общо 4800,00 лв.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени в пълния предявен размер след допуснатото изменение. Претендира
и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, също се явява лично и със своя
пълномощник - адвокат. Моли исковете да бъдат отхвърлени за разликата над
признатите от него размери на издръжката до пълните претендирани размери
след допуснатото изменение. Също претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
2
Не се спори между страните, а се установява и от писмените
доказателства по делото, че ответникът Н. А. К. е баща на детето А. К.а,
родена на К. г. в Република Гърция от фактическото съжителство на
родителите.
Видно от приетите писмени доказателства по делото детето А. посещава
детска градина в гр. Сливен, а средномесечният доход на майката през
последните шест месеца възлиза на 1112,00 лв.
Ответникът от своя страна е регистриран в Регистъра на безработните на
Агенцията по заетостта в Република Гърция от 24.09.2024 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните по делото свидетели П.П., П.С., К.К. и Щ.К.. Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания по делото, като ги прецени като обективни и
добросъвестни и отчете, че са непротиворечиви помежду си и кореспондират
със събраните по делото писмени доказателства.
От съвкупният им анализ се установи, че родителите на А. са живели във
фактическо съпружеско съжителство в Република Гърция, където е родена и
дъщеря им. През 2019 г. се разделили, като майката се върнала заедно с детето
в България.
В момента детето А. се отглежда в семейството на своята майка и
нейния съпруг. Детето посещава редовно детска градина, ходи на извънучебни
занимания по танци, карате и плуване. Детето е здраво и не се нуждае от
специални грижи или извънреден разход на средства, а съпругът на майката и
нейните родители й помагат финансово.
Ответникът е изпращал пари и подаръци за дъщеря си и след раздялата
на родителите през 2019 г., като последно е изпратил такива в края на 2020 г.,
след което е преустановил, тъй като е получил обаждане от съпруга на
ищцата, с което му е заявил, че тя не желае да има повече нищо общо с него.
Ответникът и до момента живее в Република Гърция, работи сезонна
работа като разчита на финансова помощ от своите родители. От показанията
на свид. Щ.К. се установи също, че дневното заплащане на сезонния труд в
Република Гърция е около 30-40 евро на ден, тоест средно около 880 евро
месечно (22 работни дни по 40 евро). В момента родителите на ответника са
ангажирани с бране на киви, като ответникът също би се занимавал с тази
3
сезонна работа ако не беше се върнал в България, заради насроченото съдебно
заседание по делото.
Общоизвестна е информацията, че в Република Гърция, считано от
април 2025 г., месечният минимум на работната заплата е нараснал до 1027
евро, изчислен за 12 месеца, включително с два годишни бонуса, по
стандартна методология на Евростат, която разделя общото годишно
възнаграждение на дванадесет месеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за
присъждане на издръжка на малолетно дете в размер на 450,00 лв. месечно и
с правно основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК за присъждане на издръжка
за минал период от време от 26.06.2024 г. до 26.06.2025 г. по 400,00 лв.
месечно или общо 4800,00 лв.
Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по
същество са и частично основателни.
По иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, тоест за 2025 г.
минималният размер е в размер на 269,25 лв. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството да не е навършило пълнолетие. От своя страна съдът не е обвързан
от определен максимален размер и с оглед на конкретните доказателства по
всяко едно дело може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Установи от съвкупния анализ на гласните и писмените доказателства,
че нуждите на детето А. са в рамките на нормалните за възрастта на детето
4
разходи. Не се доказа необходимост от завишени средства за издръжка, поради
специфични нужди на детето.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да
отговаря едновременно на установените потребности на детето и на доходите
на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето А. има нужда да получава, а двамата родители
са задължени да й осигуряват обща месечна издръжка в размер на около
700,00 лева - за подходяща за възрастта здравословна храна, битови нужди, за
разходи за облекло, обувки и покриване на разходи за образователни играчки,
книжки и други подходящи социални и културни развлечения.
При разпределяне на дължимата издръжка по отношение на всеки един
от родителите следва да се има предвид от една страна, че детето живее при
майката в България и същата полага ежедневни грижи за него. На следващо
място, ответникът, макар и в момента да е безработен, е в млада и
трудоспособна възраст, не се установи да страда от заболяване, което да му
пречи да осъществява труд, поради което съдът следва да определи размера на
издръжката на базата на минималното възнаграждение в Гърция от 1027 евро
месечно. От друга страна следва да се отчете, че ответникът няма други деца,
които да се налага да издържа и може да разчита на финансова помощ и от
своите родители.
Ето защо, отчитайки всички установени обстоятелства, съдът намира за
справедливо родителите да поемат издръжката на детето поравно, а именно по
350 лв. месечно.
Мотивиран от изложеното, съдът намира предявения иск с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 СК за частично основателен до размера от 350,00
лв. месечно, за която сума следва да бъде осъден ответникът да заплаща на
детето А., като искът съответно следва да бъде отхвърлен за разликата над
уважения размер от 350,00 лв. месечно до пълния претендиран размер от
450,00 лв. като неоснователен и недоказан.
По иска с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК:
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси
5
издръжка за минало време обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди
предявяване на иска за определяне на издръжка. Издръжката е средство за
задоволяване на текущи жизнени нужди, поради което по принцип тя би
следвало да се дължи само за бъдеще време, а такава за минало време
поначало е безпредметна, тъй като нуждите са били вече задоволени.
Законодателят обаче е предвидил изключение, като е допуснал и търсене на
издръжка една година назад преди завеждане на иска, изхождайки от
съображението, че нуждата вероятно е била налице.
От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е
осигурявал издръжка на детето през процесния минал период от 12 месеца от
26.06.2024 г. до 26.06.2025 г. В хода на производството се установи, че през
този период непосредствени грижи за детето е полагала майката, поради което
и издръжка за този период следва да се дължи от бащата. Що се отнася до
размера на издръжката, съдът намира че тази за минало време следва да бъде в
по-нисък от определения месечен размер от 350,00 лв. месечно, а именно в
размер от по 300,00 лв. месечно, тъй като детето е било на по-ниска възраст, а
и съдът следва да съобрази установените доходи на ответника и
обстоятелството, че тази издръжка се дължи в общ размер.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 149, вр.
чл. 143, ал. 2 СК също следва да бъде частично уважен като бащата следва да
бъде осъден да заплати на детето издръжка за миналия период от време от 12
месеца преди завеждане на иска от 26.06.2024 г. до 26.06.2025 г. от по 300 лв.
месечно за 12 месеца или общо сумата от 3600,00 лв., като съответно искът
следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от 3600,00 лв. до
пълния предявен размер от 4800,00 лв. като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква в полза и на двете
страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от исковете.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума в
размер на 777,78 лв., представляваща направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, от общо
направени разноски в размер на 1000,00 лв.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в размер
6
на 222,22 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, от общо
направени разноски в размер на 1000,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК, вр. чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в общ размер на
648,00 лв., от които 504,00 лв. държавна такса по иска за присъждане на
издръжка по чл. 143, ал. 2 СК и 144,00 лв. държавна такса по иска за издръжка
за минал период от време по чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ...................
ДА ЗАПЛАЩА на детето А. К.А, ЕГН: **********, чрез нейната майка и
законен представител М. Ц. А., ЕГН: **********, двете с адрес гр.
......................, на основание чл. 143, ал. 2 СК, издръжка в размер на 350,00 лв.
/триста и петдесет лева/ месечно, платима до 5-то число на текущия месец
по банкова сметка с IBAN: ..........., считано от 26.06.2025 г. до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на друга законова причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 350,00 лв.
/триста и петдесет лева/ месечно до пълния предявен размер от 450,00 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ месечно като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ...................
ДА ЗАПЛАТИ на детето А. К.А, ЕГН: **********, чрез нейната майка и
законен представител М. Ц. А., ЕГН: **********, двете с адрес гр.
......................, на основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК, сумата от 3600,00
лв. /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща издръжка в общ размер за
периода от 26.06.2024 г. до 26.06.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
7
разликата над уважения размер от 3600,00 лв. /три хиляди и шестотин лева/ до
пълния предявен размер от 4800,00 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ...................
ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. А., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 777,78 лв. /седемстотин седемдесет и седем лева и седемдесет
и осем стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Ц. А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. ..................., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 222,22 лв. /двеста двадесет и два лева и двадесет и две
стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. А. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. ................... ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на РС - Сливен сумата от 648,00 лв. /шестстотин
четиридесет и осем лева/, представляваща държавна такса в общ размер за
производството по делото върху уважената част от исковете.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок, считано от 05.11.2025 г.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8