О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260437 23.02.2021 година град Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На двадесет и трети февруари Година 2021
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка
Майска
2. Радостина Петкова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов
частно гражданско дело номер 41 по описа за 2021 година, съобрази следното:
Производството по
делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод частна жалба от П.И.В.
– П. ЕГН ********** и Г.И.П. ЕГН **********, двамата от гр. Б., ж.к. С., бл.**,
вх.*, ет.* и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет.2 –
адвокат Николай Славов, против Определение №260023 от 18.11.2020 год.,
постановено по ч.гр.д. №147/2020 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с
което съдът е отхвърлил молбата на частните жалбоподатели на основание чл.420,,
ал.2 т.2 и т. 3 от ГПК за допускане спиране на изпълнението на Заповед № 38 от
21.08.2020 г., издадена въз основа на разпореждане по ч.гр.д. №147/2020 г. по
описа на Районен съд – Малко Търново.
На
кредитора „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК ********* е връчен препис от частната
жалба. Отговор не е депозиран.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е
подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.
Районен съд – Малко
Търново е сезиран от „Уникредит Булбанк“ АД със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК срещу П.И.В. – П. ЕГН ********** и Г.И.П. ЕГН ********** за посочени в
заявлението суми. Със Заповед № 38/21.08.2020 г. по ч.гр.д. №147/2020г. съдът е
разпоредил длъжниците и частни жалбоподатели в настоящото производство да
заплатят на кредитора парично вземане в размер на 19324,81 евро – главница,
дължими лихви/неустойки по договор за кредит 2509,41 евро от 25.09.2019 г. до
11.08.2020г., законна лихва от 12.08.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, разходи за уведомяване – 73,63 евро към 12.08.2020 г., държавна
такса от 856,696 лева и адвокатски хонорар от 1407,26 лева.
След връчване на
постановената заповед по чл.417 от ГПК, длъжниците са депозирали до заповедния
съд молба по чл.420 ал.2 от ГПК за спиране на незабавното изпълнение. С
атакуваното определение районният съд е отказал спиране, като се е позовал на
обстоятелството, че липсват писмени доказателства, съобразно изискванията на
чл.420 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК. Приел е, че молителите са изложили само
бланкетни основания за „множество неравноправни
клаузи“, без реално представени писмени доказателства.
В частната жалба
страните се изложили няколко оплаквания. На първо място счита, че е налице
липса на мотиви. В постановеното определение не са обсъдени въведените от
жалбоподателите възражения, че вземането не се дължи в предявения по делото
размер, тъй като са налице неравноправни клаузи по договора и анекса към същия,
неправилно е погасяван и счетоводно отразяван размерът на вземането до момента
на обявяване на предсрочна изискуемост, както и че неправилно е изчислен
размера на вземането по договор, сключен с потребител, като не е съобразена
разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК.
Следващото
оплакване е свързано с констатацията на съда, че не са представени писмени
доказателства, удостоверяващи твърдените неравноправни клаузи, съобразно
изискванията на чл. 220 от ГПК. Частните жалбоподатели считат за безпредметно
повторно представяне на договор за банков кредит № 434/01.08.2005 г. и анекс
към него от 22.02.2012 г., по отношение на разпоредби от които се твърди
наличие на неравноправни клаузи. Твърдят, че са посочени конкретни
неравноправни клаузи в представените от банката договори, които противоречат на
разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП и които са довели при подписване на анекса от
22.02.2012 г. до увеличение на БЛП от 7.24% на 12.48%.
Излага се
становище, че по тази причина забавата на която се е позовала банката при
обявяване на предсрочната изискуемост не е реална, поради което не се е
осъществила обективната предпоставка по чл. 60, ал.2 от ЗКИ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 420, ал. 2, т.2 и 3 от ГПК, изпълнението може да бъде
спряно, когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или неправилно изчисляване на размера на вземането по договора.
От представените
по делото писмени доказателства се установява наличието на неравноправни клаузи
съгласно чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Според този текст
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително не
равновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно чл. 143,
ал.2, т.19 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на договора, а съгласно т.
10 на текста неравноправна е клаузата, която налага на потребителя приемането
на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключване на
договора.
Тези предпоставки
са на лице като за посочените в жалбата
текстове от основния договор и анекса към него, така и по отношение на разпоредбата на чл. 9 от
общите условия към договора за ипотечен кредит, сочеща на олихвяване на кредита
с променлив лихвен процент, който е зависим от базовия лихвен процент. Жалбоподателите
не могат да оказват влияние по отношение на тази клауза, тъй тя е залегнала в
ОУ, които макар и подписани при сключване на договора, не предвиждат ясни и
разбираеми обективни критерии, по които да става промяната в БЛП по кредита. Тук
следва да се отбележи и обстоятелството, че в анекса към договора е предвидено-
т.4.1а и т.4.1б правото на
капитализиране на неплатените лихви по кредита.
Изброеното до тук
сочи на наличие на неравноправни клаузи, които не дават възможност на
кредитополучателя да прецени икономическите последици от сключване на договора
и водят до нищожност на коментираните клаузи.
При това положение
настоящата съдебна инстанция намира обжалваното определение за неправилно,
което налага отмяната му.
По изложените съображения,
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА определение № 260023/18.11.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 147/2020 г. по описа на районен съд- Малко Търново, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА незабавното изпълнение на
Заповед № 38 от 21.08.2020 г., издадена въз основа на разпореждане по ч.гр.д.
№147/2020 г. по описа на Районен съд – Малко Търново.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :