Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 24.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, 6-ти състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
при участието на
секретаря Бисерка Василева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 48
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба
от „ТЕХНОМАКС МИМ " ЕООД, чрез
представляващия дружеството управител М.Е.М. против Заповед №22-ФК от 10.02.2020г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП. С административния акт, на дружеството е наложена ПАМ (принудителна
административна мярка) на основание чл.186 от ЗДДС - „запечатване на търговски обект – автосервиз,
находящ се в гр. Русе, ***, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни“. В жалбата се развиват оплаквания за
незаконосъобразност на административния акт поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила във връзка с неспазване изискванията за
мотивирането му, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на
закона – основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Оспорва се и твърдяното
адм.нарушение.Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената
заповед.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендират
се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП / л.16 от преписката/.
Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма като при
издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Предвид
редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган
по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната
норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на
реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган
действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той
е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от
4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от
19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и др.). Следователно
свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се
отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно продължителността
на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до
него.
В т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието,
че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на
административния акт. В случая такова нарушение не е допуснато. Макар и по –
общи като съдържание, в заповедта са изложени мотиви относно избраната
продължителност на мярката като по този начин е удовлетворено изискването на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Към органите по приходите не
следва да бъдат поставяни неизпълними условия за мотивиране всеки път по
различен начин на постановените заповеди за налагане на ПАМ, тъй като те често
касаят практически идентични случаи, които съгласно закона следва да бъдат
третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК. Противното би означавало, по съображения
за контрол за законосъобразност върху определената продължителност на срока на
мярката, на органа по приходите да бъде отнета възможността да осъществява
вменените му контролни правомощия. Така е и в разглеждания случай, който по
нищо не се отличава от типичното нарушение по чл.25, ал.1 вр. ал.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., представляващо неиздаване на фискална касова бележка, за
което, съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, се налага оспорената мярка,
нито като начин на извършване, нито като правно и фактическо положение на
санкционирания търговец.
Нарушението се
установява от протокол за извършена проверка № 0383023/08.01.2020 г., който е
подписан от органа по приходите и от представляващия търговското дружество –
жалбоподател, поради което се ползва с презумптивна доказателствена сила
съгласно чл.50 от ДОПК досежно отразените в него фактически констатации и
конкретно по отношение на факта на неиздаване от жалбоподателя на фискална
касова бележка при извършената от органите по приходите контролна покупка.
Според отразеното в протокола при извършената на 08.01.2020г.,
в 16:10 часа, услуга – диагностика на автомобил с посочен рег.номер на стойност
10лв, заплатени в брой не е издадена ФКБ от наличното и въведено в експлоатация
фискално устройство с мобилна дистанционна връзка с НАП. В мотивите към
заповедта за налагане на ПАМ е отразено и следното:“За извършената контролна
покупка –диагностика на автомобил в
15,40 ч на стойност 10 лв.,заплатена в брой не е издадена касова бележка“.
При това
положение, доколкото издаването на фискална касова бележка, не се установява от доказателствата по делото
– не е отразена в изведения на хартиен носител КЛЕН (контролна лента на
електронен носител) и в протокола за извършената проверка, съдът приема, че
такава в действителност не е била издавана. Този извод не се разколебава
предвид факта, че установената при проверката касова наличност е в размер на 0,27
лева, а фактическата е нула лева.
Всичко
изложено до тук сочи, че е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния
закон.
Съдът
приема, обаче, че определеният срок от 14 дни за
запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, макар и под
средата на законово определения, не отговаря на тежестта на нарушението и не е
съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което
е незаконосъобразен. Административният орган, макар и да е изложил съображения
за определената продължителност, при определянето на срока на правно действие
на мярката не е отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното
поведение на търговеца. Действително по делото не са
налице данни за извършени други правонарушения от дружеството от вида на
процесното,
което указва на липсата на укриване на данъчни задължения. При
преценката на продължителността на наложената ПАМ следва да се има предвид и
вида и характера на търговския обект, за който тази мярка се налага. В случая
става въпрос за търговски обект , чийто дневен оборот не е и не би
могъл да е особено голям, а стойността на покупката, за която не е издадена
касова бележка и по повод на която се налага процесната ПАМ, е изключително
ниска. Нещо повече,не са установени налични
автомобили,подлежащи на ремонт или извършването и предлагането на други услуги.
Продължителността на административната мярка следва да бъде
разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
Използваното правно средство, според съда, би постигнало преследваната
легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения
и при продължителност от 2 дни, който срок
съответства на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че жалбата на „ТЕХНОМАКС МИМ "
ЕООД,
със седалище: гр. Русе, се явява частично основателна, досежно срока на
наложената ПАМ, който съдът следва да измени на 2 дни.
Ответникът
по жалбата е бил представляван от юрисконсулт в производството по делото и
е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Присъждането
на разноските е подчинено на диспозитивното начало като самият закон – чл.81 от ГПК вр.чл.144 от АПК предвижда, че не е достатъчно такива да са направени,
респ. страната да е била представлявана от юрисконсулт, а е необходимо да има и
искане за тяхното присъждане. Жалбоподателят не е направил искане
за присъждане на разноски и поради липсата на такова искане, не следва да бъде присъждано. С оглед изхода на делото на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсулско възнаграждение в размер на 15 лв. (2/14
от 100 лв. -юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата на заплащане
на правната помощ)
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на „ТЕХНОМАКС МИМ " ЕООД ЕИК ********* ,със седалище
гр.Русе ул. „инж.Бъркли“ № 2 вх.Б ет.1 представлявано
от управителя М.Е.М. заповед №22-ФК от 10.01.2020г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка на основание чл.186 от ЗДДС - „запечатване на търговски обект – автосервиз “,
находящ се в гр. Русе, *** , стопанисван от „ТЕХНОМАКС МИМ " ЕООД и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни“, като намалява
срока на мярката от 14 (четиринадесет) дни на 2 (два) дни.
ОСЪЖДА „ТЕХНОМАКС МИМ " ЕООД ЕИК ********* ,със седалище гр.Русе ул. „инж.Бъркли“ № 2 вх.Б ет.1 представлявано
от управителя М.Е.М. да заплати на Териториална
дирекция на НАП гр. Варна сумата от 15 (петнадесет)
лева - разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: