№ 22322
гр. С., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110148042 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „.“ ЕАД срещу В. С. Р. и С. В. С.
осъдителени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми:
В. С. Р. - сумата от 1282.72 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия доставена до
имот, находящ се в гр.С.,абонатен № ., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата от 13.08.2024г до окончателното плащане и сумата от 60.44
лева – лихва за забава за периода от 15.09.2023г. до 02.08.2024г. върху цената на топлинната
енергия, а С. В. С. - сумата от 427.57 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
доставена до имот, находящ се в гр.С.,абонатен № ., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 13.08.2024г до окончателното плащане и сумата
от 20.15 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2023г. до 02.08.2024г. върху цената на
топлинната енергия.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите
не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците
суми за исковия период не били заплатени. Претендира присъждане на сумите за цена на
доставената топлинна енергия и мораторна лихва върху незаплатените суми. Релевирано е
1
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от всеки от ответниците е подаден отговор на исковата молба,
с твърдения за извършено плащане на процесните суми. Моли се да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
С молба с вх. № 362786/12.11.2024г. ищецът признава, че ответниците са заплатили
задълженията си, като се моли да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест за всеки ответник е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
С оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно признание),
съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по
отношение на двамата ответници В. С. Р. и С. В. С. (включително и качеството на
ответниците потребители, респ. клиенти на топлинна енергия).
Освен гореизложеното следва да се посочи, че наличието на облигационно
правоотношение между „.“ ЕАД и ответниците се установява и от представените по делото
Нотариален акт ., том ., нот. дело № . . за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по . за имот гр.С., ж.к. „.“, .,
аб.№ ., ведно с удостоверение за наследници на Р. Е. Р..
Именно поради това и ответниците са заплатили всички задължения за исковия
период за топлоснабдения имот, предмет на настоящото производство, с което още веднъж
признават качеството си потребители на топлинна енергия за целия топлоснабден магазин.
Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са
погасени изцяло от ответниците в хода на производството по делото, като ищецът изрично е
признал това обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по аргумент от
чл.235, ал. 3 ГПК.
Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се
2
налага извод, че с извършеното плащане са погасени изцяло и претендираните вземания за
главница в общ размер на 1710.29 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
абонатен № ., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. и лихва за забава в размер на законната
лихва в общ размер на 80.59 лева за периода от 15.09.2023г. до 02.08.2024г. върху цената на
топлинната енергия. Начинът, по който са били отнесени, сумите платени от ответниците,
видно от приетите по делото фискални бонове /л.60 и л.64 от делото/, съответства и на
посоченото от съда начин за отнасяне на плащанията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Видно от
представените фискални бонове е и, че ответниците са заплатили и начислената законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за
поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да
бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за
основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес.
По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради
погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.
По разноските:
Ищецът претендира единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство. Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искове
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, всеки ответник дължи
претендираните от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото са станали
повод за завеждане на исковете.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по
аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че
юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата
минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „.“ ЕАД извършените
процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба, без техен
процесуален представител да се яви в проведеното открито съдебно заседание, съдът счита,
че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде общо 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „.“ № ., срещу В. С. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на В.
3
С. Р., ЕГН ********** да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 1282.72 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия доставена до имот, находящ се в гр.С., абонатен № ., за
периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.08.2024г до
окончателното плащане и сумата от 60.44 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2023г.
до 02.08.2024г. върху цената на топлинната енергия, поради плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „.“ № ., срещу С. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
С. В. С., ЕГН **********да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 427.57 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия доставена до имот, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ .,абонатен № .,
за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.08.2024г
до окончателното плащане и сумата от 20.15 лева – лихва за забава за периода от
15.09.2023г. до 02.08.2024г. върху цената на топлинната енергия, поради плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН ********** и С. В. С., ЕГН **********, и двамата с адрес в
гр.С., ж.к. „.“ ., да заплатят на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„.“ № ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер на 50 лева– разноски в исковото
производство пред СРС за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“ ООД на страната
на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4