Решение по в. гр. дело №1968/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                          Р Е Ш Е Н ИЕ  №  1288

 

       ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври  2019 година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                    СВЕТОСЛАВ  УЗУНОВ

 

при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1968 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба  от страна на ответника в първоинстанционното производство, с коятоо се обжалва решение № 2674 от 26.06.2019 г. на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. състав, постановено по гр. дело № 16347 по описа на съда за 2018г., с което решение  е уважен изцяло предявеният  от ищеца Г.В.З.,  отрицателен установителен иск, с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК,  като се признава за установено в отношенията между страните, че ищецът Г.В.З.,  не дължи на ответното дружество „ЧЕЗ Електро България” АД, сумата от 2096,77 лева – стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода 31.05.2018 г. – 28.08.2018г., за имот, находящ се в гр. С., ул. „***, за която е издадена фактура № **********/28.09.2018 г., както и е осъдено ответното дружество да заплати и разноски по делото.

Правят се подробни оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението на първоинстанционния съд,  като се излагат съображения по същество, във връзка с мотивите, а оттам и извода на първоинстанционния съд, като в тази насока се сочи, че ответното дружество не е предвидило в Общите условия  ред за уведомяване на клиента, за извършване на корекция на сметка, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ;  при даден отговор за този ред с решение №  124 от 18.06.2019 г.  по гр. дело 2991 по описа за 2018 г.  на ВКС, ІІІ ГО. Твърди се, че атакуваното решение е в противоречие с последно посоченото решение на ВКС. Неправилен е изводът, на съда,  че не е спазен редът на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ,  като се сочи, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на материалния закон не е взел предвид обстоятелството, в случая не се касае за промяна в схемата на свързване, която да е установена при проверката на измервателната система, по смисъла на чл. 47, ал. 6 предложение второ от ПИКЕЕ, при което операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване и съставя констативен протокол по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ, при което изчислението на количеството ел.енергия по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ се извършва само въз основа на този КП, съгласно чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Неправилно била възприета от съда и фактическата обстановка при установяване на причината за грешното измерване на ел.енергията от средството  за търговско измерване, а от там и неправилното приложение на  материалния закон, и по конкретно на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Сочи се, че в случая чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ е неприложим, тъй като корекцията на сметката на потребителя, се сочи от жалбоподателя, не би могла да се извърши само на основание съставения на 28.08.2018 г., по реда на чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ констативен протокол, тъй като от него не ставала ясна причината, поради която СТИ  измервал грешно ел.енергията.  Взема се становище по същество в тази насока, с оглед събраните доказателства и констативният протокол. Сочи се, че неправилно  районният съд е приел, че в случая е следвало да се приложи чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, тъй като в настоящия случай се касае за установена при външен оглед промяна в схемата на свързване извън СТИ, в които случай правилната схема на свързване може да се възстанови на място и присъствие на органи на полицията. Сочи се, че по делото било установено от вещото лице, по назначената и приета съдебно техническа експертиза, че е правилно приложен допустимият ред по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ,  тъй като на същото СТИ не е извършвана друга техническа проверка за неправомерно ползване на  ел.енергия в рамките на 90 дни преди процесната проверка, като в тази насока се сочи,  че  тъй като не може да се определи точния период на грешното измерване се прилага допустимият по чл. 48, ал. 2  от ПИКЕЕ 90 дневен срок. В тази насока на изложените оплаквания жалбоподателят счита, че  районният съд  е достигнал до неправилни изводи, без да държи сметка за категорично установеното по делото, че ищецът неправомерно е ползвал ел.енергия, която не се измерва точно от средството за търговско измерване, като това е установено от независима метрологична лаборатория – БИМ; поради което се моли изцяло да бъде отменено решението на първоинстанционният  съд  и постановено друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Доказателствени искания във въззивната жалба  не се сочат.

С писмен отговор на въззивна жалба  от страна на въззиваемия Г.В.З., чрез адв. Д.,  се оспорва въззивната жалба като неправилна и незаконосъобразна, и необоснована, като се заявяват доводи, във връзка с направените  във въззивната жалба  оплаквания и по същество. Моли се решението да бъде потвърдено като правилно и да бъдат присъдени  сторените разноски и пред настоящата инстанция определени в минимален размер, съобразно ГПК и Наредба № 1 за адвокатски възнаграждения.  Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение за размер над 100 лв., съобразно измененията от месец 01.2017 г. Няма доказателствени искания.

Въззивният съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:

За да постанови обжалваното решение, с което изцяло уважава по реда на чл. 124ал. 1 от ГПК предявения отрицателен установителен иск, районният съд излага съображения:  Ответното дружество, краен снабдител на електроенергия, не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Същевременно не е спазена и уредената в ПИКЕЕ процедура за извършване на корекцията, тъй като в настоящата хипотеза на намеса в измервателната система, според данните от БИМ, при което, съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ - корекцията се извършва въз основа на констативен протокол, съставен в присъствието на органите на полицията и подписан от тях, в случая представител на полицията не е присъствал, при което не са спазени изискванията на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Доколкото уредът не е собственост на  потребителя и показанията му би следвало да са били отчитани, изцяло в тежест на ответника е да докаже периода на направената корекция, което не е сторено.

Въззивният съд приема за правилен извода на районния съд за основателност на предявения иск, както и споделя изложените от него съображения за липса на специална уредба за реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка на клиента, вменена със законово задължение по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ; като в тази част препраща към тях, съгласно чл. 272 от ГПК.

От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка по чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено следното:

Страните не спорят относно установени, с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:

Ищецът е потребител на услугите на ответното дружество по доставка на ел.енергия за собствения му обект, находящ се в гр. С., ул. ****, за клиентски  № ************; за периода на едностранна корекция е платил всички начислени суми за изразходвана ел. енергия, освен процесната; извършена е проверка на СТИ № 02163497, за което е съставен КП № 1020770/28.08.2018 г.; във връзка с едностранна корекция на сметка е издадена фактура № **********/28.09.2018 г. на стойност 2096,77 лева, за периода 31.05.2018 г. – 28.08.2018 г.

Видно е от КП № 1020770/28.08.2018г., че представители на ЧЕЗ в присъствието на двама свидетели, са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано на обекта на потребителя, като е отразено, че електромерът се намира в табло във входа; като са посочени нередовности  - липса на метрологична пломба, нарушени са холограмен стикер и фирмена пломба. След демонтиране на електромера, същият е предмет на експертиза, като резултатите от нея са отразени в КП на БИМ № 1054/04.09.2018 г., в който се сочи, че няма механични дефекти на кутията и клемния блок, с налични обозначения по СТИ. При отваряне на електромера е констатирано, че е извършен достъп до вътрешността му, доколкото на електронната платка точките на присъединяване на проводниците, свързващи вторичните токови бобини на фази: R и T с платката, нерегламентирано са присъединени на всяка от двете фази по две с припой.

Ответникът е извършил едностранна корекция на сметката на ищеца, абонат за минал период, като е издадена и процесната фактура.

От разпита на двамата свидетели по делото, единият, от които служител при ответното дружество, а другият- независим представител на Федерацията на потребителите, се потвърждават изложените  данни в горецитираните писмени доказателства, респективно, отразени в констативния протокол № 1020770/28.08.2018г.,съставен с тяхно участие, съответно, подписан от тях.

Видно е от прието заключение на СТЕ,  налице е осъществен нерегламентиран достъп, респ. неправомерно въздействие в защитената вътрешност на електромера,  довело до частично неизмерване на ползваното количество ел. енергия. При изготвяне на справка за коригиране на сметката е работено в съответствие с методиката по чл. 48, ал.1, т.1, б.”б” ПИКЕЕ и допълнително начисленото количество е остойностено съгласно чл. 51, ал.1 ПИКЕЕ. СТИ било работещо и в срока на действие на последната извършена му метрологична проверка. Сумата е начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период от 90 дни.

Спорният въпрос, въведен и в оплакванията на въззивната жалба, остава за наличие на правото на доставчика на електрическа енергия да извършва корекция на сметка на клиента при наличие на манипулация водеща до неизмерване или неточно измерване на ел. енергия.

Въззивният състав  счита, че след 16.11.2013 г. и предвид законодателните изменения в ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., е регламентирана допустимостта на едностранната корекция от страна на оператора на количествата консумирана електрическа енергия при изрично предвидени хипотези, а именно- при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2 т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ свързано с изискването за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия. Създаването на ПИКЕЕ и на ред за уведомяване, изрично регламентиран в общите условия на договорите  с крайния потребител е  вменено от законодателя, изрично, като задължение на съответното електроразпределително дружество, а приемането на предложените от енергийните предприятия правила е задължение на КЕВР. От изложеното следва, че, за да е налице основание за начисление на корекционна сметка е необходимо да се установи  наличието в обективната действителност на следните предпоставки: 1/ наличие на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия; 2/ предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; 3/ спазването на правилата за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.

Процесният период обхваща интервала от 31.05.2018 г. до 28.08.2018г., през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, в сила от 17.07.2012 г., както и  разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, поради което е налице законово основание за извършване на едностранна корекция на сметка на потребител при положителното установяване на гореизброените предпоставки.

Предвид гореизложеното въззивният състав намира, че  правото да се извърши едностранна корекция от електроснабдителното дружество се поражда при сложен фактически състав, включващ  изрично въведеното от Закона изискване за създаване на нарочен ред за уведомяване на клиента за предприемане извършването на едностранната корекция, което съответства и на установената до момента преобладаваща съдебна практика в тази насока. В случая, ОУ на ответното дружество не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от съдържанието на цитираните норми – чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ, които предвиждат, че клиентът следва да бъде уведомен, но не предвиждат начина и реда за това. Освен това, уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не постфактум. В настоящия случай, не се констатира от съда уведомяването да е било надлежно връчено, респ., получено от клиента, преди корекцията с издаване на фактурата от 10.07.2018г., за да има възможност ищецът  да участва в корекционната процедура.

Поради което въззивният съд приема, че не е възникнал фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, в съответствие със съществуващата преобладаваща съдебна практика на ВКС, / в т.н.Решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др.п./. 

Доколкото се сочи във въззивната жалба  и Решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991 по описа за 2018г, на ВКС, III г.о., настоящият състав намира, че то не представлява задължителна съдебна практика, а и доколкото съществува практика и в обратната насока, включително посочената в настоящото решение практика на ВКС, като последната практика е преобладаваща, то докато това е, само, единично решение на ВКС, то към настоящия момент,  настоящият въззивен съд не счита, че е налице  основание за приемане на изложеното в него, по съществото на процесния спор.

        При така установеното по делото неспазване на законосъобразна процедура за извършване на едностранна корекция от страна на доставчика на ел.енергия, въззивният съд намира, че изложеното е достатъчно основание за приемане на доказаност на ищцовата претенция и уважаване на отрицателния установителен иск. Предвид което и обжалваното решение на районния съд изцяло следва да се потвърди като правилно от въззивния съд, ведно със законните последици.

Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемият има право на направени по въззивното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, който е в минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. , които следва да му се възстановят от жалбоподателя.

Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                             Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 26.06.2019г. Решение № 2674 на Пловдивския районен съд, ХХІ граждански състав, по гражданско дело № 16347 по описа за 2018 година, с което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.В.З., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, сумата от 2096,77 лева – стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода 31.05.2018 г. – 28.08.2018 г. за имот, находящ се в гр. С., ул. „*** *, за която е издадена фактура № **********/28.09.2018г.; и ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, да плати на Г.В.З., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 585,27 лева /петстотин осемдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, да заплати на Г.В.З., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лева, направени по въззивното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                               2/