Р Е Ш Е Н И
Е
№ 53/13.3.2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично
заседание на пети март 2020г. в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитринка
Стаматова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Вълко
Драганов
2. Ваня Стоянова
Секретар: Стела Гюмлиева
Прокурор: Рени Лефтерова
Като разгледа докладваното от съдия В.
Стоянова
кнахд № 28 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.
Касационно нахд № 28/2020г. е образувано по жалба на Басейнова дирекция“Източнобеломорски район“ с адм. адрес *** от 03.01.2020г. по анд № 1058/2019г. по описа на ЯРС, с което е отменено Наказателно постановление № 145/20.08.2019г. на Директора на Басейнова дирекция“Източнобеломорски район“, с което на ЕТ „**“, ЕИК ********* със седалище с.Голям манастир, общ.Тунджа за нарушаване на чл. 46, ал.1, т.1, б.ж от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител. С молба по делото, процесуалния представител поддържа изцяло депозираната жалба.
Ответникът по касация, редовно и своевременно призован се представлява от адвокат А., оспорва депозираната жалба. Иска се оставяне в сила на решението на ЯРС. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на ЯОП изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че в конкретния случай е осъществено процесното административно нарушение, като същото е санкционирано по надлежния ред. Счита, че в случая не намира приложение разпоредбата на §41 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗООС в редакцията му от 27.11.2018 г., тъй като той касае разрешение за строеж, а не за ползване.
Затова моли да бъде отменено решението на районния съд и потвърдено процесното наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на обжалваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като основателна. Съображенията за това са следните:
Обжалвано е решение № 2 от 03.01.2020г. по анд № 1058/2019г. по описа на ЯРС, с което е отменено Наказателно постановление № 145/20.08.2019г. на Директора на Басейнова дирекция“Източнобеломорски район“, с което на ЕТ „**“, ЕИК ********* със седалище с.Голям манастир, общ.Тунджа за нарушаване на чл. 46, ал.1, т.1, б.ж от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
За да постанови своя съдебен акт, ЯРС е приел, че на 17.04.2019 год. в *** свидетелят А.М. – главен експерт в дирекция „Контрол“ към БД“ИБР“ гр. Пловдив и колегата й Л.П. извършват проверка на млекопреработвателно предприятие, собственост на ЕТ „**“, като констатирали наличието на 1 бр. изградено и оборудвано водовземно съоръжение – тръбен кладенец с подробно описани географски координати. Видимата част на водовземното съоръжение е разположена в бетонова шахта с размери 2х2х 3 метра. Устието на тръбния кладенец е етернитова тръба с диаметър 400 мм и е хидроизолирано. В обсадната колона са били спуснати 3 бр. смукателни тръбопровода. Не е имало монтирано измервателно устройство за отчитане на използваните водни маси. За самото изграждане на водовземното съоръжение и съоръженията към него не е имало издадено разрешително от Басейнова дирекция“ ИБР“ гр. Пловдив.
Проверката е приключила със съставяне на Констативен протокол № Сл-93/17.04.2019 год.
На 10.06.2019 год. на търговеца е съставен АУАН за констатирано нарушение на чл.46, ал.1, т.1, б.ж от ЗВ, в последствие е издадено и атакуваното НП.
Въз основа на изложеното, ЯРС е приел, че издаденото НП е материално незаконосъобразно, с оглед разпоредбата на §41, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 27.11.2018 г..) собствениците на водовземни съоръжения за подземни води, изградени до 28 януари 2000 г., и на водовземни съоръжения, изградени до 23 декември 2016 г., за които не са издадени разрешения за строеж и които не са вписани в регистър по чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите, в срок до две години от влизането в сила на този закон подават в съответната басейнова дирекция заявление за вписване.
Съдът е приел, че двугодишния срок изтича на 27.11.2020 год. и към датата на извършване на проверката – 17.04.2019 г. не е изтекъл.
Намира, че в случая следва да се приложи чл.3, ал.2 от ЗАНН гласящ, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни уредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В резултат на изложеното отменя НП.
ЯАС, в настоящия състав намира решението на ЯРС за неправилно.
На първо място следва да се има
предвид, че НП е издадено за нарушение
на чл. 46, ал. 1 т. 1, буква „Ж“ от Закона за водите, според която Разрешително
за ползване на воден обект се издава за изграждане на нови, реконструкция или
модернизация на съществуващи системи и съоръжения за водовземане
от повърхностни или от подземни води.
Следователно, касае се за
разрешително за ползване на воден обект, поради което в конкретния случай
нормата на пар. 41 от ПЗР на ЗИД на ЗООС/обн. ДВ бр.
98/2018г., в сила от 27.11.2018г./, е неприложима, тъй като касае
разрешенията за строеж на водовземните съоръжения,
издавани по реда на ЗУТ/арг. пар.
42 от ЗВ/. Затова е неоснователен извода за материална незаконосъобразност на НП
на това основание.
Определение на понятието воден обект
се съдържа в пар. 1 т. 34 на ДР на ЗВ, а именно "воден
обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със
съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или
изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи“.
В конкретния случай, на основание извършеното нарушение на чл. 46 ал. 1 т. 1 буква „ж“ от ЗВ и съгласно чл. 200 ал. 1 т. 2 от ЗВ/ „ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното“ е издадено процесното НП.
По делото е безспорно установено, че няма разрешително за ползване на водовземното съоръжение –тръбен кладенец с посочени координати: N 42˚34`31,0``, Е 026˚26`58.9`` като видимата част на водовземното съоръжение е разположена в бетонова шахта с размери 2х2х 3 метра. Устието на тръбния кладенец е етернитова тръба с диаметър 400 мм и е хидроизолирано. В обсадната колона са били спуснати 3 бр. смукателни тръбопровода. Не е имало монтирано измервателно устройство за отчитане на използваните водни маси.
С оглед изложеното, по делото е безспорно доказано, че ЕТ „**“, ползва водния обект, без необходимото за това основание-разрешение за ползване. Наложената имуществена санкция е в предвидения в закона минимум в разпоредбата на чл. 200 ал. 1 т. 2 от ЗВ, според която наложеното адм. наказание може да бъде от 2000лв до 10 000лева.
По изложените съображения, ЯАС намира, че подадената касационна жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, решението на ЯРС отменено и потвърдено НП.
Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 предл. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2 от 03.01.2020г. по анд № 1058/2019г. по описа на ЯРС, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 145/20.08.2019г. на Директора на Басейнова
дирекция“Източнобеломорски район“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете