РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Перник, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Д.Д. против решение № 260890/19.07.2021 г. по гр.д. №
5543/2020 г. на ПРС, с което е признато за установено по искове по реда на чл.422 ГПК, че
Д. Т. Д. дължи на С. Д. А. сумата 4542,00лв., представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит №***, изтеглен по програма АДВАНС от „СИБАНК“ЕАД,
съгласно Споразумение от ***, сумата от 643,45лв., представляваща законната лихва за
периода 30.01.2019г.- 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, за които суми са издадени Заповед №2001 от 25.06.2020г. по ч.г.д.№02974/2020г. на
ПРС и изпълнителен лист. Със същото решение в тежест на Д. Т. Д. са възложени разноски
съгласно чл.78 от ГПК.
По изложени в жалбата подробни доводи решението се обжалва изцяло, с искане
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне изцяло на
исковете, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване
на решението, както и присъждане на разноски.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
1
С оглед предмета на въззивното производство, доказателствата по делото и доводите
на страните, се установяват следните относими за спора факти:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
факти, че страните са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на ***, прекратен
с развод по взаимно съгласие на *** с влязло в сила решение на ПРС. През време на брака,
на *** между "СИБАНК"ЕАД - кредитор и ищцата С. Д. А. – кредитополучател, е сключен
Договор за потребителски кредит № ***, съгласно който договореният и предоставен кредит
е 20000 лв.; обща сума за погасяване 31718,82лв., разсрочени на 120 равни месечни вноски.
От ССчЕ пред РС се установява, че сумата в размер на 20 000лв. е усвоена на *** по
разплащателната сметка на ищцата, обслужваща дълга по кредита. Тегленията по кредита са
извършени от упълномощеното лице – ответника Д.Д. на каса в банката от разплащателната
сметка, обслужваща кредита. Общо изтеглената сума от Д.Д. е в размер на 19 200. 00 лв.,
които са изтеглени на седем пъти в периода 21.03.2014 г. - 25.04.2014 г.
Със Споразумение от ***, с нотариална заверка на подписите, ищцата и ответникът
са уредили реда и начина за окончателното погасяване на потребителски кредит съгласно
Договор за потребителски кредит № ***, сключен между С. Д. А. като длъжник и
"СИБАНК"ЕАД като кредитор. Със същото е постигнато съгласие между ищцата и
ответника, съобразно което цялата сума по процесния кредит в размер на 20000лв. е
постъпила по банкова сметка на ищцата, но е усвоена еднолично от ответника Д.Д. въз
основа на пълномощно и е изцяло ползвана от същия за лични нужди. Страните са се
съгласили, че до месец юни 2017 г. кредитът е погасяван от ищцата, като за остатъка след
месец юли 2017 г., в размер на 14981, 41 лв., до пълното погасяване на кредита
задължението се поема еднолично от ответника Д.Д.. Ответникът се е задължил да заплати
безусловно всички такси по договора. Със споразумението страните са уговорили, че са
решили окончателно всички въпроси, като ответникът няма претенции към съпругата си,
произтичащи от процесния договор за кредит.
Изяснява се от ССчЕ пред РС, че за процесния период от м. 01. 2019 г. - м. 06. 2020 г.
ответникът не е внасял суми за погасяване на задълженията по кредита, съгласно
Споразумение от ***. Видно от извлечението на разплащателната сметка, обслужваща
кредита, всички вносни бележки са на името на ищцата С. Д. А., като същата е погасила
сума в размер на 4642. 00 лв., включваща главница, договорни и накаказателни лихви и
такси по кредита. Размерът на законната лихва за забава върху главницата е 644, 10 лв. за
периода 30.01.2019 г. - 23.06.2020 г.
Въз основа на гореобсъдените доказателства, въззивният съд приема, че процесният
кредит е изтеглен от ищцата по време на брака й с ответника, при което и предвид целта на
договора–потребителски кредит, за ответника възниква солидарната му отговорност наред с
кредитополучателя-ищцата, произтичаща от законовата презумпция на чл. 32, ал. 2 от СК да
върнат получената сума /дори и ответникът да не е страна по договора, като солидарността
произтича от закона/. В отношенията им с банката съпрузите дължат солидарно връщането
2
на получената сума по процесния договор за кредит - всеки от тях дължи цялата сума по
сключения договор за банков кредит – главница, лихви и такси.
С прекратяването на брака, в отношенията между бившите вече съпрузи е налице
разделност и съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗЗД ищцата като солидарен длъжник и бивш съпруг
след като е удовлетворила кредитора след прекратяване на брака, придобива регресно право
срещу другия съпруг-ответника, за това което е платила в повече от нейната 1/2 част от
дълга какъвто е към момента на погасяването - във вътрешните им отношения се предполага,
че те дължат по равно, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните
длъжници. Посоченото в чл. 127, ал. 1 от ЗЗД "друго" може да бъде уговорка между
солидарните съдлъжници за неравенство в разпределението на платения на кредитора
солидарен дълг или да следва от уговорка между тях за липсата на еднаквост в интереса на
длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или повече от половината от
общия дълг, при което следва да понесе такава част от последния, от която възползвайки се,
се е обогатил за сметка на другия.
Това "друго" по см. на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД е сключеното Споразумение от *** между
страните, чиито клаузи не са неясни и не е необходимо същите да бъдат тълкувани по
правилата на чл. 20 от ЗЗД. В същото Споразумение се съдържат клаузи между страните за
нарушаване на равенството, респ. е налице неравенство в интереса на длъжниците, тъй като
цялата сума по процесния кредит в размер на 20000лв. е постъпила по банкова сметка на
ищцата, но е усвоена еднолично от ответника Д.Д. и е изцяло ползвана от същия за лични
нужди. По силата на същото съпрузите са постигнали съгласие, че ответникът ще продължи
да отговаря за поетите по процесния кредит задължения по време на брака и след
прекратяването му и конкретно за пълно освобождаване на ищцата от задължения по
процесния кредит във вътрешните им отношения, което е в съответствие с посоченото в чл.
127, ал. 1 от ЗЗД "друго". Ето защо, съдът приема за установено по делото, че погасените от
ищцата за процесния период м. 01. 2019 г. - м. 06. 2020 г. след развода вноски по договора за
кредит са заплатени единствено с нейно лично имущество и средства, а не с общи средства
на двамата съпрузи. Общият принос на двамата съпрузи при погасяване на кредита е оборен
поради безспорно установения по делото факт на развод между тях и уговорка между самите
солидарни съдлъжници.
По делото не се установява между страните да е постигната уговорка, съобразно
посоченото в отговора на исковата молба, че платената процесна сума от ищцата е за лична
нужда на ищцата /че процесните суми са разходвани за инвитро процедури; че са
компенсирани с прехвърляне собствеността върху товарен автомобил на майката на ищцата/
или за общ бизнес /за магазин за козметика/, поради което въззивният съд изцяло споделя
фактическите и правни изводи на РС и на осн. чл. 272 ГПК не е необходимо да ги
преповтаря, тъй като са обосновани и основани на доказателствата по делото.
Заплатената от ищцата след развода с лични средства сума за погасяване
задълженията по договора за кредит за периода м. 01. 2019 г. - м. 06. 2020 г. е доказана по
основание и размер от ССчЕ и писмените доказателства, като вземането следва да бъде
3
уважено за всичко платено от ищцата по кредита /включващо главница, договорни и
накаказателни лихви и такси/ и до размера на поисканото от 4542,00лв. Ответникът не
твърди и не представя доказателства, че е плащал задълженията си по споразумението за
процесния период м. 01. 2019 г. - м. 06. 2020 г. С оглед на това, искът за главница е доказан
по основание и до размера на поисканото от 4542,00 лв., ведно със законната лихва от
заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното заплащане.
По отношение на плащанията от ищцата и доказани в исковия размер за главница от
4542,00лв., вземането следва да бъде уважено, ведно със законната лихва от деня на
плащането /по арг. от чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД/, която за процесния период 30.01.2019 г. -
23.06.2020 г. е доказана от ССчЕ до размера на поисканото от 643,45лв.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство 350 лв. –
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е
отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение от 350 лв. е платено в брой изцяло, и
списък по чл. 80 ГПК), които с оглед неоснователността на жалбата се дължат изцяло.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260890/19.07.2021 г. по гр.д. № 5543/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на С. Д. А., ЕГН **********
от ***, сумата 350 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5